Р Е Ш Е Н И Е № №336
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 04.09.2020г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на пети юни две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Н. и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 633 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от БНП П.П.Ф. С.А., П.,
рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, против Х.Н.И., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Твърди се, че с Договор за потребителски заем с номер CREX – 14417957 от 24.01.2017г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника
паричен кредит в размер на 398,52лв. Сумата в размер на 398,52лева е изплатена от
ищеца по начина, уговорен в чл. 1 от договора. Усвояването на сумата ответната
страна е удостоверила с полагане на подпис в поле „Удостоверение на
изпълнението“. Въз основа на чл. 1 от договора за ответника е възникнало
задължението да погаси заема на 9 месечни вноски всяка от които в размер на 49,85лева,
които вноски съставляват изплащане на главница по заема, ведно с оскъпяването
й, съгласно годишния процент на разходите от 30,82% и годишния лихвен процент в
размер на 27,17%. Ответникът е преустановил заплащането на вноските по кредита
на 05.03.2017г., като към същата дата не са погасени месечни вноски. На
основание чл. 3 от договора вземането на ищеца е предсрочно изискуемо в пълен
размер, когато ответникът просрочи две или повече месечни вноски. Ответникът
дължи на ищеца сумата от 448,65лева. Въпреки настъпил падеж на втора непогасена
вноска ответникът не е изпълнил задължението си. Всички претенции са дължими на
основание изтичане на последната погасителна вноска, която била на 05.11.2017г.
Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер
на 51,35лева. Твърди се, че ищцовото дружество е образувало ч.гр.д. № 1957 /
2018г. по описа на Районен съд гр. Видин по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответната страна. Сочи се, че по горното дело Заповедта за изпълнение по чл.
410 от ГПК е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите в размер на 398,52лв. – главница, сумата от 50,13лева
– възнаградителна лихва, и сумата от 51,35лева-законна лихва за забава от
05.04.2017г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва считана от подаване на
заявлението по чл. 410 до окончателното изплащане. Иска разноски по заповедното
производство и разноски по настоящето производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения представител. Оспорва основателността на исковете. Оспорва наличие на предсрочна изискуемост. Оспорва се наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит. Въведени са възражения относно недействителност на договора на основание чл. 10 от ЗПК, чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
На 24.01.2017г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като
кредитор и ответната страна, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит CREX - 14417957. Съгласно чл. 1 от договора, ответната
страна се съгласява предоставения потребителски кредит от 398,52лева да бъде
изплатен пряко на упълномощения търговски партньор. Финансирани стоки е таблет
марка „ACER“. Договорено е кредита да се изплаща на 9 броя
погасителни вноски, всяка в размер на 49,85лв. Краен срок на договора е
05.11.2017г. Общата стойност на плащанията е 498,65лв., годишен процент на
разходите – 30,82% и лихвен процент 27,17%. Съгласно чл. 1 от договора, лихвения
процент е фиксиран за срока на договора. Съгласно чл. 4,
изр. четвърто от Договора е договорено право
на кредитора при инфлация, по-голяма от 2,00% на
месечна база или 24,00% на годишна база, да
преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса на инфлация за приложимия период. Ответната
страна не е заплащала погасителна вноска по кредита. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 25.07.2018г.
като е образувано гр.д. № 1957/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Видин. По
делото е издадена Заповед № 1497 - РЗ за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 27.07.2018г., с която е разпоредено ответната страна да
заплати на ищеца процесните суми на въведеното основание. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната
страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е
предявил настоящите искове.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
ответната страна не е правила плащания по договора за кредит. Вещото лице е
дало заключение за размера на процесните суми.
Заключението
на вещото лице е изготвено компетентно и обективно. Не е оспорено от страните,
поради което съдът дава вяра на същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :
Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.
По същество искът за установяване на вземането за главница е основателен. Процесният договор за кредит се характеризира като договор за потребителски кредит по
смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изискванията, включително
относно действителността му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК договора за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 /към закона) начин. В процесния договор е посочен
годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е
формиран. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК представлява основание по чл. 22 от ЗПК за недействителност. Независимо от договорен фиксиран лихвен процент по
договора, съгласно чл. 4, изречение четвърто от Договора, е договорено право на кредитора при инфлация, по-голяма от
2,00% на месечна база и 24,00% на годишна база, да преизчисли размера на остатъчното
задължение с индекса на инфлация за приложимия период.
Предвид горното и на основание чл. 22 от ЗПК сключеният между страните договор за потребителски паричен кредит от 24.01.2017г. е недействителен и
като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл. 11, ал. 1, т.
10 и чл. 22 от
ЗПК са императивни и възможност за
отклонение от тях законодателя не е предвидил.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатия на
ответника кредит е в размер на 398,52лева, а според
заключението на вещото лице същия не е внесъл сума по кредита. С оглед разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК, следва да се погаси само чистата стойност на кредита и в тази връзка ответника дължи връщане на
отпуснатата и платена сума или сумата от 398,52лева.
На ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на : 25,00лева
за държавна такса, 240,00лева за разноски за особен представител, 64,00лева за
възнаграждение за вещо лице и 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт в
настоящето производство, съразмерно уважената част на исковете.
В
заповедното производство се дължат разноски в размер на 25,00лева и 50,00лева
за възнаграждение за юрисконсулт.
Воден
от горното Съдът,
Р
Е Ш И :
Признава за установено по отношение на Х.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф.
С.А., клон Б., ЕИК : *********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. 4“, „Б.П. С.“, сгр.
14, има вземане спрямо Х.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите от : 398,52лева
- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана
от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Отхвърля предявените от БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК *********,, седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, против Х.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Х.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК *********,, седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, има вземания спрямо Х.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите от: 50,13лева - възнаградителна лихва от 05.03.2017г. до 05.11.2017г., 51,35лева – мораторна лихва за периода 05.04.2017г. до 11.07.2018г., като неоснователни.
Осъжда
Х.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на БНП П.П.Ф. С.А., П., рег. № *********, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б., ЕИК : *********,, с адрес: гр. С., ж.к. „М.
4“, „Б.П. С.“, сгр. 14, сумата в общ
размер от 429,00лв. разноски направени в настоящето производство, както и да
заплати сумата в общ размер на 75,00лв. разноски по заповедното производство,
като исканията в останалите части отхвърля като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен
съдия : П
Вярно с оригинала
Секретар: