№ 3
гр. Пазарджик, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220201599 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. Р., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул,
„П.,чрез адв. К.У., против Наказателно постановление 23-1006-002263
/12.09.2023г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.175а, ал.1
,пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца
С жалбата атакува процесуалната и материално-правна законосъобразност
на двата административни акта и се иска отмяна на санкционния. .
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител,
развива конкретни доводи за претендираната порочност, поради което
настоява да се отмени НП.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител,
депозира писмено становище с искане да се потвърди НП и се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
1
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 19.08.23г. , към 22ч, жалбоподателят се движел с управлявания от него
автомобил рег.№ ***** по бул. „Ст. Стамболов“ в посока моста на р. Марица
, гр. Пазарджик ( околовръстен път, преминаващ покрай пешеходния мост на
остров „ Свобода). На кръстовището на посочената улица с ул. Искра ( водеща
към акумулаторен завод „Искра“ в индустриалната част на града ) спрял и
изчакал зелен сигнал на тристепенната светофарна уредба .
На известно разС.ие зад автомобила на жалбоподателя бил патрулен
автомобил на СПП в ОД МВР Пазарджик, в който били полицейските
служители свидетелите Р. и Р..
На позволен светлинен сигнал жалбоподателят навлязъл в кръстовището,
изпълнявайки маневра завоя наляво ( към улица „Искра“ ) като преднамерено
извел автомобила извън контрол с рязко подаване на газ, при което той се
установил и напречно на пътното платно.
В насрещната лента по моста след кръстовището се намирал неустановен
автомобил, който автомобилът на жалбоподателя едва не ударил , тъй като
неконтролируемото движение на последния продължило и на известно
разС.ие след излизане от зоната на кръстовището.
Патрулният автомобил го последвал и спрял за проверка, при която
било установено, че водач е жалбоподателят.
На същия бил съставен процесния акт за нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП
, който е надлежно предявен и с връчен екземпляр срещу подпис.
Въз основа на него е издадено атакуваното НП.
Последното неоснователно се критикува с общи доводи относно неговата
процесуална порочност.
Упреците против процесуалната изправност на акта и на НП са
неоснователни и изцяло обусловени от параметрите, в които е реализирана
административно-наказателната отговорност. Двата административни акта са
резултат от една надлежно проведена процедура по тяхното съставяне/
предявяване/ връчване. Издадени са от органи с териториална и материална
компетентност ( л. 10-11). Съдържанието им е напълно ясно и достатъчно, за
да се гарантира правото на защита в охранения от закона обем. Възприетото
нарушение, описано с детайлни обстоятелства, е ясно и е получило своята
2
съответна правна квалификация
В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална
законосъобразност не се установиха нарушения, които да я засягат.
По същество - нарушението също е несъмнено доказано.
Еднопосочните и убедителни показания на двамата полицейски служители
Р. и Г. се възприеха безкритично поради посочените им характеристики.
Обратното- твърденията на ангажирания от жалбоподателя свидетел М. ,
предвид не само непосредствените впечатления при разпита му, но и с оглед
съдържанието им, не отразяваха реално настъпилите факти – а целенасочено
представяха неверни и изгодни за жалбоподателя. Още преди да
възпроизведе обективите действия на приятеля си като водач на автомобила,
спътникът М. категорично изключи възможността да е изпълнен т.нар. дрифт
: „Моят приятел нищо не е включвал за тракшън контрол…….. знам как се
включва. Аз бях с него и нищо не беше включено за дрифт ….. Колата ….я
почти всеки ден я карам….“. Специалната технология на автомобила за
изпълнение на дрифт(призната и от експерта – виж разпита в с.з. ) съвсем не
е задължително условие да бъде приведен един автомобил в неконтролируемо
движение, каквото по техническото си изпълнение представлява дрифта.
Свидетелят въобще не е запитван относно такава възможност, тъй като
техническите параметри на превозното средство са установими с писмени
доказателства и вещи знания. Въпреки това, свидетелят се показа твърде
подготвен да депозира обслужващи защитната теза факти. Едва по-късно в
разпита си, свидетелят все пак отговори на въпроса какво е било движението
на автомобила в кръстовището и дали там и след него е поднасял. В стремежа
си да бъде убедителен дори постави въпроса „как автомобил ще поднесе при
потегляне“, с което провокира дори отговора на впечатления експерт ( в
протокола от с-.з.). Обвинението е, че по време на изпълнение на маневрата
завой наляво и вече в самото кръстовище е изпълнен дрифта, а не при самото
потегляне за изпълнението й.
Без съмнение свидетелят депозира показания за изграждане на защитната
теза на жалбоподателя, но тяхната неубедителност бе достатъчно ясна, за да
се приемат като източни на обективни данни по случая. Освен това, неговите
твърдения са опровергани и от показанията на полицейските служители.
Същите установиха ясно и убедително как автомобилът е навлязъл в
3
зоната на кръстовището, където изпълнил маневра завой наляво, при което
напълно преднамерено водачът извел автомобила извън контрол,
установявайки и напречната му позиция спрямо оста на пътя , като това
движение продължило известно разС.ие и след излизане от кръстовището,
където се разминал „на една боя разС.ие“ с друг автомобил ( виж показанията
на Р.). Последният факт установява възприетата от административните
органи и създадена напълно реална опасност за други участници в
движението.
„Дрифт“ представлява техника на управление на превозно средство, при
която то се извежда съзнателно от контрол и движението му е напречно
на пътя, въртеливо , без сцепление между гуми и настилка и само следствие
масата и инерцията от движението. Предвид възраженията на защитатя ,че
с процесният автомобил не може да се изпълни такова движение , се допусна
изслушване на САТЕ. Стана ясно ,че всеки автомобил може да изпълни тази
техника на управление; дори процесният, който притежава специална
функция за нея, но ако тя не е активирана, са достатъчни технически умения
от водача по контролирано подаване на газ, блокиране на определени колела и
ползване на инерционния момент от движението и масата на автомобила.
Установи се също, че на процесното място е обективно възможно да се
изпълни дрифт.
Отделен е въпросът, че това е основно кръстовище и изпълнението му там
може да има сериозни негативни последици за напълно изправни участници в
движението.
Т. нар. дрифтинг е модерна тенденция сред младите хора и популярни са
дори специални обучения за усвояване и практикуване на такова управление.
Това само по себе си не е противоправно, стига да се ползват съответните
пътища , специално предназначени за тази цел ( писти, плащи и т.н.) .
Ползването на процесното кръстовище за дрифт е забранено тъкмо с
нормата, възприета като виновно нарушена.
Жалбоподателят е ползвал по този неправомерен начин пътя, в разрез със
забраната по чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Тази норма е едната от двете в чл. 104 Б,
който имат за цел за осуетят създаване на опасност за движението при
ползване на пътя. Първата хипотеза се отнася до т. нар. „гонки“ ( по т.1), при
които той се ползва от състезаващи с много висока скорост моторни превозно
4
средства или се ползва ( по т.2 ) за практикуване на специфични автомобилни
техники (като процесната) , което, с оглед създаването на сериозна опасност,
следва да става на специално изолирано трасе. Двете забрани са въведени в
началото на 2017 г. именно поради зачестилите случаи на нерегламентирани
гонки и дрифтове по пътищата, отворени за обществено ползване, както и
поради нерегламентираното ползване на последните не по тяхното
предназначение - за превоз на пътници и товари. Сериозният обществен
отзвук и степента , в която се засягат регулираните обществени отношения,
свързани с безопасността на движението, е намерил отражение и във вида и
размерите на предвидените в твърд размер за тези нарушения
административни наказания - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца, по чл. 175а, ал.1 ЗДвП ( която санкционна
норма съдържа и състава на нарушението) .
Точно такива основателно са наложени със законосъобразното НП,
предмет на настоящия съдебен контрол, което следва да се потвърди.
Този изход на делото обосновава и решението за неприсъждане на
претендираните с жалбата разноски, сторени от жалбоподателя за адвокат.
Основателна е тази на ОД МВР Пазарджик за юрисконсултско
възнаграждение, което по чл. 63д, ал4 вр. чл. 144 вр. чл. 143 АПК вр. чл. 78,
ал. 7 ГПК вр. чл. 27е НЗПП , предвид фактическата и правна сложност на
делото, обема на доказателствения материал следва да определи в размер на
120 лева, които се възложат в тежест на жалбоподателя, които са отразени в
акта и НП.
В тежест на жалбоподателя следва да се възложат и разноските за
изготвяне заключение по САТЕ и изслушване на вещото лице – 130 лева,
които да се платят в полза на РС Пазарджик.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 23-1006-002263/12.09.2023г.
на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което
на С. К. Р., ЕГН **********, са наложени на основание чл.175а, ал.1 ,пр.3 от
5
ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца.
ОСЪЖДА С. К. Р., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР
Пазарджик сума в размер на 120 лева, а в полза на РС Пазарджик – 130
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6