Р Е Ш Е Н И
Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 12551 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 306891 от 05.01.2018 г., постановено по гр. д. № 4956/2017 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 73-ти състав, районният
съд е отхвърлил като неоснователни предявени от „Медико
диагностична лаборатория – 3 В-Р.” ЕООД, ЕИК ******, срещу „Г.К.” ООД, ЕИK ******, главен иск за
осъждане на ответника даплати на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сума
в размер на 6500,00 лв., претендирана като обещетение за неизпълнение на
задълженията по договор за консултантски услуги от 22.10.2013 г., и предявен
при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да плати, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сума в размер на 6 500 лв., претендирана
като задължение за връщане на полученото без основание по развален договор за
консултантски услуги от 22.10.2013 г. С посоченото съдебно решение районният
съд е осъдил „Медико диагностична лаборатория – 3 В-Р.” ЕООД да плати на ответното
дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 886,00 лв. – разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение в указания законоустановен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна
жалба от „Медико диагностична лаборатория – 3 В-Р.” ЕООД, в която се
излагат подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на обжалваното решение. Оспорва се представената по делото разпечатка от
вътрешно-фирмена информационна система на ответника, като се поддържа, че
същата не следва да бъде ценена при преценка на основателността на исковете.
Излагат се доводи, че въззиваемият е следвало да отправи предложения, които не
просто информират, а дават реална възможност за кандидатстване на възложителя.
Излагат се доводи, че районният съд е следвало да направи анализ на приложимата
към договора нормативна уредба, касаеща програмите за финансиране и в частност
– твърдените 12 такива от ответника предложени схеми/процедури за
кандидатстване. Поддържа се и че свидетелските показания са недопустими за
установяване на изпълнение на договори на стойност над 5 000 лв.
Съобразно изложеното се иска първоинстанционното решение
да бъде отменено и предявените искове от ищеца да бъдат уважени. Претендират се
разноски и платен адвокатски хонорар.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „Г.К.” ЕООД,
в който се излагат доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба и
за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Акцентира се, че във
въззивната жалба се излагат нови твърдения, обстоятелства и възражения, които
не са били заявени пред първоинстанционния съд. Съобразно изложеното се иска обжалваното
съдебно решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното
производство съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок реда на чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено
в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си единствено за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав
констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и е допустимо. При постановяване на oбжалвания
съдебен акт не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с
оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, същото е и правилно, като
въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във
връзка с непреклудираните възражения и доводите, изложени в жалбата, въззивният
съд намира следното:
От фактическа страна:
Ищецът, твърди, че на 22.10.2013 г. е сключил договор за консултантски
услуги № 518 с ответното дружество, сключен за срок до 30.12.2016 г., по силата
на който ответникът се е задължил да предложи не по малко от 8 /осем/
възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за безвъзмездно
финансиране по европейски, национални и други донорски програми. Поддържа се,
че на 24.10.13 г. ищецът е извършил авансово плащане по договора на основание
чл. 5.1. от същия в размер на 6,500 лв. Независимо от от това се твърди, че
ответното дружество не е изпълнило нито едно от задълженията си по договора,
поради което ищецът едностранно и извънсъдебно е развалил същия на основание
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД чрез изпращане на нотариална покана до ответника на
12.12.2016 г., с искане да му бъде възстановена авансово изплатената сума от 6,500
лв., като платена на отпаднало основание. Като причина за развалянето на
договора се сочи, че към 12.12.2016 г. изпълнението на същия е било невъзможно,
а поради забавата на ответника е било безполезно за кредитора. Съобразно
изложеното е се иска съдът да осъди ответното дружество да плати на ищеца сума
в размер на 6 500 лв., като обезщетение за неизпълнение на поетите с
договора задължения, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба. При условията на евентуалност се иска ответника да бъде
осъден да плати сумата като получена на отпаднало основание, ведно със законна
лихва от същата дата.
Ответникът – „Г.к.” ЕООД, по реда на чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с
който оспорва предявените искове и заявява, че в срока на действие на договора
на възложителя са били предложени множество възможности за изготвяне на проекти
за кандидатстване, включително такива изброени в дванадесет точки от отговора.
С оглед изложеното се поддържа, че ищецът неоснователно е предприел действия за
едностранно извънсъдебно разваляне на договора.
С молба от 12.06.2017 г. (л. 47 от делото пред СРС) ищецът оспорва
фактическите твърдения, изложени от ответника в писмения отговор, за изпълнение
на задълженията по договора. Взема становище във връзка със седем от посочените
програми, като за част от тях сочи, че не са обсъждани, а за друга част – че не
попадат в сферата му на интерес. Не оспорва, че между страните са провеждани
срещи във връзка с изпълнението на договора, както и че програмата „Енергийна
ефективност” е обсъждана със служител на ответника – Ю.М..
От събраните по делото доказателства се установява, че на
22.10.2013 г. между страните е сключен договор за консултантски услуги, по
силата на който ответното дружество, в качеството на изпълнител, се е задължило
да извършва включително, но неизчерпателно следните дейности: мониторинг,
периодичен преглед на европейски, национални и други донорски програми за
финансиране в сферата на дейност на възложителя – ищец, предоствяне на възложителя
по телефона или в офиса му на неограничен брой консултации и предложения за
изработвяне на проекти за кандидатстване по такива програми, изработване и
редакция на проект с пълната документация за кандидатстване по програми,
избрани от възложителя и отговарящи на профила му въз основа на професионалните
упътвания и инструкции на изпълнителя и други дейности, изброени в чл. 1 от
договора.
В чл. 2 е посочено, че с оглед изпълнението на предмета
на договора възложителят декларира сфери на интереси за получаване на
финансиране по европейски, национални и други донорски програми, както следва:
ПРСР, ОП „Конкурентоспособност”, ОПРЧР и други програми за безвъзмездно
финансиране.
Съгласно чл. 3 от договора, страните са постигнали
съгласие, че в рамките на срока на договора изпълнителят следва да предложи на
възложителя не по-малко от осем възможности за изготвяне на проекти за
кандидатстване за финансиране от европейски, национални или други донорски
програми, които са подходящи с оглед декларираните от възложителя цели и сфери
на интереси. Посочено е, че в случай, че изпълнителят предложи по-малко от осем
възможности за изготвяне на проекти, възложителят има право на пропорционално
обратно изплащане на авансовото възнаграждение на изпълнителя в размер на
6 500 лв. без ДДС, дължимо съгласно чл. 5. 1. от договора.
Между страните не се спори и от представено платежно
нареждане от 24.10.2013 г. (л. 16 от делото пред СРС) се установява, че
уговореното авансово възнаграждение е платено на датата на съставяне на платежното
нареждане.
Представена е нотариална покана до ответното дружество с
рег. № 12187 на нотариус Ивайло Николов, с рег. № 40 на НК, получена на
24.01.2017 г., в която е обективирано изявление на ищеца, че разваля сключения
договор за консултантски услуги, тъй като към 12.12.2016 г. ответникът не е
изпълнил нито едно от задълженията си по договора. В писмото за едностранно
прекратяване на същия е обективирана и покана за връщане на авансовото
възнаграждение в размер на 6 500 лв. в седемдевен срок от получаване на
поканата.
Представена е извадка от система за управление на
клиентите на ответното дружество от 26.04.2017 г., касаеща извършени конкретни
действия на служители на ответника в изпълнение на договора. В справката се
съдържат отбелязвания на дата, действие и име на записващ служител. Въззивния
съд кредитира същата като кореспондираща със събраните гласни доказателства по
делото и при съобразяване на факта, че същата не е оспорена от насрещната
страна в установените в закона срокове за това.
От справката се установява, че в периода 24.10.2013 г. –
21.09.2016 г. между служители на ответното дружество – В.К., Ц.К., Ю.М., И.К.,
и представители на ищеца са провеждани срещи и разговори по телефон във връзка
с предложения за изготвяне на проекти за кандидатстване за финансиране от
европейски, национални или други донорски програми в сферите на интерес на
възложителя. Установява се, че е водена и кореспонденция по електронна поща. Други
относими към предмета на делото писмени доказателства не са представени.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите Ю.М. (л. 63 от делото пред СРС), Ц.Н.(л. 64 от делото пред СРС), Ц.К.
(л. 74 от делото пред СРС) и Х.Н.(л. 75 от делото пред СРС). Показанията на
същите въззивният съд, както и първоинстанционния, кредитира като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Във връзка с довода във въззивната жалба за заинтересованост
на свидетелите е необходимо да се посочи, че въззивният съд при ценене на
достоверността на показанията не намира да е налице такава.
От показанията на посочените свидетели се установява, че в
изпълнение на задълженията по договора между представители на двете дружества
са провеждани множество рещи и телефонни разговори провеждана и е среща с
архитект, но проект не е изготвен поради обстоятелството, че не са били налични
изискуемите за кандидатстване документи свързани с поземления, върху който е
трябвало да бъде изграден обекта „Дом за възрастни хора", за изграждане на
който ищецът е проявил интерес. Установява се и че ответното дружество е осъществявало
мониторинг, периодичен преглед на европейски, национални и други донорски
програми и е предоствяло на възложителя по телефона или в офиса предложения за
изработвяне на проекти за кандидатстване по такива програми.
При така установената фактическа обстановка, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД:
Облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ
на правна защита интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно
право – право на кредитора да очаква един обещан от длъжника облигационен
резултат, чието съдържание при отношения, произтичащи от договор, се определя
от страните. Предмет на облигационното отношение е онова, за което длъжникът се
е задължил. При неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква
гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от
него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, може
да претендира обезщетение за имуществени вреди определени с разпоредбата на чл.
82 ЗЗД на „претърпяна загуба" - фактическо влошаване състоянието на
засегнатото имущество, осуетяване на очаквани облаги и „пропуснати ползи"
- неосъществено увеличаване на имуществото, пропусната печалба (решение № 193
от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2011 г., III г. о., ГК). Поправянето
на вредите в областта на договорната отговорност е уредено с разпоредбата на
чл. 79 ЗЗД. Ако престацията е още възможна и длъжникът е в забава - липсва
изпълнение в надлежното време, кредиторът може да иска изпълнение заедно с
обезщетение за вредите от забавата (мораторни вреди) или да иска обезщетение
вместо изпълнение (компенсаторни вреди), каквато е процесната хипотеза.
Съобразно изложеното по-горе, безспорно установено по
делото е съществуването на облигационно правоотношение между страните въз
основа на сключен договор за консултантски услуги от 22.10.2013 г. с параметри,
посочени в исковата молба. Спорно между страните по делото е обстоятелството
изпълнил ли е въззиваемият, в качеството на изпълнител по договора, поетото
задължение да предложи на въззивника не по-малко от осем финансирани от
европейски, национални или други донорски програми, които са подходящи с оглед
декларираните от него цели и сфери на интереси.
В процесния случай от събраните по делото доказателства
въззивният съд намира, че не се установява възложителят да не е изпълнил
поетите от него задължения в чл. 3 от договора, с оглед на което да дължи
изцяло или пропорционално на броя ненаправени предложения връщане на авансово
платената сума в размер на 6500 лв. по чл. 5. 1. от дововора. Напротив,
установява се, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, изпълнение съобразно
предвиденото в него.
За да достигне до този извод, на първо място, въззивният
съд съобрази, че между страните е било уговорено предложенията да бъдат
предоставяни по телефон или офиса на възложителя, поради което доказването им
изцяло с писмени доказателства не е възможно, като и не е необходимо. На
следващо място, въззивният съд съпостави посочените от въззиваемия в отговора
на исковата молба конкретни предложения до възложителя и посочените от
последния сфери на интереси в чл. 2 от договора. След направената съпоставка
съдът намира, че всички посочени от въззиваемия предложения попадат в сферата
на интереси на въззивника, доколкото последните са посочени неизчерпателно,
като обхващат получаване на финансиране по европейски, национални и други
донорски програми. Въззивният съд намира отправянето от въззиваемия до въззивника
на посочените в писмения отговор предложения за установено от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Ю.М., Ц.Н., Ц.К., ценени
във връзка с представената по делото извадка от система за управление на
клиентите на ответното дружество от 26.04.2017 г., касаеща извършени конкретни
действия на служители на ответника в изпълнение на договора (л. 31 и сл. от
делото пред СРС). Доводите на въззивника, че същата не следва да бъде ценена,
доколкото не съставлява документ, а ако се приеме, че е такъв – съставлява изходящ
от страната частен документ и удостоверява изгодни за нея факти, въззивният съд
намира за преклудирани, тъй като оспорването на документа е направено за първи
път пред въззивния съд. За пълнота е необходимо да се посочи, че съдът цени обсъжданата
справка в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, а не като
изолиран и единствен източник на информация за изпълнението на задълженията от
страна на ответника. В процесния случай посоченото в справката кореспондира с
показанията на разпитаните свидетели относно провеждането на множество срещи и
телефонни разговори между служители на въззиваемия и въззивника, включително и
относно отправянето на конкретни предложения в изпълнение на поетите с договора
задължения. Неоснователен и доводът на въззивника за недопустимост на събраните
гласни доказателства с оглед разпоредбата на чл. 164, т. 3 ГПК. В конкретния
случай сключването на договора е безспорно между страните. От показанията на
свидетелите се установяват действията, предприети в изпълнение на същия, за
което не е установена забрана в посочената разпоредба. Във връзка с доводите,
че в показанията на свидетелите липсва конкретика е необходимо да се посочи, че
същите са достатъчни за установяване на правнорелевантния факт, а именно –
изпълнение на задължението на изпълнителя по чл. 3 от договора. При ценене на
същите съдът съобрази, както евентуалната заинтересованост на свидетелите –
служители на ответника, така и изминалия период от време между разпитите и
работата на свидетелите по договора, както и данните за обема на работа на
същите в процесния период.
За да приеме за недоказано твърдяното неизпълнение от
ответника на поети договорни задължения, въззивният съд съобрази и
процесуалното поведение на въззивника. В исковата молба същия поддържа, че
ответното дружество не е отправилно нито едно предложение в изпълнение на
довора, докато в молба-становище 12.06.2017 г. (л. 47 и сл. от делото пред СРС)
не оспорва факта на множество провеждани срещи между страните по договора във
връзка с него, както и обсъждането със служители на ответника на Програма
„Енергийна ефективност”. На следващо място, фактът на осъществено
взаимодействие между страните по договора във връзка с неговото изпълнение се
установява и от разпита на свидетеля Николов, за когото не се твърди от ищеца и
не се установява да същестувават или да са същестували основания за каквато и
да е заинтересованост.
Изложените фактически твърдения във въззивната жалба във
връзка с отправените предложения, касаещи всяка една от посочените от ответника
програми и приложимата към нея нормативна уредба, са преклудирани и като такива
не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд. Основателен е доводът в отговора
на жалбата, че с последната се въвеждат нови фактически твърдения, възможността
за което е преклудирана по силата на чл. 266, ал. 1 ГПК. В исковата молба не са
изложени твърдения, че ответникът не е предложил предложения, на които отговаря
ответника – напротив, твърди се пълно неизпълнение по договора. Такива
твърдения не са въведени надлежно от ищеца и по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК в
първото открито съдебно заседание пред първата инстанция, съответно ответникът
не е имал възможност да вземе становище и да ангажира доказателства във връзка
с тях. Предвид изложеното, посочените доводи не следва да бъдат разглеждани. За
пълнота във връзка с твърдението, че по делото не е представен нито един анализ
за характеристиките на ищеца като евентуален кандидат, е необходимо да се
посочи, че задължение за изготвяне на такива не се твърди в исковата молба и не
се установява да е предвидено в договора. В чл. 3 е предвидено единствено
задължение за отправяне на предложения в сферите на интерес на възложителя,
каквито се установява да са и процесните, като не е предвидена конкретна форма
за това.
В обобщение, с оглед неустановяването на неизпълнение на
поети от ответника задължения по сключения между страните договор за
консултанстки услуги съобразно изложеното в исковата молба и молбата-уточнение
към нея, районният съд правилно е отхвърлил предявената искова претенция с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за обезщетение от договорно
неизпълнение, като неоснователна. Ето защо, решението следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в обсъжданата част.
С оглед неоснователността на главната искова претенция,
съдът дължи произнасяне по евентуално
предявената искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
По аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо
без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне, т.е. в посочената разпоредба са уредени три самостоятелни фактически
състава.
За доказване основателността на исковата претенция с
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, следните предпоставки: извършване на престация от страна на ищеца на
претендираната сума и получаването й от ответника; съществуващо между страните
валидно правоотношение, от което произтича задължението за извършване на
престацията и което оправдава имущественото разместване; отпадане на
основанието за дължимост й .
Безспорно установено по делото е наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, въз основа на което
ищецът е предал на ответника претендираната сума. Не се установява, обаче,
същото да е отпаднало с обратна сила.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на
основанието по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е необходимо ищецът да установи при
условията на пълно главно доказване, че надлежно е упражнил правото си на разваляне на договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне може да
настъпи единствено в случаите, в които са налице законовите предпоставки,
предвидени в чл. 87 ЗЗД, по-конкретно: виновно неизпълнение на задължението от
страна на длъжника, за което последният носи отговорност, и изправност на
кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е
бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал
необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото
право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се
упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна
на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е
обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен/подходящ срок за изпълнение, с изрично предупреждение,
че след изтичането на срока ще счита, че договорът е развален. Възможността за
разваляне на договора с едностранно безусловно изявление съществува единствено
в случаите по чл. 87, ал. 2 ЗЗД - ако изпълнението е станало невъзможно изцяло
или отчасти, ако е станало безполезно или ако задължението е следвало да се
изпълни непременно в уговореното време (Решение № 251 от 7.01.2013 г. на ВКС по
т. д. № 1002/2011 г., II т. о., ТК), освен ако друго не е предвидено в самия
договор. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД,
доколкото от договора между страните не се установява да е налице „фиск
сделка" и да се дължи изпълнение точно в срока и съответно отпадане на
кредиторовия интерес от престацията след този срок. Освен това, към
датата за изпращане на изявлението за разваляне срокът на довора не е бил
изтекъл, като от доказателствата по делото не се установява и че изпълнението е
невъзможно изцяло или отчасти. Не се е осъществила и третата възможна хипотеза
на разпоредбата, а именно изпълнението да е станало безполезно.
В процесния случай, от събраните по делото доказателства
и с оглед изложените по горе съображения не се установява да е налице виновно
неизпълнение на задълженията на ответника по договора, поради което въззивникът не е доказал надлежно
упражняване на твърдяното от него потестативно право за разваляне на договора.
Поради тези съображения въззивният съд намира, че за
ищеца не е възникнало потестативното право да развали договора, волеизявлението
в тази насока не е породило действието си и съответно не са налице основанията
за връщане на даденото по него, поради което искът по чл. 55 от ЗЗД се явява
неоснователен. С оглед тези съображения, не следва да се коментират изпратеното
изявление и покана за разваляне на договора, доколкото дори и те да са
достигнали до ответника, не са в състояние да породят целеното изменение в
правоотношението, тъй като не е налице материалноправната предпоставка
длъжникът да е в неизпълнение на своето задължение по договора.
Съгласно разясненията, дадени в т. 7 от Постановление № 1
/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради
което тя не може да се иска обратно докато то съществува, поради което вземането
става изискуемо от деня, в който отпада основанието, т.е. от развалянето на
договора, което в конкретния случай не е установено.
С оглед изложеното, исковата претенция с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е неоснователна, поради което правилно е отхвърлена от
районния съд.
В обобщение, поради неоснователността на непреклудираните и относими към
предмета на делото доводи, изложени във въззивната жалба, липсата на нарушение
на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалвания съдебен
акт, и с оглед съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, има въззиваемата страна. От последната е направено искане за присъждане и е доказано извършване на такива в
размер на 786 лв. с ДДС – платен адвокатски хонорар. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, в тежест
на въззивника следва да бъде възложено плащането на същите в полза на
въззиваемия.
В подадената въззивна жалба, въззивникът също е направил искане за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, но предвид
неоснователността на жалбата, такива не му се дължат.
Предвид цената на исковата
претенция и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306891 от 05.01.2018
г., постановено по гр. д. № 4956/2017 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 73-ти състав.
ОСЪЖДА „МЕДИКО – ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ – 3 В – Р.” ЕООД, ЕИК******, със
седалище *** и адрес на управление:***, да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, на „Г.К.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 786 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция – платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.