№ 261
гр. Ловеч, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100345 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „Б.
П. П. Ф.“ С.А. Ф. против СТ. Т. В. за установяване на вземания по издадена
заповед за изпълнение.
Твърди се, че на 08.07.2019 г. между страните е постигнато съгласие за
сключване на договор, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника заем в размер на 5 000,00 лв. за срок от 60 месеца до
05.08.2024 г. Договорът е сключен при фиксиран процент на лихвата за срока
му. Твърди се, че сумата по кредита е преведена по сметка на ответника, като
за него е възникнало задължението да заплати предоставените му средства и
възнаграждение за ползването й на 60 вноски, всяка в размер на 211,90 лв.
Ответникът не е предложил изпълнение по договорната връзка. В
договора страните са уговорили, че вземанията по него стават предсрочно
изискуеми в случай, че по договора не се предложи изпълнение по две или
повече вноски с настъпване падежа на втората. Ищецът твърди, че има
вземания срещу ответника за сумата от 5 140,00 лв. – главница, 6 034,00 лв. –
договорна лихва за периода 05.09.2019 г. до 05.08.2024 г. и обезщетение за
забава в размер на 465,88 лв. за периода 05.10.2019 г. до 12.10.2020 г. За тези
суми в него полза е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника
чрез лепене на уведомление.
От изложеното твърдения е изведено искане да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане за сумата от
5 140,00 лв. – главница, 6 034,00 лв. - възнаградителна лихва за периода
05.09.2019 до 05.08.2024 г., 465,88 лв. – обезщетение за забава, начислено
върху главницата за периода 05.10.2019 г. до 12.10.2020 г., ведно със
1
законната лихва, от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски,
в това число в заповедното производство.
В депозиран по делото отговор ответникът оспорва размера на
вземанията. Твърди, че съгласно договора на длъжника е предоставен кредит
в размер на 5 000,00 лв., а се търси установяване на вземане в размер над
този. Оспорва преди датата на подаване на заявлението за издавена на заповед
за изпълнение ищецът да е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което длъжникът да е уведомен.
В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител, а
становище за основателност на заявените претенции, излага в молба от
20.08.2021 г.
Ответникът се представлява по делото от особения представител – адв.
М., която по същество излага становище за неоснователност на заявените
искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от „Б. П. П. Ф.“ С.А. Ф. е образувано
ч. гр. д. № 1735/2020 г. По него в полза на от „Б. П. П. Ф.“ С.А. Ф. против СТ.
Т. В. е издадена Заповед № 260136 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено на В. да заплати сумата от 5 140,00 лв. –
главница, 6 034,00 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.09.2019 до
05.08.2024 г., 465,88 лв. – обезщетение за забава, начислено върху главницата
за периода 05.10.2019 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 5 140,00 лв. за периода 27.10.2020 г. до изплащането й и сторените
разноски в размер на 282,80 лв. Заповедта е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление.
Между „БНП Париба Пърсанъл Файненс С. А.“, клон Б. и СТ. Т. В. е
постигано съгласие за сключване на договор, по силата на който първият
предоставя на втората заем в размер на 5 000,00 лв., застрахователна премия
от 1 680,00 лв., такса ангажимент 175,00 лв. С договора Тодорова се е
задължила да върне сума в размер на 12 714,00 лв. на 60 месечни вноски,
всяка в размер на 211,90 лв., при ГПР 44,60 % и лихвен процент от 35,52 %.
Крайният срок за връщане на кредита е 05.08.2024 г. В раздел „условия на
договора“ страните са уговорили, че сумата по кредита ще бъде преведена по
посочена сметка от ответника. Размерът на отпуснатия кредит е
конкретизирано, че е посочения в поле „Общ размер на кредита“ /5 000,00
лв./, като размера на кредита за покупна на застраховка „защита на
плащанията“ ще бъде платена директно на застрахователя, посочен в
застрахователния сертификат, като тя ще бъде разпределена на вноски,
съответстващи на броя вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от
месечни погасителен план. Уговорено е в договора кредитополучателят да
заплати такса ангажимент, срещу която договора се сключва при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК. Таксата се заплаща при
усвояването на кредита и се удължа от общия размер на кредита. При забава
2
заплащането на две или повече вноски, считано от падежа на втората вноска,
вземанията по договора стават предрочно изискуеми в целия си размер, в това
число определената в договора надбавка, ведно с дължимото обезщетение за
забава. Всички съобщения, с изявление на кредитора, отправени към
кредитополучателя, се считат получени и узнати от кредитополучателя ако
бъдат изпратени на адреса, направени по факт или на електронна поща или
съобщени по телефон. В договора са включени уговорки относно
възможността кредитополучателя да се откаже от договора или да погаси
предсрочно вземанията него.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът, е направил изявление, че
въз основа на договор PLUS-17107163 му е отпуснат заем. По договора
ответникът е преустановил плащанията на 05.09.2019 г., поради което
вземанията по него са обявени за предсрочно изискуеми. Към датата на
изготвяне на писмото задълженията по договорната връзка са: главница –
5 140,00 лв., договорна лихва 6 034,00 лв., 259,46 лв. – обезщетение за забава
или общо сумата то 11 433,46 лв. На ответника е дадена възможност в 7-
дневен срок от получаване на поканата да погаси задълженията, като е
посочена сметка, по която може да се предложи изпълнение.
От изслушаната в хода на производството съдебно-икономическа
експертиза се установява, че на 08.07.2019 г. сметката на ответника,
предварително декларирана от него при сключването на договора, е заверена
със сумата от 4 825,00 лв. /5 000-175,00 – такса ангажимент/. По договорната
връзка ответникът не е предложил изпълнение по вноски с настъпил падеж.
По партидата на ответника като непогасени са отразени вземания в размер на
5 140,00 лв. – главница, в това число 140,00 лв. – застраховка, 6 034,00 лв. –
договорна лихва и 533,99 лв. – обезщетение за забава за периода 05.10.2019 г.
до 12.10.2020 г. или общо 11 707,99 лв. В съдебно заседание вещото лице
уточнило размера на вноските за възнаградителна лихва по вноски с настъпил
падеж към 27.10.2020 г. - размер на 2 260,64 лв., а до 11.06.2021 г. в размер на
3 300,12 лв. По договорната връзка вноските по договора за застраховка са
анулирани след шестата. За първите шест вноски е предложено изпълнение в
полза на застахователя. ГПР-то по договора е 47,09 % при включване на
застраховката „Защита на плащанията“, платена в полза на застрахователя –
140,00 лв. ГПР-то по договора, при включване пълният размер на сумите по
застраховка „Защита на плащанията“, е 88,40 %. В хода на производството
/след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
ответникът не е предлагал изпълнение. В заключението експерта е направил
извод, че счетоводството на ищеца, във връзка с кредита, е водено редовно.
С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове за установяване на вземания по главница,
договорна лихва и обезщетение за забава, предмет на издадена заповед за
изпълнение, с правна квалификация с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 86 ЗЗД.
Между ответника и „БНП Париба Пърсанъл Файненс С. А.“ клон в Б. е
постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит.
3
Договорът е сключен в изискуемата от закона форма /писмена/, като в него са
включени клаузи, разясняващи правото на ответника, като потребител, да се
откаже от него и за какви суми ще дължи връщане. Сумата по кредита е
преведена по сметка, посочена от ответника в договора, с което кредиторът е
изпълнил задължението си по договорната връзка – да предостави ползването
на сума в договорения размер. За ответника е възникнало задължението да
върне сумата по кредита, ведно с възнаграждение за ползването , на 60
месечни анюитетни вноски, в периода 05.09.2019 г. до 05.08.2024 г. По
договора ответникът не е предложил изпълнение. Поради допуснато
просрочие за кредитора е възникнало правота да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Съгласно постановката на т. 18 от ТР № 4/2013 г. преди подаването на
искане за издаване на заповед за изпълнение относно вземания по договор за
кредит кредиторът трябва да е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. В хода на производството ищецът е доказал
обективните предпоставки за възникнало в него полза правото да измени
договорната връзка, а именно липсата на предложено изпълнение от
ответника от датата на сключване на договорната връзка. По делото са
ангажирани доказателства за направено от него изявление, с което той
обявява кредита за предсрочно изискуем. Това изявление поражда целения от
него правен ефект с достигането му да адресата. В договора страните са
уговорили фингирано връчване – изявлението на кредитора се счита за
получени и узнати от кредитополучателя ако бъдат изпратени на адреса,
посочен в договора. Изявлението на ищеца за обявяване кредита за
предсрочно изискуемост на кредита е адресирано до адреса на
кредитополучателя, посочен в договора, но няма данни по делото то да е
изпратено на него, за да се приеме, при условията на уговорената в договора
фикция, е достигнало до него.
След като фактите, относими към настъпването и обявяването на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди дата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер. В тези случаи, съгласно постановката на т. 1 на ТР № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, предявеният по чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на
вземане по договор за кредит поради предсрочно изискуемост може да бъде
уважен само за вноски с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на присъдено нещо. Постановката на цитираното решение е приложима не
само за договори, сключени с банкови, но и с финансови институции, какъвто
е ответника, като становище в тази насока е изложено в решение №
152/22.01.2020 г. по т. д. № 3131/2018 г. на II ТО на ВКС.
Към датата на приключване на устните състезания е настъпил падежа на
вноски с падеж в периода 05.09.2019 г. до 05.09.2021 г. По тях длъжникът не е
предложил изпълнение, съгласно заключението на вещото лице. По тези
вноски вземанията по главница са в размер на 1 025,52 лв. В този размер
съдът следва да установи съществуването на вземане по главница. Към датата
на подаване на заявлението издаване на заповед за изпълнение /27.10.2020 г./,
към която искът за установяване на вземане се счита предявен по аргумент от
чл. 422, ал. 1 ГПК, размерът на вземанията по главница с настъпил падеж е
411,28 лв. Върху вземане в този размер в полза на ищеца следва да бъдат
4
присъдени правоувеличаващи се последици, измеряващи се със законната
лихва.
По отношение на вноските с настъпил падеж преди датата на подаване
на исковата молба ответникът не е предложил изпълнение на договорените
падежи. На падежа на всяка вноска той е изпадал в забава, като върху всяка
отделна вноска дължи обезщетение, което за периода 05.10.2019 г. до
12.10.2020 г. е в размер на 17,46 лв., в който следва да се установи
съществуването на вземането.
Страните са свободни да уговорят размера на договорната лихва, но в
практиката се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната
лихва /този смисъл решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС,
II ГО, решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II ГО/. За
това, че размера на законната лихва е отправна точка за преценка
съответствието на договорната лихва с добрите нрави, свидетелства и
действащата към момента законова уредба, която измерява процента на
разходите по договора, част от които е възнаградителната лихва, със
законната лихва. В договора страните са уговори размер на годишната лихва
от 35,52 %, като нейния размер надвишава трикратния размер на законната
лихва към датата на сключване на договора /30 % - 0х10/. При отпуснат
кредит в размер на 5 000,00 лв., за период от шестдесет месеца, длъжникът
трябва да заплати на кредитора сумата в размер на 6 034,00 лв. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
страните по договора. Ето защо съдът следва да откаже присъждане на
вземане за договорна лихва.
Ищецът е заявил искане за разноски.
В рамките на заповедното производството той е сторил разноски в
размер на 2**,80 лв. В настоящото производството ищецът е направил
разноски в размер на 1 064,16 лв. /платена държавна такса, депозит за
назначаване на особен представител на ответника и депозит за изготвяне на
заключение на вещо лице/. В производството ищецът е представляван от
юрисконсулт, за което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя
възнаграждение от 100,00 лв. /при минимума, с оглед процесуалната активно
на ищеца, при съобразяване фактическата и правна сложност на спора и
приключването на производството в рамките на едно открито съдебно
заседание, в което ищецът не е участвал чрез свой представител, а е
ангажирал писмено становище/. Общо размера на сторените разноски е
1 396,96 лв. От тях, при изхода на спора, в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 125,73 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с
решението си.
По делото ответникът е представлява от особен представител, на който
следва да се заплати възнаграждение в размер на 450,00 лв. от внесения
5
депозит, за което се издаде разходен касов ордер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. Т. В., с ЕГН
**********, с адрес: с. А., ул. „****, че „Б. П. П. Ф.“ С.А., с адрес на
управление: Ф., гр. П., бул. „****, чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон Б., с адрес на
управление: гр. С., ж. к. „М.“, Б. П. С., сгр. 14, представлявано от Д. Д. има
вземане в размер на 1 025,52 лв. /хиляда двадесет и пет лева петдесет и две
стотинки/ – главница по вноски с настъпил падеж за периода 05.12.2019 г. до
16.09.2021 г. по договор PLUS-17107163 от 08.07.2019 г., ведно със законната
лихва от 27.10.2020 г. върху част от главницата в размер на 411,28 лв. по
вноски с падеж в периода 05.12.2019 до 27.10.2020 г. и 17,46 лв.
/седемнадесет лева четиридесет и шест стотинки/ – обезщетение за забава за
периода 05.10.2019 г. до 12.10.2020 г., предмет на издадена Заповед № 260136
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2020 г. по ч.
гр. д. № 1735/2020 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане
на вземане по главница до сумата от 5 140,00 лв., обезщетение за забава до
сумата от 465,88 лв. и възнаградителна лихва за сумата от 6 034,00 лв. за
периода 05.09.2019 г. до 05.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ. Т. В., с ЕГН **********, с
адрес: с. А., ул. „**** да заплати на „Б. П. П. Ф.“ С.А., с адрес на управление:
Ф., гр. П., бул. „****, чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон Б., с адрес на управление:
гр. С., ж. к. „М.“, Б. П. С., сгр. 14, представлявано от Д. Д. сумата от 125,73
лв. /сто двадесет и пет лева седемдесет и три стотинки/ - сторени разноски в
настоящото и в заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
УКАЗВА на ответника, че присъдените в полза на ищеца суми може да
заплати по сметка в „С. Е.“ АД Клон Б. IBAN BG**CITI****.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на особения представител на ответника – адв.
Анн. М. възнаграждение за процесуално представителство в размер на 450,00
лв. /четиристотин и петдесет лева/ от внесения депозит, за което се издаде
РКО.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6