№ 884
гр. София , 01.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601305 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на осъдения М. А. Г., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в Затвора – гр. ***, срещу определение № 260774 от 11.11.2020 г.,
постановено по ЧНД № 3935 / 2020 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 3-ти състав.
С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на
определеното му с определение по НЧД № 3131/17 г., по описа на Софийски градски съд,
общо наказание „лишаване от свобода”, за срок от 11 /единадесет/ години, което е 04
/четири/ години, 06 /шест/ месеца и 13 /тринадесет/ дни.
В жалбата се навеждат доводи за наличие и на двете кумулативни предпоставки,
предвидени в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условното му
предсрочно освобождаване – изтърпяване на ½ от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ и наличие на доказателства за поправянето на осъдения- поведението му, през
периода на лишаването му от свобода, а именно, че работи, учи, има награди, неговата зряла
възраст на 50 години, улегнал характер, изграден като личност, неосъждан в миналото.
Защитникът възразява срещу опита на затворническата администрация да се
противопостави на прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, с
мотив - необходимостта от продължаване на корекционната работа. Счита, че е налице
правна възможност да се даде последен шанс на осъденото лице доколкото са налице
предпоставките за това.
Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с
1
правилното приложение на материалния закон.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата на осъдения е депозирана в законоустановения седмодневен срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
Осъденият М. А. Г. е постъпил в пенитенциарното заведение на 16.06.2017 г. за
изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 години, наложено му от
Първоинстанционен съд Ереван, държава Армения, което наказание е било прието за
изпълнение в България с определение на СГС по НЧД № 3131/17 година. СГС е
квалифицирал извършените от осъденото лице в Армения, деяния като престъпления по
чл.354а, ал.2, изр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.242, ал.2, вр. чл.18, ал.1 и чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК на Република България. Зачетено му е начало на наказанието от
12.02.2015 г.
Към 11.11.2020 г., съгласно представената справка, осъденият М. Г. е изтърпял
фактически – 05 години, 08 месеца и 29 дни, от работа – 08 месеца и 18 дни или всичко - 06
години, 05 месеца и 17 дни. Остават за изтърпяване 04 години, 06 месеца и 13 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от
доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на
осъдения Г. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е
поправил.
Изготвения първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за средни
стойности на риска – 42 точки, с фиксирани проблемни зони, по които да се работи, което е
признак за реална възможност от извършване на ново престъпно деяние. В подкрепа на този
извод е изложеното в доклада на ИСДВР, при затворническата администрация, че рискът от
вреди за обществото е висок, нисък за известен възрастен в обществото, нисък за персонала
и среден за лишения от свобода. Тези изводи на затворническата администрация се
обосновават от работата с осъдения, при която е установено, че същият все още няма
устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот, че все още липсват пълни
способности за решаване и разпознаване на проблемите, както и, че не осъзнава
последствията от собствените си действия.
2
Наложително е да се отбележи още, че при лишения от свобода Г., като
проблемна зона, е отчетено отношението му към извършеното от него правонарушение, тъй
като е посочено, че не приема отговорността на собственото си правонарушение,
прехвърляйки отговорността върху други лица. Не разбира мотивите за криминалното си
поведение. Няма способност да разпознава проблемите и съответно да ги решава. Игнорира
последствията от действията си. Има импулсивни постъпки. Смята присъдата си за
завишена. В обобщение на всичко това е извода, че осъденият формално осъзнава
последствията от поведението си. Той е със слабо целеполагане, което е рисков фактор при
извършване на ново правонарушение.
Рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към датата на
депозиране на молбата за УПО, са актуални и не са променени. Според последния доклад,
корекционния процес все още не е завършен и прогресивната система не е изпълнена.
Изложеното обосновава правотата на приетия от СГС извод, че не е налице
предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на
осъдения и това е така, не само предвид посочените средни стойности на риска от 42 точки,
а и поради факта, че времето, през което осъденият е търпял наказанието в държавата, в
която е постановена присъдата, считано от 12.02.2015 г. до 16.06.2017 г. – 2 години, 4 месеца
и 4 дни, което е било зачетено и приспаднато от отмереното наказание, при приемането на
присъдата от българският съд за изпълнение, представлява значителна част от фактически
изтърпяното наказание, която не е била използвана за провеждане на дейности, свързани с
изпълнението на плана на присъдата, с цел постигане на стабилност на резултатите от
корекционния процес, още повече, че става въпрос за извършени две отделни деяния, всяко
от които осъществява състав на тежко престъпление против митническия режим и против
народното здраве. Тези данни сочат, че извън местата за лишаване от свобода, осъденият
представлява сериозна опасност за околните, предвид криминогенните му нагласи. Поради
изложеното, твърдяното от осъдения поправяне има само декларативен характер. Няколкото
му награждавания, настойчиво прокламирани от защитника му, не могат да противостоят и
да игнорират наложеното от началника на Затвора, със заповед № 20/16.01.2018 г., наказание
на осъдения Г. за държане на забранени вещи. Това наказание е доказателство за липсата на
поправянето на осъдения, защото дисциплинираността в пенитенциарното заведение е
задължителен елемент от превъзпитателната работа с лишените от свобода, нормативно
установена както в ЗИНЗС, така и в Правилника за вътрешния ред на това заведение и
започва от първия ден при постъпване на осъденото лице в затвора, като неспазването й
влече санкционни последици. Вярно е, че осъденият е награждаван няколкократно, но тези
награждавания са също част от изпълнението плана на присъдата, в който е заложено
стимулиране на социалните контакти на осъдения, с цел проследяване на неговото
поведение.
Положеният пък от осъдения Г. труд, който настоящата инстанция намира за
спорадичен, предвид големия срок на наложеното наказание, е в негова полза, тъй като
3
намалява срока на наказанието „лишаване от свобода” и изобщо не е индикатор за добро
поведение.
При отчитане на другите сочени от защитника данни за личността на осъдения –
„неговата възраст и улегнал характер, изграден като личност“, също не се обоснова извод за
трайна промяна и поправяне, предвид обстоятелството, че извършените от Г. престъпления,
за които търпи процесното наказание, са извършени именно след навлизането му в тази
зряла възраст и след като се е изградил като характер.
Предвид тези обстоятелства не са налице никакви доказателства за поправянето
на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна
предпоставка - добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето
поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.
В същата насока е и отрицателното становище на Началника на Затвора ***,
според когото лишеният от свобода М. Г., не е с дължимо поведение по време на престоя в
Затвора – липсват данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение,
поради което визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост.
Доказателство, че осъденият М. Г. не се е поправил е липсата на промяна на
определения му първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието в по-лек. Това
обстоятелство е и една от пречките за условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода М. А. Г. .
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260774 от 11.11.2020 г., постановено по ЧНД
№ 3935/2020 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 3-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5