Р Е Ш Е
Н И Е
№……………/……………………… год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И
СЕДМИ НОЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА год. в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова и в присъствието на прокурора………………………. разгледа
докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 547 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
Първоначално производството е
образувано с правно осонвание чл.124 от ГПК, но с Определение държано в открито
съдебно заседание от 02.10.2019 год. съдът е приел изменение на иска, чрез
преминаване от установителен иск с правно сонование чл.124 от ГПК, към
осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Производството е по иск от Л.Д.Г.,
с ЕГН:**********, и Р.П.Г. с ********** двамата с адрес: ***, К.С.Д. с ЕГН **********
и М.Н.Д. с ЕГН ********** , двамата с адрес: ***, В.С.С. с ЕГН:********** и Ц.К.С.
с ЕГН:**********,***, всички ищци действащи чрез процесуалния им представител
по пълномощие адв. П.С. и адв. С.Т.,*** и съдебен адрес за призоваване и
съобщения: гр. Варна, ул. „Александър Дякович" № 45, ет. 4 - за адв. П.С.
ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София,
1202, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 17 – 19, иск за собственост с цена
на иска 203 376,40 лева и правно основание чл.108 от ГПК.
В исковата си молба ищците, твърдят,
че са собственици на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 10135.2567.12 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 3 330 кв.м. по документ за
собственост, а по скица от 3342 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Долна
Трака", с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване, с граници на имота: от север: ПИ №№
10135.2567.16 и 10135.2567.11, от запад: ПИ №10135. 2567.10, от изток: ПИ №
10135.2567.13 и от юг ПИ № 10135. 2567.154., при части: 1076.67 кв.м. ид.части
за В. и Ц. Спасови в режим на съпружеска общност, 1276, 67 кв.м. ид.части за Л.
и Р. Георгиеви в режим на СИО и 976, 67 кв.м. ид.части за К. и М. Д. в режим на
СИО.
Правата
им са удостоверени с констативен нот. акт № 53, том I, per. № 1538, дело №
47/2013 г. на нотариус И.М., вписан акт № 180, том X, дело № 2239, вх.рег. №
4483/08.03.2013 г. в СВ - Варна, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, и
произтичат от следната поредица от правни сделки описани в исковата молбаа
именно.
С
договор за покупко - продажба от 10.07.1994 г., обективиран в нот.акт № 182,
том XXIX, дело № 10838/1994 г., Б.К.Д.е продал на А.М.П., В.С.С., Л.Д.Г. и Х.Г.М.2500
кв.м. ид.части от поземлен имот, целият с площ от 3330 кв.м., представляващ
дворище № 1534 по кадастралния план от 1936 г., а по плана действал към датата
на сделката дворище № 1508, находящ се в землището на гр. Варна, месност
„Манастира", курортно предградие лозята /м. Ваялар/, при граници на целия
имот: от три страни - държавно място и ограда на парк „Евксиноград", при
квоти: на А.М.П. - 500 кв.м. ид.части, на В.С.С. - 500 кв.м. ид.части, на Л.Д.Г.
- 500 кв.м. ид.части и на Х.Г.М.- 1000 кв.м. ид.части.
С
договор за покупко - продажба от 08.08.1994 г., обективиран в нот.акт № 65, том
XXXII, дело № 11771/1994 г., Х.Г.М.и И.Б.М.продали на Д.Д.Б.1000/3330 кв.м. ид.
части от поземлен имот целият от 3330 кв.м., представляващ дворище № 1534 по КП
от 1936 г., а по тогава действащия план - дворище пл. № 1508, находящ се в
землището на гр. Варна, м. „Манастира", курортно предградие „Лозята"
(м-ст „Ваялар), при граници на целия имот: от три страни държавно място и парк
„Евксиноград".
С
договор за покупко - продажба от 06.04.1998 г., обективиран в нот.акт. № 19,
том V, дело № 2174/1998 г., А.М.П. и И.Г.М.- М. продават на съсобствениците си В.С.С.
и Л.Д.Г. 500 кв.м. идеални части от поземлен имот пл. № 1508а по плана на
Траката - м. Евксиноград, целият с площ от 3330 кв.м., при граници - поземлени
имоти пл. №№ 1507; 1508 и двореца „Евксиноград".
С
договор за покупко - продажба от 26.09.2006 г., обективиран в нот.акт № 70, том
VI, per. № 6355, дело № 857/2006 г., вписан акт № 106, том LXXIX, дело № 18774,
вх. per. № 24743/26.09.2006 г. на СВ - Варна, Д.Д.Б.продава на Л.Д.Г. 1000/3330
лв.м. ид.части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, м. „Манастира"
(Евксиноград) целият със площ от 3330 кв.м., съставляващ имот пл. № 1508а,
идентичен със стар № 1534 по действащия план на м. „Долна Трака", при
граници" ПИ № 1507, ПИ № 1508 и двореца Евксиноград.
С
договор за покупко - продажба от 26.09.2006 г., обективиран в нот.акт № 191,
том VI, per. № 6887/2006 г., вписан акт № 126, том XCI, дело № 21647, вх.рег. №
28382/26.10.2016 г. на СВ - Варна, Л.Д.Г. и Р.П.Г. продават на В.С.С. и К. С.Д.,
при квоти 50 кв.м. ид.части за В.С. и 200 кв.м. ид. части на К.Д., от ПОЗЕМЛЕН
имот, находящ се в гр. Варна, м. „Манастира" (Евксиноград), целият с площ
от 3330 кв.м., съставляващ имот № 1508а, идентичен със стар № 1534 по
действащия план на м. „Долна Трака", при граници: ПИ № 1507, ПИ № 1508 и
двореца Евксиноград.
С
договор за покупко - продажба от 26.10.2006 г., обективиран в нот.акт № 190,
том VI, per. № 6886, дело № 960/2006 г., вписан акт № 110, том XCI, дело №
21630, вх.рег. № 28363/26.10.2006 г. на СВ - Варна, Л.Д.Г. продава на К.С.Д.
500 кв.м. ид.части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, м.
„Манастира" (Евксиноград) целия с площ от 3330 кв.м., съставляващ имот №
1508а, идентичен със стар № 1534 по действащия план на м. „Долна Трака",
при граници ПИ № 1507, ПИ № 1508 и двореца „Евксиноград".
С
договор за покупко - продажба от 18.01.2013 г., обективиран в нот.акт № 14, том
I, per. № 497, дело № 14/2013 г. на н-с И.М., К. Б.К.и Д.Д.К.продават на В.С.С.,
К.С.Д. и Л.Д.Г. собствените си 830 кв.м. ид.части от ПИ № 10135. 2567.12 по
КККР - Варна, одобрени със заповед № РД - 18 -92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с
площ от 3 330 кв.м., а по скица от 3 343 кв.м. с административен адрес: гр.
Варна, община Варна, обл. Варна, местност Долна Трака (с индивидуализация по
предходен план - пл. № 1508а, в землището на гр. Варна, м-ст „Манастира",
курортно предградие „Лозята"), при граници: ПИ №№ 10135.1567.154,
10135.1567.13, 10135.1567.16,10135.1567.11 и 10135.1567.10.
Към
датата на всяка от посочените сделки, сключени от ищците В.С.С., Л.Д.Г. и К.С.Д.,
са били и понастоящем са в граждански брак съответно с ищците Ц.С., Р.Г. и М.Д..
К.
Б.К.като праводател на ищците, към датата на прехвърлителните сделки от
10.07.1994 год. и 18.01.2013 год. се легитимирал като собственик на описания
имот по наследствено правоприемство и реституция по реда на чл. 4, вр. чл. 3 от
ЗВСНОНИ като правата му произтичат от следните факти:
С
договор за покупко - продажба, обективиран в нот.акт № 3 от 09.11.1935 г., том
XII, регистър № 6596, дело № 1242.1935 год., Х.В.лова Д. продава на К.Д.К.собственото
си лозе (хавра), намиращо се във Варненските лозя, в местността „Ваялар",
с площ от 3 декара и пет ара, при граници и съседи, посочени в акта. Вписването
на акта било удостоверено със записка № 112, том V от 09. 11. 1935 г., партидна
книга том 72, стр. 72.
С
протокол № 27/23.11.1949 г., на осн. чл. 26 от ЗДИ и ПМС № 35/ 1949 год., от К.Д.К.е
отчуждено застроено и незастроено дворно място от 3500 кв.м., съставляващо
парцел пл. № 1534 по плана на гр. Сталин, курортно предградие „Лозята",
със стопанско предназначение на имота: кьошк, лозе и овощна градина, за което
бил съставен АДС № 954 от 09.02.1951 г., пореден № 1350 по актовата книга на
Сталинския градски народен съвет и на Министерството на комуналното стопанство
и благоустройство.
С
предложение на Комисията по реституция при Община Варна от 17.06.1993 г., по
молба на Б.К.Д., като наследник на К.Д.К., е констатирано и прието, че
отчужденото от К.Д.К.дворно място от 3500 кв.м. в м. „Манастира",
представляващо дв. № 1534, кв. 224, курортно предградие „Лозята", местност
„Ваялар", притежавано с нот.акт № 3, том VII, per. № 6596, дело №
1242/1935 г., подлежи на възстановяване по реда на чл. 4, вр. чл. 3 от Закона
за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за
териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените
места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните
имоти и Закона за собствеността, тъй като мероприятието, за което е бил
отчуждено - „за нуждите на управлението на особените имоти при Министерския
съвет", не е било изпълнено.
С
решение № 1082/24.06.1993 г. на кмета на община Варна, на осн. чл. 4, вр. чл. 3
от ЗВСВНОИ, е отменено отчуждаването и възстановено правото на собственост
върху недвижим имот с площ от 3330 кв.м., представляващ дворище № 1534 по
кадастъра от 1936 г. в м-ст „Манастира", курортно предградие
„Лозята",м. Ваялар, отчужден на осн. чл. 26 от ЗДИ „за управление на
особените имоти", на наследниците на К.Д.К.: Б.К.Д., тъй като
мероприятието не е изпълнено. С протокол № 88/01.07.1993 г. наследниците на К.Д.К.били
въведени във владение на възстановения имот.
С
акт за публична държавна собственост /АПДС/ № 9337/24.07.2017 год., на осн. чл.
2, ал. 2, т. 2 и чл. 71, ал. 1 от ЗДС, вр. чл. 104, ал.1, т. 8 от ППЗДС, държавата
актувала като публична държавна собственост ПИ № 10135.2567.12 по КККР -
Варна, одобрени със заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с номер
по предходен план 1508а, в кв. 5, парцел VIII, при граници ПИ №№ 10135.2567.16;
10135.2567.11; 10135.2567.10; 10135.2567.13; 10135.2567.154.
Съставяне
на акт за държавна собственост съставлява оспорване на собствеността на ищците
и възниква правния им интерес от иска.
Държавата,
чрез Министерския съвет, е оспорила Заповед № Г-480/20.12.2007 год. на гл.
архитект на Община Варна, с която е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ I - 1505а; II -
1532; IV - 1253; VIII - 1508а; VI - 1252a; V1252, "за озеленяване", кв. 5 и улична
регулация с о.т. 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, а собствения на ищците поземлен
имот урегулуран като УПИ VIII-1508a, с твърдения, че имотите предмет на
заповедта, включително този на ищците, са държавна собственост.
По
повод на жалбата е образувано адм.дело № 1309/2016 г. по описа на Варненски
административен съд, производството, което понастоящем е висящо.
Към
настоящия момент ПИ № 10135.2567.12 по КККР на гр. Варна е ограден и незастроен
и е във вида, в който е бил отчужден през 1949 год.
Първоначално
ищците са твръдели, че имотът се владее от тях, като Държавата чрез свои органи
ограничава и затруднява единствено достъпа до него.
В
съдебно заседание от 02.10.2019 год., са направили изменени ена иска, като са
поискали ипреминаване от установителен към осъдителен иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Изменението
на е направено с оглед на твърдението на ответниците, че владения имота към
настоящия момент.
С
исковата молба е заявен петитум, с който ищците молят съда да постанови
решение, с което да приемете за установено по отношение на ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с
адрес: гр. София, 1202, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 17 - 19, че ищците
Л.Д.Г., Р.П.Г., К.С.Д., М.Н.Д., В.С.С., Ц.К.С. са собственици на следния
недвижим имота, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.2567.12
по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, с площ от 3 330 кв.м. по документ за собственост, а по скица от 3342
кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Долна Трака", с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, с граници: от север: ПИ №№ 10135.2567.16 и 10135.2567.11, от
запад: ПИ № 10135. 2567. 10, от изток: ПИ № 10135.2567.13 и от юг ПИ №
10135.2567.154, със следните права 1076.67 кв.м. ид.части за В.С.С. и Ц.К.С. в
режим на СИО, 1276, 67 кв.м. ид.части за Л.Д.Г. и Р.П.Г. в режим на СИО и 976,
67 кв.м. ид.части за К.С.Д. и М.Н.Д. в режим на СИО и ДА ОСЪДИ ДЪРЖАВАТА да им
предаде владението.
Претендират
направените съдебно - деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар.
С исковата молба са представени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищците редовно
призовани, не се явяват, представляват се от процесуалени предтавители по
пълномощие, които поддържат иска. Молят съда да го уважи, като претендират
направенитепо делото разноски, за което са представили списък по чл.80 от ГПК,
в размер на 29 567,43 лева, от които 27 000 адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника по
делото, е депозирал писмен отговор, с който намира искът за допустим но го
оспорва като неоснователен.
В
отговора се твръди, че според Конституцията на Република България носител на
правото на публична собственост предполага властнически правомощия и се
осъществява в полза на обществения интерес, което означава, че единствено
Държавата и общините са субекти на правото на публична собственост.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 т. 2 от ЗДС имотите, които се считат за публична държавна
собственост са конкретизирани.
За
процесния имот площ 3342 кв. м., с идентификатор 10135.2567.12 по КК и КР на
град Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК при
граници: ПИ 10135.2567.154; ПИ 10135.2567.13; ПИ 10135.2567.16; ПИ
10135.2567.11 и ПИ 10135.2567.10 е състъвен АПДС /Акт за публична държавна
собственост/ № 9337/24.07.2017 год., с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 2 и
чл. 71, ал 1 от ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 8 от ППЗДС.
Актът
за поземления имот е съставен и въз основа на предходно съставени актове, като
съответно същия е бил включен в тях: № 3584/30.11.2001 г., № 2094/05.01.1994
г.,№ 2043/02.11.1993г.,№ 1903/25.08.1993 г., 430/15.12.1986 г. и АДС №
376/08.02.1950 г.
Стопанство
„Евксиноград" е представлявало царска резиденция-дворец, построен върху
земи на княз Александър Батенберг, от когото през 1886 г. след абдикирането му
били изкупени в полза на Държавата. Дворецът е достроен от княз Фердинанд към
1890 г. През 1946 г. с оглед новата форма на държавно управление на РБ дворецът
и прилежащите му земи са били национализирани. Първия съставен акт за държавна
собственост за стопанство „Евксиноград" с № 376 е от 1950 г., с посочени
като основание разпоредбите на чл. 39 и чл. 40 от ППЗДИ д.в. бр. 83/1949 г.
Според чл. 2 от действащия към 1949 г. ППЗДИ, всички недвижими имоти
включително бившите общински имоти, придобити от Държавата, по какъвто и да е
начин стопанисвани от върховните и местни органи на държавна власт, органите на
държавните управления и държавните предприятия от общо държавно и местно
значение са държавна собственост.
С
този първоначален акт е било удостоверено правото на собственост на Държавата
върху дворец, сгради и други постройки с парк и стопанство, находящи се в гр.
Сталин, курортно предградие „Лозята" на разположение на правителството и
отстъпен за ползване на Управлението на особените имоти на Министерски съвет. С
ПМС № 35/08.04.1949 г. на основание чл. 26 ЗДИ посредством Протокол №
27/23.11.1949 г. са отчуждени срещу замяна или обезщетение в полза на
Управлението на обособените имоти при Министерски Съвет тринадесет имота сред
които попада и дворище № 1534 собственост на К.Д.К., при съседи: Б. Б. Х., Л.Д.,
П. Д. Ч..
След
отчуждаването с Протокол от 17.12.1979 год. Държавният съвет и Министерски
съвет прехвърлят на УБО при ДС теренът ведно с изградените върху него постройки
за почивка. Съставен е АДС № 430/15.12.1986 г. за сгради и застроени и
незастроени терени на площ от 1316 дка, при граници: санаториум на МВР, почивна
станция на Българо-съветската дружба, магистрала Зл. Пясъци и дере Траката.
С
Постановление на МС от 28.11.1956 год. се утвърждава общия градоустройствен
план на гр. Варна и крайбрежието му. По него се предвижда планирането на
курортните площи на разположени по източното крайбрежие от Евксиноград до м-ст
„Златни пясъци“, като се предвижда и вилово застрояване разположено върху площ
от 120 хектара.
С
ПМС № 151 от 05.08.1992 г. е приет Правилник за устройството и дейността на
Националната служба за охрана при Президента на Република България.
С
Решение № 1050 на МС от 29.12.1997 г. за предоставяне на имоти-публична
държавна собственост, на Министерски съвет на Република България, се отнема от
Национална служба за охрана при Президента на Република България безвъзмездното
право на стопанисване и управление и върху стопанство „Евксиноград" като
стопанисването и управлението върху имотите се осъществява от Министерски
съвет.
Съгласно
скица .№ 455/06.07.1994 г. и Заповед № Р-111/28.07.1994 г., издадена на
основание чл. 21 и 86 от ППЗТСУ и във връзка с чл. 75 от ППЗТСУ е одобрено
попълването на кадастралната основа на имот пл. № 1534 - 1508а.
С
Протокол от 10.04.1998 год. са предадени недвижимите имоти от НСО на
Министерски съвет.
Съгласно
предходно съставения АДС № 3584/30.11.2001 г. имотът - стопанство
„Евксиноград" е актуван като публична държавна собственост и е бил
предоставен на Министерски съвет за държавни и правителствени нужди.
Поземлен
имот с идентификатор: 10135.2567.12 е бил включен в площта от 926 000 дка
фигурираща в горецитирания предходно съставен акт за държавна собственост и
съответно съставлява част от стопанството. Видно от скицата към Акта процесния
имот попада в тази площ.
С
писмо от Администрацията на Министерски съвет с вх. № АИ-17-0300-1/01.06.2017
г., подписано от Министър - председателя на Република България, адресирано до
Областния управител на област с административен център Варна е указано да се
предприемат действия за съставяне на актове за публичната държавна собственост
за имоти находящи се в стопанство „Евксиноград" - единия от който
съставлява процесния.
Съставен
е Акт за публична държавна собственост № 9337/24.07.2017 г.
Ответника
твръди, че в процесния случай след конфискацията имотът е предаден (отчужден)
по ЗДИ (отм.) за държавна нужда. В задължителната съдебна практика се приема,
че отчуждаванията по ЗДИ (решение № 6 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5173/2015 г., I г. о., ГК и цитираните в него), по чл. 55а ЗПИНМ (решение №
2087 от 2.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2780/2002 г., IV г. о.) и по чл. 39
ЗПИНМ (решение № 1169 от 19.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2007 г., III г.
о., ГК) са първични придобивни основания. В литературата също се е приема, че
регулационното отчуждение е първично придобивно основание (П., М.. Отчуждителни
последици на уличнорегулационния план. - Правна мисъл, 1967, № 5, с. 77).
Всички
посочени отчуждения са насочени към имота, който е необходим, а не срещу неговия
собственик (отчуждение, насочено срещу собственика е например това по ЗОЕГПНС
или конфискацията). Дори отчуждителното производство по благоустройствен закон
да е било проведено без участието на действителния собственик, той няма право
да иска действията да се повторят с негово участие, нито има иск за връщане на
имота. Този принцип е възприет и в следващия благоустройствен закон ЗТСУ (С.,
Л. и др. Териториално и устройствено планиране и селищно изграждане. С: ДИ
Техника, 1985, с. 88).
Последиците
на ПМС № 35 от 08.04.1949 год. могат да бъдат противопоставени на претендента
за реституция и неговите правоприемници както ако имотът беше отчужден от него
по ЗДИ. Поради това ЗВСВОНИ не може да породи непосредствено вещно действие, а
само легитимира бившия собственик да предяви искане за отмяна на отчуждаването
по чл. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, Закона за държавните имоти и ЗС, основано на твърдение,
че имотът не се използва за нуждите, за които е отчужден.
В
отговора се твръди, че държавата притежава правото на собственост върху
процесния имот, придобит чрез конфискация. Искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Ответника
е въвел следните възражения:
Описаните
в исковата молба редица нотариални актове относно процесния имот е бил предмет
на верига от разпоредителни сделки и че общия праводател на ищците - К. Б.К.,
се е легитимирал като собственик на описания имот по наследствено
правоприемство и реституция по реда на чл. 4, вр. с чл. 3 от ЗВСОНИ.
Ответника
твръди, че съгласно чл. 9 от ЗДС (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Държавата
упражнява правото си на собственост върху имотите и вещите - държавна
собственост при условията и по реда на този закон независимо дали те са
придобити от нея преди или след влизането му в сила и видно от чл. 7 от ЗДС
(Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г.) (1) Имотите и вещите -
публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се
придобиват по давност, а процесния е с такъв статут още към 1946 г.
Ответника
оспорва представеното от ищците решение № 1982/24.06.1993 г. на кмета на Община
Варна с което се възстановява правото на собственост на наследниците на К.Д.К..
Като твърди, че същото е нищожно, поради обстоятелството, че имотите публична
държавна собственост са изключени от гражданския оборот.
Решението
на кмета на община Варна е в резултат на неправилно проведена вътрешнослужебна
дейност. Представен е и протокол за въвод във владение, но не са ангажирани
доказателства от които да се установи, че безспорно наследниците са
възстановили на държавата полученото обезщетение. Оспорвам посочения протокол и
твърдя, че същият е бланкетен и реален въвод в имота не е осъществен, тъй като
имотът е заключен и под охрана.
Ответника
оспорва твърдението, че процесният имот е идентичен с имотите, описани в нот.
акт 3 от 09.11.1935 г., решение 1082/1993 г. на кмета на община Варна, нот акт
182/1994 г., нот. акт 65/94 г., нот. акт 19/1998 г., нот. акт 70/2006 г., нот.
акт 191/2006г., нот. акт 190/2006 г., нот. акт 14/2013 г. и нот. акт 53/2013 г.
В
отговора на исковата молба ответника е поискал съда на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да
конституира в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника
Администрация на Министерски съвет, в таз ивръзка са изложени съображения.
С отговора си ответницата моли съда да
отхвърли предявения иск.
В съдебно заседние ответника редовно
призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли, като
неоснователен и й присъди разноски. Представила е списък с разноски по чл.80 от ГПК в размер на 5 771,90 лева, от които юристконсулско възнаграждение
вразмер на 5 597 лева. Направила е възражение за прекомерност на исканите
от ищеца разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страните
не спорят, че К. Б.К.е наследник по закона на К.Д.К.и към датата на
прехвърлителните сделки от 10.07.1994 год. и 18.01.2013 год. се легитимирал
като собственик на описания имот по наследствено правоприемство и реституция по
реда на чл. 4, вр. чл. 3 от ЗВСНОНИ.
Безспорно е и
обстоятелството, че ищицете В.С.С. и Ц.К.С., Л.Д.Г. и Р.П.Г., К.С.Д. и М.Н.Д.
към момента на придобивните сделки са били в граждански брак.
С
договор за покупко - продажба, обективиран в нот.акт от 09.11.1935 год., том XII под № 3, регистър
№ 6596, дело № 1242/1935 год., Х.В. Д. продава на К.Д.К.собственото си лозе
(хавра), намиращо се във Варненските лозя, в местността „Ваялар", с площ
от 3 декара и 5 ара, при съответнити граници и съседи, посочени в акта. Акта е бил вписан, което е удостоверено със
записка № 112, том V от 09.11.1935 год., партидна книга том 72, стр. 72.
С
протокол № 27/23.11.1949 г., на осн. чл. 26 от ЗДИ и ПМС № 35/1949 год., от К.Д.К.е
отчуждено застроено и незастроено дворно място от 3500 кв.м., съставляващо
парцел пл. № 1534 по плана на гр. Сталин, курортно предградие „Лозята",
със стопанско предназначение на имота: кьошк, лозе и овощна градина, за което
бил съставен АДС № 954 от 09.02.1951 г., пореден № 1350 по актовата книга на
Сталинския градски народен съвет и на Министерството на комуналното стопанство
и благоустройство/ л. 23/. Не е посочено за какви нужди се отчуждава.
С
предложение на Комисията по реституция при Община Варна от 17.06.1993 год., по
молба на Б.К.Д., като наследник на К.Д.К., е прието, че отчужденото от К.Д.К.дворно
място от 3500 кв.м. в м. „Манастира", представляващо дв. № 1534, кв. 224,
курортно предградие „Лозята", местност „Ваялар", притежавано с
нот.акт № 3, том VII, peг. № 6596, дело № 1242/1935 г., подлежи на
възстановяване по реда на чл. 4, вр. чл. 3 от Закона за възстановяване
собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй
като мероприятието, за което е бил отчуждено, не е било изпълнено.
С
Решение № 1082/24.06.1993 г. на кмета на община Варна, на осн. чл. 4, вр. чл. 3
от ЗВСВНОИ, е отменено отчуждаването и възстановено правото на собственост
върху недвижим имот с площ от 3330 кв.м., представляващ дворище № 1534 по
кадастъра от 1936 г. в м-ст „Манастира", курортно предградие
„Лозята",м. Ваялар, отчужден на осн. чл. 26 от ЗДИ „за управление на
особените имоти", на наследниците на К.Д.К.: Б.К.Д., тъй като
мероприятието не е изпълнено. С решението е определено обезщетението в размер
на 1 176,60 лева да бъде върнато на Община Варна. С Разписка 28.06.1993 год. Б.К.Д.е врна това
обезщетение.
С
протокол № 88/01.07.1993 г. наследниците на К.Д.К.били въведени във владение на
възстановения имот.
Против
Решение № 1082/24.06.1993 г. на кмета на община Варна, на осн. чл. 4, вр. чл. 3
от ЗВСВНОИ е постъпила жалба от НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Тя е изходящ № 1375/24.08.1993 год.
По
тази жалба е образувано гр.дело № 241/1994 год. на Окръжен съд Варна, на ІІІ ти
състав, което е прекратено поради липсана активна процесуална легитимация на
жалбоподателя, което е влязло в законна сила.
С
договор за покупко - продажба от 10.07.1994 г., обективиран в нот.акт № 182,
том XXIX, дело № 10838/1994 год., Вписан в Службата по вписавинята под вх рег.
№ 7425 том. 38217, 26504, стр. 36582, 5566, 38218 , Б.К.Д.е продал на А.М.П., В.С.С.,
Л.Д.Г. и Х.Г.М.недвижим имот - 2500 кв.м. ид.части от поземлен имот, целият с
площ от 3330 кв.м., представляващ дворище № 1534 по кадастралния план от 1936
год., а по плана действал към датата на сделката дворище № 1508, находящ се в
землището на гр. Варна, месност „Манастира", курортно предградие лозята
/м. Ваялар/, при граници на целия имот: от три страни - държавно място и ограда
на парк „Евксиноград", при квоти: на А.М.П. - 500 кв.м. ид.части, на В.С.С.
- 500 кв.м. ид.части, на Л.Д.Г. - 500 кв.м. ид.части и на Х.Г.М.- 1000 кв.м.
ид.части.
С
договор за покупко - продажба от 08.08.1994 год., обективиран в нот.акт № 65,
том XXXII, дело № 11771/1994 год., вписан в Службата по вписвания-Варна с
Вх.рег. № 8018, том.,стр. 38281,39840, 39841, Х.Г.М.и И.Б.М.продали на Д.Д.Б.1000/3330
кв.м. ид. части от поземлен имот целият от 3330 кв.м., представляващ дворище №
1534 по КП от 1936 г., а по тогава действащия план - дворище пл. № 1508,
находящ се в землището на гр. Варна, м. „Манастира", курортно предградие
„Лозята" (м-ст „Ваялар), при граници на целия имот: от три страни държавно
място и парк „Евксиноград".
С
договор за покупко - продажба от 06.04.1998 год., обективиран в нот.акт. № 19,
том V, дело № 2174/1998 год., вписан в Службата по вписвания вх. Рег. № 2251,
том.26504, стр.36582, А.М.П. и И.Г.М.- М. продават на съсобствениците си В.С.С.
и Л.Д.Г. недвижими мот представлаващ 500 кв.м. идеални части от поземлен имот
пл. № 1508а по плана на Траката - м. Евксиноград, целият с площ от 3330 кв.м.,
при граници - поземлени имоти пл. №№ 1507; 1508 и двореца „Евксиноград".
С
договор за покупко - продажба от 26.09.2006 год., обективиран в нот.акт № 70,
том VI, per. № 6355, дело № 857/2006 г., вписан акт № 106, том LXXIX, дело №
18774, вх. per. № 24743/26.09.2006 г. на СВ - Варна, Д.Д.Б.продава на Л.Д.Г.
1000/3330 лв.м. ид.части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, м.
„Манастира" (Евксиноград) целият със площ от 3330 кв.м., съставляващ имот
пл. № 1508а, идентичен със стар № 1534 по действащия план на м. „Долна
Трака", при граници" ПИ № 1507, ПИ № 1508 и двореца Евксиноград.
С
договор за покупко - продажба от 26.09.2006 год., обективиран в нот.акт № 191,
том VI, per. № 6887/2006 г., вписан акт № 126, том XCI, дело № 21647, вх.рег. №
28382/26.10.2016 г. на СВ - Варна, Л.Д.Г. и Р.П.Г. продават на В.С.С. и К. С.Д.,
при квоти 50 кв.м. ид.части за В.С. и 200 кв.м. ид. части на К.Д., от ПОЗЕМЛЕН
имот, находящ се в гр. Варна, м. „Манастира" (Евксиноград), целият с площ от
3330 кв.м., съставляващ имот № 1508а, идентичен със стар № 1534 по действащия
план на м. „Долна Трака", при граници: ПИ № 1507, ПИ № 1508 и двореца
Евксиноград.
С
договор за покупко - продажба от 26.10.2006 год., обективиран в нот.акт № 190,
том VI, per. № 6886, дело № 960/2006 г., вписан акт № 110, том XCI, дело №
21630, вх.рег. № 28363/26.10.2006 г. на СВ - Варна, Л.Д.Г. продава на К.С.Д.
500 кв.м. ид.части от поземлен имот, находящ се в гр. Варна, м. „Манастира"
(Евксиноград) целия с площ от 3330 кв.м., съставляващ имот № 1508а, идентичен
със стар № 1534 по действащия план на м. „Долна Трака", при граници ПИ №
1507, ПИ № 1508 и двореца „Евксиноград".
С
договор за покупко - продажба от 18.01.2013 г., обективиран в нот.акт № 14, том
I, per. № 497, дело № 14/2013 год. на нотариус И.М., вписан вх. Рег. №
753/18.01.2013 год. акт. № 109, том.ІІ, дело № 307/2013 год. К. Б.К.и Д.Д.К.продават
на В.С.С., К.С.Д. и Л.Д.Г. собствените си 830 кв.м. ид.части от ПИ № 10135.
2567.12 по КККР - Варна, одобрени със заповед № РД - 18 -92/14.10.2008 г. на ИД
на АГКК, с площ от 3 330 кв.м., а по скица от 3 343 кв.м. с административен
адрес: гр. Варна, община Варна, обл. Варна, местност Долна Трака (с
индивидуализация по предходен план - пл. № 1508а, в землището на гр. Варна,
м-ст „Манастира", курортно предградие „Лозята"), при граници: ПИ №№
10135.1567.154, 10135.1567.13, 10135.1567.16,10135.1567.11 и 10135.1567.10.
С
констативен нотариалн акт от 08.03.2013 год.№ 53, том I, per. № 1538, дело №
47/2013 г. на нотариус И.М., вписан акт № 180, том X, дело № 2239, вх.рег. №
4483/08.03.2013 год. на Службата по вписванията гр Варна, издаден по реда на
чл. 587, ал. 1 ГПК, ищците са признати са собственици на следния недвижим имот,
а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.2567.12 по КККР на гр. Варна,
одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с административен
адрес в гр. Варна, местност „Долна Трака", целият с площ от 3 330 кв.м. по
документ за собственост, а по скица от 3 342 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с номер по предходен план № 1508а, в землището на
гр.Варна м.“Манастира“ курортно
предградие „Лозята“, при граници: ПИ № 10135.2567.154, ПИ № 10135.2567.13, ПИ №№
10135.2567.16 и 10135.2567.11 и ПИ № 10135. 2567.10, при посочените в акта
идеални части.
Страните
не спорят, че по време на сключване на описаните сделки ищците В.С.С., Л.Д.Г. и
К.С.Д., са били и понастоящем са в граждански брак съответно с ищците Ц.К.С., Р.
П.Г. и М.Н.Д..
С
акт за публична държавна собственост № 9337/24.07.2017 год., на осн. чл. 2, ал.
2, т. 2 и чл. 71, ал. 1 от ЗДС, вр. чл. 104, ал.1, т. 8 от ППЗДС, държавата
актувала като публична държавна собственост ПИ № 10135.2567.12 по КККР - Варна,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план 1508а, в кв. 5, парцел VIII, при граници ПИ №№ 10135.2567.16;
10135.2567.11; 10135.2567.10; 10135.2567.13; 10135.2567.154.
Държавата,
чрез Министерския съвет, е оспорила Заповед № Г-480/20.12.2007 год. на Гл.
архитект на Община Варна, с която е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ I - 1505а; II -
1532; IV - 1253; VIII - 1508а; VI - 1252a; V1252, "за озеленяване", кв. 5 и улична
регулация с о.т. 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, а собствения на ищците поземлен
имот урегулуран като УПИ VIII-1508a, с твърдения, че имотите предмет на
заповедта, включително този на ищците, са държавна собственост.
По
повод на жалбата е образувано адм.дело № 1309/2016 год. по описа на Варненски
административен съд. Производството, което понастоящем е спряно до произнасяне
на съда по настоящия правен спор за принадлежноста на правото на собстност.
По
делото е приета и изслушана съдебно техническа експертиза, от заключението на
която съдът установи, че е
налице идентичност между имота, описан в нотариален акт № 3 от 09.11.1935 г.,
том XII, регистър № 6596, дело № 1242/1935
год. и ПИ № 10135.2567.12 no КККР на гр. Варна.
В
първия нотариален акт имота е описан ,,лозе“
(хавра) находящо се във Варненските лозя, местността „Ваялар" от 3.5
дка" придобит от К.Д.К.. В първият Кадастрален план за местноста „Старите
лозя" гр.Варна от 1936 год. изследваният имот е с пл.№ 1534 и в разписният
лист е записан на К.К..
Вещото лице е съставил комбинирана
скица, в която имота е очертан с червен цвят. От изготвената скица се
установяван, че ПИ №10135.2567.12 по КККР на гр. Варна попада почти изцяло в
имот № 1534 по КП от 1936 год. и съвпада с ПИ № 1508а попълнен въз основа на
Решение № 1982/24.06.1993 год., на Кмета
на Община Варна за възстановяване правото на собственост върху недвижим имот с
площ от 3330 кв.м, представляващ дворище №1 534, м.Манастира, курортно
предградие „Лозята" /м.Ваялар/, както и с имотите описани в последващите
нотариални актове.
За процесния имот има изработени
следните планове:
Първият план за местността е
кадастралния план от 1936 год. -„Старите лозя", гр.Варна, послужил като
основа за регулационния план на Курортно предградие „Лозята" от 1937 год.,
одобрен със Заповеди № 1680/02.06.1937 год. за улична и Заповед № 1681/02.06.1937
год. за дворищна регулация. Изследваният имот по този план е с пл.№ 1534, а в
разписният лист като собственик е записан К.К.
За процесния имот по регулационния
план е отреден за парцел VI в кв.№ 224;
По Кадастрален план на м.
„Крайбрежието", гр. Варна от 1956 год., процесния имот имот с № 1534 по
КП-1936 год. попада в имот с пл.№ 1508. Първоначално е нямало запис вразписния
лист. След възстановяване на собствеността със Заповед № Р-111/28.07.1994 год.
на Кмета на Община Варна на имот с пл.№ 1508а
еднозначен с имот пл. № 1534 и разписния лист е попълнен като е записан Л.Г.
и К.Д. за собственици. В периода от 1956 год. до влизането на КК, за процесната
територия е нямало друг план заповедите за попълване са се отразявали в КП-1956
год.
Генерално градостроителен план на
„Крайбрежието" на гр. Варна от м."Траката" до м. „Златни
пясъци", одобрен с Указ № 470/08.12.1956 год. Проучваният имот пл.№1534 по
КП-1936 год. попада в територия обозначена като „Зона за индивидуално вилно
застрояване".
Общ градоустройствен план на гр.
Варна, одобрен със Зап. № РД-03-02/46/31.12.1982 год. на КТСУ при МС, изследваният
имот с №1534 /по КП-1936г./ попада в урбанизирана територия, с предвиждане е отбелязано
„специални терени".
Териториално устройствен план на
гр.Варна одобрен с Решение на Общински съвет-Варна №1611-5 от Протокол
№32/27.05.1998 год. По този план е обособена курортна зона, като изследвания
имот съгласно ТУП попада в „Курортни комплекси" и „Вилни зони"
изобразен с вертикални щрихи - „промяна земеползване предвидено с ТУП";
Специфични правила и нормативи за
устройство и застрояване на територията на Варна, одобрени със заповед №
РД-02-14-1734/21.09.1999 год. на МРРБ. С тези СПН за устройство на територията
на Варна, се определя конкретното застрояване, като е посочено със син кариран
щрих - „без промяна на предназначението до нов ОУП";
В Карта на възстановената
собственост(КВС) на землище Варна процесният стар имот №1534 /по КП-1936 год./
попада в имот № 000026 по КВС;
В кадастрална карта, одобрена със Заповед
№ РД-18-92/19.10.2008 год. на ИД на АГКК, изследваният имот №1536 /по КП-1936 год./
покрива по-голямата част от имот с идентификатор 10135.2567.12, с площ на имота
3342 кв.м, а в катастралния регистър са записани като собственици: К.С.Д., Ц.К.С.,
В.С.С., Л.Д.Г., М.Н.Д., Р.П.Г. и Областна администрация -Варна;
За посочената територия, в която
попада процесния имот № 10135.2567.12, има изработен подробен устройствен план
/ПУП-ПРЗ/, одобрен със Заповед № Г-480/20.12.2007 год. на Гл.архитект на община
Варна на приложен л. 33 и 34 по делото;
По Общ устройствен план на гр. Варна,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 год. и Заповед №
РД-14-2197/03.09.2012 год. на МРРБ, имот №1534 /по КП-1936 год./ попада в
урбанизирана територия в устройствена зона- „Ок 1 "-Курортни зони и
комплекси в зелена среда и имота не е застроен съгласно разгледаните по-горе кадастрални
планове и в него липсват каквито и да е съоръжения.
На Комбинираната скица - неразделна
част от СТЕ вещото лице е показал като основа КП от 1936 год., със зелен цвят
попълнения в КП от 1956 год., ПИ 1508а и с червен цвят ПИ 10135.2567.12 по
действащата КККР.
За процесния имот има съставен АДС №
376/08.02.1950 год.(л.59-62), в който са описани множество сгради и застроено и
незастроено място от 796 000 кв.м., като процесният имот не е включен в този
АДС.
Процесния имот е отчуждаван по ЗДИ u е
съставен АДС №1360/09.02.1951 год. за актуване на недвижим имот като държавен с
бивш собственик К.Д.К., на основание на 35-то Постановление на Министерски
съвет от 08.04.1949 год./Обн. в ДВ №153/06.07.1949 год. под т.7/. Актувано е
застроено и незастроено място-3 500 кв.м, съставляващо парцел 1534 по плана на
гр. Сталин курортно предградие „Лозята". Към съставеният АДС №
1360/09.02.1951 год. (л.23) няма запазени скици или схеми за цитирания имот.
АДС № 430/15.12.1986 год. (л.63) е
съставен на основание чл.77 от Наредбата за Държавни имоти и чл.81 и чл.92 от
ЗС. В него са описани основни сгради с площ от 17 035 кв.м, стопански сгради с
площ-7 874кв.м, както и застроени и незастроени площ 1 316 дка. В този акт
процесният имот не се споменава. При изследването на този акт в Община Варна не
се откриха налични приложени скици или схеми за описаната територия.
В АДС № 2043/02.11.1993 год.(л.64-66)
съставен по чл. 81 от НДИ е описан само сграден фонд без земя.
Съставен е АДС № 3584/30.11.2001 год. (л.67-82)
за публична държавна собственост за недвижим имот находящ се в гр.Варна,
стопанство Евксиноград, център „Винарска изба Евксиноград". Вид и описание
на имота: стопанство Евксиноград, включващо земя 926.000 дка, съоръжения и
сгради.
При така описаните граници изток-море,
запад-магистрала, север почивна станция на МВР, юг технологичен път, буна 109
„Траката", вещото лице дава заключение, че процесния имот № 1534 по
КП-1936 год., впоследствие попълнен като имот пл.№ 1508а със заповед
№Р-111/1994 год. и идентичен с имот с идентификатор 10135.2567.12 по КК, попада
в описаният обхват на акта.
От приложената л. 116 от делото е скица
в М 1:2000 на дворец „Евксиноград" /подписана от н-к отдел „КР" при
община Варна и председател на ПК-Варна/, която е използвана при съставянето на
АДС № 3584/30.11.2001 год., в горния й ляв ъгъл е изписана площ 92.6 ха
(равняващо се на 926 дка), в т.ч. дворец „Евксиноград" 87 ха и „Охранителна зона" 5.6 ха, като в
територията очертана като „Охранителна зона" попада и имот № 1508а.
След направените справки в отдел
„КР", дирекция „АГУП" при община Варна вещото лице е установило, че
имот „Охранителна зона" не съществува по никой от действалите до момента
КП и КК. Като основа за издаването на скицата е послужил кадастрален план
изработен от „ГЕОПЛАНПРОЕКТ" през 1976 год., който не съдържа данни за
имоти, а представлява ситуационна снимка. Тази скица е изготвена нарочно заради
актуването, като границите на Двореца и охранителната зона са изчертани
допълнително.
След извършване на необходимите
изчисления върху създадения цифров модел от Община Варна установих, че имот № 1508а
(попълнен със заповед № Р-111/1994 год. оконтурен в жълто на скицата) попада в
контура на тази „Охранителна зона", но е изключен от нейната площ и не е
част от нея. Същото важи и за имоти № 1252а и 1253 попълнени в КП от 1956 год.,
съответно със Заповед № Р -288/21.12.2000 год. и Заповед № № Р-278/17.08.2001 год.
на Кмета на Община Варна.
Вещото лице е изготвило комбинирана
скица, на която като основа е показал имот № 1534 от КП от 1936 год., със зелен
цвят попълнения в КП от 1956 год. ПИ № 1508а и с червен цвят ПИ 10135.2567.12
по действащата КККР
Съставен е акт за публична държавна
собственост /АПДС/ № 9337/24.07.2017 год. за процесния имот № 10135.2567.12, на
основание чл.2 ал.2 т.2 и чл.71 ал.1 от ЗДС и чл.104 ал.1 т.8 от ППЗДС. В акта
е посочено, че имотът представлява земя с площ 3 342 кв.м.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото само съотносими и необходими писмени и гласни
доказателства, които кредитира.
В проведеното на 13.11.2019 год.
ответника, чрез процесуалния си представител е представител писмени
доказателства, по издадено съдебно
удстоверение, по силата на което да се снабди от Националната служба по охрана
при Презедента на Република България с информация за движението на подадена от
тях жалба изх. рег. № 1375/24.08.1993 год. В садебното заседание страната
представя писемните доказателства извън предмет на издаденото удостоверение
т.е. извън дадената от съда възможност за конкретните факти и обстоятелства.
Предвид изложеното, документи извън
тази категория не са приети като доказателства и са приложени към корицата на
делото. Съдът не следва да ги обсъжда, тъй като те са представени извън
нормативно регламентираните способи съгласно ГПК-не касаят фактите и обстоятелствата,
за които съдът е издал удостоверение. Допустими писмени доказателства по
издаденото удстоверение са само тези касаещи хода на административното производство
по обжалване Решението на Кмета на Община Варна за реституция. Извън този кръг
обстоятелства са недопустими. Тези документи не могат да бъдат приети и като
доказателства и са недопустими, тъй като спрямо тях е настъпила приклузия. Писмени
доказателства доказателства по делото
могат да бъдат събирани до приключване на първото по делото заседание на
основание чл.143 ал.3 от ГПК. След този момент за тези писмени доказателства е
настъпила абсолютна приклузия. В този смисъл съдът не следва да ги обсъжда.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно оснавине
чл.108 от ГПК.
В правната теория това е
искът на невладещия собственик срещу владещия несобственик и е известен като
ревандикационен иск.
Осъдителния ревандикационен
иск справно основание чл.108 от ЗС, съдът в себе си установителна част относно
принадлежноста на правото на собственост и осъдителна част за предававена на
владението.
За да са се уважи искът с правно
основание чл.108 от ЗС следва да са налице в условията на кумулативност,
следните предпоставки принадлежността на правото на собственост в случая при
предявен осъдителен иск, че ищецът е придобил правото на собственост на
процесния недвижимия имот на годно правно основание, а ответниците владея имота
без основание.
Правото на собственост ищците твърдят,
че са придобили, като чрез правна сделка и като правоприемници по силата на
възмезни договори, от неговия собственик К. Б.К., който се легитимирака като
собственик по наследство, собственоста на когото е възстановена с Решение
№ 1082/24.06.1993 год. на Кмета на Община Варна, на осн. чл. 4, вр. чл. 3 от
ЗВСВНОИ, с която е
отменено отчуждаването и възстановено правото на собственост на процесния имот.
Правото на собственост може да се
придобие чрез правна сделка, давност и по друг способ посочен в закона съгласно
чл.77 от ЗС.
Спорни въпроси в настоящото
производство, са въведени от ответника възражения, че не са налице материално
правните предпоставки за приложението на чл.3 от Закона за възстановяване собствеността
върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ.... /ЗВСВНОИ/, което е относимо към
основанието за придобиване от ищците, като частни правоприемници на право на
собственост, както и въпросът представлява ли процесния имот публична държавна
собственост и ако отговора е положителен, това обстоятелство се явява пречка за
възстановяването му в полза на наследниците на К.Д.К., съответно е възражение
правоизключващо правата на ищците..
Първото въведено възражение, че имота
представлява публична държавна
собственост, което обстоятелство е пречка за възстановяването му, а като
последица и придобиване на собственоста по реда на договорното правоприемство.
На първо място следва да се отбележи,
че актовете за държавна собственост било то частна или публична са констативни
актове т.е. те не създават права и задължение, а констатират, свидетелства,
удостоверяват правото на собственост.
На второ място дали имота е публична
държавна собственост се определя не от администрацията да държавата, а от
закона, като правото държаважа придобива по посочените в чл.77 от ЗС
способи, а ЗДС указва кои имоти са ПУЛБИЧНА държавна собственост.
Предвид така изложеното като основа
съдът приема, въведеното възражение е неосноветелно.
За пръв път процесния имот е актуван
като ПУБЛИЧНА държавна собственост с АДС № 3584/30.11.2001 год., като
стопанство „Евксиноград". Стопанство
Евксиноград, включва земя 926.000 дка, съоръжения и сгради и граници
изток-море, запад-магистрала, север почивна станция на МВР, юг- технологичен
път, буна 109 „Траката". При тези гранини вещото лице е дало категоричен
отговор, че процесния имот № 1534 по КП-1936 год., впоследствие попълнен като
имот пл.№ 1508а със заповед №Р-111/1994 год. и идентичен с имот с идентификатор
10135.2567.12 по КК, попада в описаният обхват на акта.
Впоследствие
е съставен е акт за публична
държавна собственост /АПДС/ № 9337/24.07.2017 год. само за процесния имот с
идентификатор № 10135.2567.12 по КК на гр.Варна, на основание чл.2 ал.2 т.2 и
чл.71 ал.1 от ЗДС и чл.104 ал.1 т.8 от ППЗДС. В акта е посочено, че имотът
представлява земя с площ 3 342 кв.м., не са посочени сгради или други
съоръжения и правно основание чл.2 ал.2 т.2 от ЗДС.
Съгласно чл.2 ал.2 т.2 ЗДС, ред. към
1997 год., респ. т.4 към настоящия момент, ПУБЛИЧНА държавна собственост са онези
имоти, които предоставените на ведомствата, в изпълнение на функциите им.
Според императивната норма на закона публична
държавна собственост, са само онези имоти държавна собственост, които са предоставени
на ведомства и министрества само в изпълнение на предоставените им със закон
властнически правомощия. Ако имотът е предоставен на държавно учреждение или
ведомство извън възложените му властнически функции, т.е. за цели, които не са
за удовлетворяване на обществени интереси, нито за упражняване на
властническите правомощия на съответното държавно учреждение, то този имот имот
не е публична държавна собственост /Виж. Решение № 484/2010 год. по гр.д. №
381/2010 год. на ВКС, Решение № 403/2010г. по гр.д. № 5024/2008 год./.
В Постановление № 101/1991 год. за
определяне основните функции и задачи на НСО и следващия го Правилник за
устройството и дейността на НСО при Президента на РБ, приет с ПМС №
151/05.08.1992 год, са очертани осъществяваните от НСО функци в редакцията си
към относим към настоящия процес момент разпоредба на чл.32 ал.2 от този
Правилник, че НСО, стопанисва и експлоатира за собствени нужди почивните
станции в местността "Траката" и в комплекс
"Сандрово".
В конкретния случая, настоящият състав
намира, че процесният имот е предоставен на НСО, като „почива база“ с наименование
почивен комплекс Траката, е с цел задоволяване социални нужди на нейните
служители т.е. като „почивна база“ той не е предоставен на държавен орган за
изпълнение на неговите властнически функциии и не е публична държавна
собственост.
В този смисъл въведеното възражение се
явява неоснователно.
Второто въведеното възражение от
Държавата, е че към момента на постановяване на Решение №
1082/24.06.1993 год. на Кмета на Община Варна, не са били налице условията за възстановява на правото
на собственост по реда на този закон, като са оспорили наличието на
предпоставките на реституция на процесния имот, на валидността и материалната
законосъобразност на постановения реституционен акт Решение
№ 1082/24.06.1993 год. на Кмета на Община Варна.
Съдът намира направеното възражение за
допустимо, но не основателно.
На първо място както се изтъкна и
по-горе процесния имот, не е публична държавна собственост, но не е бил и
актуван като такъв към момента на реституцията.
Във връзка с направеното възражение,
съдът следва да упражни правомощията си и по реда на косвения съдебен контрол
да се произнесе по въведеното възражение за материално-правнато
незаконосъобразност на решението за реституция.
Косвения съдебен контрол е допустим по
възражение от трето лица, които не са участвали в административното
производство по постановяването на административния акт, а нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда в този
случай да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на
административния акт, който има значение за гражданските права, тъй като същия
не бил обжалван.
Съобразно даденото тълкуване в т. 4-та
от Тълкователно решение № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС косвеният съдебен контрол
върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои
отчуждени имоти по З. и.... се осъществява в исковото производство
при спор за собственост и по възражение за материална незаконосъобразност на
акта за реституция на имота и то към момента на влизане в сила на закона за
реституция.
При хипотеза на възстановяване на
собствеността върху имот, отчужден по ЗВСВНОИ и.... преценката за наличие на
предпоставките за реституиране на имота при осъществяването на косвен съдебен
контрол от съда следва да се извърши към момента на влизане на закона в сила,
към 24.02.92 год. защото имота е одържавен на основание ЗДИ.
След проверка на законосъобразноста на
административния акт Решение № 1082/24.06.1993 год. на
Кмета на Община Варна, настоящия съдебен състав намира, че административния
акт, с който е възстановена собственост на наследниците на К.Д.К.,
е законосъобразен.
Административния
акт, с който е отменено отчуждаването и възстановено правото на собственост на
процесния имот е постановен на основание чл.3 от Закона за възстановяване собствеността върху някои
отчуждени имоти по ЗТСУ.... /ЗВСВНОИ/. С този акт е възстановено правото на
собственост върху недвижимия имот, тъй
като мероприятието, за което е отчужден не е изпълнено.
Отчуждаването по чл.26 ЗДИ съставлява
оригинерен придобивен способ. /Виж. Решение № 6/2016 год. по гр.д. № 5173/2015
год., І г.о. на ВКС; Решение № 587/2010 год. по гр.д. № 1272/2009 год., І г.о.
на ВКС; Решение № 71/2015г. по гр.д. № 6943/2014г. на ВКС и др./.
Правните последици от отчуждаването е придобиването
от държавата на процесния имот и те настъпват с обнародването на
Постановлението на МС в Държавен вестник /чл.27 ЗДИ/, независимо от
обстоятелството дали обезщетението е изплатено. С одържавяването, по реда на
ЗДИ, ЗС или някой от благоустройствените закони правото на собственост
преминава от патримониума на частноправен субект в полза на държавата.
Впоследствие той може да променя своето предназначение, но винаги е собстевонст
на държавата.
Безспорно е установено, процесния имот е бил отчужден с ПМС 35/1949
год. , като обявата е Обнародвана в ДВ
№153/06.07.1949 год., където под т.7 е публикувано отчуждаваенто на процесния
имот. В описанието процесния имот, при неговото отчуждаване е описан като
застроено и незастроено място 3 500 кв.м, съставляващо парцел 1534 по плана на
гр. Сталин, курортно предградие „Лозята". След отчуждаването за имота е
съставен АДС № 1360/09.02.1951 год.
При така изложеното се налага извод,
че след влизане в сила на реституциония закона са налице основание за отмяна
отчуждаването и възстановяване на правото на собственост е чл.3 ал.1 от ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС, при условията на чл.2 ал.1 от същия, а обстоятелство по отреждането
му за задоволяване на държавна нужда по чл.26 ЗДИ да се разглежда само в
контекстна на предпоставките за реституцията.
Отчуждаването е отменена на основание
чл.3 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по
ЗТСУ.... /ЗВСВНОИ, като предпостовка за възстановяване на собствеността е
имотът да не се ползва за нуждите, за които е отчужден, а ако е предвиден за
застрояване, то да не е започнало.
Целта на извършеното с ПМС 35/1949
год. отчуждаване на имоти в този район не е посочена, поради което не
установено и само може да се предполага, че е във връзка с национализираното и
придобитото от държавата имущество на царската резиденция „Евксиноград“.
Обоснована нужда за отчуждаването няма.
От заключението на вещото лице /прието
и неоспорено/ е установено, че процесния имот не се ползва по предназначението
му. Имотът е отчужден като площ към двореца „Евсиноврград“, но попада в т.н.
„Охранителна зона", която не съществува по никой от действалите до момента
КП или действащия към момента КК. Процесният имот не е част от двореца
„Евксиноград“, а е част от имотите, предоставени за задоволяване на други нужди
на НСО. Тези нужди са различни от тези, свързани с основното предназначение на
стопанството.
Проецесния имот попада в охранителна
зона и има предназначението на почивна база само за НСО съгласно вещото лице.
Поради тази причина и предвид установеното, че имота съществува
до размерите, в които е отчужден, не е засегнат от реализирано мероприятие /не
е застроен, няма данни да има обслужващо предназначение или върху него да са
изградени паркови или други комуникации/, а безспорно е собственост на
държавата, всичко заедно обуславя и извод, че процесния имот подлежи на
възстановяване и при възстановяването му в полза на наследника на К.Д.К., К.
Б.К.на основание чл.3
ал.1 ЗВСОНИ по ЗТСУ...., са били налице материално правните предпоставки за
отмяна на отчуждаването и възстановяване на собственост с постановяване на Решение
№ 1082/24.06.1993 г. на Кмета на Община Варна.
След настъпването на реституционния
ефект, правото на собственост за процесния имот е излязо от патримониума на
Държавата. По делото не са установени други юридически факти, които да
легитимират Държавата като собственик на твърдяното от нея основание към датата
на съставяне на Акт за публична държавна собственост № 9337/24.07.2017 год. за
процесния имот № 10135.2567.12.
От така изложеното се налага извод, че
при проведен косвен съдебен контрол на адвиминистратвния акт с който е отменено
отчуждаването и възстановена собственоста, последния е законосъобразен и е
породил правно действие извъзяващо се в неговя коститутивен ефект.
След като К. Б.К.е придобил по
наследство от К.Д.К.правото на собственост, и впоследствие се е разпоредил в полза на
ищците по посочените в обстояствената част договори във формата на нотариален
акт, ищците на осноавние чл.77 от ЗС, чрез описаните правни сделик са придобири
по силата на договорното провоприемство правото на собствентост.
В изложения смисъл ищците са собствени
на имота.
По делото са налице напълно
покриващите се твръдения, по отношение на владението на имота.
Ответника твръди, че владее имота,
което не се оспорва от ищците. При така изложеното се налага извод, че с оглед
на по-горе изложените мотиви, относно принадлежноста на правото на собственост,
което принадлежи на ищците по делото, то съдът следва в осъдителната част да
осъди ответника да предаде владението му тъй като владее имота без правно
сонование за това.
Предвид изложеното искът се явява
основателен и доказан.
Потношение на разноските.
На основание чл.78 ГПК, съдът следва
да присъди в тежестна държавата направените от ищците разноски. Представени са
доказателства за направени разноски в размер на 2 567, 43 лева, държавна
такса и разноски и 27000 лева, възнаграждение за адвокат защитник, от които
реално платени 17 000 лева.
В срока по чл.80 ответника чрез
процесуалния си представител е напарвил възражение запрекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК.
При направеното възражение съдът
съобрази, че съгласно цената на иска 203 376,40 лева, и чл.7 ал.2 т.5 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиденото възнаграждение е в размер на 5 597,52 лева, до който размер
следва да го редуцира
Държавата следва да бъде осъдена да
заплати на ищците направените от разноски за настоящата инстанция, които
съобразно доказателствата за извършени такива са в размер на 8 164,96 лева/
от които 2 567, 43 лева разноски и 5 597,52 лева адвокатско
възнаграждение намалено по ред ана чл.78 ал.5 от ГПК/
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношениета между Л.Д.Г.,
с ЕГН:**********, и Р.П.Г. с ********** двамата с адрес: ***, К.С.Д. с ЕГН **********
и М.Н.Д. с ЕГН ********** , двамата с адрес: ***, В.С.С. с ЕГН:********** и Ц.К.С.
с ЕГН:**********,*** и ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, с адрес: гр. София, 1202, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий" № 17 – 19,че ИЩЦИТЕ Л.Д.Г. и Р.П.Г., К.С.Д. и М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С.,
са собственици на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.2567.12 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008
год. на ИД Началник на АГКК, с площ от 3 330 кв.м. по документ за собственост,
а по скица от 3342 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Долна Трака",
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, с граници на имота: от север: ПИ №№ 10135.2567.16
и 10135.2567.11, от запад: ПИ №10135. 2567.10, от изток: ПИ № 10135.2567.13 и
от юг ПИ № 10135. 2567.154., при следните права: 1076.67 кв.м. ид.части за В.С.С.
и Ц.К.С. в режим на СИО, 1276, 67 кв.м. ид.части за Л.Д.Г. и Р.П.Г. в режим на
СИО и 976, 67 кв.м. ид.части за К.С.Д. и М.Н.Д. в режим на СИО и ОСЪЖДА
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО МУ на ищците Л.Д.Г. и Р.П.Г., К.С.Д. и М.Н.Д.,
В.С.С. и Ц.К.С..
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.Г.
и Р.П.Г., К.С.Д. и М.Н.Д., В.С.С. и Ц.К.С.,
направените по делото разноски вразмер на 8 164,96 лева, /от които
2 567,43 лева разноски, държавна такса и вещи лица и сумата 5 597,52
лева представляваща адвокатско възнаграждение намалено по реда на чл.78 ал.5 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: