О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….. / ……………… 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 05.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско
дело № 905 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
частна жалба на И.Д.К. чрез адвокат Е.С. против определение № 2210 от 14.02.2019
г., постановено по гражданско дело № 1100 по описа за 2019 г. на деветнадесети състав
на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният
съд неправилно е възприел, че е налице хипотезата на член 299, алинея 2 от ГПК.
Намира, че предявеният иск с правно основание член 225, алинея 1 от КТ е с
различен период от предявеният преди това и не се обхваща от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, доколкото иск за
непредявената част от вземането е винаги допустим. Жалбоподателят счита, че към
момента на предявяване на настоящия иск по член 225, алинея 1 от КТ за
останалата, необхваната от първото решение, част от шестмесечния период е
налице новонастъпил факт – период от време след
приключване на устните състезания пред първата инстанция.
Моли се за постановяване на определение от въззивния съд, с което да бъде отменено определението на
районния съд и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и
прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано
по предявен иск от И.Д.К. срещу „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД – Поделение за
пътнически превози – Горна Оряховица с правно основание член 344, алинея 1,
точка 3 от КТ във връзка с член 225, алинея 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 985,22 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
от 30.11.2016 г. до 22.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска /17.01.2019 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молбата се
твърди, че трудовото му правоотношение с ответното дружество е по трудов
договор от 01.04.1990 г. до 01.01.2016 г. на длъжност
„стрелочник маневрен" при Поделение за пътнически превози - Горна
Оряховица. След преструктуриране на основание член 123, алинея 1, точка З от КТ
трудовото му правоотношение било прехвърлено към Териториален център за
пътнически превози - Горна Оряховица към „БДЖ - Пътнически превози" ЕООД,
считано от 01.01.2016 г., с месторабота Пътнически
център Варна. Със заповед № 573 от 20.07.2016 г. работодателят прекратил
трудовото му правоотношение, считано от 22.07.2016 г., на основание член 325,
алинея 1, точка 9 от КТ. Ищецът предявил срещу работодателя си искове за отмяна
на уволнението, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и обезщетение
за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца, считано от
датата на уволнението - 22.07.2016 г. -, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
С решение № 4756 от 14.12.2016
г., постановено по гр.д.№ 9410/2016 г. на Районен съд – Варна, съдът признал
уволнението за незаконосъобразно и отменил заповед № 573 от 20.07.2016 г., бил възстановен
на заеманата длъжност и му била присъдена сумата от 2 776,54 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от
22.07.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска в съда /08.08.2016 г./ до
окончателното изплащане, като за разликата до претендираните
3 761,76 лева отхвърлил иска. Работодателят обжалвал постановеното от ВРС
решение пред Окръжен съд – Варна, който с решение № 435 от 21.03.2017 г.,
постановено по в.гр.д.№ 337/2017 г. потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд. Работодателят подал касационна
жалба, но с определение № 1159 от 13.12.2017 г., постановено по к.гр.д.№
2989/2017 г., ВКС не допуснал до касационно обжалване решението.
Бил издаден изпълнителен
лист и по образуваното изпълнително дело работодателят изплатил присъденото му
обезщетение по член 225, алинея 1 от КТ. След назначаването му на работа ищецът
подписал декларация, че през периода след уволнението до възстановяването му на
работа не е бил в трудово правоотношение с друг работодател. Намеренията били
да се направи прихващане с платените му две брутни заплати с дължимото от
работодателя обезщетение за оставане без работа за периода 30 ноември 2016 г.
до 22 януари 2017 г.
Към момента на приключване
на съдебното дирене по гр.д.№ 9410/2016 г. на ВРС не бил изминал шестмесечен
период от уволнението му и решението по посоченото дело имало сила на пресъдено нещо за периода от уволнението - 22.07.2016 г. - до
30.11.2016 г., но не и за последващия период до
предвидените в закона шест месеца. С предявяването на настоящия иск търси
обезщетение за друг период, различен от този, за който важи силата на пресъдено нещо.
В срока за отговор по реда
на член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който посочва,
че предявеният иск е недопустим. Между страните се е водил съдебен спор на
същото основание, като с цитираното по – горе решение искът с правно основание
член 344, алинея 1, точка З във връзка с член 225, алинея 1 от КТ до размера на
2 776,54 лева е бил уважен, а за разликата до претендираните
3 761,76 лева - отхвърлен. Ищецът не обжалвал решението на ВРС в отхвърлителната му част, поради което в тази му част е влязло
в сила, респективно по настоящия спор е формирана сила на пресъдено
нещо.
С предявения иск ищецът
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 985,22 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа поради уволнението за периода от 30.11.2016 г. до 22.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска /17.01.2019
г./ до окончателното изплащане на вземането.
С решение № 4756 от 14.12.2016
г. на ВРС, постановено по гр.д.№ 9410/2016 г., съдът е признал уволнението на И.Д.К.
за незаконосъобразно и отменил заповед № 573 от 20.07.2016 г. на работодателя „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД
– Териториален център за пътнически превози Горна Оряховица, с която е
прекратено трудовото му правоотношение
на основание член 325, точка 9 от КТ, считано от 22.07.2016 г.; възстановил го е
на заеманата преди уволнението длъжност „стрелочник маневрен” с месторабота
Маневрена дейност - Варна на основание член 344, алинея 1, точка 2 от КТ;
осъдил е на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея
1 от КТ работодателя да му заплати сумата от 2 776,54 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от
22.07.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска /08.08.2016 г./ до окончателното
изплащане, като за разликата до претендираните 3 761,76
лева е отхвърлил иска.
Предявеният по това дело иск
с правно основание член 225, алинея 1 от КТ е за присъждане на обезщетение за оставане без
работа за шест месеца, считано от 22.07.2016 г., тоест до 22.01.2017 г. Съдът е
приел, че искът е основателен за периода от 22.07.2016 г. до датата приключване
на устните състезания по делото /30.11.2016 г./, а за останалото време го е
отхвърлил, тъй като за разликата до претендираните
шест месеца периодът от време като факт не е настъпил.
Претендираното право е
заявено в производството по гр.д.№ 9410/2016 г. на ВРС и по отношение на него е
частично е постановено уважително решение, а частично отхвърлително
досежно претендирания по
настоящото производство период. Решението по гр.д.№ 9410/2016 г. на ВРС в отхвърлителната му част по иска с правно основание член
225, алинея 1 от КТ е влязло в сила като необжалвано.
С оглед на така изложените
твърдения настоящият състав на въззивния съд намира,
че е налице влязъл в сила съдебен акт
между същите страни, за същота искане и на същото
основание. Формираната в производството по гр.д.№ 9410/2016 г. на ВРС сила на
присъдено нещо обхваща целия шестмесечен период, считано от 22.07.2016 г.
Поради това и съгласно член 299, алинея 1 от ГПК спорът не може да бъде
пререшаван, а настоящото производство следва да бъде прекратено – алинея 2 на
член 299 от ГПК.
Вярно е, че в отхвърлителната част на решението първоинстанционния
съд е вписал само сума, без да посочи периодът, но това по своята същност е
очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на член 247
от ГПК, но не води до извод за допустимост на настоящата претенция.
Предвид гореизложеното се
извежда извод, че е налице влязло в сила
решение, с което искът, предмет на разглеждане по настоящото дело е отхвърлен и
решен с влязло в сила решение.
С оглед така изложените мотиви
настоящият състав на въззивния съд намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на
основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2210 от
14.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 1100 по описа за 2019 г. на
деветнадесети състав на Районен съд - Варна, с което е прекратено
производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване на основание член
274, алинея 4 във връзка с член 280, алинея 3, точка 3, последно предложение от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.