РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. гр. Добрич , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500169 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№260862/27.11.2020г. от *** Г. Т., представлявано от директора И.
И. И., чрез упълномощения адв.М.Д.-ДАК, срещу решение
№260016/10.11.2020г. по гр.д.№199/2020г. на РС-Ген.Тошево, с което
се: Отменя Заповед № РД-05-140/6.08.2020г. на директора на ***
за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и за прекратяване на
трудовия договор на ЮЛ. ИВ. Й. ЕГН **********, като признава
дисциплинарното уволнение за незаконно; Възстановява ЮЛ. ИВ. Й. ЕГН
********** на длъжността „***“, която е заемал преди уволнението;Осъжда
*** Г. Т., да заплати на ЮЛ. ИВ. Й. ЕГН ********** както следва: сумата
от 3 150 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа за периода от 7.08.2020г. до 2.11.2020г . ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
14.08.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата в общ размер от 1
620 лв., сторени разноски по делото, ведно със законната лихва, считано от
1
влизането на решението в законна сила до окончателното изплащане.
Въззивникът намира решението за неправилно и необосновано. При
постановяването му районният съд не обсъдил всички доказателства по
делото, вкл.показанията на свидетеля. Необоснован бил извода на съда , че на
Й. не е вменено задължение да извършва *** и да *** през жътвената
кампания. Същият бил запознат със заповед №РД05-116/02.07.2020г. на
директора на ***, с която изрично му било вменено задължението по *** и
***.Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор по жалбата от
насрещната страна, със становище, че решението е правилно, обосновано и
постановено при липса на нарушения на съдопроизводствените правила,
поради което се иска да бъде потвърдено.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на
17.11.2020г., жалбата се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, страна-ответник в първоинстанционното
производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него
решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл261 от ГПК.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решение е постановено по предявени от ЮЛ. ИВ. Й. ЕГН
********** от гр.Г. Т., *** , срещу *** - Г. Т., искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № РД-05-
140/6.08.2020г. на директора на *** за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ поради наложено
дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ на основание чл. 187, ал.1, т.7,
т. 3 от КТ-неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, дадени
със заповед №РД 05-116/02.07.2020г., да *** и *** на транспортните средства
в поверената му бригада, считано от 03.08.2020г..; за възстановяване на
ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „***”; за
присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа в
2
резултат на уволнението за периода от 07.08.2020г-02.11.2020г. в размер на
сумата от 3 150лева/съгласно изменение на иска в открито съдебно заседание
на 02.11.2020г./.
Според твърденията в исковата молба, правото си на отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ищеца извежда от
липсата на извършено дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.7 от КТ;
липсата на изпълнена от страна на работодателя процедура по чл.193, ал.1 от
КТ, тъй като не бил уведомен, че писмените обяснения се искат във връзка с
налагане на дисциплинарно наказание; нарушение от страна на работодателя
на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в заповедта липсвали
сведения относно конкретното нарушение, описано с обективни и субективни
признаци и време на извършване. Излага и, че в заповедта като правно
основание била посочена разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ-системни
нарушения на трудовата дисциплина, но не били описани такива. Налице
било несъответствие между посоченото правно основание и фактическите
обстоятелства.
В писмения отговор на исковата молба ответникът е изразил становище
за законосъобразно упражнено право на уволнение при спазване на
процесуалните правила, вкл.по чл.193 и чл.195 от КТ, и при наличие на
неизпълнение на трудово задължение, възложено със заповед №РД 05-
116/02.07.2020г. на директора на ***, съгласно която на *** било възложено
*** и *** на *** и ***/БПП/. Заповедта била сведена до знанието на ищеца
срещу подпис. От докладната от 28.07.2020г. на С. С.-*** било видно, че
заповедта е изпълнена от колегата на ищеца, но не и от него. В дадените
писмени обяснения ищецът и не отричал, че не е изпълнил заповедта. Именно
неизпълнението на законовото нареждане на работодателя било основание за
налагане на наказанието. Освен със заповедта, задължението за отчетност на
контролираните процеси било възложено на ищеца и с длъжностната
характеристика за заеманата длъжност ***, връчена му на датата 11.10.1999г.
Уволнението не било основано на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.3 от КТ,
упомената в заглавната част.
С атакуваното решение предявените искове по чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3
от КТ, предмет на въззивно обжалване, са уважени по съображения на
районния съд за липса на успешно проведено доказване на наличието на
3
основание за уволнение, тъй като не е доказано на ищеца да е вменено
задължение да извършва *** и да *** през жътвената кампания с връчване на
длъжностна характеристика за длъжността „***“, която е заемал от 2017г. до
уволнението му, липсвала и заповед по чл.120 от КТ за извършване временно
на друга работа.
Във въззивната жалба няма оплаквания във връзка с установените от
районния съд фактическите обстоятелства относно възникването и
съществуването между страните на трудово правоотношение за неопределено
време. Установява се от документите приложени към трудовото досие на
ищеца, че трудовото правоотношение между страните датира от 1999г.,
когато по силата на трудов договор №00238/24.11.1999г. ищецът е бил
назначен на длъжността „***-***“ в ***/тогава ***/. С допълнително
споразумение №309/27.07.2000г. е бил преназначен на длъжността „гл.*** -
***“. В приложената към трудовото досие на ищеца заповед №826-
д/11.11.2016г., издадена на основание чл.118, ал.3 от КТ, във връзка с писма
на председателя на *** /съкратено ССА/ и утвърденото щатно разписание на
***, ищецът фигурира като заемащ длъжността „***- гл. ***“. С
допълнително споразумение №222/07.08.2017г. ищецът е преназначен на
длъжността „***“. Към трудовото досие има приложена длъжностна
характеристика за длъжността“***“, връчена на ищеца на 11.10.1999г. Няма
спор, че по професия ищецът е ***, установява се и от приложените към
трудовото досие документи за придобито образование и квалификация.
Принципно *** като такъв принадлежи към професионалната категория
ръководни работници/служители, т.е. в основата на трудовите му функции са
знания, умения, опит в съответна област на дейност. Според показанията на
разпитания по делото свидетел С. С., заемащ длъжността „***“ от
14.10.2019г., пряк ръководител и на ищеца, по щатно разписание ищецът е
***, но е ***, длъжностните му задължения са по длъжностна характеристика,
връчена на 11.10.1999г.
Със заповед №РД05-116/02.07.2020г. на директора на ***, във връзка с
провеждането на жътвената кампания на житните култури е наредено *** и
*** да се извършва от *** на *** и БПП/***/. Контролът по изпълнение на
заповедта е възложен на ***. Разпоредено е препис от заповедта да се връчи
„по принадлежност за сведение и изпълнение“.
4
Няма спор между страните, по данни и от извлечение от тетрадка
„заповеди-прод.-16.10.2018г.“, заповед №РД05-116/02.07.2020г. е връчена на
ищеца на 03.07.2020г.
Показанията на свидетеля С. С. съдържат информация и, че заповедта е
връчена и на другия ***- И. Н., че целта на издаването и е да се обезпечи
правилната отчетност на пристигащата от съответните полета продукция през
жътвената кампания. Тези, които получили заповедта, Ю.Й. и И. Н., трябвало
да си осигурят товарителниците от деловодството. Свидетелят, който работи
в *** от 2019г., твърди да знае, че предните години отчетността на
продукцията от полетата била възлагана на отчетници. Отчитането през
2020г. от *** се наложило поради намалените обеми на продукцията и за
спестяване на разходи.
Свидетелят С. С. е автор на докладна вх.№93-93/29.07.2020г. В
качеството си на заемащ длъжността „***“, на който е възложен контролът по
изпълнение на заповед №РД05-116/02.07.2020г., същият е уведомил
работодателя, че *** и *** в *** е организирано и извършено от *** И. Н. и,
че *** в *** и *** не е извършено от ***а Ю.Й..
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №
РД-05-140/6.08.2020г. на директора на *** /компетентността на органа, издал
обжалваната заповед е безспорна/ на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, т.е.
поради наложено със същата дисциплинарно наказание „уволнение“. Като
конкретни причини за налагане на наказанието е посочено, че „при
провеждане на жътвената кампания на житни култури 2000г е извършил
дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.7 от КТ- неизпълнение на
законни нареждания на работодателя, т.е. не е изпълнил заповед №РД05-
116/02.07.2020г. да *** и да *** на транспортните средства в поверената му
бригада“.
Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание
и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без
предизвестие от работодателя, независимо от волята на работника или
служителя. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение
съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни
признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали
5
събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на
визираното в мотивите нарушение.
Дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на връчване на
заповедта/чл.195 ал.3 КТ/, в случая това е датата 06.08.2020г., който факт в не
е и спорен между страните.
В тежест на работодателят, като носител на субективното право да
налага дисциплинарно наказание, е да докаже при оспорване, че го е
упражнил законосъобразно, вкл. че е извършено дисциплинарно нарушение,
както и че неговите действия във връзка с налагането на наказанието са
съобразени с процесуално и материално - правните норми.
Ищецът не оспорва, че са му искани обяснения във връзка с вменените
му нарушения. Процедурно нарушение по чл.193 от КТ обосновава само с
твърдения, че не е бил уведомен, че писмените обяснения се искат във връзка
с налагане на дисциплинарно наказание. Към трудовото му досие е
приложено адресирано до него искане изх.№93-94/29.07.2020г. за даване на
обяснения „защо при провеждане на жътвената кампания на житни култури
не е извършено *** и ***“, връчено му на 29.07.2020г. Приложени са и
адресирани от ищеца до работодателя обяснения вх.№93-98/31.07.2020г.,
които съдържат обстоятелства във връзка с констатираното от работодателя
чрез докладната на ръководителя производство С. С. неотчитане от ищеца
при жътвената кампания 2000г. на транспорта и ***, преценено от
работодателя като несъответно на възложените задължения със заповед
№РД05-116/02.07.2020г. Нарушенията, за които са поискани писмени
обяснения / и за които са дадени от ищеца обяснения/ са идентични на
нарушенията, посочени в процесната заповед като фактическо основание на
дисциплинарното уволнение, респ.наказанието е наложено за деяние, за което
са поискани и дадени обяснения, респ.обезпечено е правото на ищеца да
направи своите възражения. Няма вменено от закона задължение на
работодателя за изрично уведомяване на работника/служителя относно
започналата дисциплинарна процедура, неизпълнението на което да
съставлява процесуално нарушение и основание за отмяна на заповедта.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено,
6
наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Това не
означава, че тя трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи
на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои
разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено/така решение №
152 от 8.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 677/2017 г., III г. о., ГК/. Изискването
на закона за мотивиране се счита изпълнено ако нарушението на трудовата
дисциплина е посочено по начин, даващ възможност на служителя да разбера
кое конкретно негово деяние е в разрез с трудовата дисциплина и да се
защити. В случая изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени.
Работодателят достатъчно ясно е посочил времето на извършване на
нарушението-по време на провеждане на жътвената кампания на житни
култури 2000г., като предвид датата на издаване на заповед №РД05-
116/02.07.2020г. и датата на докладната с вх.№93-93/29.07.2019г. логически
установимо е, че се касае за периода 03.07.2020г.-29.07.2019г., вида на
извършеното нарушение.
Спазен е и 2-месечният срок по чл.194 ал.1 от КТ, считано от узнаване
от работодателя за извършените нарушения на трудовата дисциплина от
докладна вх.№93-93/29.07.2020г..
При така установеното се налага извод, че няма нарушения на
дисциплинарната процедура и на предхождащите уволнението изисквания
към работодателя, поради което атакуваната заповед е формално
законосъобразна. Това обуславя разглеждането на нейната законосъобразност
по същество, което налага проверка на наличието на твърдяното от ответника
нарушение на трудовата дисциплина, преценка на тежестта му и съпоставка с
наложеното наказание, представляващо и основание за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Анализът на доказателствата обосновава извод, че ищецът действително
е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, за които е
наказан с „уволнение“. Съществуването на акт на работодателя - заповед
№РД05-116/02.07.2020г., съдържаща в себе си законно разпореждане към
служителя, свързано с осъществяване на трудовите му функции е безспорно
установено. Възложеното задължение със същата е свързано с произтичащите
7
от длъжността му функции по организиране и ръководене на поверената му
производствена бригада за провеждане на жътвената кампания. Не е било
спорно между страните и, че именно ищецът е бил един от адресатите на
същата заповед, въпреки обстоятелството, че формално, адресатите на същата
са определени с професионалната им идентичност, а не с наименованието на
заеманата длъжност- насочена е към „***“, а не заемащите длъжност „***“,
каквото към него момент е наименованието на заеманата от ищеца длъжност.
Заповедта е връчена на адресатите- ***, които организират и ръководят
извършването на жътвената кампания на житни култури в ***- И. Н. и ***-
Ю.Й.. В този смисъл са и показанията на св.С. С.. Дори в служебните
задължения на ищеца до момента да не са влизали задължения по
осъществяването на *** и *** на транспортните средства в поверената му
бригада, такава функция му е била възложена с нарочната заповед на
работодателя. Задълженията могат да са уредени в закона, в колективния
трудов договор, в индивидуалния трудов договор, в правилника за вътрешния
трудов ред, в длъжностната характеристика на работника. Законните устни и
писмени заповеди на работодателя също са източник на трудови задължения
за работниците.
В обясненията му по чл.193 от КТ, ищецът излага, че *** не е било
извършено защото не е бил назначен ***, който да ***, а и такива не били
предоставени, че той е назначен като ***, а не като *** на полето, че
назначаването на *** е необходимо за да се избегне влияние от негова страна,
предотвратяване на конфликт на интереси и избягване на всякакви съмнения
към него самия.
Така ищецът не отрича, че е адресат на конкретните нареждания на
работодателя по ***, нито, че не ги е изпълнил, а счита, че не дължи
изпълнение, по причини на нецелесъобразното им възлагане нему, а не на
нарочно назначено за целта лице.
При така установеното се налага извод, че е налице възлагане на
задължения със заповед на директора на *** и неизпълнение на същата от
страна на ищеца. Работодателят правилно е съобразил, съгласно чл. 189 от
КТ, вида на нарушенията, тяхната тежест с оглед целта на възложените
задължения по отчетност, обстоятелствата, при които са извършени, както и
8
поведението на служителя- съзнателен отказ от изпълнение на
разпорежданията на работодателя, и е наложил съответстващо
дисциплинарно наказание. Налагането на дисциплинарното наказание е
законосъобразно извършено, тъй като наказания служител не е имал трудово
поведение, адекватно на изискуемото, в частност - не е изпълнил възложените
му със заповед №РД05-116/02.07.2020г. трудови задължения. Неизпълнението
на законни разпореждания на работодателя по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7
КТ представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като засяга
ядрото на трудовото правоотношение –престацията на работника/служителя.
Като краен извод настоящата съдебна инстанция намира, че не са
налице визираните от ищеца основания за незаконосъобразност на
уволнението и, че предявеният иск по чл. чл.344 ал.1 т.1 от КТ, както и
обусловените от него искове по чл.344, ал.1 т.2 и т.3 от КТ за възстановяване
на предишната работа и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като тяхната
основателност се предпоставя от незаконосъобразността на уволнението.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в цялост и постановено
ново съобразно установеното.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно изхода от спора пред
въззивната инстанция, право на разноски има ответникът, заел позицията на
въззивник, и за двете инстанции. В първоинстанционното производство
същият е удостоверил извършването на разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 480лева с ДДС/договор за правна защита и
съдействие – л.128 от делото на ГТРС/, които следва да му се присъдят в
цялост. Във въззивното производство е удостоверил извършването на разходи
за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 105.87лева, които му се
следват в цялост.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260016/10.11.2020г. по гр.д.№199/2020г. на
Районен съд -Ген.Тошево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ. ИВ. Й. ЕГН ********** от гр.Г. Т.,
*** , срещу *** - Г. Т., искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна
като незаконосъобразна на заповед № РД-05-140/6.08.2020г. на директора на
*** за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330,
ал.2,т.6 от КТ, считано от 03.08.2020г., поради наложено дисциплинарно
наказание по чл.188, т.3 от КТ на основание чл. 187, ал.1, т.7, т. 3 от КТ-
неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, дадени със заповед
№РД 05-116/02.07.2020г., да *** и *** на транспортните средства в
поверената му бригада; за възстановяване на ищеца на заеманата от него
преди уволнението длъжност „***”; за присъждане на обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за оставане без работа в резултат на уволнението за периода от
07.08.2020г-02.11.2020г. в размер на сумата от 3 150лева .
ОСЪЖДА ЮЛ. ИВ. Й. ЕГН ********** от гр.Г. Т., ***, да заплати на
*** - Г. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 480лева с ДДС
възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство в
първинстанционното производство и 105.87лева държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10