ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 53
гр. Търговище , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С Определение № 260023 от 22.02.2021 година, постановено по гр. дело № 579/2020
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е оставил без уважение молбата на
ответника „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.София
(НББАЗ), действащ чрез адв. А. Б.-САК за изменение на определение № 260005/14.01.2021
г., постановеното по гр.д.№ 579/2020г. по описа на PC Търговище и присъждане на разноски
в полза на ответника в размер общо на 1963,60лв., като неоснователна, на осн. чл. 248, ал. 3
от ГПК.
Против така описаното определение е постъпила частна жалба, подадена от ответника
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, гр.
С., , представлявано от АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “БЪРЗАШКА, АНГЕЛОВА, Д.”, чрез
адв. А.Д., Съдебен адрес: [населено място] в която се излага основно следното:
С оглед прекратяването на производството на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски до този момент, в случая - до приключване на производството.
Съгласно трайната съдебна практика, щом ответникът е получил препис от исковата молба и
е сторил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него
възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски. Той е длъжен да изчерпи
доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска
помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон
преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на
ответника при прекратяване на делото. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.
78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с
указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на
1
производството, коего условие е изпълнено в настоящия случай. В този смисъл:
Определение № 486/ 14.11.2019 г. по ч.гр.д. № 4270/2019 г. на ВКС, IV г.о.; Определение №
155/ 01.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1347/2016 г. на ВКС, IVг.о. и много други.
Излагат се и допълнителни съображения като частният жалбоподател моли съда да
отмени атакуваното определение и да присъди на ответника сторените разноски в пълен
размер.
Постъпил е отговор на частната жалба от ищцовата страна чрез адвокат П.К., в който
отговор се излагат следните съображения:
Отказът от иска постъпва след сключване на споразумение със застрахователя и уреждане
на всички отношения между търсещите обезщетение и отговорния застраховател - в
противен случай, при липса на удовлетворяване, ищците не биха направили отказ от иск.
Ненужното усложняване и протакане на процеса и пълното отричане на изпълняване на
основната функция на застрахователя. респ. неговия представител в случая, НББАЗ, е
причина застрахователят да прояви недоверие към представителя си. За разлика от
РБългария, на територията на Европейския съюз, при отричане задължението на
застраховател да плати по задължителна застраховка, застрахователят понася санкции.
Точно затова застрахователят в процесния случай предпочел да плати, а представителят, в
лицето на НББАЗ, отричал изцяло това задължение, с което именно се стигнало до
неоснователно оспорване и причина за водене на делото, както правилно е приел съдът в
обжалваното определение.
На второ място се излагат съображения, че се претендират прекомерни по размер
разноски. Дори съдът да намери за основателна претенцията за разноски, то максималния
размер на разноските може да сума в размер на 150 лв.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Жалбата е допустима, но по същество неоснователна.
По отношение на искането на ответника по делото за присъждане на разноски е налице
задължителна съдебна практика - напр. Определение №270/05.10.2016 г. по ч.гр.д.
№3846/2016 г. на ВКС, II г.о., съгласно която практика, когато ответникът е дал повод за
завеждане на делото и след като в хода на процеса е извършено плащане от чуждия
застраховател, то е налице специфична хипотеза, различна от правилото на чл. 78, ал. 4 от
ГПК. В този случай ищците не дължат на ответника разноски при прекратяване на
производството. ВКС отбелязва следното: „При тези данни следва да се приеме, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и след като в хода на процеса е извършено
плащане от задълженото трето лице – чуждият застраховател, в чийто интерес действа
НББАЗ, сме изправени пред хипотеза, идентична с разискваната в определение
№843/17.11.2014 г. по гр.д.№6176/2014 г. на ВКС, ІV ГО и другата цитирана практика на
ВКС в същия смисъл. Отказът от иска е направен след извършено в хода на процеса
плащане от задълженото лице и в този случай ищецът не дължи на ответника разноски при
прекратяване на производството по делото. Следва да се има предвид и разпоредбата на
2
чл.5, т.1.2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, според която всички разходи във
връзка със съдебни дела, които биха били изплатени при подобни обстоятелства от
застраховател, установен в държавата, в която е настъпило произшествието, подлежат на
реимбурсиране /връщане/. Тази разпоредба дава основание на НББАЗ, действало в интерес
на чуждия застраховател, да предяви пред него искане за реимбурсиране на сумата за
сторените от него разноски по водене на делото, тъй като именно този застраховател следва
да ги понесе като резултат.“
Предвид изложените съображения съдът приема, че искането на ответника за присъждане
на разноски в производството се явява неоснователно. Определението на Търговищкия
районен съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди като се остави без
уважение подадената частна жалба.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, гр. С., представлявано от АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО “БЪРЗАШКА, АНГЕЛОВА, Д.”, чрез адв. А.Д., Съдебен адрес: [населено
място], частна жалба против Определение № 260023 от 22.02.2021 година, постановено по
гр. дело № 579/2020 година по описа на Търговищкия районен съд, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС- София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3