Решение по дело №988/2024 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба, предявена от „Оксимет“ЕООД,ЕИК *********,с.Триводици,ул.“20“№87,представлявано от управителя А. М. Й. против Решение № 394/19.03.2024г.,постановено по АНД № 601/2024г. по описа на Районен съд Пловдив,V н.с.,с което е потвърдено Наказателно постановление/НП/ № 739217-F730736/20.11.2023г.,издадено от зам.директор на ТД на НАП-Пловдив,с което на „Оксимет“ЕООД ЕИК *********,е наложена на основание чл.74,ал.1 от Закона за счетоводството/ЗСч/ „имуществена санкция“ в размер на 1184,00 лева за нарушение на чл.38,ал.1,т.1 от ЗСч.

С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив като постановено в нарушение на закона. Изложени са съображения относно това, че нарушението е било своевременно отстранено и освен това са изложени обективни причини за неподаване на ГФО в срок –заболяване на счетоводителката на дружеството.Поддържа се,че не е установено виновно поведение на дружеството и освен това е налице по-ниска степен на обществена опасност на деянието,като нарушението е отстранено много преди установяването му.

Ответникът по касационната жалба – зам. директор на ТД на НАП Пловдив ,чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Манолева ,поддържа,че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена,а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.Представя писмен отговор ,претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

„Оксимет“ ЕООД,ЕИК 20580486-предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ,като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2021г,като не е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията в законоустановения срок до 30.09. на следващата година,т.е. до 30.09.2022г. вкл. ГФО на дружеството за 2021г. е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към Агенция по вписванията на 12.12.2022г.Прието е,че нарушението е извършено на 01.10.2022г. в гр.Пловдив.Същото е установено на 17.07.2023г.-датата,на която НАП е уведомена от Агенция по вписванията.

При така констатираното са издадени АУАН сер. AN № F730736 /21.09.2023г. и оспореното НП № 739217-F730736/20.11.2023г.

В хода на производството пред ПРС е разпитан актосъставителят, който е потвърдил констатациите в съставения АУАН, чиито показания съдът е кредитирал напълно като логични и съответни на събраните по делото доказателства.

За да потвърди обжалваното НП ,Районен съд-Пловдив е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат всички необходими реквизити. Прието е, че в настоящия случай безспорно е доказано ,че дружеството е извършило описаното в АУАН и НП административно нарушение, тъй като в срок до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2022г. вкл не е публикувало ГФО за 2021 г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър.

ПРС посочва, че не са налице основания ,за да се приеме, че се отнася за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, независимо,че нарушението е отстранено доброволно,но периодът на забавата/от близо 2 месеца/ не може да бъде приет за незначителен.Отделно от това,в подробни мотиви,в първоинстанционното решени е посочено,че в настоящия случай се касае за формално нарушение,за чиято съставомерност не се изисква настъпването на допълнителен общественоопасен резултат освен самото деяние ,изразяващо се в бездействие. Съдът е разгледал детайлно и възраженията на дружеството във връзка с наличие на обективни причини за извършеното нарушение,изразяващи се в заболяване на счетоводителката на дружеството и е посочил защо не ги приема.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено от касатора.

Действително, не се спори, че нарушението е за първи път. Независимо от това ,обаче, същото не може да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид, а и обстоятелството, че нарушението е за първи път е отчетено при определяне на санкцията . Налице е неизпълнение на задължително предписание на ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира нарушената разпоредба. Вярно е, че е налице последващо отстраняване на нарушението, но то в никакъв случай не може да бъде определено като своевременно, доколкото е сторено след изтичане на законоустановения срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР/ близо 2 месеца след срока/.Пред РС Пловдив жалбоподателят е навел довод относно това, че от нарушението му не са произтекли вреди за фиска. Нарушението е такова на просто извършване, поради което и за осъществяването му не е необходимо реално да са настъпили вреди за фиска и затова изтъкването на този довод също не би могло да натежи в насока преценка маловажност на нарушението. В тази насока и като съобразява факта, че нарушителят е бездействал в един значителен период от време в рамките на законоустановения срок, с което е осъществил нарушението и значително време след изтичането му, то с това си поведение съществено е засегнал обществените отношения, защитени с нормата на чл. 38 от ЗСч, а именно изискването за публичност на финансовите отчети.

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направените искания за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, както и действителната фактическа и правна сложност на делото, реалното участие на страните по него и определи същите в размер на 80. 00/осемдесет/ лева.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 394/19.03.2024г.,постановено по АНД № 601/2024г. по описа на Районен съд Пловдив,V н.с.

ОСЪЖДА „Оксимет“ЕООД,ЕИК *********, с.Триводици, ул.“20“ №87, представлявано от управителя А. М. Й. да заплати на НАП направените разноски пред касационната инстанция в размер на 80. 00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.