№ 1425
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000501744 по описа за 2023 година
С решение № 260348 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 14109/2020 г., СГС, І-
22 с-в, ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС Т. С. М. да заплати на А. П.
А. сумата от 1 000 лева, наем, получен от ответницата за частта на ищеца (1/2
ид.ч. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.510.505.1.1; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.510.505.1.2 и СГРАДА с идентификатор 68134.510.505.2, находящи се
в гр. ***, район "***", кв. "***", ул. *** № *, за половин година до края на м.
11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата да пълния предявен
размер от 28 417, 34 лева, както и за останалия периода от м. 09.2017 г. до
края на м.05.2019 г. и от 01.12.2019 г. до м. 09.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Със същото решение се ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от ГПК по
иска предявен от А. П. А. срещу Т. С. М., че ищецът е собственик на
1. секция по модули, закупена за 576 лева;
2. холов ъгъл "Милано", закупен за 940 лева;
3. фурна за вграждане GORENJE B2-ORA S, закупена за 524, 17 лева;
1
4. стъклокерамичен плот за вграждане ZANUSSI ZVM-64X, закупен за
265, 83 лева;
5. климатик ASYG12LE, закупен за 1 300 лева;
6. обезвлажнител YL-2006, закупен за 269, 10 лева;
7. Даяна кралско легло 160/200 изк.кожа СОЕ843-черна-ОВ-222,
закупено за 669 лева;
8. Стандарт подматрачна скара 80/200-NV - 2 бр., закупена за 124 лева;
9. БАНАБА гардероб 180/63/225 орех/черно A5829-5G36, закупен за 629
лева;
11. холна маса с черно стъкло, закупена за 169 лева;
12. масичка помощна, закупена за 159, 80 лева;
и се ОСЪЖДА Т. С. М. да предаде на А. П. А. владението върху
описаните движими вещи.
С решението се ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 ЗС по отношение на т. 10 -
кухня по спецификация 74057329, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С решението се ОСЪЖДА на основание чл. 97 от ЗС, във вр. с чл. 30,
ал. 3 от ЗС, Т. С. М. да заплати А. П. А. сумата от 1 653, 27 лева,
представляваща 1/2 част от разходите на ищеца относно подобрение, а
именно по т. 10. кухня по спецификация 74057329, закупена за 3 306, 54 лева.
Срещу решението, в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба
от Т. С. М.. Твърди, че съдът е смесил исковете по чл. 59 ЗЗД и чл. 30, ал. 3
ЗС, като е бил непрецизен в доклада и произнасянето си. Твърди, че ищцата
не е получавала граждански плодове за исковия период, като поради това
искът за първия етаж, ако е основан на чл. 30, ал. 3 ЗС, е недопустим. Сочи,
че е налице лично ползване на вещта. Счита за недоказан факта, че М. е
получавала цялата наемна цена за втория етаж и гаража. Твърди, че съдът
неправилно е интерпретирал и ценил свидетелските показания. Изтъква, че по
иска с правно основание чл. 108 ЗС не е установено от съда с какви средства
са придобити движимите вещи и в чие владение са те, като в тази връзка сочи,
че жалбоподателката също е вложила средства в тях (напр. видно от
приложена фактура от СОМО, в която има подпис от М.). Счита, че
произнасянето по чл. 97 ЗС е по непредявен иск. Моли в обжалваната част
исковете да се отхвърлят.
2
В писмен отговор А. П. А. оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл. 59 ЗЗД,
чл. 108 ЗС и чл. 97 ЗС.
Ищецът А. П. А. твърди, че с ответницата Т. С. М. по силата на н.а. №
46 от 2006 г. (за покупка от родителите на ищеца) били съсобственици при
равни квоти на
Поземлен имот с идентификатор 68134.510.505.1.1, находящ се в гр. ***,
кв. ***, ул. *** № *, с площ от 314 кв.м.
построената в имота сграда с идентификатор 68134.510.505.1.1, с
предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, ет. първи, с площ
от 74,38 кв.м. и прилежащи общи част на сградата 4,77 кв.м.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.510.505.1.2, с
предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, ет. втори, с площ
от 76,72 кв.м. и прилежащи общи част на сградата 4,53 кв.м.
сграда с идентификатор 68134.510.505.2, находящи се в гр. София, с
предназначение хангар, депо, гараж, с площ от 31 кв.
Ищецът твърди, че до м. май 2017 г. живеел с ответницата във фактическо
съжителство, след което тя заживяла с В. З.. Имотите били ползвани само от
ответницата без на ищеца да се заплаща обезщетение, като тя получавала
наем от втория етаж от С. Б. и осигурявала жилище на новия си партньор.
Пресмятайки площта на двата апартамента, ищецът е приел, че негова
собственост са 75,55 кв.м. (равни на половината от 151,10 кв.м.) и като е
проучил, че за квадратен метър му се полагат по 5 евро месечно, претендира
от ищцата обезщетение вместо наем за жилищната площ в размер на 377, 75
евро, което за периода от м. септември 2017 г. до м. септември 2020 г. е в
размер на 26 626,84 лв. За гаража твърди, че ответницата му дължала
обезщетение вместо наем в размер на 1790,50 лв. (15,12 кв.м. х 2 евро за
същия период). Твърди още, че в периода от 2007 г. до 2017 г. закупил с
лични средства подробно описани движими вещи, които се намират в
посочената по-горе сграда и се ползват от ищцата, като претендира тя да бъде
осъдена да му ги предаде. В случай, че някоя от вещите не може да бъде
отделена от имота поради риск от повреждането й, претендира ответницата да
3
бъде осъдена да изплати нейната стойност. Претендира разноски.
Ответницата Т. С. П.а оспорва иска, като твърди, че до пролетта на 2018
г. с ищеца живеели във фактическо съжителство, с общо домакинство и
имали общо дете, като след това разпределили ползването на недвижимия
имот - той обитавал втория етаж, а ответницата – първия. Твърди, че до
октомври 2019 г. само ищецът получавал наема от апартамента, след което
той прекратил договора. Твърди, че наемната цена за гаража била получавана
само от ищеца, считано до края на 2019 г., като след това и гаражът не бил
ползван. На 21.08.2020 г. ищецът дарил своята част от имота на Е. Г. С..
Твърди също, че движимите вещи били закупувани с общи средства.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че описаните обекти (поземлен имот със сграда, с два
самостоятелни етажа и гараж) били съсобствени при равни квоти между
страните по спора съгласно договор за продажба, сключен с н.а. № 117 от
15.12.2006 г. Няма спор, че първият и вторият етаж са съставлявали по своето
предназначение жилища, годни за ползване. Установява се, че с н.а. № 108 от
21.08.2020 г. (л. 39) ищецът А. дарил своя дял в имотите на Е. С.
Относно движимите вещи са представени документи за тяхното
закупуване, в които е посочено името на ищеца А., като в тази част
настоящото решение препраща към фактическата обстановка описана в
първоинстанционното решение – л. 150-151.
Приложената СТЕ е дала становище, че за процесния период от м.
09.2017 г. до м. 09.2020 г. средната пазарна наемна стойност за жилищна
сграда и гараж за ½ ид.ч. възлиза на 21 393,80 лв.
Изготвената СТЕ за движимите вещи е посочила, че средната пазарна
цена към 22.06.2022 г. е в размер на 7612 лв., а остатъчната – 3897,67 лв.
Св. С. М. Б. разказва, че до преди две години и половина преди датата
на разпита (8.02.2022 г.) заедно със семейството си живеел под наем на втория
етаж на сградата, като пояснява, че от 1.12.2019 г. се изнесъл. Страните по
делото също живеели в къщата. Наем от 350 лв. плащал по-често на Т., в
малко случаи – на С.. От 2017 г. плащал на Т., с уговорка половината от
парите да отиват за С.. След 2017 г. С. идвал чат-пат в имота да види детето,
4
работел в чужбина. През 2019 г. бил помолен от С. до 1 месец да се изнесе.
Гаража се ползвал от В.. Т. живеела на първия етаж с детето им. Разбрал, че
А. не бил получавал наема.
Св. Т. К. Г., приятел на ищеца, разказва, че той от 2014 г. до 2017 г .
работел в Англия, а след като се прибрал не живеел в процесния имот. Св. Г.
бил свидетел десетки пъти (последно през 2019 г.) на опити на А. да влезе в
имота, но от страна на Т. и нейният партньор имало агресивно поведение.
Имало случай, в който имало полиция, повикана от ответницата. Гаражът се
ползвал от З., а в къщата имало и наемател.
Св. В. Л. З., сочи, че бил наемател на процесния гараж, като първо
заплащал наем (150 лв., а после 200 лв.) на бащата на А., а след това бил
помолен да плаща на А., но никога не е давал наема на Т.. Ищецът напуснал
жилището през 2018 г. Свидетелят не знае да е имало спорове за
собствеността на движимите вещи в жилището. Другият наемател на втория
етаж бил изгонен от наетите обекти през 2019 г. Твърди, че знае за уговорка
между страните по спора, че Т. можело до ползва първия етаж, а наемите от
втория и гаража трябвало да се получават от А.. Свидетелят плащал всеки
месец на А., но нямали писмен договор и не получавал разписки за наема.
Св. М. Ц. Д., съседка на имота, сочи, че Т. с детето живеела на първия
етаж, а на втория имало наематели до 2019 г., като гаража, обособен като
жилище, се обитавал от В.. Счита, че всички вещи в жилището били
купувани с общи средства. А. напуснал Т. лятото на 2018 г. След това идвал
да вижда детето, не бил възпрепятстван да влиза, нямало катинари. Сочи, че
Т. и А. плащали на майсторите, работели в Англия за да строят къщата. Тя
била строена от преди 10 години, когато се върнали от Англия външно била
построена. Разказва за случай, в който ищецът дошъл в жилището на
ответницата и по думи на детето им А. изпочупил всичко. Била повикана
полиция.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Настоящият състав приема, че правилната правна квалификация на
първата исковата претенция за обезщетение е чл. 30, ал. 2 ЗС, (а не както е
посочено от СГС – чл. 30, ал. 3 ЗС). Според този текст, когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
5
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. И двата текста (чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 ЗС), са специални
хипотези на чл. 59 ЗЗД, регламентиращ неоснователното обогатяване.
Ищецът в настоящото производство твърди, че с ответницата са
съсобственици на три самостоятелни обекта, като от м. май 2017 г. само Т. М.
ползва същите, без да му заплаща обезщетение (л. 3 от исковата молба).
Поясненията, че на един от етажите е имало наемател, който е напуснал (и
който е плащал на ответницата), е изложено само като доказателство за
тезата, че именно тя ползва съсобственото имущество без ищецът да има
някакъв достъп и възможност да ползва имота. Ищецът не е претендирал
наемите от имота, а обезщетение за това, че е лишен от правото си да го
ползва (посочено е, че не е бил допускан до къщата от ищцата и мъжът, с
който тя живее). Размерът на това обезщетение ищецът е съпоставил и
съизмерил със средния размер на наема за жилищна площ и за гаражно
помещение, но това никак не води до извода, че той е претендирал да получи
ползите от вещта във форма на наем. (Решение № 971 от 29.03.2010 г. по гр.
д. № 3930/2008 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
В случая, макар и да е направена погрешна правна квалификация,
настоящият състав приема, че не се налага обезсилване на решението на СГС.
Неправилната правна квалификация на иска и свързаните с това последици по
чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК за обезсилване на постановено по
непредявен иск решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане, е налице само когато съдът се е произнесъл извън
определения от страните предмет на делото. Когато обаче съдът се е
произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал
неправилна правна квалификация на спорното право, то допуснатото
нарушение е на материалния закон и не е основание за обезсилване на
решението и връщането му за ново разглеждане. (решение № 431 от
20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г., ІІІ г. о., решение № 941 от 30.12.2009 г.
по гр. д. № 1673/2008 г., ІІІ г. о., решение № 539 от 13.12.2011 г. по гр. д. №
1844/2010 г., ІV г. о.). В случая при първоначален докладчик по делото е
посочена квалификация по чл. 59 ЗЗД, като са дадени съответни указания. Те
кореспондират с указания по иск с правна квалификация чл. 31, ал. 1 ЗС
(частен случай на чл. 59 ЗЗД), като е налице пропуск само относно указания
до ищеца да докаже изпращането на писмена покана до ответницата-
6
съсобственик. Това, според настоящия състав, се явява ирелевантно относно
основателността на иска, по изложени по-долу в решението съображения.
На следващо място - решението е предмет на въззивен контрол по жалба
само на ответницата и относно уважаването на иска за неоснователно
обогатяване за сумата от 1000 лв., присъдена за периода м. юни 2019 до м.
ноември 2019 г. В останалата част – за горницата и за времето извън
посочения период, искът е отхвърлен и решението не е обжалвано. Ето защо в
хода на настоящият процес следва да се установи дали за посочения отрязък
ответницата (като съсобственик) е ползвала общите имоти сама като е
лишила ищеца от правото му да ги използва. Съгласно тълкувателно решение
№ 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при
необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той
ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от
член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той
я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си
засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Според същото тълкувателно решение, при разглеждане на претенцията по
чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата дали
съсобствениците са уговорили разпределение на ползването и способа на това
разпределение, съгласно чл. 32 от ЗС. В настоящият спор от събраните гласни
доказателства се установява, че след като ищецът А. е напуснал къщата, той е
имал уговорка с ответницата тя да ползва първия етаж, а той втория и гаража.
Такова изявление е направено от св. З. и макар и за същия да има данни да се
намира в близки отношения с ответницата, съдът не намира основание да
изключи показанията му от доказателствения материал като предубедени.
Установения от тези показания факт (че ищецът е бил този, който е имал
право да ползва втория етаж), косвено се потвърждава и от други показания –
на св. Б.. Последният е посочил, че след раздялата на страните именно С. е
дошъл през октомври, ноември на 2019 г. и казал на свидетеля да се изнесе от
втория етаж до един месец, т.е. извършил действия на управление спрямо
7
този самостоятелен обект. Безспорното обстоятелство, че ответницата
обитава само първия етаж с детето (общо на страните по делото), също е
косвено доказателство, че страните са разпределили ползването на къщата и
гаража. От последния свидетеля З. същото се е изнесъл в края на 2019 г., като
е твърдял, че е бил изгонен.
Предвид казаното с оглед извършеното разпределение на ползването на
обектите, съдът намира, че ищецът не разполага с материалното право да
претендира обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответницата за
негова сметка. В съсобствеността ответницата е ползвала само един от
етажите и така тя не се е обогатявала без основание за сметка на ищеца.
Отделно от това, както е посочено в цитирания по-горе тълкувателен
акт, правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва. Събраните гласни доказателства установяват, че имотът не е бил
заключен, ограден или по отношение на него да е бил установен режим, който
да препятства възможността на ищеца да го ползва. В показанията на св. Б.,
св. З. и св. Д., се сочи, че ищецът идвал в имота да вижда детето си, влизал в
къщата безпрепятствено, не бил ограничаван или възпрепятстван.
Показанията в обратния смисъл са дадени от приятел на ищеца – св. Г.. Съдът
не намира същите за предубедени, но не може да ги възприеме като годни да
установят правно значимия факт на ограничаване на достъпа. В показанията е
посочено общо, че свидетелят десетки пъти е идвал в имота и е посрещан
агресивно от ответницата и приятеля. Няма разяснения обаче, дали ищецът е
искал да осъществи достъп до първия етаж (както се посочи, той е
разпределен за ползване на ответницата) и дали е било осуетявано неговото
влизане в другите два имота – втори етаж и гараж. В показанията на св. Г. се
споменава за намеса и на полицията, но от тях не може да се изведе
еднозначен извод, че тя е посетила адреса с оглед невъзможността на ищеца
да осъществи достъп до собствеността си. Действително такъв инцидент е
установен от данните по делото, но съвкупната преценка на показанията на
св. Д. и св. З. установяват, че органите на реда са се намесили, тъй като
8
ищецът е бил в дома на ответницата (първи етаж) и е предизвикал битов
скандал, като е изпочупил интериора в дома.
Предвид всичко казано, настоящият състав приема, че за времето от м.
юли до м. ноември на 2019 г. вкл. не се установява ответницата М. да е
лишила ищеца А. от възможността да ползва съответната част от вещите, в
които той има идеални части от правото на собственост, поради което и не
може да се приеме, че тя му дължи обезщетение за това, че за негова сметка
се е обогатила без основание от ползването на общото им имущество.
За пълнота следва да се посочи, че дори и ищецът да е бил представил
доказателства, че е поканил ответницата писмено да му осигури ползване или
да му заплаща обезщетение, то това няма да повлияе на крайните изводи.
Събраните доказателства, анализирани по-горе установяват, че не са налице
останалите предпоставки за уважаване на искане за обезщетение.
Ето защо искът за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв. за
времето от м. юли до м. ноември 2019 г. следва да се отхвърли, като
решението, в частта, в която той е уважен следва да се отмени.
Относно претенцията за ревандикация, съдът намира следното:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде
претенцията основателна ищецът следва да установи, че има право на
собственост върху вещите и че те се намират във владението на ответницата
без основание. Последната не спори, че исковите движимости се намират в
дома й.
Както поддържа и жалбоподателката, по смисъла на мотивите в т. 5 от
тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на
ВКС, правото на собственост върху движима вещ се доказва с верига от
оборими презумпции - който държи владее, който владее - владее за себе си,
който владее за себе си е собственик, освен ако се установи друго.
Не е спорно, че всички движими вещи се намират жилището на
ответницата (първи етаж на процесната къща). От фактура № ********** от
13.09.2009 г. се установява, че фурната за вграждане и стъклокерамичния
плот са закупени от А. А., следователно той е придобил правото на
собственост върху тях. В този смисъл могат да се възприемат и фактура №
********* от 24.12.2012 г. за обезвлажнител и стоково разписка № 71487709
9
от 13.04.2009 г. и приемо-предавателен протокол от 13.04.2009 г. за „Даяна
кралско легло“, стандарт подматрачна скара и БАНАБА гардероб. От договор
от 13.07.2009 г. с магазин „СОМО“ се установява, че А. е заплатил холна маса
от черно стъкло и помощна масичка. Служебната бележка на л. 17 установява,
че секция по модули и холов ъгъл "Милано" са поръчани и доставени на А.,
което може да се счита за годно доказателство, че същите са и заплатени от
него, доколкото няма доказателства в обратния смисъл. Подобен извод може
да се направи и относно климатика, с оглед приложената документация за
поръчка № 383 и гаранционната карта, издадена на името на А.. В този смисъл
може да се приеме, че посочените вещи макар и да се намират във жилището
на жалбоподателката са собственост на ищеца А., и същият има право да ги
получи в свое владение, тъй като ответницата не доказва права върху тях.
Решението, постановено в тази насока следва да се потвърди.
Решението в частта по иска с правно основание чл. 97 ЗС също следва
да се потвърди. Представения договор за покупко-продажба на кухня,
удостоверява, че А. е купувач по сделката. По своето естество обаче
вграждането на този вид мебел не позволява отделянето й от помещението,
без значително повреждане (било на вградените и трайно прикрепени
конструкции, било на помещението, в което се намират), а с оглед начина на
прикрепяне не могат да се считат за самостоятелни и годни за реално
самостоятелно ползване. (така и напр. в решение № 297 от 22.12.2014 г. по гр.
д. № 4004/2014 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Поради това в частта, с която е
постановено уважаване на иск по чл. 97 ЗС, решението подлежи на
потвърждаване. Сочения текст от ЗС гласи, че когато чужда вещ е
присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се
отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази
вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при
задължение да обезщети нейния собственик. Страните не спорят относно
стойността на процесната вещ, поради което и в тази част решението следва
да се потвърди.
Предвид всички изложени доводи, въззивната жалба се явява частично
основателна и решението следва да се отмени частично, с оглед казаното по-
горе.
Страните не са заявили искане за разноски.
10
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260348 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 14109/2020 г.,
СГС, І-22 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
Т. С. М. да заплати на А. П. А. сумата от 1 000 лева, наем, получен от
ответницата за частта на ищеца (1/2 ид.ч. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68134.510.505.1.1; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 68134.510.505.1.2 и СГРАДА с идентификатор
68134.510.505.2, находящи се в гр. ***, район "***", кв. "***", ул. *** № *, за
половин година до края на м. 11.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявен от А. П.
А., ЕГН **********, срещу Т. С. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата
от 1 000 лева, съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за
ползването на 1/2 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.510.505.1.1; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68134.510.505.1.2 и СГРАДА с идентификатор
68134.510.505.2, находящи се в гр. ***, район "***", кв. "***", ул. *** № *, за
половин година до края на м. 11.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в частта, в която се ПРИЗНАВА на основание чл. 108 от ГПК по иска
предявен от А. П. А. срещу Т. С. М., че ищецът е собственик на
1. секция по модули, закупена за 576 лева;
2. холов ъгъл "Милано", закупен за 940 лева;
3. фурна за вграждане GORENJE B2-ORA S, закупена за 524, 17 лева;
4. стъклокерамичен плот за вграждане ZANUSSI ZVM-64X, закупен за
265, 83 лева;
5. климатик ASYG12LE, закупен за 1 300 лева;
6. обезвлажнител YL-2006, закупен за 269, 10 лева;
7. Даяна кралско легло 160/200 изк.кожа СОЕ843-черна-ОВ-222,
закупено за 669 лева;
8. Стандарт подматрачна скара 80/200-NV - 2 бр., закупена за 124 лева;
11
9. БАНАБА гардероб 180/63/225 орех/черно A5829-5G36, закупен за 629
лева;
11. холна маса с черно стъкло, закупена за 169 лева;
12. масичка помощна, закупена за 159, 80 лева;
и се ОСЪЖДА Т. С. М. да предаде на А. П. А. владението върху
описаните движими вещи,
и в частта, в която се ОСЪЖДА на основание чл. 97 от ЗС Т. С. М. да
заплати А. П. А. сумата от 1 653, 27 лева, представляваща 1/2 част от
разходите на ищеца относно подобрение, а именно по т. 10. кухня по
спецификация 74057329, закупена за 3 306, 54 лева.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12