РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 75/28.09.2020г, издадено от
ДИРЕКТОР НА РИОСВ- Пловдив, с което на ФУРА ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на в размер на 7000 лева.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Относно срочността на жалбата са изложени подробни съображения
преди даване ход на делото в съдебно заседание от 25.11.2021г. които са
отразени в съдебния протокол, поддържат се и към настоящия момент,
поради което е ненужно да се преповтарят.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 31.03.2020 г. по електронната поща на РИОСВ-Пловдив е постъпило
ЕП-499/31.03.2020г. от Национален координационен център във връзка с
осъществен внос на отпадъци с код 19 12 04 - пластмаса и каучук през вход
ГКПП-Русе Дунав мост.
Видно от представените Приложение VII на Регламент (ЕО) №
1013/2006 и международна товарителница към него- извършеният транспорт
на превоза е от Румъния до площадка на „Екоинвест“ ЕООД, гр.
Пазарджик. Количеството е 10,94 тона, с дата 30.03.2020 г. и код на
отпадъка 19 12 04 - пластмаса и каучук.
Превозвач е дружество „Фура“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и
адрес па управление: **********.
При направена справка се констатира, че дружеството притежава
регистрационен документ за събиране и транспортиране № 09-РД-572-
00/14.11.2016г., издаден от Директора на РИОСВ-Пловдив за отпадъци с
кодове 10 02 07*, 15 01 01, 15 01 02, 15 01 03, 15 01 06, 15 01 07, 16 01 03, 16
01 04*, 16 01 20, 16 06 01*, 17 02 01, 20 01 01, но не притежава необходимия
документ по чл. 35 от ЗУО за събиране и транспортиране па отпадък с
код 19 12 04 - пластмаса и каучук.
Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗУО, за извършване на дейностите по ал. 2, т.
2 (събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на §1. т.41 и 43 от
допълнителните разпоредби) се изисква регистрация и издаване на документ
по реда на глава пета, раздел II.
2
Административното нарушение е извършено на 30.03.2020г., което е
установено с получаване на информация от Национален координационен
център с входящ номер в РИОСВ-Пловдив ЕП- 499/31.03.2020г.
Относно:
- получения сигнал в РИОСВ-Пловдив;
- извършената по сигнала документална проверка;
- извършения от Фура ЕООД превоз на дата 30.03.2020г от Румъния до
гр. Пазарджик
-притежавания от Фура ЕООД регистрационен документ за събиране и
транспортиране на отпадъци;
-категориите отпадъци, които ФУРА ЕООД е регистриран да
транспортира
не съществува спор между страните. Освен това тези обстоятелства се
установяват по един несъмнен начин от събраните по делото доказателства-
гласни (разпит на актосъставителя и водения от защитата свидетел) и
писмени (приложени по административната преписка).
Не така стоят нещата обаче досежно основното съставомерно
обстоятелство, а именно реалното превозване от наказания субект на
отпадък с кода посочен в АУАН и НП- 19 12 04 . Действително в
придружаващите товара документи (товарителница и Приложение № VII на
Регламент (ЕО) № 1013/2006 и др.) е посочен именно този код на
превозваните материали.
От показанията на актосъставителя се установи обаче, че:
- физическа проверка на товара не е извършвана;
- контролните органи не са се уверили, че превозваното от наказания
субект действително отговаря на посоченото в съпровождащите
документи- пластмаса и каучук и че техния код е именно 19 12 04;
-за да направят извода си за съставомерност на деянието, контролните
органи от РИОСВ са се доверили безкритично на отразеното в
съпътстващата документация.
При положение, че е ноторно известно, че посочените съпътстващи
документи се попълват от частноправен субект (изпращача на товара),
то не може да съществува презумпция, че извършеното от изпраща
класиране на товара е коректно.
3
С оглед гореизложеното, а и доколкото жалбоподателят изрично е
оспорил с жалбата приетата за установена фактическа обстановка и
извършването на нарушението, по делото може да съществува най-много
предположение, но не и несъмнена установеност, че превозваният от
наказания субект товар действително е бил с код 19 12 04, а същевременно,
по аргумент от чл. 303 НПК, административно-наказателната
отговорност не може да почива на предположения.
Налага се извод, че в резултат от проявената пасивност на контролните
органи да направят дължимата от тях не само документална, но и
физическа проверка, съставляващо нарушение на служебното им
задължение по чл. 52, ал.4 ЗАНН, извършването на нарушението със
съставомерните белези, очертани в АУАН и НП, е останало недоказано по
несъмнен начин и то при тежест на доказване лежаща върху наказващия
орган.
Допуснатото от наказващия орган нарушение на чл. 52, ал.4 ЗАНН е
особено съществено, ако се съобразят:
-обстоятелството, че видно от издадения Регистрационен документ №
09-РД-572-00, още към дата 14.11.2016г. жалбоподателят е получил
регистрация за транспортиране на отпадъци, включително и с код 15 01
02 (пластмасови опаковки) и 16 01 03 ( излезли от употреба гуми), тоест
установяването на допуснатото нарушение е изисквало да се извърши
проверка и да се докаже, че жалбоподателят реално е извършвал
транспортиране на пластмаси и каучук, различни от тези с код 15 01 02 и
16 01 03, за които е разполагал с валидно разрешение;
-показанията на доведения от жалбоподателя свидетел П. (шофьор на
процесния камион), според които част от товара били пластмасови бутилки от
вода, които могат да се субсумират под код 15 01 02 (пластмасови опаковки).
Неустановеността на извършването на нарушението по несъмнен начин
е първо самостоятелно основание за отмяна на НП.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.
На следващо място, от цитирания текст на АУАН и НП е видно, че те
страдат от съществен порок по смисъла на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, т.5 ЗАНН,
доколкото липсва посочване на мястото на извършване на нарушението.
4
По този въпрос в АУАН и НП е посочено дословно:
- На 31.03.2020 г. по електронната поща на РИОСВ-Пловдив е
постъпило ЕП-499/31.03.2020г. от Национален координационен център…“;
-„… извършеният транспорт на превоза е от Румъния до площадка
на „Екоинвест“ ЕООД, гр. Пазарджик;
- „Превозвач е дружество „Фура“ ЕООД, ЕИК: ******* със седалище
и адрес па управление: *******. …“
Липсва обаче ясно изразена воля, от която да личи къде наказващият
орган приема, че е извършено нарушението:
- при пресичане на границата с Румъния на ГКПП- Русе;
- или в гр. Пазарджик, по мястото на крайна дестинация на стоката;
- или в гр. Пловдив по мястото на седалище и адрес на управление на
превозвача;
- или по седалището на регионалната дирекция, която е получила
сигнала от Националния координационен център.
Допуснатия порок е съществен, тъй като изискването за посочване на
място на извършване на деянието в АУАН и НП не е самоцелно, а е свързано
със самата същност на деянието, разбирано от трайната съдебна практика
като съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в
дадено време, на дадено място. От цитираното определение следва, че
мястото и времето на извършване на деянието са съществен негов
характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и
отграничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична
система от телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и
времето на извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.
Допуснатия порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране
на доказателства и установяване за първи път от съда на релевантното място
на извършване на нарушението, доколкото подобен начин на процедиране:
- би влезнал в противоречие със задължителните указания на
основополагащото за формата и съдържанието на правораздавателните актове
ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни
фактически положения (изпълнително деяние, време и място на
извършването му), които се приемат за установени, както и приложимите към
5
тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания
субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт,
а не да се извлича от доказателствата по делото
- би поставил жалбоподателя в положение да разбере кои са
фактическите положения, за които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно
решение № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с
което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира
извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени
всички съставомерни факти, а в случая тази предпоставка не е налице,
дори в най-минимална степен.
В процесния случай пороците в АУАН и НП свързани с мястото на
извършване на нарушението са съществени и на още едно самостоятелно
основание. НП е издадено от Директор на РИОСВ –Пловдив, а
актосъставителя е младши инспектор в РИОСВ- Пловдив. От гореизложеното
следва, че териториалната компетентност както на актосъставителя, така
и на наказващия орган е обвързана с извършването на нарушението на
територията на област Пловдив. В процесния случай, обаче твърдения в
този смисъл не са налице нито в АУАН, нито в НП.
Не подлежи на съмнение нито в теорията, нито в съдебната практика, че
административното нарушение се явява извършено там, където е
реализирано изпълнителното му деяние. В случая на жалбоподателя е
вменена форма на изпълнителното деяние „транспортиране“.
Легална дефиниция на тази форма на изпълнителното деяние е дадена в
т. 43 от ДР на ЗУО, а именно "Транспортиране" е превозът на отпадъци,
включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и
разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна
дейност.“
От дадената легална дефиниция е видно, че транспортирането като
форма на изпълнителното деяние не може да се свърже нито с мястото на
получаване на сигнала от Националния координационен център, нито с
6
мястото, където е седалището и адреса на управление на превозвача.
Действително, напълно възможно е на път от Румъния за град
Пазарджик /крайната дестинация/ процесният превоз да е преминал и през
територията на град Пловдив, но както вече се отбеляза, подобни твърдения в
АУАН и НП липсват, а и не се установяват от доказателствата по делото, при
лежаща върху наказващия орган тежест на доказване.
ПО НАРУШЕНИЕТО НА ЧЛ. 40, АЛ.2 ЗАНН
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП,
доколкото АУАН, при нарушение на процесуалните правила, е издаден в
отсъствие на представител на наказания субект.
Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено правомощие за
актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно
трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при
една от две алтернативно предвидени хипотези:
1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта;
2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на
АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му
от контролните органи.
В процесния случай за издаването на АУАН е изпратена покана изх. №
0-1618/24.04.2020г. От изисканото по служебна инициатива на съда писмо от
Български пощи ЕАД се установява, че въпросната покана не е връчена на
адресата, а е върната като непотърсена от получателя. След връщане на
пратката като непотърсена, контролният орган е пристъпил към издаване на
АУАН, без да положи допълнителни усилия за осигуряване присъствието
на представител на наказания субект, които са били възможни и
необходими:
например като изпрати поканата за повторно връчване чрез пощата;
или чрез посещение на адреса на управление на дружеството от
служител на администрацията;
или чрез РУП по местоживеене;
или като изпрати поканата на електронен адрес, ако такъв е бил известен;
или като уведоми адресата по друг начин- чрез факс или телефон.
7
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика еднократното
изпращане на съобщение по пощата и връщането му като непотърсено,
без да са положени други усилия за връчване на поканата за съставяне на
АУАН- не е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 40,
ал.2 ЗАНН-извършителят да не може да бъде намерен на известния адрес.
Гореизложеното налага извод за нередовност на връчването на
показаната за съставяне на АУАН, респективно за издаване на АУАН в
отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това.
В този изричен смисъл са:
-практиката на ВКС- Решение № 567/ 11 март 2014 година, трето
наказателно отделение на ВКС по наказателно дело под № 2083/2013;
-трайната практика на ВАС: Решение № 5787 от 07.06.2007 г. на ВАС
по адм. д. № 1352/2007 г. (имащо основополагащо значение), както и по
актуалната практика: Решение № 10620 от 20.10.2021 г. по адм. д. №
6330/2021 на Върховния административен съд, Решение № 7288 от 16.06.2021
г. по адм. д. № 50/2021 на Върховния административен съд, Решение № 15652
от 16.12.2020 г. по адм. д. № 8011/2020 на Върховния административен съд;
-трайната практика на Административен съд-Пловдив:
Определение № 118 от 18.01.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 144 / 2018 г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 2253 от
10.11.2017 г. по н. д. № 3001 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд
- Пловдив, Определение № 2537 от 15.12.2017 г. по к. ч. адм. н. д. № 3376 /
2017 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Определение №
2204 от 07.11.2017 г. по н. д. № 2999 / 2017 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Определение № 609 от 24.03.2017 г. по н. д.
№ 761 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Определение № 515 от 05.03.2015 г. по н. д. № 509/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Определение № 118 от 18.01.2018 г. по к. ч.
адм. н. д. № 144 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив.
Определение № 2251 от 10.11.2017 г. по н. д. № 3002 / 2017 г. на XXII състав
на Административен съд – Пловдив.
Горния извод за нередовност на връчването на поканата по чл. 40, ал.2
ЗАНН е важим с особена степен, ако се съобрази и обстоятелството, че по-
късно, при полагане на дължимите усилия, НП все пак е надлежно
връчено лично срещу подпис на управителя на наказания субект, което е
8
свидетелство, че той може да бъде намерен на известния по делото адрес.
Пак според трайната съдебна практика издаването на АУАН, без да е
надлежно спазена процедурата по чл. 40, ал.2 ЗАНН съставлява съществено
процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП.
Така Решение № 720 от 09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 72 / 2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 747 от 12.04.2021
г. по к. адм. н. д. № 334 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 333 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3028 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 923 от 05.06.2020
г. по к. адм. н. д. № 526 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018
г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от
23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм.
н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 827 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 448 / 2019 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 932 от 05.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 600 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 930 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 517 / 2020 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д.
№ 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив и много други.
Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената
покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в
най-ранния етап на административно наказателното производство.
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно
връчен (предявен) на нарушителя, доколкото личното присъствие при
съставяне на АУАН и връчването (предявяването) на същия са гаранции за
различни интереси на нарушителя.
Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с
9
повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу
него и да организира зашитата си.
Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при
съставяне на АУАН . Чрез личното си присъствие нарушителят може да се
увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето,
посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в
присъствието на лицата посочени като свидетели.
Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя
началото на административно наказателния процес и нарушенията при
неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на
наказателното постановление, независимо, че последващите действия са
извършени надлежно.
Личното присъствие при съставяне на АУАН е важна гаранция и че той
действително е съставен на датата, която се сочи в него и че не е
антидатиран, което пък е от значение за преценката за спазване на сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
В аналогичен смисъл, че лишаването на наказания субект от правото
да участва лично в най-ранния етап на наказателния процес
представлява СПН, независимо, че по-късно той е упражнил правото си
да подаде възражения, освен горецитираната е и най-актуалната практика на
Административен съд Пловдив- Определение № 1903 от 10.12.2021 г. по к. ч.
адм. н. д. № 2940 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1386 от 27.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1327 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1378 от 06.07.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1186 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 747 от 12.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 334 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 542 от
15.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 57 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.
Основателно е и възражението на жалбоподателя, че дори да бе
доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, случаят би бил
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
10
Това е така, доколкото съгласно задължителните указания на ТР 1/2007
по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е
такава по законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва,
че изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната действителна обществена опасност да
деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса (в редакцията на ЗАНН
към момента на извършване на деянието) на изрична законова дефиниция
на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според настоящия състав, конкретното нарушение е именно такова,
което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от подобен вид
нарушения, по следните аргументи:
На първо място по делото не са събрани данни за други провинения
на наказания субект, което е една индиция, че посоченото нарушение се
явява изолирана проява в търговската му дейност, а не траен маниер на
поведение.
На следващо място следва да се отбележи, че процесният превоз не е
извършен от лице, което изобщо няма право да извършва превози на
отпадъци. Точно обратното –жалбоподателят е лицензиран превозвач на
отпадъци, разполагащ със свидетелство за регистрация, в което е вписано
правото му да извършва превози на различни кодове отпадъци,
включително и на пластмасови опаковки.
Само 5 дни след връчване на АУАН и няколко месеца преди
издаване на НП с Решение № 09-РД-572-01 регистрацията на наказания
субект е допълнена, като същият е придобил право да превозва отпадъци
по още 38 кода, включително и от процесния 19 12 04.
Същевременно от наказващия орган не са изложени твърдения, а не са
11
и представени доказателства от процесния превоз да са произлезли каквито
и да било вредни последици (съставомерни или несъставомерни),
различни от формалното нарушаване на законовата норма.
Посоченото мотивира настоящия състав да приеме, че дори да бе
доказано по несъмнен начин извършване на нарушение, то би засягало
обществените отношения в чувствително по-лека степен от типичния случай
на нарушения с тази правна квалификация, което налага извод, че:
- от една страна и най-леката предвидена в закона санкция се явява
несъразмерно и тежка,
-а от друга- наказващият орган след като е счел, че деянието е
съставомерно, е бил длъжен да приложи чл. 28 ЗАНН, а като не го е сторил е
допуснал нарушение на материалния закон, представляващо четвърто
самостоятелно основание за отмяна на НП.
В този изричен смисъл е и Решение № 2189 от 16.11.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2279 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО РАЗНОКИТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на
1000 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна и като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която
въпреки многобройните основания за отмяна на НП, не се отличава от
типичната за подобен вид нарушения;
- вида и обема на извършените процесуални действия по провеждане
на линията на защита
намира, че така уговореният и заплатен размер на адвокатско
възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален до размер
клонящ към минимума съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
12
минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2 от Наредбата, като се присъди размер възлизащ на 750 лева.
По мнение на настоящия състав именно този размер би се явил
справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, като присъждането на по-висок би противоречало на принципа,
че на обезщетяване подлежат само действително претърпените вреди ,
намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР
1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая на основание чл. 2, ал.2 от
Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околната среда и водите самата въззиваема страна РИОСВ-Пловдив е
самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да
бъдат възложени върху нея.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 75/28.09.2020г, издадено от
ДИРЕКТОР НА РИОСВ- Пловдив, с което на ФУРА ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на в размер на 7000 лева
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив
да заплати на ФУРА ЕООД, ЕИК ******* сумата от 750 лева,
представляваща разноски пред Районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разноски за разликата над 750 лева до пълно претендирания размер от
1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
13
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14