Решение по дело №1235/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 455
Дата: 6 октомври 2021 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20214430201235
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 455
***, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430201235 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-001075 от 05.04.2021г. на
***, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 пр2 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на М. ЮЛ.
М. от *** ЕГН********** за нарушение на чл. 23,ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП ЗДвП е наложено административно наказание Глоба
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б. „в“ от ЗДвП.
Жалбоподателят М.М. редовно призован, в съдебно заседание се явява
лично, явява се упълномощен представител адв. С.Н. АК-Плевен. Поддържа
искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за неналичие на
виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за
незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията
посочени в него.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание
не се представлява и не излага становище по жалбата .
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя
М.М. за това, че на 26.03.2021г. в 19:25ч. в ***, на кръстовище на *** и ул „
1
*** с посока на движение към *** , като водач на лек автомобил „*** “ с рег.
№ *** извършва следното:
1. Не спазва необходимата дистанция от намаляващият скоростта пред
него л.а ***,като го удря в задната част в резултат на което реализира
ПТП с материални щети по двата автомобила.
2. Като участник в горе посоченото ПТП, водачът на горепосоченото МПС,
не остава на мястото на произшествието , при наличие на разногласие
относно обстоятелствата за ПТП го напуска ,не уведомява службата за
контрол на МВР, като не изпълнява указанията им.
С което виновно е нарушил чл. 23,ал.1 и чл.123, ал.1,т.3,б. „в“ от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер 250840
от 26.03.2021г. съставен от свидетел ЦВ. Н. ХР. – на длъжност *** при ОД на
МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на свидетеля СП. Г.
К. - ***, в който по идентичен начин е описано нарушението посочено в
издаденото АУАН. В съставения АУАН не е посочено какви имуществените
вреди са причинени по автомобилите .Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, подписан от него и другите посочени в акта лица. На датата
на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 15.06.2021г. Поради
несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред
РС Плевен било обжалвано издаденото НП с жалба от 18.06.2021г.
В съдебно заседание разпитан като свидетел *** , който сочи, че заедно с
неговия колега С.К. са посетили въпросното ПТП след подаден сигнал от
дежурния при ОД на МВР-Плевен. Твърди, че с колегата си не са очевидци на
реализираното ПТП и на мястото са пристигнали по късно, дали са им
данните на двата автомобила ,като на място е бил единият автомобил и са им
обяснили какво се е случило.Извикали на място и другият участник в ПТП
,жалбоподателят които бил докаран с друг автомобил ,не си спомнят защо е
бил с друг автомобил. Както и служителите на ПП предполага че между
двамата водачи явно е имало разногласие,но не са чули такова да има в тяхно
присъствие
В тази насока са и показанията на св. С.К..В тази насока напълно идентични
са показанията и на другият *** св. С.К. ,които също не е очевидец на ПТП.
Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на
свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана
от тях в АУАН и НП фактическа обстановка.
По искане на процесуалният представител на жалбоподателят жалбоподатят
са разпитани св. ***, *** ,същите с нищо не допринасят за изясняване на
обективната истина,на въпросите отговарят че не са видели инцидент,не си
спомнят нищо,имало силна музика в колата,не разбрали защо е слязъл
2
жалбоподателят.
Поради това съдът не кредитира техните показания.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните
свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената
административно наказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение
на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания на свидетелите Х. и К. не се установява по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
3
жалбоподателя нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Х. и св.
К. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като
свидетел по акта К. е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки че
на място е имало други свидетели които са очевидци.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Посочения в акта свидетел е *** Плевен ,който не е очевидец,което води до
липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се
явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и
е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна,
жалбодателят да е извършил нарушението по чл.23 ал.1 от ЗДвП. Така
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно
обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на
обективната действителност. АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци
на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на
актосъставителя Х., който заявява,че на място са установили само единия
автомобил, а другият водач на МПС е извикан по телефона да се върне на
място. Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че единият
водач е участвал в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче
нито механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателят е извършител
нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП.
Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал.
2пр2 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200
лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради движение
с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал. 1,
причини ПТП /чл. 179, ал.2/. В случая са налице множество хипотези, но
доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5 следва да се приеме, че
релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.
4
В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в
размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението.
Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но
наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Следва да се отбележи, че последното вменява задължение на участник в
ПТП при причинени имуществени вреди, но в б. „В” на чл.123, ал.1,т.3 от
ЗДвП и то в хипотезата на разногласие между участниците в същото, каквото
в случая не се установява от събраните по делото доказателства. Като в
АУАН е посочено като нарушение чл123 ал1 т3 б.“В“.Посоченото
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи
описание на нарушението и обстоятелствата въз основа, на които е
извършено, както и правилното посочване на законовите разпоредби, които се
твърди, че са били нарушени.
Поради горните мотиви наказателното постановление следва да бъде
отменено и в тази му част.
За да е налице нарушението, за което на жалбоподателят е ангажирана
отговорността, освен фактите, изпълващи обективните елементи на състава на
нарушението – наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на
участниците относно обстоятелствата свързани с произшествието и
напускане на един от участниците без да уведоми контролните органи на
МВР, е необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а
именно вината на извършителя на деянието. В случая именно този елемент се
явява недоказан, защото по делото липсват категорични доказателства, от
които еднозначно да се направи извод, че нарушителят не се е намирал на
мястото на произшествието именно защото е пожелал да го напусне, без да
уведоми органите на МВР след като между него и другия участник липсва
съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП.
Не на последно място следва да бъде посочено още, че в АУАН и НП липсват
описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателят
нарушение, които представляват и част от предвидените от закона
задължителни реквизити. Доколкото М. е санкционирана за това, че поради
неспазване на правилата е предизвикал ПТП с материални щети, в акта и
наказателното постановление е следвало щетите да бъдат конкретизирани,
както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите индивидуализиращи
белези. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите
да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило
пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.
5
Действително в изискания служебно от съда и приет като доказателство по
делото Протокол за ПТП, също не са описани нанесени щети от ПТП..
Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез
тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, обаче е
недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално
нарушение от страна на административно-наказващия орган. Изискването за
описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това
санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за
упражняване правото му на защита. Още повече, че с непосочването на тези
факти са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН. За да може наказателното постановление, като
правораздавателен акт, с който се ангажира административно-наказателната
отговорност на едно лице, да предизвика тези последици, същият следва да
отговаря на формалните изисквания на закона, гарантиращи и правото на
защита на наказаното лице.
Съда с оглед изложеното и невъзможността предвид принципа за
непосредственост да провери отразените в АУАН фактически обстоятелства,
както и че изложеното в АУАН няма безспорна доказателствена стойност
предвид наличните нарушения, намира за недоказано вмененото ”обвинение”
от страна на АНО по отношение .
Мотивиран от горното Плевенски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-001075 от 05.04.2021г. на
***, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 пр2 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на М. ЮЛ.
М. от *** ЕГН********** за нарушение на чл. 23,ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП ЗДвП е наложено административно наказание Глоба
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б. „в“ от ЗДвП като НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6