Протокол по дело №185/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 17
Дата: 2 септември 2020 г.
Съдия: Маринела Красимирова Маринова-Стоева
Дело: 20201700600185
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
Номер 1702.09.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви наказателен състав
На 02.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Секретар:ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20201700600185 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Любомирова.
Жалбоподателят Д. Д. Д. , осигурен от органите на ОЗ „Охрана“ гр. Перник се
явява лично и заедно с адв. З.К., редовно упълномощен от първа инстанция.
Съдът сне самоличността на обвиняемия, както следва:
Д. Д. Д. – роден в гр. Б. на 02.11.1985 г., с постоянен адрес гр. *****, българин,
българско гражданство, женен, осъждан, със средно образование, управител на
дружество „Салюшън Форд Ю България“ ООД, със седалище и адрес на управление
град Б., с ЕГН: **********.
Самоличността се сне по лична карта. № ********* издадена на 09.07.2015 г. от
МВР гр. Б..
На основание чл. 274 от НПК съдът разясни на страните правото им на отвод на
член от състава на съда, прокурора и съдебния секретар.
Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.
Прокурорът – да се даде ход на делото.
Адв. К. – да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва същото, както следва:
Делото е образувано по жалба на адв. К. срещу определението на Районен съд
гр. Перник, с което е постановено спрямо обвиняемия Д.Д. вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. С жалбата изпратена по електронната поща от
адв. К. се иска отмяна на това определение и постановяване на по лека мярка за
неотклонение.
Адв. К. – представям и оригинала на жалбата, който съм изпратил по
електронната поща.
Прокурорът - не се противопоставям да се приеме оригинала на жалбата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита и приема оригинала на въззивната жалба, представена в днешното
съдебно заседание от адв. К..
Адв. К. – моля да приемете две удостоверения за раждане, а именно на Г.Д. и
Д.Д., от които е видно на каква възраст са децата.
Прокурорът – не възразявам да се приемат като доказателства представените два
броя удостоверения за раждане.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита и прилага по делото представените в днешното съдебно заседание от
адв. К. два броя удостоверения за раждане, издадени от община Б..
Адв. К. - няма да соча други доказателства.
Прокурорът - няма да соча други доказателства.
Съдът намери, че не са направени нови доказателствени искания. Делото е
изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва събирането на доказателствата и дава ход на съдебните прения.
2
Прокурорът – считам, че определението на Районен съд гр. Перник е обосновано
и законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че са налице
предпоставките в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно обосновано
предположение, че обвиняемия е извършил престъплението, което е тежко умишлено
престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода. От
доказателствата събрани в досъдебното производство, а именно от показанията на
разпитаните свидетели, приложените документи и справка за съдимост сочат, че
съществува реална опасност обвиняемия да се укрие, или да извърши други
престъпления. Висока е обществената опасност, както на извършеното деяние, така и
на дееца. Налице и установено по чл. 63, ал.1, т.1 от НПК предположение. Считам, че
Районния съд е преценил, че с оглед целите за вземане на мерки за отклонение в
конкретния случай, най подходяща е мярката „Задържане под стража“. Съдът изцяло
се е съобразил с извършеното деяние. С оглед на изложеното предлагам да се
произнесете с определение, с което да оставите без уважение депозираната въззивна
жалба и да потвърдите определението на Пернишки районен съд като правилно и
законосъобразно.
Адв. К. – считам, че постановеното определение на Районен съд гр. Перник е
неправилно и незаконосъобразно, както и необосновано. Производството е образувано
отдавна, започнато е в гр. Б. и в нито един момент от образуването му, до настоящия
момент обвиняемия не се е укривал и не е давал поводи, нито на разследващите
органи, нито на наблюдаващите прокурори, тъй като се е явявал винаги при
призоваването. На първо място не съществува никаква опасност същият да се укрие.
Подзащитният ми има постоянна месторабота и постоянно местоживеене. Видно от
представените днес писмени доказателства се вижда, че двете му деца са малки. До
настоящия момент подзащитният ми е спомогнал за изясняване на обективната истина,
тъй като при всяко призоваване същият е давал съответните показания. Обясненията,
които са дадени в досъдебното производство, кореспондират с дадените показания в
качеството му на свидетел. Самото разследване не е в начална фаза и макар по обем
наистина да е 20 тома не съдържа реални доказателства уличаващи подзащитния ми за
извършване на това престъпление нито сочат за някаква съпричастност от негова
страна за извършване на престъпление. Видно от всички протоколи за разпит на
свидетелите, същите не само, че не познават лице на името Д., а сочат на съвсем
реални лица, които за съжаление до настоящия етап са разпитвани само в качеството
на свидетели. При повдигане и предявяване на обвинението по време на разпита в
качеството на обвиняем, подзащитния ми направи конкретно искане, което Пернишки
районен съд смята за целесъобразно да се проведе такова разследващо действие . От
всички разпитани свидетели се сочат лица различни от обвиняемия Д. с които
пострадалите са контактували и тези лица С.Х, С.И, Й.И.. Просто в нито един от
3
разпитите не се упоменава за някакъв контакт между пострадалите и подзащитният ми
Д.. Спорен е въпроса къде е осъществено следното престъпление, а именно - дали в гр.
Перник или в гр. Златоград. В гр. Перник няма следствен арест, което ще рече,
подзащитния ми следва да бъде транспортиран до Геми Димитров, като голяма част от
лицата, с които ще се проведат бъдещи следствени действия, се намират част от тях в
чужбина и това не само, че би затруднило процеса, но не би го ускорило, а би го
забавило още повече. Известен факт е че за такова престъпление се изискват дълго
календарно време, отличават се правна и фактическа сложност и както виждате
подзащитният ми се е явявал при всяко призоваване и не е възпрепятствал
разследването. В мотивационната част, предхождаща определението Пернишки
районен съд е посочил огромни томове, без да сочи, кои точно доказателства от тези
томове навеждат на мисълта, че подзащитният Д. е извършител, или съпричастник за
извършване на престъплението. Считам, че при повдигане и предявяване на
обвинението имаше предхождащ разговор, като защитник на Д. и наблюдаващия
прокурор, датата и часа бе избрана от Районна прокуратура гр.Б.. Явихме се
своевременно след, което беше връчено постановлението му за задържането за 72 ч. Не
считам, че това беше коректно от страна на Районна прокуратура Перник. Считам, че
всяка една мярка различна от „задържане под стража“ би била по добра от тази, която е
в момента. Подзащитният е семеен, работи, има две малки деца и това би натоварило
не само него, но и на съпругата му, която ще следва да се грижи сама за две малки
деца. Моля за мярка по различна от тази „Задържане под стража“.
Моля мотивите за произнасянето да ми бъдат изпратени на посочения в жалбата
имейл адрес.
Обвиняемият – поддържам това което каза моя адвокат. Единственото, което
искам е да работя, за да си гледам децата.
Съдът дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият – желая да вземете правилно решение.
Съдът се оттегли на съвещание.
Производството e по чл. 64, ал. 7 НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. З.К., в качеството на защитник на обвиняемия
Д. Д. Д. , срещу протоколно определение № 2 от 27.08.2020 г. по ч.н.д. № 1398/2020 г.
на Районен съд-Перник, с което по отношение на обвиняемия е взета мярка за
неотклонение "задържане под стража" по ДП № 47/2018 г. по описа на ОД на МВР-
Перник.
4
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е необосновано. Поради
това се иска отмяната му и по отношение на обвиняемия Д. да се вземе по-лека мярка
за неотклонение.
В съдебно заседание защитникът адв. З.К. поддържа жалбата. Развива подробни
съображения за липса на обосновано предположение за съпричастност на подзащитния
му в инкриминираното деяние. Поддържа, че не е налице опасност обвиняемият да се
укрие и да извърши престъпление.
Обвиняемият Д. се присъединява към казаното от своя защитник.
В последната си дума обв. Д. желае съдът да вземе правилно решение.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че в
случая са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки за вземане на мярка
за неотклонение "задържане под стража" по отношение на обвиняемия Д. Д. Д. . Сочи,
че на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които налагат
извод за обосновано предположение, че обвиняемият Д. е извършил престъплението, за
което е привлечен като обвиняем. Твърди, че съществува реална опасност обвиняемият
да се укрие, или да извърши други престъпления. С оглед на тези съображения, намира
постановеното първоинстанционно определение за правилно и законосъобразно и моли
за потвърждаването му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и сам като прецени данните по
делото, намира изложените в частната жалба, както и поддържаните в съдебно
заседание доводи за неоснователни, а атакуваното първоинстанционно определение за
правилно по следните съображения:
С Постановление от 20.08.2020 г. Д. Д. Д. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 210, ал.1, т.1 и т. 4, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1,
във вр. с чл. 26, ал.1 НК- за това, че в периода от 10.12.2014 г. до 27.02.2015 г. в
градовете Ихтиман, Стара Загора, Русе, Варна, Б., Плевен, Димитровград, София,
Габрово, Велико Търново, Видин, Гоце Делчев, Смолян, Пловдив, Пазарджик, Свищов,
Асеновград, Завет, Златоград, Самоков и Перник, в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил / публикувал обяви за
работа в чужбина в различни интернет сайтове, и поддържал заблуждение у лицата
А.С.Б., Т.И.Г. , А.Х.Х., О.Г.К., Й.Д.Д..., М.С.И., В.И.Л., М.Х.М., М.И.К., Д.К.И.,
А.М.Д.а, В.В.В., И.Г.Ч., С.И.Н., С.М.С. АА.Ю.Б., Ю.Ш.Д., А.М.Г., М.М.Г., П.П.Д.,
Б.М.Д., А.Б.Г., П.Д.Г., С.Д.Н., С.Л.С., Д.Й.М., Д.Е.О., Л.Н.Н. Р.В.К., Б.И.И., Х.А.З.
П.Р.Х. и И.Б.Г. /че ще им осигури работа в чужбина/, като се е представил за
длъжностно лице, и с това причинил на същите имотна вреда на обща левова
5
равностойност 18 982, 07 лв., като престъплението е извършено повторно и
представлява немаловажен случай / същото е извършено след като деецът е бил
осъждан по НОХД № 1111/2014г. по описа на РС-гр. Плевен, като съдебният акт е
влязъл в сила на 08.04.2014г. и по НОХД № 1110/2014г. по описа на РС-гр. Плевен,
като съдебният акт е влязъл в сила на 08.04.2014г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че обвинението за престъплението,
за което е привлечен обвиняемият Д., е валидна материалноправна предпоставка, която
обосновава вземане на мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
Пернишкият окръжен съд споделя доводите на първоинстанционния съд за това,
че доказателствените материали по делото, макар и само за целите на производство по
чл. 64 от НПК, са от естество да формират фактически извод за евентуална
съпричастност на обвиняемия Д. към обвинението, за което е привлечен.
Комплексната оценка на доказателствени източници: множеството свидетелски
показания, писмени доказателства и доказателствени средства /протоколи за
претърсване и изземване, за разпознаване на лица, за доброволно предаване/ и способи
за доказване /СТЕ и ССЕ/ и веществени доказателства позволява, при отчитане
характера на производството и фазата на разследването, да се формира извод за
евентуално участие на обвиняемия Д. в престъплението, за което той е привлечен към
наказателна отговорност. Оценката на материалите в това производство по никакъв
начин не ангажира съда за това, че в хода на продължаващото разследване е възможно
да бъдат събрани и други доказателства, които да доведат до различни изводи досежно
участието на обвиняемия в престъплението.
По отношение на останалите предпоставки, обуславящи налагането на мярката
за неотклонение, настоящият въззивен състав намира следното. Деянието, за което е
привлечен обвиняемият Д. попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 63, ал.2
, т. 1 –НПК. Същото е извършено „повторно“ - след като деецът е бил осъждан по
НОХД № 1111/2014г. по описа на РС-гр. Плевен по НОХД № 1110/2014г. по описа на
РС-гр. Плевен. Въведената в нормата презумция е оборима. Твърденият от
Прокуратурата интензитет на опасността от укриване не може да бъде изведен от
обективните данни по делото. Съществуването на риск от укриване не може да е
абстрактно. То трябва да почива на обективни основания, свързани например с
процесуалното поведение на обвиняемия или с данни за извънпроцесуална негова
активност, ориентирана към укриването му. Няма съмнение в самоличността на
обвиняемия Д.Д.. Същият е с установен по делото адрес. Има две малолетни деца, за
които да се грижи.
Същевременно, опасността от извършване на престъпление несъмнено е налице
6
и се извлича от съдебното минало на обвиняемия. Видно от приложената справка за
съдимост той е осъждан за деяния, за които с определение № 378815.05.2014 г. по ч.н.д.
№ 1202/2014 г. му е наложено общо наказание десет месеца „лишаване от свобода“,
чието изтърпяване от отложено за срок от три години, а деянията, които му се вменяват
във вина-предмет на настоящото производство, се явяват извършени в определения
изпитателен срок. По НОХД № 1111/2014г. по описа на РС-гр. Плевен по НОХД №
1110/2014г. по описа на РС-гр. Плевен на обвиняемия са наложени наказания за други
такива престъпления, като процесното, което е индиция за проява на престъпна
упоритост в нарушаването на идентични правни запрети.
Съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека ограничаването
на правото на свобода трябва да бъде пропорционално на законоустановената цел и да
не създава ограничения, по-големи от действително необходимите. Именно за
осигуряване на пропорционалност на ограничаването на правата законът въвежда като
основание за индивидуализация на подходящата мярка различната степен на
убедителност и интензивност на предпоставките по чл. 56, ал.1, вр. с чл. 57 НПК. Те
обуславят преценката на съда при определяне на съответната на тях мярка за
неотклонение, а не дали престъплението, за което е привлечен обвиняемият е „тежко“
по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР на НК. Мярката за неотклонение „задържане под стража“
ограничава в най-голяма степен правата на обвиняемия и същата следва да се налага в
изключителни случаи, като дори разпоредбата на чл. 63, ал.2 НПК не е отстъпление от
този принцип.
В конкретния случай при отчитане естеството на престъплението, за което
съществува обосновано предположение за съпричастие на обвиняемия Д.Д. - и начина
на неговото извършване - същото е усложнено – представлява единство на множество
еднородни прояви, както и при съобразяване интензитета на опасностите за
препятстване осъществяването на целите по чл. 57 НПК, настоящият въззивен състав
счита, че вземането на по-лека мярка от „задържането под стража“ не би било
ефективно разрешение и не би осигурило адекватно целите на воденото наказателно
производство, защото няма да е в състояние да неутрализира констатирания реален
риск от бъдеща противоправна дейност на обвиняемия.
По тези съображения и на основание чл. 64, ал. 8 НПК
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 2 от 27.08.2020 г. по ч.н.д. №
1398/2020 г. на Районен съд-Перник, с което по отношение на обвиняемия е взета
мярка за неотклонение "задържане под стража" по ДП № 47/2018 г. по описа на ОД на
МВР-Перник.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.
7
Препис от определението да се изпрати на посочения в жалбата имейл адрес.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8