№ 462
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20211100514182 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20197498 от 12.10.2021 г., постановено по гр.д. № 22347/2019 г. по
описа на СРС, 35 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В. А. В. искове за
признаване за установено, че В. В. дължи на „Т.С.“ ЕАД по предявен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 1837,81 лв.,
представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.
04.2017 г., сумата от 17,15 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 24.11.20147 г. до окончателното изплащане на сумите, както и по иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 246,13 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, както и сумата от 3,16 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12111/2020 г. по описа на СРС, 35 състав.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца
в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, в която се излагат съображения за
неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се,
че от събраните по делото доказателства, се установява, че ответницата В. В. е била
собственик на ½ ид. ч. от процесния имот за исковия период и като такъв се явява
потребител на топлинна енергия в имота. Без значение било, дали партидата за имота била
открита на името на другия собственик на имота и дали той е ползвал имота. По тези
съображения е отправено искане до въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата
в първоинстанционното производство В. А. В., чрез назначения й особен представител адв.
С., с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
1
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ООД не е изразило становище
по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По делото не спорно, че процесния имот е бил топлофициран през процесния период
и че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е била присъединена
към топлопреносната мрежа.
Спорният по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно
договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на цитираното и от районната съдебна инстанция ТР №
2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна
природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл.
153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
2
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
В случая от представен по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на Закона за общинската собственост, се установява, че на 20.12.1997 г. В. А. В. и Л.
А. В., в качеството им на купувачи, са придобили правото на собственост върху апартамент
№ 26, находящ се в гр. София, ж.к. „****, ведно със зимнично помещение и съответните ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при равни квоти,
съответно по ½ ид.ч. за всяка.
По делото ищецът е представил неоспорено от страните молба-декларация, подадено
на 30.09.2002 г. от Л. А. В. до директора на „Т.С.“ ЕАД, с искане за откриване на партида на
нейно име на адреса на процесния топлоснабден имот. В декларацията е заявено, че имотът
ще бъде ползван за жилищни нужди на членовете на семейството на молителката, с
посочване, че домакинството й се състой от 2 члена.
Видно е от представените и приети като доказателства по делото документи за главен
отчет и изравнителни сметки за имота, че през процесния период титуляр на партидата,
разкрита за процесния имот, е била Л. В..
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответницата В. В.
е има качеството потребител на топлинна енергия през процесния период.
Подадената молба-декларация за откриване на партида на името на Л. В. в
качеството й на собственик на процесния имот представлява по своето правно естество
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от
собственик до топлофикационното дружество. Ищецът е приел предложението й, като е
открил партида за целия имот на нейно име и впоследствие е издавал фактури за цялата
стойност на доставената топлинна енергия само на името на титуляра на партидата. Налице
е следователно соченото в тълкувателното решение изключение - когато съсобственик е
подал молба-декларация за откриване на индивидуална партида за целия имот на негово
име, то облигационната връзка възниква между подалото молба-декларация лице и
топлоснабдителното дружество с откриването на партидата на първия въз основа на
сключен писмен договор при публично известни общи условия.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че ответницата няма качеството
на потребител на топлинна енергия, поради което и предявените срещу нея искове за
потребена топлинна енергия и за цена на услуга за дялово разпределение, са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на главните претенции за
стойност на топлинна енергия и стойност на услугата за дялово разпределение,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решение № 20197498 от 12.10.2021 г., постановено по гр.д. № 22347/2019 г. по
описа на СРС, 35 състав, следва да се потвърди.
3
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно
кумулативно съединените искове, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20197498 от 12.10.2021 г., постановено по гр.д. №
22347/2019 г. по описа на СРС, 35 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.И.“ ООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4