Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева в. гр.
дело № 286 по описа на Софийски окръжен съд за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 113 от 04.12.2020 год. по гр.д. № 264/2019 год. по
описа на РС-Пирдоп са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 200 КТ от В.З.И. с ЕГН: **********, К.Н.И. с ЕГН: ********** и Г.Н.И. с ЕГН: **********
срещу „С.К.“ ЕООД с ЕИК: ****за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Н.Г. И., а именно – да
заплати в полза на В.З.И. сума в размер на 25 000 лева, представляваща
част от общ размер на дължимото обезщетение в размер на 60, 000 лева; да
заплати в полза на К.Н.И. сума в размер на 25 000 лева, представляваща
част от общ размер на дължимото обезщетение в размер на 60, 000 лева; да
заплати в полза на Г.Н.И. сума в размер на 25 000 лева, представляваща
част от общ размер на дължимото обезщетение в размер на 60, 000 лева, ведно със
законна лихва за забава върху посочените суми за периодите от датата на
увреждането – 07.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба –
25.04.2019 г. и от 25.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователни. В.З.И., К.Н.И. и Г.Н.И.
са осъдени да заплатят солидарно на „С.К.“ ЕООД разноски по делото в размер на
2805, 00 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от В.З.И., К.Н.И. и
Г.Н.И., чрез адв. С.Д. с доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите излагат, че са декларирали настъпилата
трудова злополука с техния наследодател Н. И. с Декларация за трудова злополука
с вх. № 5101-22-112 от 20.12.2017 г. по описа на НОИ-С. област, изпратена по
пощата на 19.12.2016 г. Към датата на настъпване на злополуката между починалия
Н. И. и „С.К.“ ЕООД е нямало сключен трудов договор, поради тази
причина наследниците на И. не биха могли да декларират настъпилата трудова
злополука. Постановлението за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между Н. И., работил като дървосекач и „С.К.“ ЕООД е влязло в
законна сила на 19.12.2016 година. Посочват, че недекларирането на злополуката
по реда на чл. 57 от КСО не е пречка за установяването й в исковото
производство. В този смисъл произнасянето на НОИ по реда на КСО за
квалифициране на инцидента като трудова злополука е от значение за
осигурителните правоотношения, но не и за отношенията предмет на спора.
Позовават се на съдебна практика на ВКС – решение № 235 от 30.10.2014 г.,
постановено по гр.д. № 2330/2014 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 29 от
23.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4279/2007 г., III г.о. Посочват, че няма правна
норма, която да ограничава съда или страните в производството за присъждане на
обезщетение от трудова злополука да доказват настъпването на такава.Отделно от
това излага, че РС-Пирдоп не е обсъдил всички релевантни за спора писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност като по този начин е нарушил чл.
235, ал. 2 ГПК.По същество молят предявените
искове да бъдат уважени. Претендират разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от „С.К.“ ЕООД, с който жалбата се оспорва. Позовава се на
изтекъл давностен срок, тъй като искът е предявен пред РС-Пирдоп на 25.04.2019
г., което е след изтичане на повече от 4 години след настъпване на злополуката
– 07.04.2015 г. Заявява, че дори подаване на заявление по чл. 57, ал. 2 от КСО
за деклариране на трудовия характер на злополуката, не може да се спре
давността. Посочва, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен
акт – разпореждане от ръководителя на съответното звено на НОИ по чл. 60 от КСО
за приемане на злополуката като трудова, не позволява да се установява в
съдебно производство по чл. 200 от КТ. Позовава се на съдебна практика на ВКС в
този смисъл, според която след влизане в сила на КСО трудовата злополука може
да се установява само по административен ред. По същество моли да бъде
потвърдено решението, претендира разноски.
Подадената въззивна жалба е постъпила в
законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно
чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват постановеното от
Районен съд - Пирдоп решение, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по
основателността на жалбата, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
РС-Пирдоп е сезиран с искова молба от В.З.И.
с ЕГН: **********, К.Н.И. с ЕГН: ********** и Г.Н.И. с ЕГН: ********** срещу „С.К.“
ЕООД с ЕИК: ***, с която са предявени искове по чл. 200, ал. 1 от КТ, за
заплащане на обезщетение в размер на по 25 000 лева на всеки ищец,
представляваща част от общ размер на дължимото обезщетение в размер на по 60,
000 лева, за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта
на Н.Г. И., починал на 07.04.2015 г. при изпълнение на трудовите си задължения,
ведно със законна лихва за забава върху посочените суми за периодите от датата
на увреждането – 07.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба –
25.04.2019 г. и от 25.04.2019 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК, „С.К.“
ЕООД е депозирало отговор, с който оспорва исковете по основание и размер и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Релевира възражение за изтекъл
давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, изтекъл на 07.04.2018 г. Посочва,
че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт – разпореждане от
ръководителя на съответното звено на НОИ по чл. 60 от КСО за приемане на
злополуката като трудова не позволява това обстоятелство да се установява в
съдебно производство по чл. 200 от КТ.
От
фактическа страна се установява следното:
С
постановление от 08.05.2015 г. на Дирекция „Инспекция по труда С.област“, на осн.
чл. 405а, ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Н.Г.
И. с ЕГН: **********, работил като дървосекач на 07.04.2015 г. и „С.К.“ ЕООД. С
решение № 920/25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 481/2015 г. по описа на
Административен съд С.област, е отхвърлена жалбата на „С.К.“ ЕООД против
постановление от 08.05.2015 г. на Дирекция „Инспекция по труда С.област“. С
решение № 13940/19.12.2016 г. постановено по адм. дело № 1571/2016 г. по описа
на ВАС е оставено в сила решение № 920 от 25.11.2015 г. на Административен съд С.област
по адм. дело № 481/2015 г.Решението на ВАС е окончателно.
От
представен препис –извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се
установява, че Н.Г. И. е починал на 07.04.2015 г. и е оставил наследници В.З.И.
/съпруга/, К.Н.И. /дъщеря/ и Г.Н.И. /син/.
Разпитани
са по делото четирима свидетели на ищеца – И. А. Л., Д.А.Д., В. Г.И. и Ц.Д.И..
Приет
е и протокол № 5103-22-9 от 02.06.2017 г. на НОИ – Териториално поделение – С.област,
изготвен по повод сигнал вх. № 1042-22-133/05.04.2017 г. на ТР на НОИ С.област,
подписан от адв. Д. на 13.06.2017 г. в качеството на пълномощник.
На
20.12.2017 г. е подадена декларация за трудова злополука вх. № 5101-22-112 от
адв. Д. в качеството си на пълномощник на наследниците на Н.Г. И.. С писмо от
НОИ до Адвокатско дружество „Токушев и съдружници“ е изпратено уведомление, че
законоустановения срок за подаването на декларация от пострадалия или неговите
наследници е една година от настъпването на злополуката на основание чл. 57,
ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 3, ал. 3 от НУРРОТ, получено на 03.01.2018 г.
При така
изяснената фактическа обстановка и съобразно възраженията в жалбата се налагат
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ – за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на пострадал от
трудова злополука работник или служител, следните материални предпоставки
трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване: 1) трудова злополука;
2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката,
която е настъпила през време и във връзка, или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с
гаранционно-обезпечителен характер.
Не
се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между Н.Г. И. с ЕГН: **********
и „С.К.“ ЕООД са съществували трудовоправни отношения, по силата на които Н.Г. И.
е работил като дървосекач на 07.04.2015 г.
Спорен се явява въпроса дали настъпилата
злополука се квалифицира като трудова и дали този факт е констатиран по
предвидения в закона ред.
По делото не са ангажирани
доказателства, че е издадено разпореждане на НОИ по реда на чл. 60 КСО. Според константната практиката
на ВКС разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен
документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова
злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
ответника – работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на
такова разпореждане обуславя отхвърлянето на исковете с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ – така Решение №109 от 12.03.2012 г., постановено по гр.д. №
622 по описа за 2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 319 по гр.д. № 204 за 2009 г.
на ІІІ ГО, решение № 31 по гр.д. № 1894 за 2009 г. на ІV ГО, решение
№339 от 10.10.2011 г., постановено по гр.д. № 859 по описа за 2010 г. на ВКС, IV г.о, решение №728 от 28.01.2011 г., постановено по
гр.д. № 1957 по описа за 2009 г. на ВКС, III
г.о. и мн. др.
С оглед цитираната съдебна практика се
явяват неоснователни възраженията на жалбоподателите, че недекларирането на
злополуката по реда на чл. 57 от КСО не е пречка за установяването й в исковото
производство.
Твърденията
на въззивниците, че са декларирали злополуката след изтичане на законоустановения
едногодишен срок по чл.57, ал. 2 от КСО, поради това, че са изчаквали влизане в сила на постановление на
Дирекция „Инспекция по труда – С.област“ по реда на чл. 405а, ал. 2 от КТ, не
могат да обосноват друг извод в настоящото производство, освен за
неоснователност на претенцията, а от друга страна това са възражения, които е
следвало да изложат пред административния орган. По делото са представени
доказателства, че НОИ е уведомил Адвокатско дружество „Токушев и съдружници“,
че законоустановения срок за подаването на декларация от пострадалия или
неговите наследници е една година от настъпването на злополуката на основание
чл. 57, ал. 1 от КСО, във вр. с чл. 3, ал. 3 от НУРРОТ, получено на 03.01.2018
г. /л. 214 от делото/. Съобразно разпоредбата на чл. 197 АПК изричният отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален административен акт е подлежал на обжалване пред съда
от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му. Няма данни
по делото дали отказът е обжалван, поради което настоящата инстанция следва да
се съобрази с факта, че разпореждане по чл. 60 от КСО липсва.
В този смисъл липсата на проведена процедура по реда на чл.57 и сл. КСО
от наследниците на пострадалия обуславя отхвърлителен резултат по предявените
на основание чл. 200, ал. 1 КТ искове.
Поради съвпадане изводите на двете
инстанции решението на РС-Пирдоп следва да се потвърди.
По разноските
Съобразно изхода на делото на ответника
по жалба „С.К.“ ЕООД се следват разноски за въззивното производство. Съобразно
представен списък се претендират разноски в размер на 2800 лева за адвокатско
възнаграждение.От въззивниците е релевирано възражение за прекомерност, което
следва да се разгледа.
По делото е
представен договор за правна защита и съдействие №911731 от 30.03.2021 г., от
който се установява, че е уговорено и платено в брой възнаграждение в размер на
2 800,00 лева. Минималното адвокатско възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 2780,00 лева,
поради което възражението се явява неоснователно и на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 2800 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от
04.12.2020 год. по гр.д. № 264/2019 год. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА В.З.И.
с ЕГН: **********, К.Н.И. с ЕГН: ********** и Г.Н.И. с ЕГН: ********** да
заплатят на „С.К.“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
вилна зона „Черешака“ № 11, разноски за въззивното
производство в размер на 2800, 00 /две хиляди и осемстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.