№ 131
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110207980 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 7980 по описа на СРС за 2022 г., за да се
произнесе с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. М., депозирана чрез адв. Д. Д. от САК,
редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 22-4332-
000393/04.02.2022 г., издадено от ХХХ – Началник на група в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя М. Д. М. на основание чл. 177,
ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
адимнистративно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24
месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата от М. Д. М., депозирана чрез адв. Д. Д. от САК, редовно
упълномощен се иска съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление, алтернативноо да го измени. В тази насока се навеждат
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на акта и се сочи,
че отразеното в наказателното постановление не отговаря на обективната
истина.
В съдебното заседание, в окето е даден ход на делото по същество
1
жалбоподателят М. Д. М., уведомен, не се явява, като не се явява и
упълномощения представител на същия адв. Д. Д. от САК.
Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и като взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят М. Д. М. е правосопособен водач на МПС, притежаващ
СУМПС № *** издадено на 25.11.2019 г. и валидно до 25.11.2029 г. Същият
изтърпявал наказание - лишаване от правоуправление на МПС, за извършено
деяние по чл. 343б, ал. 3 НК.
На 24.01.2022 г., около 00:30 часа в гр. София, по ул. „М.а Падина“, с
посока на движение от ул. „269-та“ към ул. „Свети Мина“, жалбоподателят М.
М. управлявал лек автомобил, марка „ХХ – лична собственост. В това време
полицейски служители от ООП – СДВР забелязали, че управлявания от
жалбоподзателя М. автомобил се движи на зиг – заг и го спрели за проверка
близо до бл. 515, като поискали съдействие от отдел „Пътна полиция“ при
СДВР. На място пристигнали полицейски сужители от отдел „Пътна
полиция“ при СДВР един от които бил свид. Г. Б. - младши аввтоконтрольор
в ОПП – СДВР.
В хода на проверката, жалбоподателят М. М. не представил валидно
СУМПС. След справка с ОДЧ на ОПП – СДВР било установено, че
жалбоподателят М. е лишен от право да управлява МПС, тъй като изтърпява
наказание лишаване от правоуправление, наложено му по съдебен ред. В хода
на проверката, жалбоподателят М. бил поканен то свид. Б. да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство
„Drug Test 5000“, с фабричен номер ХХХ отказал да бъде тестван. На
жалбоподателят М. М. от свид. Г. Б. бил издаден талон за медицинско
изследване № 107182 от 24.01.2022 г. със съответните холограмни стикери.
От жалбоподателя било поискано да представи свидетелство за регистрация
на МПС, като същият не представил такова.
За установените нарушения на ЗДвП, и свид. Г. Б. от отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, в присъствието на *** от ООП – СДВР съставил против
жалбоподателя М. М. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA, № 409859/24.01.2022 г. Въз основа вана така съставения
АУАН, при идентично фактическо описание на нарушенията и дадена на
всяко от тях аналогична правна квалификация, Началник група в отдел
„пътна полиция“ при СДВР издал атакуваното наказателно постановление №
22-4332-000393/04.02.2022 г., с което на жалбоподателя М. М. на основание
чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
адимнистративно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение на чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две
2
хиляди/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24
месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както следва – показанията на свидетеля Г. Б., депозирани в хода на
съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
последователни, логични и намиращи опора в останалите доказателствени
материали по делото, като в хонологична последователност свид. Б. ицзяснява
времето и мястото на извършената проверка на жалбоподателя и
констатираното при нея, справка-картон на водача; заверен препис от Заповед
№ 8121к-13180/23.10.2019 г.; заверен препис от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., заверен препис от Заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи на Р България, талон за медицинско
изследване и останалите съдържащи се по административно – наказателната
преписка писмени доказателства.
Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и
допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, насочена е срещу обжалваем акт по
смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН, подадена е в срока по чл. 59 ЗАНН. Разгледана
по същество, същата е неоснователна, по следните съображения.
Наведеното от жалбоподателя твърдение за процесуална
незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение
и издаденото наказателно постановление, е неоснователно.
АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица
по смисъла на закона, съгласно приложените към
административнонаказателната преписка заповеди за компетентност на
органа. Издадени са в предвидената от закона писмена форма. Давностните
срокове по ЗАНН и НК са спазени. АУАН е надлежно връчен на
жалбоподателя М. М., като същият е подписал акта без възражения. Писмени
възражения не са депозирани в допълнителния срок по чл. 44 ЗАНН.
Наказателното постановление също е надлежно връчено. АУАН и НП
отразяват по идентичен начин фактите, очертаващи съставите на
административни нарушения.
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП,
същата предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
3
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От свидетелските
показания на свидетеля Г. Б. от ОПП – СДВР и от приложената справка-
картон на водача по административнонаказателната преписка, по безспорен
начин се установява, че водачът М. М. не е представил валидно СУМПС, тъй
като към датата на извършване на деянието, а именно 24.01.2022 г., същото му
е било отнето, тъй като жалбоподателят е изтърпявал наказание лишаване от
правоуправление, наложено му за деяние по чл. 343б, ал. 3 НК. От субективна
страна, предвид формалния характер на извършеното административно
нарушение, съдът счита, че жалбоподателят М. е извършил нарушението с
пряк умисъл.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1, предвижда наказание „Глоба“ в
размер от 100 до 300 лева за водач, който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен
ред. Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
санкцията, като е наложил законоустановния максимален размер, поради
завишената степен на обществена опасност на деянието, доколкото с
деянието си е поставил опасност обществените отношения, свързани с
установения режим за предоставяне на правоспособност за управление на
моторни превозни средства и в частност – обществените отношения, свързани
с безопасносттта на транспорта.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, съдържа състав на
административно нарушение, който предвижда, че се наказва водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване
за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Предвидено е кумулативно налагане на наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв. Размерът на санкцията е абсолютно
определен. Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената
полицейска проверка и отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство, се
установяват еднопосочно посредством показанията на свидетеля Б. и
издадения талон за медицинско изследване. При извършването му
жалбоподателят М. е действал с пряк умисъл като форма на вината, доколкото
в качеството на водач на МПС съзнателно е отказал извършването на
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози. Административнонаказващият орган правилно е
4
определил размера на наложените наказания, доколкото санкцията е с
абсолютно определен размер.
По отношение на нарушението на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДвП, съгласно която водачът на моторното превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, процесното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, доколкото от доказателствената съвкупност по делото по
безспорен начин се установява обстоятелство, че в хода на полицейската
проверка, жалбоподателят М. не е представил свидетелство за регистрация на
управляванто от него МПС – лек автомобил марка „ХХ. Разпоредбата на чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3, предвижда глоба в размер на 10 лв. за водач, който не
носи свидетелство за регистрация на МПС. Размерът на наказанието е
абсолютно определен, поради което административнонаказващият орган
правилно е определил размера на наказанието за извършеното
административно нарушение. Поради формалния характер на извършеното
административно нарушение, настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят М. е извършил нарушението с пряк умисъл. деяние се
изразява в бездействие и длъжностното лице от субективна страна
участва умишлено. Необходимо е да се установи, че подчиненият е виновен
за конкретно извършено престъпление. Това именно престъпление обуславя
отговорността на допустителя и размера на санкцията. деяние се изразява
в бездействие и длъжностното лице от субективна страна участва
умишлено. Необходимо е да се установи, че подчиненият е виновен за
конкретно извършено престъпление. Това именно престъпление обуславя
отговорността на допустителя и размера на санкцията.деяние се изразява
в бездействие и длъжностното лице от субективна страна участва
умишлено. Необходимо е да се установи, че подчиненият е виновен за
конкретно извършено престъпление. Това именно престъпление обуславя
отговорността на допустителя и размера на санкцията.
По разноските:
Предвид изхода на делото и липсата на отправено искане за присъждане
на разноски от страна на въззиваемата страна – ОПП СДВР, съдът счита, че
не следва да се произнася изрично в тази насока.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
000393/04.02.2022 г. издадено от ХХХ – Началник на група в отдел „Пътна
5
полиция“ при СДВР, с което на М. Д. М. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено адимнистративно
наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.150а, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/
лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6