РЕШЕНИЕ
Номер 37007.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Светослав Иванов
Секретар:Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500466 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 56/09.03.2020 г. по гр. д. № 2053/2019 г. на Горнооряховския районен
съд (ГОРС) е отменено дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на Н. Л. М. ,
ЕГН: **********, гр. Л., ул. „М.“ № 7, със заповед № 58/10.10.2019 г. на Директора на „П.“
(„ППП“), гр. Г.О., ул. „Ц.О.“ № 112а – С. Г., БУЛСТАТ: .... като незаконосъобразна. Със
същото решение първоинстанционният съд е осъдил „ППП“, гр. Г. О. да заплати съдебно-
деловодните разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба на „П.“, гр. Г. О., в която се навеждат доводи
за неправилност срещу така постановеното решение, поради това че допуснатото от
служителката нарушение на трудовата дисциплина: да не провери билет на пътник,
заслужавало дисциплинарно наказание, и то поне най-лекото такова – „забележка“. Моли
Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да отмени
решението на ГОРС, и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск
от Н. Л. М.а. Претендират се и разноски в двете инстанции.
В отговор на въззивната жалба от Н. Л. М. , гр. Л.., се релевират доводи за
правилност на атакуваното решение на ГОРС, респ. за неоснователност на въззивната жалба.
Моли се ВТОС да потвърди решението на първоинстанционния съд, оставяйки жалбата без
уважение. Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По фактите:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищцата – Н. Л. М. – като служител
престира работната си сила при ответното дружество – „БДЖ – ПП“ ЕООД – като
работодател, и то срещу заплащане. Впрочем, това е видно и от приложеното трудово
досие. От последното следва също така, че характеристика на упражняваната от служителка
длъжност „кондуктор“ (код НКПД 2011) включва задължението да „извършва проверка на
превозните документи на всички пътници“.
От разпита на св. Р.Ц.-И. в о. с. з. на 14.01.2020 г. пред ГОРС се установява, че
същата на 11.08.2019 г. си е купила билет от гара К.за гара И., но поради своето невнимание
се качила на влака от гара П. за гара Ш.. Това, обаче, тя установила непосредствено, преди
да стигне гара Ш.. След което същата е подала сигнал до БДЖ за това, че никой от
служителите на държавното дружество не е извършил проверка, за да установи, че тя се е
качила в друг влак, а не в този, за който си е купила билет. ВТОС намира, че годината, която
св. И. сочи: 2018 г., всъщност, е 2019 г., тъй като, както И. уточнява, пътуването с влак е
било наложено от протест във връзка със африканската чума по свинете, която е върлувала у
нас именно през 2019 г., но не и през 2018 г. Всъщност, годината се потвърждава и от
останалия доказателствен материал.
От свидетелските показания на С.С.а, разпитана в о. с. з. на 14.01.2020 г. пред ГОРС,
се доказва, че на 11.08.2019 г. тя и ищцата М. са обслужвали процесния влак. Свидетелката
С., освен че потвърждава казаното от св. И., но и същевременно го допълва с релевантните
за делото обстоятелства, сочейки, че влакът е бил с увеличен състав и е пътувал с
допълнителна композиция, както и че е била извършена цялостна проверка на влака от нея и
ищцата преди гара Каспичан, а след това – частична.
Не се спори по делото също така, че работодателят е издал заповед № 58 от
10.10.2019 г. чрез директора на ППП – гр. Г. О. (л. 4 от гр. д. № 2053/2019 г. на ГОРС), с
която е наложил на служителката наказание „забележка“, поради това че: на 11.08.2019 г., в
петия вагон на влак № 2654, в участъка от гара П. до гара Ш., Н. Л. М. , по време на работа,
в качеството си на кондуктор на същия влак, не е извършила частични проверки на
документите за пътуване на пътниците, в обема и качеството, дължими от нея, а именно: не
е установила наличието на пътник, качил се от гара П. притежаващ билет за друг влак и
пътуващ за гара И.; посочено е, че били нарушени чл. 14, т. 1 и чл. 15, т. 7 от Инструкцията
на влаковия кондуктор.
Въпросната заповед е била връчена на Н. Л. М. , видно от нейния гръб, на 22.10.2019
г., като това обстоятелство е и безспорно по делото. Преди да издаде заповедта си,
работодателят е изисквал обяснения на работника (л. 21 от гр. д. № 2053/2019 г. на ГОРС).
По правото:
ВТОС намира, че ГОРС е бил сезиран с иск по чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 358, ал. 1, т.
2 и чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наказанието „забележка“, предявен от Н. Л. М. срещу „БДЖ
– ПП“ ЕООД, което наказание е било наложено с заповед № 58/10.10.2019 г.
Доказателствената тежест с оглед на обосноваването на законосъобразността на наложеното
наказание се носи от работодателя, който следва да докаже, че наказанието е наложено при
спазването на преклузивните срокове за това, след като е взел становище от служителя, и то
мотивирано е обосновал деянието, представляващо нарушение на трудовата дисциплина,
2
тежестта и обстоятелствата, при които е било извършено, както и поведението на
служителя.
Процесната заповед съдържа от формална гл. т. всички обективни и субективни
признаци на вмененото на служителката от работодателя нарушение. То е описано по
време, място и начин на извършването му. ВТОС намира, обаче, така преписаното деяние,
за което е било наложено дисциплинарно наказание на Н. Л. М.т „БДЖ – ПП“ ЕООД, не е
било надлежно доказано, поради което би било безпредметно да се изследва дали е налице
нарушение на трудовата дисциплина, неговата тежест и т. н. Съображенията на съда за това
са следните:
По делото е установено, че не целият влак е бил възложен за проверка на ищцата.
При това положение е напълно възможно пътникът, чийто билет не е бил проверен след гара
Каспичан, да се е качил и да е бил във вагон, неподлежащ на проверка от ищцата в момента,
в който тя е извършила проверка на пътниците, качили се от тази гара в разпределените
вагони. Работодателят не е изяснил това обстоятелство преди налагане на дисциплинарното
наказание, поради което не може да се приеме по категоричен начин за установено, че
ищцата не е изпълнила задължението си да провери конкретния пътник.
Мотивите на работодателя, касаещи задължението на кондукторите при съмнение да
извършват частични общи проверки на пътниците, в случая не обосновават неизпълнение на
трудовите функции на ищцата, доколкото съмнението е субективно понятие и зависи изцяло
от преценката на ищцата. Впрочем, в заповедта на работодателя не е посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 15, т. 6 от Инструкцията за влаковия кондуктор, която
регламентира посоченото задължение.
При това не би могло да се приеме, както неправилно е счел работодателят, че
служителката е извършила деянието, нарушаващо чл. 15, т. 7 от същ. инструкция,
вменяващо задължение да провери документите за пътуване на пътниците, нито пък на чл.
14, т. 1 от същ. инструкция, съгласно който кондукторът е длъжен да провери всички
пътници след началната гара и след всички гари, на които влакът спира. По делото се
доказа, че на 11.08.2019 г. Н. Л. М. е извършила пълна и частична проверка на вагоните, за
които е отговаряла, във влак № 2654 в участъка от гара П.до гара Ш.. Обстоятелството, че Р.
Ц.-И. е объркала влака, за който си е купила билет, с друг влак и е разбрала за това по-късно,
се дължи на нейна собствена вина, но не и на служителите на БДЖ.
Всичко, изложено до тук, обосновава извода, че не е налице извършено от ищцата
нарушение на трудовите задължения, вменени с цитираните в заповедта на работодателя
за налагане на дисциплинарно наказание разпоредби на Инструкцията за влаковия
кондуктор. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна и
правилно е била отменена от ГОРС, при което решението му следва да бъде изцяло
потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна в размер на 400 лв. за възнаграждение на един адвокат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК,
Великотърновският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/09.03.2020 г. по гр. д. № 2053/2019 г. на
Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА П. (ППП) – гр. Горна Оряховица при „БДЖ – П.“ ЕООД, ЕИК: ..., гр. С. да
заплати на Н. Л. М. , ЕГН: **********, гр. Л., ул. „М.“ № ., сумата от 400 (четири стотин)
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното производство за
възнаграждение на един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4