Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на втори юли
през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 885 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.240 от ЗЗД,
вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова
молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***против М.Д.П. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че на
28.08.2015г. между ***и ответника бил сключен Договор за кредит № ***, чрез
кредитен посредник на кредитодателя - ***. Излага се, че с подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка***. Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала
получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. Твърди се, че процесният
договор за кредит се явявал трети по ред договор за кредит между същите страни.
Сочи се, че в заявката си ответника М.П. заявил желание да му бъде отпусната
сума в размер 600,00 лева, като заявил и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Излага се също, че
кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата-03.03.2017г. Съгласно
заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя
посредством системата epay.bg на името на кредитополучателя в ***на същия ден -
01.02.2017г. Твърди се, че съгласно уговореното в договора за кредит, към
датата на падежа - 03.03.2017г. ответникът е следвало да плати сума в общ
размер 762,00 лева, от които: 600,00 лева - главница, 141,78 лева - такса
експресно разглеждане и 20,22 лева - договорна лихва за периода на отпускане на
кредита. Твърди се още, че с настъпване на падежа на договора, ответника се
възползвал от правата си съгласно т. 11 от Общите условия към договора за
кредит, според които кредитополучателят имал право да поиска да бъде удължен
срока за връщане на кредита. Навеждат се доводи, че удължаването на срока за
връщане било допълнителна услуга, която се предоставяла по искане на
Кредитополучателя, при съгласие на Кредитора, съобразно Тарифата на Кредитора.
Съгласно упражненото право, срокът за връщане на кредита бил удължен до нова
падежна дата - 09.04.2017г. Твърди се, че и при настъпването на тази падежна
дата, кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Излага
се, че съгласно клаузите на договора и т. 13.2 от Общите условия, от
10.04.2017г., ***(Вивус) започнало да начислява наказателна лихва, формирана
чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към
договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието.
Сочи се, че от „Вивус“ изпращали напомнителни писма до ответника на адреса му,
посочен в Договора за кредит, в които се съдържала информация за просрочения
кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна
лихва. Писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към процесния договор за
кредит били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.
Твърди
се, че на 23.11.2018г. ***, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД,
в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ***., по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № *** в
общ размер 1301,11 лева, от които: главница- 600,00 лева; 141,78 лева— такса експресно разглеждане; 20,21 лева -
договорна лихва; наказателна лихва - 498,12 лева; отписани такси за събиране
(изпратени писма) – 50,00 лева.
Посочените вземания били подробно
описани в Приложение № 1, което представлявало неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. Сочи се, че в настоящото производство кредиторът не
претендира цедираната такса за експресно разглеждане, наказателна лихва и
отписаните такси за събиране, но претендира лихва за забава начислена върху
главницата за период 10.04.2017г. - 13.02.2020г.
Излага
се още, че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към
него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана писмена пратка посредством ***, която
била получена от ***- близка на ответника М.П.. Плащане обаче не последвало.
Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което ответника да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца следните суми: 600,00 лева, представляващи неплатена главница по
Договор за кредит № *** и 173,35 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 10.04.2017г. (денят, следващ
падежа) до 13.02.2020г. (денят на подаване на исковата молба), както и законна
лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането
Ищецът “К.Б.“
ЕООД е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника М.Д.П. с ЕГН **********, са редовно връчени преписи
от исковата молба и доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на
исковата молба. Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният
иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски, които
са в размер на 100лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП в размер на 100лв., или общо 200лв.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД,
във вр. с чл.99 от ЗЗД, М.Д.П. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата
от 600 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №***,
сключен на 01.02.2017г. с ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 14.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, М.Д.П. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата
от 173,35 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.04.2017г.
до 13.02.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Д.П. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата
от 200 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението се постановява при
наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: