№ 78
гр. ЛЕВСКИ , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20214410100162 по описа за 2021 година
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „***" ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от
Ю.Б.Ц., чрез: адв. Виолета Герова, САК, против ЗДР. В. ОРЛ.,
ЕГН**********, с адрес: гр. ***.
В исковата молба се твърди, че в РС – Левски въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК, срещу ЗДР. В. ОРЛ., ЕГН ********** е образувано ч.
гр. д. № 633/2020 г. по описа на Районен съд- Левски, че в законоустановения
срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящият
иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
За представляваното от пълномощника дружество не представлявал
интерес признаването за установено по отношение на ответника, че дължи
вземане мораторна лихва в размер на 9.84 лв., с оглед на което се отказва от
посочената в исковата молба претенция за мораторна лихва за забава по ч. гр.
д. № 633/2020 г. по описа на Районен съд- Левски.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ЗДР. В.
ОРЛ., въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията "***" ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя страна, бил
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с
1
прехвърлител на вземания „****" ЕАД. Мобилният оператор с търговска
марка „**" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, приложено.
Твърди се, че „***" ЕООД, ЕИК **** е встъпил в правата си на
кредитор още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск.
Сочи, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
било фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Ищецът се позовава на Общите условия на мобилния оператор, че
предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като ** определял началната и крайната
му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
В исковата молба се сочи, че между кредитора „****" ЕАД, ЕИК: *** и
ЗДР. В. ОРЛ., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата ***г. за ползване
на ТВ услуга при условията на тарифен план VIVAСОМ ТV Ехtга с месечен
абонамент 17.80 лева и допълнителен пакет НD Light: с месечен абонамент
3.80 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца - до дата 03.09.2017 г.
Твърди се, че с Допълнително споразумение от дата 18.07.2017г.
абонатът заявил желание да премести ползваната услуга на нов адрес и да
продължи срока на договора за още 24 месеца, следователно до 18.07.2019г.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги
с индивидуален клиентски номер *** от дата *** г. между ответника и „****"
ЕАД, ЕИК: *** били издадени фактури № **********/01.08.2017 г.,
**********/ 01.09.2017г., **********/ 01.10.2017 г., за периода от 01.07.2017
г. до 30.09.2017 г. на обща стойност 60.50 лева, от които ищецът претендира
за част от тях в размер на 32,28 лв, а именно:
- фактура № **********/01.08.2017 г. с начислена за периода
01.08.2017 - 31.08.2017 сума в размер на 34.69 лв. /с ДДС/ за Месечените
абонаменти за ТВ услуга, платима в срок до 18.08.2017г.
- фактура № **********/01.09.2017 г. с начислена за периода
01.09.2017-30.09.2017 сума в размер на 14.69 лв. /с ДДС/ за Месечените
абонаменти за ТВ услуга, платима в срок 18.09.2017 г.
2
- фактура № **********/01.10.2017 г. с начислена за периода
01.10.2017 -31.10.2017 сума в размер на 11.12 лв. /с ДДС/ за Месечените
абонаменти за ТВ услуга, платима в срок 18.10.2017 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани
за три последователни отчетни месеца - за месеци 08/2017, 09/2017г. и
10/2017г., като към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на абоната. Твърди се, че
незаплащането в срок на издадените от Оператора фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на ** да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната, като ** имал право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Датата на деактивация на абонамент била 28.09.2017 г.
Цената на иска представлявала сума, за която е издадена фактура от
доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/,
начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й/иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът-
ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410
ГПК.
Твърди се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа
на мобилния оператор „**" ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна
Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, като се
позовава на чл. 45.1. от Общите условия и чл.43.1. от същите.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и
спрямо длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права
и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните
общи условия, които били неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги, като се позовава на
чл. 25 и чл. 35 от ОУ.
3
Твърди се, че потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, присъдени по съдебен ред, като се позовава на чл. 29 от Общите
условия.
Твърди се, че в конкретния случай ответникът ЗДР. В. ОРЛ., ЕГН
**********, е подписала договор за далекосъобщителна услуга, потребявала е
избраните услуги, не е изпълнила задължението си по договора да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава.
Издадена била фактура и в срок не я е заплатила.
Твърди се от правна страна, че няма законово ограничение по чл. 99
ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е
възмезден или не. Единственото изискване на законодателя било длъжникът
да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае
на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. Ищецът представя извлечение от Приложение
№1.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии се твърди, че
към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „***" ООД, което дружество уведомявало
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Ищецът сочи, че връчването на исковата молба на длъжника, към която
били приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането
от цедента на цесионера било възприето като надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС, като се
позовава на съдебна практика.
Твърди се, че в конкретния случай длъжникът-ответник ЗДР. В. ОРЛ.,
ЕГН ********** не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към момента на
подаването на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се
яви в първото по делото заседание, моли съдът да постанови неприсъствено
4
решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признае за
установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъди на ответника
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
Искането е да бъде постановено решение, с което съдът да признае за
установено по отношение на ответника ЗДР. В. ОРЛ., ЕГН **********, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца „***" ЕООД, ЕИК ****, в
размер на 32.28 лв. (тридесет и два лв. и 28 ст.) незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.,
дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер *** от
дата *** г., сключен между ответника и мобилния оператор „****" ЕАД,
ЕИК: ***, за което са издадени фактури № **********/01.08.2017 г.,
**********/01.09.2017 г., **********/ 01.10.2017г.
Моли да бъде осъден ответникът да заплати направените от ищеца
разноски, както и да присъди в полза на „***" ЕООД, ЕИК **** сумата от 180
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Претендира направените от ищеца разноски в заповедното
производство и моли съда да се произнесе по отговорността за разноските в
заповедното производство и да присъда в полза на ищцовото дружество
сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева -
възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 633/2020, по описа на РС-Левски,
съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Моли служебно да бъде приложено ЧГД №633/2020 г. на Районен съд
Левски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са направени
доказателствени искания.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира следното:
Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
на исковата молба от страна на ответника. Последният не се явява в съдебно
5
заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На
ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С депозирана пред съда молба ищецът е направил искане при неявяване
на ответника в съдебно заседание, доколкото са му указани последиците от
неспазването на сроковете и съгласно чл. 238 от ГПК съдът да постанови
неприсъствено решение.
С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните
по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно
основателни.
На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не
следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице
процесуалните предпоставки за постановяването му.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни
разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски общо в размер на 410.00 лв. по заповедното и исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, по отношение на ответника ЗДР. В. ОРЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *****, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „***" ЕООД, ЕИК ****, в размер на 32.28 лв. незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.,
дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер *** от
6
дата ***г., сключен между ответника и мобилния оператор „****" ЕАД, ЕИК:
***, за което са издадени фактури №**********/01.08.2017г.,
№**********/01.09.2017г., №**********/ 01.10.2017г.
ОСЪЖДА ЗДР. В. ОРЛ., ЕГН ********** , с адрес: гр. *****, да
заплати на „***" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, представлявано от Ю.Б.Ц., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
направените разноски в исковото и заповедно производство общо в размер на
410.00 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7