Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 12.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 13276 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 164728 от 12.07.2019
г. по гр.д. № 9251 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 128-ми състав е отхвърлен предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** община, ЕИК *******, с адрес в гр. София,
ул. „*******, представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на ищеца сумата от
1 094, 22 лв., от които 1 079, 22 лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44012131801649 и 15, 00 лв.
ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на
дължимото и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на Столична
община сумата от 100, 00 лв., представляваща направени от ответника разноски по
делото.
Против постановеното решение е
постъпила въззивна жалба с вх. № 5130433/02.08.2019
г. на “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, подадена чрез адв. Г.Я. с пълномощно
по делото. Съдържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Според въззивника от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установяват всички елементи от фактическия
състав за възникване на процесното регресно вземане. От заключението по
изслушаната съдебно-автотехническа екепертиза /САТЕ/ и показанията на
разпитания свидетел се установявало, че причината за произшествието е
непочистен заледен участък от улица в гр. София, а Столична община не е
оспорила легитимацията си. Иска се отмяна на атакуваното решение, уважаване на
предявения иск в пълен размер и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Столична
община.
В проведеното на 12.11.2020 г.
открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. В..с пълномощно
по делото, който поддържа жалбата и претендира разноски пред двете инстанции по
представен списък.
Въззиваемата страна Столична
община се представлява от юрисконсулт Т., който оспорва въззивната жалба, като
счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира
съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2004182/14.02.2019 г. на “ДЗИ - Общо застраховане”
ЕАД, подадена чрез адв. Г.Я.,***, с която са предявен осъдителен иск за
заплащане на сумата от 1 094, 22 лв., представляваща изплатено от ишеца
застрахователно обезщетение в размер на 1 079, 42 лв. и ликвидаионни
разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането. Наведени са твърдения, че на 14.01.2018
г. при управление на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № *******в гр. София, по ул.
„Герганица“ в посока ул. „Кумата“ при дом № 8А поради непочистена и заледена
пътна настилка и поради големия наклон на улицата автомобилът се подхлъзва
назад и удря паркирания т.а. „Дачия Докер“ с рег. № *******“, като му нанася
материални щети – облицовка на задна броня, светлоотразители задна броня, врата
багажник, стоп ляв и др.. Увреденият автомобил бил застрахован по имуществена
отговорност при ищеца и по уведомление била образувана щета. За възстановяване
на щетите бил извършен ремонт в доверен сервиз, като за стойността на ремонта е
издадена фактура за сумата от 1 079, 42 лв. и същата е платена от
застрахователя по имуществена отговорност. Ищецът твърди, че
пътно-транспортното произшествие /ПТП/ настъпило вследствие на неизпълнението
на задължението на ответника Столична община да поддържа пътищата, поради което
и претендира възстановяване на изплатеното обезщетение ведно с направените
обичайни ликвидационни разноски за определянето му.
В срока по чл. 131, ал.1 вр. чл.
133 във вр. 62, ал. 2 ГПК ответникът Столична община е подал отговор на
исковата молба чрез Г.Д.– процесуален представител без пълномощно, с който
предявеният иск в оспорен като неоснователен. Посочено е, че от представените
доказателства не се установявало наличие на валидна имуществена застраховка
между ищеца и собственика на увредения автомобил, доколкото застрахователната
полица не била подписана и без основание ищецът заплатил застрахователно
обезщетение. Твърди още, че водачът на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № *******не
е съобразил скоростта на движението си с пътните условия по см. на чл. 20, ал.
2 от Закона за движение по пътищата и това е причината за настъпване на
произшествието. Оспорва и размера на заплатеното застрахователно обезщетение
като завишено, но не оспорва самото плащане.
По делото е приложен като
доказателство Протокол за ПТП № 1701956, съставен след посещение на мястото на
произшествието на 14.01.2018 г. от мл.автоконтрольор М.Л.при СДВР. Посочено е,
че на 14.01.2018 г., около 06.00 ч., в гр. София, на ул. „*****се е осъществило
ПТП, при което л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № *****, управляван от И.В.М.,
движещ се по ул. „Герганица“ в посока от ул. „Кумата“ към ул. „*****поради
непочистен и заледен паваж се хлъзга назад и поради големия наклон се удря в
паркирания автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******. Отбелязано е, че видимите
щети по паркирания автомобил са заден десен калник, задна броня, десен стоп. Протоколът е подписан от участниците в
произшествието и съставилото го длъжностно лице. При отбелязване за взето
административно отношение длъжностното лице е отбелязало, че е докладвано. По
делото е приложено като доказателство и писмо от МВР – СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с което застрахователят е уведомен,
че за настъпилото на 14.01.2018 г. произшествие не е образувана
административно-наказателна преписка, тъй като водачът И.В.М. е попаднал в
заледен, непочистен и необезопасен участък на пътното платно, което е случайно
събитие.
Приета като доказателство е застрахователна полица за застраховка „Каско +“
№ 440217601000854 за т.а.„Дачия Докер“, с рег. № *******, при клауза „Пълно
каско“, застрахователна сума 22 132 лв., премия в размер на 885, 28лв., платима
в брой еднократно и срок на валидност от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., както
и Общи условия на “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД за автомобилна застраховка
„Каско“. В полицата е посочено, че застрахованият е „Л.“ ЕООД, а представеният
документ не е подписан от негов представител. Впоследствие в първото открито
съдебно заседание ищецът прилага подписана за застрахования идентична полица за
имуществена застраховка.
Прието е уведомление за щета по полица
№ 440217601000854, подадено от Ф.Н.П.-
служител на „Л.“ ЕООД, с което във връзка с настъпилото ПТП е избрано е
обезщетение чрез отремонтиране в сервиз. Като писмени доказателства са приети
още опис-заключение по щета № 44012131801649/15.01.2018 г., от което се
установяват увредените детайли на т.а. „Дачия Докер“, с рег. № ******* –
облицовка задна броня, светлоотразител задна броня – ляв, светлоотразител задна
броня – десен, врата багажник – десен, стоп десен, като по отношение на всички
изброени се налага подмяна, с изключение на вратата багажник, за която е констатирана
средна деформация. Приложена е калкулация по претенция №
44012131801649/15.01.2018 г., в която е описано, че застрахователят признава
фактура за сумата от 1079, 42 лв. като доказателство е прието възлагателно
писмо от 16.01.2018 г. от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД до автосервиз „О.Ауто“
ООД за извършване на автосервизни услуги по л.а.„Дачия Докер“, с рег. № *******
съгласно калкулацията и приемо-предавателен протокол от 07.02.2018 г., от който
се удостоверява, че автомобилът е приет след извършения ремонт без възражения.
Приложена е Фактура № **********/08.02.2018 г., издадена от „О.Ауто“ ООД за
сумата 1 079, 42 лв. от приетия като доказателство Ликвидационен акт от
22.02.2018 г. по щета № 20701116820 по
преписка 44012131801649 от 14.01.2018 г. се установява, че одобрено изплащането
на фактурираната сума по сметка на автосервиза. С платежно нареждане за групово
плащане от 23.02.2018 г. сумата е наредена по сметка на „О.Ауто“ ООД.
По делото е приета регресна покана с изх. № 92-3731/05.11.2018г. от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД до Столична община за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, както и известие за доставяне, видно от което
същата е получена от служител на ответника на 08.11.2018 г.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е
прието като доказателство като неоспорено от страните и настоящият състав
намира за компетентно, обективно и професионално изготвено, поради което го
кредитира с доверие. При изследване на приложените по делото писмени документи
вещото лице потвърждава механизма на настъпване на произшествието, описан в
Протокола за ПТП. При сравняване на данните от документите, достига до извод, че
описаните от застрахователя щети по задната броня и десния стоп в изготвения и
приет като доказателство опис са пряка и непосредствена последица от ПТП, а
щетата по дясната врата е възможно да е пряка и непосредствена последица.
Посочено е още, че пазарната стойност на възстановяване на щетите на увредения
автомобил възлиза на 1 079, 42 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И.В.М..
Свидетелят си спомня за настъпилото на 14.01.2018 г. произшествие.
Управляваният от него автомобил бил такси и в този момент бил с клиент, като управлявал
автомобила към Бояна по стръмна улица. В един момент колата спряла и тръгнала
надолу, завъртяла се и се ударила в друг паркиран автомобил. Извикали служители
на КАТ, които съставили Протокол. Пътят бил заледен и извикали служители на
„Чистотата“, които поръсили с пясък, защото нямало възможност водачът на
таксито да слезе надолу. Паркираният автомобил бил ударен в задната му част.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за присъждане на
суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка на т.а. „Дачия Докер” с рег. № ******* за вреди, настъпили в
резултат на ПТП, осъществило се на 14.01.2018 г. на ул. „Герганица“ в гр.
София, причинено вследствие неизпълнение на задълженията на служителя на ответника
за обезопасяване на пътищата, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и за заплащане на обезщетение за
забава на претендираната сума.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността и доколкото настоящият
казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, следва да се
обсъдят релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в
обжалваната част.
Регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ възниква в момента, в който е
удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия
случай регресното право на ищеца - застраховател по имуществена застраховка „Каско
+“, е упражнено срещу Столична община, която отговаря за неизпълнението на
задълженията на своите служители за поддръжка на пътищата.
Уважаването на предявения
регресен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е обусловено от установяването
на две групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на
застрахователното покритие, както и направени от застрахователя разноски за
определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на
увредения срещу лицето, носещо обективна гаранционна отговорност като
възложител за бездействието на делинквента на основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а вредите да са в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на виновното и противоправно поведение на делинквента. В
конкретния случай в тежест на ищеца е да установи деликтната отговорност на
ответника по отношение на увредения застрахован по см. на чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 31 от Закона за пътищата, а именно неизпълнение на задължението по
закон на Столична община да поддържа пътищата, както и че в резултат на това
неизпълнение е настъпило застрахователното събитие – ПТП.
Настоящият състав приема, че в
конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, заключение по
експертиза и гласни доказателства, които съдът кредитира като логични,
последователни, резултат от лични впечатления на свидетеля, неопровергани от
другите доказателства по делото са установени всички предпоставки, обуславящи
уважаването на иска за присъждане на регресното вземане в ползва на
застрахователя по имуществена застраховка и ангажиране отговорността на ответника,
а именно: деликт, за който Общината отговаря като възложител на работата по
поддръжка на общинските пътища, вследствие на който деликт застрахованото лице
е претърпяло имуществени вреди, за обезщетение на които ищецът е изплатил
сумата от 1 079, 42 лв. и е направил ликвидационни разноски в размер на 15
лв., а решението на първоинстанционния съд е неправилно.
От събраните писмени
доказателства се установява, че увреденият автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******,
собственост на „Л.“ ЕООД,
е застрахован по имуществена застраховка „Каско +“ при ищцовото дружество “ДЗИ
- Общо застраховане” ЕАД. В срока на действие на застраховката е настъпило
застрахователно събитие – покрит застрахователен риск и служител на
застрахованото лице е подал пред застрахователя уведомление на настъпване на
щета. Избрано е обезщетение чрез отремонтиране на автомобила в доверен сервиз –
„О.Ауто“ ООД, който е извършил ремонта и е издал фактура за сумата от 1 079,
42 лв. От приетото по делото заключение на изслушаната САТЕ, което настоящият
състав кредитира с доверие като обективно и компетентно дадено, се установява,
че размерът на щетите върху посочения автомобил при необходимите присъщи
разходи за възстановяването му по обичайния за целта начин към датата на ПТП
съвпада с фактурираната сума. Същата е изплатена по сметка на сервиза от
застрахователя, като ответникът изрично е посочил, че не оспорва това
обстоятелство. С приемо-предавателен протокол от 07.02.2018 г. водачът е приел
без възражения отремонтирания автомобил.
По отношение на размера на
изплатеното застрахователно обезщетение следва да се посочи, че съгласно
правилото на чл. 386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума /освен ако не е предвидено друго/ и е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане на договорена застрахователна
стойност, каквито не се установяват по делото. Обезщетението не може да
надвишава възстановителната стойност на застрахованото имущество при частична
увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От заключението на
вещото лице се установява, че размерът на пазарната стойност, необходима за
възстановяване на щетите, съвпада с изплатеното от застрахователя в полза на
отремонтиралия автомобила сервиз, поради което и искът се доказва като
основателен в претендирания размер.
За обработване на щетата се
претендират обичайни разноски в размер на 15 лв., което вземане съдът намира за
основателно, доколкото за обезщетяване на вредите ищецът е образувал щета,
извършил оглед на автомобил, калкулация на щетите наредил е сума по банков път,
изпращал е писма до ответника, поради което сума не надвишава обичайния размер
на тези разноски и е основателно претендирана.
За да достигне до крайния си извод
относно неоснователността на предявените претенции, Софийски районен съд е
приел, че ищецът, комуто е доказателствената тежест, не е доказал наличието на
заледен участък по пътното платно станал причина за настъпване на процесното
произшествие. Настоящият състав намира този извод за неправилен и непочиващ на
събраните по делото доказателства. Отразените в обстоятелствената част на
протокола за ПТП /включая схемата на ПТП/ констатации за наличието
на заледен участък на пътното платно /поради непочистването му/
следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по съществото на
спора, тъй като се основават на непосредствени възприятия на актосъставителя
относно състоянието на пътя и са потвърдени от събраните по делото гласни
доказателства. Материалната доказателствена сила на протокола - съобразно чл. 179, ал.1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито в случая са
отразени в обстоятелствената му част. Протоколът е съставен от длъжностно лице -
служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в деня на
инцидента - 14.01.2018 г., т.е. актосъставителят лично е установил фактите на
база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил
само на твърденията на водача. Макар длъжностното лице да
не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в случая е практически
невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка - такава, каквато е
била непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и относно посочените
релевантни факти, описани в протокола, последният представлява официален
удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК - в този смисъл решение № 71/16.08.2017 г. по гр.д. № 60343/2016 г. по
описа на ВКС, II г.о.,
решение № 32/19.02.2016 г. по гр.д. № 3335/2015 г. по описа на ВКС, III г.о. и решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. №
1506/2013 г. по описа на ВКС, I т.о..
При посочения в този протокол и в свидетелските показания на св. М./водач на
подхлъзналия се автомобил/ механизъм на ПТП, неопроверган от ответника с
допустими по ГПК доказателствени средства, и въз основа на приетото по делото
като неоспорено от страните експертно заключение на съдебно - автотехническата
експертиза доказана се явява, по преценка на съда, и причинната връзка между
процесното ПТП и настъпилите за застрахования при ищеца автомобил вреди.
След като протоколът за ПТП е
бил надлежно изготвен, в доказателствената тежест на ответника е било
установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на
заледяване на пътното платно в участъка, в който е настъпило процесното
произшествие, или изпълнение на задължението му за почистване на участъка или
респ. за поставянето на предупредителни пътни знаци за обозначаването на това
препятствие. Наред с това даденото от вещото лице по автотехническата
експертиза заключение, установяващо причинна връзка между описаното в протокола
ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника.
Налице са и предпоставки за
ангажиране отговорността на Столична община, който управлява пътищата, поради
неизпълнение на задължението ѝ за поддържане на общински път, което се
извежда от нормите на чл. 3,
ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2, чл. 29, чл. 31, както и пар. 14 от Допълнителните разпоредби на
Закона за пътищата. Според
цитираните законови норми ответникът е длъжен да управлява общинските пътища /включително
ул. „Герганица“, където се е реализирало процесното ПТП/ и да осъществява
дейностите по поддържането им, като ирелевантно в случая е дали изпълнява тези
нормативно установени задължения чрез възлагането на определени дейности на
трети лица. Тъй като в случая е установено настъпването на вреди по
застрахования при ищеца автомобил от заледяване на пътното платно, довело до
реализирането на ПТП в друг паркирал на пътя автомобил, е установено и
бездействие от страна на компетентните служби на ответната административна
структура за поддържане на пътя, както и за сигнализиране на препятствия на
пътя /чл. 167, ал.1 ЗДвП/, от което са причинени вредите по автомобила.
Налице е следователно противоправно бездействие, което е основание за
ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при условията
на чл. 49 ЗЗД.
При това положение липсва
основание за освобождаването на ответника от отговорността да заплати на ищеца
претендираното регресно обезщетение, поради което регресният иск е основателен
и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има право на разноски и той е поискал
такива и за двете инстанции, за което е представен списък. Въззивемата страна
своевременно е направила възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, което настоящият състав намира за неоснователно. Съгласно §. 2 на
НМРАВ адвокатското възнаграждение включва в себе си и ДДС, когато адвокатът е
регистриран по ДДС. От представените доказателства за изплащане на договореното
адвокатско възнаграждение, съгласно дадените задължителни указания за тълкуване
на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г на ОСГТК на ВКС, става ясно, че заплатеното възнаграждение е
с включен ДДС. От друга страна уговореният хонорар отговаря на минималния
размер на адвокатските възнаграждения с оглед цената на предявения иск и е
излишно съдът да коментира обстоятелствата относно действителната фактическа и
правна сложност на делото. По изложените съображения следва да бъде присъдена
сумата от 764, 93 лв. – разноски пред първа инстанция и сумата 364, 92 лв. –
разноски пред въззивна инстанция.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 164728 от 12.07.2019
г. по гр.д. № 9251 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 128-ми състав е отхвърлен предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** община, ЕИК *******, с адрес в гр.
София, ул. „*******, представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на ищеца сумата от
1 094, 22 лв., от които 1 079, 22 лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44012131801649 и 15, 00 лв.
ликвидационни разноски по определянето му, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на
дължимото и „ДЗИ – Общо затсраховане“ ЕАД е осъден да заплати на Столична
община сумата от 100, 00 лв., представляваща направени от ответника разноски по
делото и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *******, с адрес в гр. София, ул. „*******,
представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата
от 1 094, 22 лв., от които 1 079, 22 лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
по т.а. „Дачия Докер“ № СВ312ВХ вследствие на настъпило пътно-транспортно
произшествие на 14.01.2018 г. на ул. „Герганица“ в гр. София, по повод на което
е образувана щета № 44012131801649 и 15, 00 лв. ликвидационни разноски по определянето
му, ведно със законните лихви върху главниците от датата на завеждане на
исковата молба – 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *******, с адрес в гр. София, ул. „*******,
представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 764,
93 лв. – разноски пред първа инстанция и сумата 364, 92 лв. – разноски пред
въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2