РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6896 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от А.А.М., с ЕГН **********, действаща лично и като майка на М.А.М.
ЕГН ********** и Д.А.М. ЕГН ********* и тримата с постоянен адрес *** за
постановяване на мерки за защита срещу А.А.М., с
постоянен адрес ***0.
Твърди се в
молбата, че молителката и ответника имат две деца – Д. и М.. Излага се, че
на 16.10.2019 г. молителката била жертва
на домашно насилие, извършено пред двете й деца. Сочи, че на 16.10.2019 г.
децата е следвало да се върнат при тях, тъй като са били на гости при баща си.
Твърди, че тя и вуйчо й са ги чакали на двора и в момента, в който детето М. ги
видял започнал да се радва и вика „Мамо, къде си?“. Сочи, че в същия момент
ответника от яд, продиктуван от реакцията на детето, започнал безпричинно да го
удря, след, което се нахвърлил върху нея и започнал да я бие и обижда, като я
наричал „курво“. Излага, че от сериозни последици за здравето й я е спасил
вуйчо й, който спрял А.. Твърди, че след нанесения побой е силно стресирана и притеснена
за своя живот и този на децата си. Поради изложеното, молителката сезира съда с
искане за защита.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание лично и, чрез процесуалния си представител поддържа
молбата. Процесуалния представител на
ищеца моли съда след като прецени представените по делото доказателства да уважи
предявения иск и да постанови мерки за защита по отношение на молителката. По
отношение на децата моли съда да постанови мерки за закрила, ако счете, че са
налице предпоставките за това.
Ответникът
в срока за отговор депозира такъв. Счита, че депозираната молба е неоснователна, а изнесените в нея обстоятелства – за неотговарящи на обективната истина.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът лично
и чрез процесуалния си представител
оспорва подадената молба. Моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и недоказана за което развива подробни
съображения. Твърди, че разпитаните по делото свидетели са оборили доказателствената сила на декларацията по чл.9 ЗЗДН. Претендира
присъждането на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
приложена декларация /л.10/, в която молителката декларира, че на 16.10.2019 г.
ответникът е осъществил спрямо нея и
децата им акт на домашно насилие.
Установява
се от приложеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, че
молителката и ответникът са сключили граждански брак на 14.11.2006 г.
Видно от
представените по делото удостоверения за раждане на децата М.А.М.
ЕГН ********** и Д.А.М. ЕГН ********* е, че тяхна
майка е молителката по делото, а баща им е „неизвестен“.
Приобщено
като доказателство по делото е и решение по гр.д. №529/2019 г по описа на ПлОС, с което се установява, че ответника по делото *** А.М.
е баща на децата М.А.М. ЕГН ********** и Д.А.М. ЕГН *********
Установява
се от служебно направената от съда справка, че в деловодната система на ПлРС няма образувани други дела във връзка с производство
по защита от домашно насилие срещу ответника.
Видно е от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, че ответника е осъждан, през
2010 г..
От
приложената по делото справка от „УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“
ЕАД, ОДНБПЗ се установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение
към ОДНБПЗ – Плевен, както и, че няма данни да е лекуван в психиатричните
клиники на УМБАЛ- Д-Р Георги Странски“ ЕАД.
По делото е изслушан
и началника на ОЗД към ДСП Плевен ***, която сочи, че е противоречива
информацията, която получава от двамата родители. Сочи, че в разговор с детето М.
същото сподели, че татко му го „бие в къщи“. Излага, че не е провеждан разговор
с малкото дете предвид ниската му възраст.
Останалите писмени доказателства съдът приема за неотносими
към предмета на доказване, поради което и не следва да се обсъждат в съдебния
акт.
Изслушани по делото са и молителката и ответника.
Молителката А.М. разказва, че на 16.10.2019 г. се
прибрала от гр. Плевен, като вуйчо й е посрещнал и отишли в нейната къща.
Твърди, че към 17.30 часа синът й се задал от горната част на двора и тя го
попитала защо идва сам и къде е баща му, като детето обяснило, че той идва отзад.
Сочи, че като дошъл бащата ударил сина й в нейно присъствие и в присъствието на
другото дете и вуйчо й. Излага, че след като се намесила А. ударил и нея в
присъствието на децата, като я обиждал с различни епитети „морално пропаднала,
курва и др.“ Твърди, че в този момент се немесил вуйчо й, който предотвратил
всичко. Излага и, че след инцидента
децата посещават баба си по бащина линия, както и, че тя е ходила у тях, за да
вземе кюнци за печката.
Ответникът по делото А.М. твърди, че на 16.10.2019 г.
децата са били при него, като той не е връщал същите на молителката. Излага, че
тя дошла следващия петък да ги вземе. Обяснява, че на процесната
дата след като взел децата от детска градина, те видели баба си по майчина
линия и й ги е дал, след което тя ги върнала у тях. Твърди, че не е посягал на децата си.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на водените от страните свидетелите.
Свидетелят ***
П., мл.полицейски инспектор, отговарящ за с. Мечка свидетелства, че добре
познава страните, които непрекъснато се обръщат към него за съдействие. Сочи,
че си спомня за случка на 20.10.2019 г. когато след издаване на заповедта на
защита страните са се возили в един автобус, поради което и не са могли да
спазят същата. Сочи, че е проверил телефонния си указател и видял, че на 16.10
е бил търсен от А., като мисля, че му казала, че е била посетена от мъжа си и
имало конфликт между тях. Твърди, че в този час от денонощието няма как да
реагира. По отношение на децата сочи и, че двамата родители си гледат добре
децата. Твърди и ,че ги дава като пример пред останалите жители на с. Мечка
затова как се гледат децата. Излага, че няма наблюдение децата да са стресирани
по някакъв начин. Сочи, че е имало данни, че децата са били свидетели на
скандали между майката и бащата.
Свидетелят П.Р. ***, вуйчо на молителката сочи ,че на 16.10.2019 г. отишъл
да посрещне племенницата си от автобуса, тъй като имала покупки. Излага, че
след като отишли у тях тя чула гласа на сина си и излязла в двора. Сочи и, че
той излязъл в двора, където бил дошъл и М., който бил попитан с кого идва и той
отговорил, че идва с баща си и сестра си. Твърди, че след като дошъл пред
вратата А. започнал да удря детето, тъй като малкият тичал напред. Излага, че
ответникът дошъл след няколко минути и започнал да удря малкият, тъй като
избягал. Сочи, че в този момент се намесила А., поради което е тя била ударена
от него с шамари по лицето. Твърди, че след като се намесил предотвратил
кавгата, като преди това ответникът го заплашил. Сочи, че се обадили на
кварталния, с когото се срещнали на другия ден и той ги посъветвал да заведат
дело.
Свидетелката Д. ***, майка на молителката твърди, че на 16 /без да се сеща
за месеца/ баща им, като после уточнява, че не може да си спомни точно кой й е
дал децата и те били при нея, след което ги върнала в къщата на ответника.
Излага, че не може да се сети дали в този ден внуците й са били на градина, тъй
като кашляли. Твърди, че зет й се грижи много добре за децата, дори изразява
становище, че следва те да живеят при него. Сочи, че в процесния
ден не се е виждала нито с дъщеря си, с която са в лоши отношения, нито с брат
си.
Свидетелката *** свидетелства, че на 16.10.2019 г. децата са били при нея,
като вечерта майка им дошла да си ги прибере, когато й дала и лекарството
купено от сина й за децата. Сочи, че докато били на центъра на селото, заедно
със сина си видели другата им баба, която ги взела за 20 минути и след това ги
върнала. Твърди, че синът й си е бил в къщи до към 5 часа, когато заминал за
работа и, че в този ден не се е срещал с молителката.
Свидетелят *** А.М. свидетелства, че на процесната дата децата са били в тях, а вечерта са били
взети от майка им. Сочи, че към пет часа вечерта брат му отишъл на работа в с.
Ореш, като преди това взел децата от детска градина. Излага, че не е виждал
брат си да бие Д. или М.. Твърди, че не знае дали има ограничителна заповед.
Сочи, че на процесната дата родителите на А. не са
идвали у тях.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу
легитимирано лица по смисъла
на чл.3, т.2 и т.5 от ЗЗДН, доколкото пострадалата А. е съжителствала на съпружески начала с
ответника, а децата, станали свидетели на осъщественото домашно насилие са низходящи
на страните и по смисъла на закона също могат да търсят защита.
Същевременно, сезиралата
съда молба от 22.10.2019 г. е основана на твърдение
за осъществен по отношение на
молителката и детето М., в присъствието и на
детето Д. акт на домашно насилие на 16.10.2019 г., поради което е депозирана в предвидения
в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно
легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и
психическо насилие спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно
насилие.
За уважаване на
подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят
да установи в условията на пълно и главно доказване действителното
осъществяване на твърдяната дата от посочения извършител на действие, квалифицирано като домашно насилие.
Съответно, за отхвърляне на молбата,
ответникът следва да ангажира доказателства, които да оборват изложеното от
молителката.
Видно
от гореустановената фактическа обстановка,
молителката, е подала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е декларирала
извършените от ответника действия, подробно описани и съставляващи осъществено,
емоционално, физическо и психическо насилие по смисъла на закона.
Така
депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН,
регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за
изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН и съдът може да
издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен
състав намира следното: Не е спорно по делото и се установява от
доказателствата, че отношенията между бившите съжители са влошени, което е
довело и до раздялата им. Естеството на отношенията принципно предполага липса
на преки впечатления от лица извън семейството. Същевременно, съдържанието на
представената от молителката декларация досежно
нанесени й удари от ответника, се
подкрепя от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Р., които
съдът кредитира като обективни, логични, последователни и безпротиворечиви,
който излага, че на 16.10.2019г.
ответникът е нанесъл удари на молителката по лицето в присъствието на
децата, като едновременно с това е ударил и сина си М.. Показанията на
останалите свидетели, които съдът анализира като взе предвид, че майката на
молителката е в лоши отношения с дъщеря си, а останалите двама свидетели са
майка и брат на ответника не разколебават установените факти от декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН. Свидетелските показания на тази група свидетели в част от тях
си са противоречиви и не следва да бъдат ценени. Така например свидетелката ***
въпреки твърдението си, че на 16-ти децата са били при нея и тя ги е върнала на баба им не може
да си спомни точно кой месец е било това. Дори и да се приеме, че в даден
момент през деня те са били при нея, то същата не знае как са върнати на
майката, предвид факта, че тя ги е завела при другата им баба. От друга страна
свидетелят М. твърди, че родителите на молителката не са идвали в тях, факт
който твърдят, че се е случил другите двама свидетели.
С оглед на гореизложеното и доколкото декларацията по чл.9 от ЗЗДН е достатъчна да се
постанови мярка за защита, а и поради фактът, че ответника не
успя да докаже,
че такова не е извършено съдът намира, че
последният е осъществил съответния акт, съставляващ домашно насилие по смисъла
на чл.2 ЗЗДН на твърдяната дата и подадената молба е основателна, поради което следва да
бъде уважена и да се издаде
заповед за защита в полза на А.А.М..
Съдът намира за установен
и факта на извършване на акт
на домашно насилие и спрямо децата Д. и М.,
тъй като на основание чл.2, ал.2 от ЗЗДН,
за психическо и емоционално насилие над дете, се
счита всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Съдът намира, че
тъй като и двете деца са станали свидетели на акта на домашно насилие,
осъществен от техния баща, то и те се явяват пострадали от същото. По отношение
на шамара нанесен от бащата на детето М. съдът счита, че следва да отбележи, че
действително същият може да е бил обезпокоен и афектиран бягството на детето,
но че това не оправдава
неговото действие
По
отношение на посочените мерки, съдът намира следното: При констатирано домашно
насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде
задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя. Цитираната мярка следва да се наложи по отношение както на молителката,
така и на децата.
Съобразно
интензитета на действията, съставляващи домашно насилие съдът счита, че следва
да бъде наложена само по отношение на молителката М. и мярката по чл.5, т.3 от
ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да не приближава молителката на по –
малко от 10 метра за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на
настоящето решение. Съдът намира, че именно този срок е достатъчен и разумен
страните да успокоят отношенията си
Съобразно
чл.5, ал.4 ЗЗДН, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
глоба в размер от 200лв.
На
основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенски районен съд дължимата за производството държавна такса в
размер на 25лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя А.А.М., с постоянен адрес ***0, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо А.А.М.,
с ЕГН **********, действаща лично
и като майка на М.А.М. ЕГН ********** и Д.А.М. ЕГН ********* и тримата с постоянен адрес ***.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, извършителя А.А.М.,
с постоянен адрес ***0, да не приближава на по-малко от 10 метра А.А.М.,
с ЕГН ********** ***, за
срок от ТРИ МЕСЕЦА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на осн.чл.21, ал3 от ЗЗДН извършителя А.А.М.,
с постоянен адрес ***0, че
при неизпълнение на Заповедта на
съда полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на Прокуратурата.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие
от решението и заповедта да се
връчи на ІІ-ро и І –во РУП към
ОД на МВР – гр.Плевен И РУП Пордим.
Тази заповед се издава на
А.А.М.,
с ЕГН **********, действаща лично
и като майка на М.А.М. ЕГН ********** и Д.А.М. ЕГН ********* и тримата с постоянен адрес ***.
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от полицейските органи по местоживеене на ответника.
ОСЪЖДА
А.А.М., с постоянен адрес ***0, да
заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200лв /двеста
лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА
А.А.М., с постоянен адрес ***0, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25лв /двадесет и пет лева/,
на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, както и 5 лева /пет лева/
за издаване на изпълнителен лист..
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването
му на страните
пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: