№ 1206
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Георгиева Паскова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000501147 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 708 от 14.02.2023 г., постановено по гр. дело №
9157/2021 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от В. Г.
Н. и Н. С. Н. срещу ЗАД “Армеец“ искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и
страдания от загубата на внучката им Н. М. К., починала на ******** г. в
следствие травми от ПТП, настъпило на ******** г., в размер на суми от по
80 000 лева за всеки от ищците, като неоснователни.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците В. Н. и
Н. Н., които го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Поддържат, че изводите на
първоинстанционния съд противоречат на установената по делото фактическа
обстановка, като свидетелски показания изобщо не са взети предвид при
формиране на извода за липса на трайна емоционална връзка между ищците и
починалата. Претендират отмяна на атакуваното решение и уважаване на
исковете в пълният им предявен размер.
1
Въззиваемото застрахователно АД “Армеец“ оспорва въззивната жалба
по съображения, изложени в депозирания отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в
обжалваната част, а при проверката на правилността на обжалваното решение
той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като
съобрази доводите и възраженията на страните и събраните доказателства по
делото, Апелативен съд-София намира следното:
Предявените от В. Н. и Н. Н. искове са с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на суми от по 80 000
лв. за всеки от ищците за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на
внучката им Н. К., настъпила при ПТП на ******** г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 19.09.2019 г. - датата на отправената
извънсъдебна претенция, до окончателното изплащане.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупна преценка
на събраните доказателства се установява, че на ******** г. около 14.00 часа
на автомагистрала „Тракия“ в посока от запад на изток със скорост от 68 км/ч
се е движил лек автомобил „Сеат“ модел „Ибиза“ с рег. № ********,
управляван от майката на починалата Н., а по същото време и в същата
посока със скорост от 109 км/ч се е движил товарен автомобил „Опел“, модел
„Мовано“, управляван от А. П. с рег. № ********. Между двете превозни
средства настъпил заден ексцентричен удар (товарният автомобил удря с
предна дясна част лекият автомобил в неговата задна лява част) след който
автомобилите се преобърнали. Водачът на лекия автомобил „Сеат“, в който е
пътувала починалата, не е имал възможност да предотврати удара, тъй като се
е движил праволинейно в своята лента за движение и е ударен отзад.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № СОА18-
УГ51-829 от 29.10.2018 г. на Столична община, Н. М. К. е оставила
наследници по закон – своята майка М. Н. Н. и баща М. В. К.. От
Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, изх. № РОК21 – УГ01-
1955/1/ от 07.04.2021 г. и Удостоверение, изх. № РОК21-УГ01-2016/1/ от
09.04.2021 г. на длъжностно лице при Община – Столична, Район ***, се
установява, че ищците са съпрузи, а М. Н. Н. е тяхна дъщеря.
Относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и
2
виновността на дееца, на основание чл. 300 ГПК съдът е обвързан и от
влязлата в сила присъда № 39/24.10.2019 г. по НОХД № 321/2019 г. на ОС-
Стара Загора и решение № 173/04.12.2020 г. постановено по н.д.№ 679/2020г.
на ВКС.
Механизмът на процесното ПТП е изяснен посредством приетото
заключение на изготвената пред първоинстанционният съд съдебно-
автотехническа експертиза.
Прието е и заключение на съдебно-медицинска експертиза, от която се
установяват получените травми и увреждания на пострадалата, довели до
смъртта й.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетел на ищците –
Н. Д., и свидетел на отвеника – водачът А. П.. Свидетелят Д. установява, че
познава ищците от повече от 40 години и е много близък техен приятел.
Инцидентът, при който е починала Н., се случил на ******** г., на която дата
ищцата В. имала рожден ден. Според свидетеля внучката на ищците е живяла
в къщата им в кв. „***“ още от самото си раждане, където се отглеждала
преимуществено именно от ищците. Майката и бащата на Н. се развели,
когато тя била на 6 години, но бащата ги е напуснал още когато била 4-
годишна. Св.Д. в показанията си сочи, че бабата и дядото водели Н. приживе
на училище, на извънучилищни занятия, на езда, на плуване. Ищецът карал с
внучката си колело. Детето било 10 дни в кома в Старозагорската болница, а
ищците се пренесли в Стара Загора, за да бъдат по-близо до нея. След
смъртта на Н. ищците рухнали психически и физически.
Свидетелят П. установява, че е участвал в ПТП през 2018 г.
Движението било много натоварено и не спазил дистанция. След като го
извадили от буса отишъл да види как е другата кола и видял детето, което
било изкарано от колата и било на земята до нея. Не знае кой е извадил
детето. После ги откарали с линейка. Друго не си спомня.
С Писмо, изх. № Л-7471 от 10.10.2019 г. относно преписка по щета №
10018100105247H, ответникът ЗАД „Армеец“ АД е уведомил ищците В. Н. и
Н. Н., че исканото от тях обезщетение се определя по изключение, а
представените от тях документи не обосновавали достатъчна степен
основание да се направи такова изключение, поради което отказал изплащане
на застрахователно обезщетение.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С Тълкувателно Решение № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК се прие, че
обезщетение се присъжда само при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. По правило, с
право да получат обезщетение са най-близкият кръг на починалия, очертан с
Постановленията на Пленума № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на ВС.
По изключение, когато поради конкретни житейски обстоятелства бабата и
дядото са създали такава силна, постоянна, трайна и дълбока връзка с
починалото си внуче, която да надхвърля по интензитет и съдържание
нормално присъщата за тези роднини, до степен, сравнима с тези на най-
близките, то справедливо е да получат обезщетение и тези лица. С
тълкувателния акт са дадени насоки на съдилищата при преценката за
наличието на такава особено близка житейска връзка, която следва да се
преценява от съда във всеки конкретен случай, които насоки са в смисъл, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод за съществуването на изключителна
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания. В тези случаи за получаване на обезщетение няма
да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелия родственик/ци да е понесъл
такива чрезмерни морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават изключение от разрешението, залегнало в горецитираните
Постановления на Пленума на ВС.
В конкретния случай събраните по делото доказателства не обосновават
извод за съществуването на сочената изключителна трайна и дълбока
емоционална връзка на ищците с починалата. От свидетелските показания се
установява, че смъртта на Н. К. е довела до емоционален шок, мъка и тъга у
ищците, която е нормална и типична за близостта и привързаността на
роднини от посочената степен. Не се установява в производството, обаче,
ищците да са преживели болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене присъщите за съответната родствена връзка, съпоставима с
отношенията между дете и родители. С оглед на това съдът приема, че не
налице изключителен случай по смисъла на цитираното Тълкувателното
4
решение.
Ето защо и поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ищците следва да заплатят на основание чл. 78,
ал.8 ГПК на ответника сума в размер на 200 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 708 от 14.02.2023 г., постановено по гр.
д. № 9157/2021г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН - ********** и Н. С. Н., ЕГН - **********
да заплатят на ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК - ********* сумата 200 лева, разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5