Р Е Ш Е Н И Е
№__________
гр. Варна,
.11.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение в публично заседание на шести октомври през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от
съдия Юлия Бажлекова в. гр. д. № 1361 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Ж.С.Т.
и С.С.Т., чрез пълномощник
адв.Н.Д., срещу постановеното решение №5934/20.12.2019г. по г.д.№6752/2019г. на
ВРС, с което по предявен от Община Варна срещу въззивниците иск с правно основание
чл.124 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Община Варна
е собственик на ПИ с ид. номер 10135.3505.512, индивидуализиран по КККР на гр. Варна, административен район
„Младост“, с.о. „Сълзица“, целият с площ от 770 кв.м., одобрен със Заповед
РД–18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД – 14–
03– 471/16.02.2012г. на началника на СГКК – Варна, с трайно предназначение на
територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, номер
по предходен план – 512 и е отменен, издаденият в полза на Ж.С.Т., и С.С.Т., КНА с номер 111, том 1, рег.
номер 2050, дело 94 от 2018г. за удостоверяване правото на собственост върху
посочения имот, като въззивниците са осъдени да заплатят на ищеца 762,28лв.,
представляваща съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния закон. Посочва се, че по делото е безспорно
установено, че процесния имот попада в границите на стари имоти, с неустановен
собственик преди образуването на ТКЗС и ДЗС, поради което и на основание чл.6
от ЗС/отм./ към момента на влизане в сила на ЗС през 1951г. имотът е държавна
собственост и към 1968г. се е намирал извън чертите на гр.Варна. Като такъв, на
основание чл.21 ЗТПС/отм./ представлява имот, попадащ в държавен поземлен
фонд и като пустеещ е предоставен за
ползване по реда на Постановление №21/31.01.1963г. Имотът не е отчуждаван и
спрямо него няма предявени реституционни претенции. Имотът е бил предоставен за
ползване, поради което и на основание §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост
върху него може да се придобие от гражданин, който към 17.08.1990г. притежава
право на ползване. Имотът е представлявал държавна собственост, като по делото
не са представени доказателства за придобиването на правото на собственост
върху имота от Община Варна. Същият не е включен в списъка на имотите по чл.19
ЗСПЗЗ и не е актуван като общинска собственост. Излага още, че по отношение на
20 кв.м. ид.ч. от имота не са налице данни за влизане в сила на ПУП - ПУР.
Ищецът не е установил придобиването на собствеността върху имота на твърдяното
основание, поради което и иска е неоснователен.
Претендира се отмяна на
решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата страна Община Варна, е
депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно
легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
По съществото на спора, след съвкупната
преценка на становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
Пред ВРС е постъпила искова молба от
Община Варна, в която са изложени твърдения, че имот с ид. номер 10135.3505.512,
индивидуализиран по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД –
18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, изменена със заповед КД – 14–03–471/16.02.2012г.
на началника на СГКК – Варна, номер по предходен план - 512, попада в територия
по пар. 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и е в границите на с.о. „Сълзица“. Съгласно ПКП
на м. „Сълзица“, землище гр. Варна към ПНИ на м. „Сълзица“ новообразуван ПИ 512
попада в част от имот 247, записан на Община Варна и в част от имот 301,
записан на неидентифициран собственик. Сочи се, че стар имот 301 е с площ от
4548 кв.м., а имот 247 е с площ от 3656 кв.м. Стар имот 247 е записан на Община
Варна, като в границите му попада част от ПИ 512, записан на Николина Ст.
Бакалова, с площ на частта в размер на 8,54 кв.м. Имот 512 е записан на
Николина Бакалова без посочен документ за собственост. След изготвен план за
улична регулация част от ПИ 512 с площ от 20 кв.м. попада в регулацията. След
влизането в сила на решението на ОС – Варна за създаване на нови селищни
образувания, територията на имота е загубила земеделския си характер и е
станала урбанизирана. Одобрен е ПНИ,
в който за собственик на ПИ 512 с площ от 769,24 кв.м. е вписано лицето
Бакалова, без да е посочен документ за собственост. Твърди се, че на Бакалова е
предоставено безвъзмездно правото на ползване върху пустееща земя от ТКЗС. С молба през 1992г. Бакалова е
направила искане за закупуване на имота по реда на пар. 4а от ПЗР ЗСПЗЗ, след
което е направила отказ от изготвяне на оценка на имота и закупуване, поради
което и правото на ползване не е трансформирано в право на собственост. След
влизане в сила на ПНИ няма данни за подадено искане от правоимащо лице за
откриване на производство за издаване на заповед по реда на чл. 4к, ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ за имот 512. През 2018г. е подадено искане от С.Т. за обстоятелствена
проверка за признаване правото на собственост за ПИ 512 с площ от 770 кв.м. и
сграда с ид. номер 512.1. На 15.05.2018г. е съставен акт за частна общинска
собственост за ПИ номер 512 с площ 20/770 кв.м. В графа „съсобственици“ е
вписан неидентифициран собственик за 750/770 кв.м. АОС е вписан в СВ – Варна.
По силата на НА ответниците били признати за собственици по давностно владение
на процесния имот. Началникът на СГКК – гр. Варна уведомил Община Варна, че е
подадено заявление от Ж.Т., с което се иска изменение на кадастралните данни.
Сочи се, че община Варна е придобила правото на собственост върху имота ex lege
(по право). Излага се, че по силата
на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделска земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост. Отправеното до съда искане е да бъде
установено по отношение на ответниците, че Община Варна е собственик на
описания недвижим имот, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответниците
оспорват иска като е неоснователен. Твърдят, че са собственици на процесния
имот, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. За имота е
съставен КНА за собственост на 15.05.2018г., като към този мамент е липсвал АОС
за имота. Посочват, че липсва правно основание за съставения АОС за 20 кв.м. ид.ч. от имота.
Твърдят, че упражняват фактическа власт върху процесния имот явно и несъмнено,
без прекъсване и смущаване на владението, с намерение за своене до настоящия
момент. Изтекъл е 10 годишният период на владеене. Същите са вписани като
собственици в КР към КК преди ищецът да издаде АОС.
Видно от представената скица
№15-180362-23.03.2018 г.,
издадена от СГКК – гр. Варна, процесният имот е заснет по кадастрална карта с
идентификатор 10135.3505.512, с площ 770
кв. м, стар идентификатор 10135.3522.1, а по предходен план № 512, като е
посочено, че няма данни за собственици.
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства
се установява, че в полза на ответниците Ж.Т. и С.Т. е издаден
КНА за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот с ПН
10135.3505.512, целият с площ от 770,00 кв.м. на основание изтекла придобивна
давност.
От представеното по делото
удостоверение за семейно положение се установява, че Ж.С.Т. е съпруга на С.С.Т..
От
представеното по делото препис – извлечение № 3953, се установява, че въз
основа на 21-то ПМС, и Протокол № 59, Решение № 32/ 21.08.1968г.на 26.11.1968г.
на Общински народен съвет, на Николина
Стоева Бакалова е предоставено ползване върху пустееща земя от ДЗС (ТКЗС) в
землището на гр. Варна, в м-ст „Теке“, с площ от 0,8 дка., при граници Вълчо
Вълчев, Димитър Д. и път.
По
делото е представено заверено копие от молба, подадена от Николина Бакалова на
10.06.1992г. до община Варна, за започване на процедура по придобиване на
предоставения за ползване имот , като на
20.09.1994г. молителката изрично се е отказала от изготвяне на оценка на
имота, като е посочила, че не желае да закупи предоставеното й за ползване
място.
От приложеното по делото писмо на
АГКК, се установява, че по подадено заявление от Ж.С.Т. е започнало
административно производство за изменение на кадастралните данни в КРНИ относно
процесния имот.
Съгласно
удостоверение, издадено от Кмета на Община Варна, към 17.04.2018г., за ПИ № 10135.3505.512,
целият с площ от 770 кв.м., няма извършвано отчуждаване и възстановяване по
ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., няма съставен АДС; Открита е процедура за съставяне
на АОС за имота. В удостоверението е посочено, че в ОС Земеделие Варна няма
данни за постановени решения по реда на ЗСПЗЗ.
Представен е акт за частна общинска собственост № 9837 от 15.05.2018г.
съставен на основание чл.2, л.1,т.2 от ЗОС, вр. §7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА
относно 20 кв.м. ид.ч. от процесния имот с идентификатор 0135.3505.512.
От заключението по допуснатата пред първата
инстанция съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че относимите и
действали за територията, в която се намира имота кадастрални, регулационни и
устройствени планове са: КП от 1983г. е изработен за
територията, северно от ж.к. „Възраждане“, за който липсват данни да е одобрен
с конкретна заповед, но е бил технически приет и ползван от администрацията до
изработване на последващ план за същата територия; ПСИГ/1997г. за територията
на с.о.“Сълзица- план за стари имотни граници за територията на с.о.“Сълзица“;
КП от 1999г., ПКП/1999г.; КККР/21008г. за гр.Варна, район „Младост“, с.о.“Сълзица;
ПНИ/2011г., който е интегриран в КККР със заповед № КД-14-03-47/16.02.2012г. на
началника на СГКК Варна; изменение на КККР, извършено без конкретна заповед;
ПУП 2011г. за с.о.“Сълзица“; ДкВрП/2000г.; ОУП, одобрен със заповед №
РД-02-14-2197/03.09.2012г. и № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на министър на РРБ.
Съгласно КП от 1983г., по имот с кадастрален номер 1816, площ от 872 кв.м.,
записан в разписната книга като собственост на Николина Бакалова, като между
този имот и процесния ПИ 3505.512 е налице съвпадение по местоположение и
приблизително съответствие по граници и площ.
ПКП от м.11.1997г., изработен за старите имотни граници за сегашната
територия на с.о. „Сълзица“, отразява старите имотни граници, съществували
преди образуването на ТКЗС и собствеността им на бившите собственици. Имот със
стар № 301 е с площ от 4548 кв.м. , като в регистъра е посочено, че
собственикът е неустановен. Вещото лице посочва, че между стар имот № 301 и
процесния ПИ № 512 е налице съвпадение по местоположение, но е налице различие
по граници и площ. Площта на припокриване между имотите е 764 кв.м., т.е. почти
цялата площ на имот 512. Само 6 кв.м. попадат в ПИ със стар номер 247
(дере). Съгласно КП от 1999г. за с.о. „Сълзица“, имот с номер 512
е с площ от 794 кв.м., като в регистъра за собственик е записана Николина
Бакалова. Между ПИ 512 по КП от 1999г. и процесния имот ПИ 3505.512 е налице
съвпадение по местоположение и приблизително съответствие по граници и площ.
Съгласно ПНИ на с.о. „Сълзица“, имот
512 е с площ от 770 кв.м., като в регистъра за собственик е посочена Николина
Бакалова; налице е пълно съвпадение по граници и плащ между ПИ 505.512 и процесния ПИ 3505.512.
Съгласно КККР за поземлените имоти в район Младост на гр. Варна, с.о.
„Сълзица“, одобрен със заповед на изпълнителния директор на АГКК от 2008г
имот с кадастрален номер 3505.512 с площ
от 770 кв.м. е записан на неустановен собственик; между ПИ 505.512 и ПИ
3505.512 е налице съвпадение по граници и площ. За имота е налице влязъл в сила
ПУП-ПУР от м.06.2011г. Имот 10135.3505.512 попада в кв. 39, за който е въведена
чисто жилищна зона; 20 кв.м. от имота попада в част, предвидена за регулация.
Отразяването в КККР на процесния имот 512 съвпада с отразяването му в
КККР, след интегрирането на ПНИ, с изключение на променената му собственост в
кадастралния регистър. Имотът е бил записан с неустановен собственик, като по
действащия КР, имотът е записан като съсобствен на Община Варна, С.Т. и Ж.Т..
От заключението
се установява още, че между имота по КНА 111/15.05.2018г., с който ответниците
се легитимират като собственици и процесния имот ПИ 10135.3505.512 по КККР е
налице пълна идентичност по отношение на граници и площ. Преди 21.07.2000г.,
територията, в която е попадал имотът е била със „земеделски“ характер, същата
е била включена в ТКЗС. Към настоящият момент имотът попада в урбанизирана
територия. Липсват проведена реституционна процедура за имота. Не е налице и
трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху имота. Към
момента процесният имот се ползва за вилни нужди.
От показанията на разпитаните пред РС свидетели Ангел Соколов и Яни
Георгиев, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, се установява,
че от около 1996/1997г. С.Т. докарал пчелните си кошери в имота, разчистил
мястото и го облагородил. Оградил имота и го обработвал и поддържал чист.
По
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на иска: предвид наведените от ищеца твърдения за
принадлежност на собствеността в потримониума му и оспорването на собстваността
от страна на ответниците предвид снабдяването им с КНА, искът се явява допустим.
Предмет на
положителния установителен иск е установяване правото на собственост на ищеца
на въведеното от него в исковата молба придобивно основание. По предявеният
положителен установителен иск в тежест на ищцовата страна е да установи по
безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот,
на твърдяното придобивно основание. Ищецът твърди, че е собственик на имота по
силата на закона - чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, което му е дало основание и да състави АЧОС
№ 9837/15.05.2018г.,
като е придобил собствеността върху имота на основание чл.25 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален
документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона и
като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в
него, т.е. има качеството на официален свидетелстващ документ. Същевременно,
без да има правопораждащо действие, той единствено констатира собствеността на
общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно
основание, при наличие на което на акта следва да се признае легитимиращо
действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост
до доказване на противното. Затова, при спор за собственост, оспореният АЧОС не
е годно доказателство за установяване правото на собственост и именно
легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което и издаден,
т.е ответната община следва да установи в процеса пълно и главно, че са
настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен
способ.
В
конкретния казус обаче и съобразно ангажираните по делото доказателства не може
да се обоснове извод, че с издаването на АЧОС ответната община е валидирала своите
права. Позоваването на общо
нормативно основание – чл.2, ал.1, т.2 ЗОС,
за трансформиране на собствеността в общинска не сочи на удостоверяване
на конкретно фактическо основание. Ищецът е изложил твърдения, че е придобил
собствеността върху имота на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, посоченото основание за съставяне на АЧОС е параграф 7, т. 4 ЗМСМА. От ангажираните по делото доказателства не се установява
осъществяването на твърдяните от ищеца основания за придобиването на
собствеността върху имота. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ,
Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този
закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. В
конкретния случай, от представените по делото доказателства се установява, а и не
се спори между страните, че липсват данни за проведени отчуждителни мероприятия
относно процесния имот в периода преди включването на същия в ТКЗС. Имотът е
записан с неустановен собственик при образуването на ТКЗС и ДЗС, поради което и
на основание чл.5 от ЗС/отм./ към датата на влизане в сила на ЗС през 1951г. той
е собственост на Държавата. Не са ангажирани доказателства за предоставяне на
имота на Община Варна или проведено отчуждаване. Безспорно е, че имотът е бил
със статут на земеделска земя и е попадал в територия по §4 ЗСПЗЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ, Държавата запазва собствеността си върху
земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято
собственост подлежи на възстановяване. Безспорно от доказателствата по делото
се установява, че процесният имот попада в границите на стар имот, който не е
отчуждаван и по отношение на който не са предявавани реституционни претенции.
Имотът не е заплатен от лицето, на което е бил предоставен за ползване, поради
което не е налице и трансформиране на правото на ползване в право на
собственост. Поради това и имотът, не
попада в приложното поле на §7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че процесният имот е предоставен и
преотстъпен безвъзмездно от Държавата на Община Варна. Не се установява
собствеността да е прехвърлена на Община Варна по друг законоустановен способ.
Липсват и
доказателства, че процесния имот е включен и в списъка на земите по чл.19, л.1
ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. А
процесният имот, доколкото не се установи да е отнеман, не е подлежал на
възстановяване.
Предвид изложеното, насоащият състав на съда намира, че не се
установява по делото да са били налице предпоставките за възстановяване на
собствеността върху процесния имот, респективно за включването му във фонда по
чл.19 ЗСПЗЗ. Съответно в настоящото производство ответникът не установи
твърдяното право на собственост върху имота на посоченото основание.
По делото
липсват ангажирани доказателства собствеността върху имота да е придобита от
Общината и чрез отчуждително производство, предвид и на което, съдът приема, че
Община Варна не е могла да придобие собственически права по този ред.
Не се
установява и хипотезата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС, съгласно който застроените и незастроените
парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство
и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на закона подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Не са
представени доказателства, че към датата на влизане в сила на ЗМСМА -
17.09.1991г. имотът е представлявал незастроен парцел, или имот в селищна
територия, че предназначението му е било за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази посока.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че ищецът не се лигитимира като собственик на
процесния имот на заявеното основание, поради което и установителният иск за
собственост следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното, обжалвното решение следва да се отмени като
неправилно и вместо него да се постанови
друго, с което предявеният от Община Варна иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, община Варна
следва да бъде осъдена да заплати на въззивниците Ж.Т. и С.Т., сумата от 850лв., представляваща съдебни
разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №5934/20.12.2019г. постановено по
гр.д.№6752/2019г.по описа на РС гр. Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Община Варна, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Иван Портних срещу Ж.С.Т.
ЕГН ********** и С.С.Т. ЕГН ********** иск за приемане за установено между
страните, че Община Варна е собственик на ПИ с ид. номер 10135.3505.512, индивидуализиран по КККР на гр. Варна, административен район
„Младост“, с.о. „Сълзица“, целият с площ от 770 кв.м., одобрен със Заповед
РД–18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД – 14–
03– 471/16.02.2012г. на началника на СГКК – Варна, с трайно предназначение на
територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, номер
по предходен план – 512, при съседи с инд.№№
10135.3505.1160; 10135.3505.511; 10135.3505.513 и 10135.3505.1059, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ж.С.Т. ЕГН **********
и С.С.Т. ЕГН ********** сумата от 850лв., представляваща съдебни разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: