Решение по дело №6018/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260000
Дата: 2 януари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20195330106018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260000                                   02.01.2022 година                          град Пловдив

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА

                                                                

при участието на секретаря Десислава Кръстева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6018 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в  гр. София, ул. Московска
№ 19 против Д.Е.У., ЕГН: **********, с адрес: ***
, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430 и сл. от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на 19.01.2015 г. между страните е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който ищецът отпуснал на ответника кредитен лимит в размер на 1 000 лева, за което му се издала кредитна карта DSK MaxiCard. Неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карта с револвиращ кредит на Банка ДСК. Съгласно Условията, при стандартна кредитна карта DSK MaxiCard в лева усвоената част от кредитния лимит се олихвява с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил 21.95% годишно. Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума. При забава в плащанията се дължи добавка за забава в размер на 5 процентни пункта. Срокът на валидност на кредитната карта биле 3 години. Падежната дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца. Минималната сума за револвиране на кредита била 3%. Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит. Съгласно договореностите между страните, в случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погаси изцяло дължимото до края на следващия (пети) гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановява (чл. 30 от Общите условия). Ако това не се случи, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и тя има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл. 31 от Общите условия). Поради преустановяване на погасяването на задължението по процесния договор, кредиторът обявил на кредитополучателя настъпилата изискуемост на кредита, изпращайки му два броя нотариални покани, връчени при условията на 47 от ГПК, едната от които на постоянния, а другата на настоящия му адрес.

Ищецът инициирал заповедно производство по чл. 417 от ГПК срещу длъжника. Със Заповед № 6761 за изпълнение на парично задължение от 13.07.2017г. и Изпълнителен лист от 17.07.2017г., издадени по ч.гр.д. № 10660/ 2017г. по описа на Районен съд Пловдив, кредитополучателят бил осъден да заплати следните суми: 954,64 лева - главница, ведно със законната лихва от 12.07.2017 г. до окончателното плащане;   493,26 лева - редовна лихва за периода от 27.07.2015 г. до 10.07.2017г. 0,78 лева - санкционираща лихва за периода от 27.07.2015 г. до 10.07.2017г., 116,40 лева - заемни такси. Срещу длъжника било образувано изпълнително дело № **** по описа на *******************, с район на действие *******.

По силата на Договор за покупко-продажба на взимания (цесия) от 09.07.2018 г., сключен между БАНКА ДСК ЕАД и ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, последното дружество  придобило вземането на ищеца срещу ответника, като кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 19.01.2015г., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. На базата на изрично пълномощно от цедента, цесионерът изпратил от името на цедента уведомително писмо за цесията до длъжника, което уведомление било доставено до посочения в договора за кредит адрес. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституиран „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК: *********, представляван от юриск. З. Б., от които е постъпило становище за основателност на исковата претенция и молят за уважаването й.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че липсва  валидно обявена предсрочна изискуемост на претендираното основание. Сочи, че в приетата по делото нотариална покана не се съдържат конкретни факти и правното основание въз основа на които е настъпила предсрочната изискуемост.  Освен това възразява, че договорът е недействителен, тъй като размерът на шрифта, на който бил изготвен е по-малък от законоустановения 12 съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК. Също така договорът бил недействителен и поради обстоятелството, че не бил ясен начина на формиране на общата дължима сума от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на § 1, т. 1 и т. 2 от ЗПК. Възразява за недействителност на договора на осн. чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, тъй като в погасителния план към договора фигурирали само две пера –главница и възнаградителна лихва, но не и комисионно възнаграждение за посредник. Договорът бил недействителен и на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.12 ЗПК, тъй като не съдържал посочената в разпоредбата информация за правото на потребителя да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. 

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

            Видно от приложеното ч.гр.д. № 10660/2017г. по описа на ПРС, 8-ми гр.  състав, в полза на ищеца е издадена Заповед № 6761/13.07.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК за следните суми: 954,64 лева главница, 493,26 лева договорна /възнанаградителна/ лихва за периода 27.07.2015г.-10.07.2017г., 0,78 лева наказателна лихва за периода 27.07.2015г.-10.07.2017г., сумата 116,40 лева- такси управление /заемни такси/ към 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 12.07.2017г. до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски.

Постъпило е в срок възражение от пълномощника на длъжника по образец, поради което на ищеца е указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането, което той е  направил в предвидения срок, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.    

            По делото са приети като писмени доказателства: Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от  19.01.2015г., Общи условия към него, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на Банка ДСК, Нотариална покана с изх. Номер от 10.01.2017г., Нотариална покана с изходящ номер от 20.04.2017г., молба за образуване на изпълнително дело до *** **** ****, Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 09.07.2018г., извлечение от приемо-предавателен протокол към същия, писмено потвърждение за извършена цесия от 09.07.2018г., пълномощно за уведомяване на длъжниците от името на цедента, уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя, ведно с известие за доставяне и извлечение от кредитна сметка.

            От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице С.М. се установява, че оригиналите на процесния договор, общите условия към него и погасителния план са нписани с големина на шрифта 12 пункта.

            По делото е извършена и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че на 19.01.2015г. между Банка „ДСК” ЕАД и Д. Е. У. е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лева, за което е издадена кредитна карта.

            Този вид кредитна сделка представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции-теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта.

            Кредитът се усвоява и обслужва чрез посочената от вещото лице разплащателна сметка с титуляр Д.Е.У.. Съгласно условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, усвоената част от кредитния лимит се олихвява с лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% годишно. Лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума, като при забава в плащанията се дължи добавка за забава в размер на 5 процентни пункта. Срокът на валидност на кредитната карта е три години. Падежната дата за погасяване на задължението е 20-то число на месеца, а минималната сума за револвиране на кредита е 3%. В случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото за ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако кредитополучателят погаси изцяло дължимото до края на следващия /пети/ гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановява, съгласно Общите условия. От счетоводните данни и записвания при ищеца сумата на кредита е усвоена на няколко транзакции, описани от вещото лице в табличен вид в заключението. Няма записвания и документи в банката за постъпили от страна на кредитополучателя плащания за погасяване на задължения по кредита. Според вещото лице усвоената и непогасена главница по кредита възлиза на сумата от 954,64 лева. Начислената възнаградителна лихва до 20.07.2015г. е 91,71 лева а дължимите такси за обслужване възлизат на сумата от общо 116,40 лева. Начислената лихва-възнаградителна и санкционна лихва до датата на подаване на заявлението в съда- 12.07.2017г. са в размер на общо 493,26 лева, а общият размер на задълженията по картата са на стойност 1565,08 лева.

            Съдът кредитира заключенията на техническата и съдебно-счетоводната експертизи, тъй като отговарят пълно и ясно на поставените въпроси, допринасят за изясняване на релевантните по делото факти и обстоятелства и са неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Вземанията по процесния договор за кредит са цедирани от „БАНКА ДСК“ ЕАД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД съгласно договор за цесия от 09.07.2018г., приемо-предавателен протокол от същата дата и потвърждение за прехвърляне на вземанията в хода на настоящия процес.

Съдът намира, че в процесния случай ищецът е обявил на ответната страна настъпилата изискумеост на кредита посредством приетите като писмени доказателства по делото 2 броя Нотариални покани, връчени по реда и при условията на чл. 47 от ГПК, поради което не се споделят възраженията на процесуалния му представител в тази насока.

В настоящия процес ответникът се представлява от упълномощен адвокат, който е депозирал от името на длъжника и възражението в заповедното производство. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на пълномощника му или на назначени от съда особен представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Между страните по делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства, в това число и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 19.01.2015г. между Банка „ДСК” ЕАД и Д. Е. У. е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лева, за което е издадена кредитна карта.            Кредитът се усвоява и обслужва чрез  разплащателна сметка с титуляр Д.Е.У.. Съгласно условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, усвоената част от кредитния лимит се олихвява с лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.95% годишно. Лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума, като при забава в плащанията се дължи добавка за забава в размер на 5 процентни пункта. Срокът на валидност на кредитната карта е три години. Падежната дата за погасяване на задължението е 20-то число на месеца, а минималната сума за револвиране на кредита е 3%. В случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата клиентът не револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото за ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава.  От счетоводните данни и записвания при ищеца сумата на кредита е усвоена на няколко транзакции, описани от вещото лице в табличен вид в заключението. Няма записвания и документи в банката за постъпили от страна на кредитополучателя плащания за погасяване на задължения по кредита. Според вещото лице усвоената и непогасена главница по кредита възлиза на сумата от 954,64 лева. Начислената възнаградителна лихва до 20.07.2015г. е 91,71 лева а дължимите такси за обслужване възлизат на сумата от общо 116,40 лева. Начислената лихва-възнаградителна и санкционна лихва до датата на подаване на заявлението в съда- 12.07.2017г. са в размер на общо 493,26 лева, а общият размер на задълженията по картата са на стойност 1565,08 лева.

Съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ответната страна, че процесния Договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 и т. 12, във вр. с чл. 22  от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза по категоричен начин се опровергаха възраженията на ответната страна касаещи размера на шрифта на процесния договор, Общите условия и погасителния план към него.

Съдът намира, че доводът на ответника за нищожност на договора за кредит поради противоречие със закона – чл. 11 т. 11 от ЗПК е неоснователно. Съгласно тази разпоредба съдържанието на договора следва да включва условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми – само в случай че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая тази информация е налична в договора, като в същия се съдържа информацията, изискуема съгласно ЗПК. Като обобщение на изложеното, следва да се посочи, че редовно възникналото договорно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици. С подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, като съглашението е било предмет на индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на страните, които именно по този начин са уредили отношенията си. Кредитополучателят се е съгласил с тези условия, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по договора и условията на същия.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи дължимостта на всички претендирани от ищеца суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.

По делото не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на процесните суми, нито на стария, нито на новия кредитор, т.е. вземането съществува и понастоящем.

Ето защо, съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, право на разноски има ищецът и същите се констатираха от съда в размер на 168,70 лева държавна такса за настоящото производство, 130 лева депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и направените в заповедното производство разноски- заплатена ДТ в размер на 31,30 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Е.У., с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска” № 19 следните суми: 954,64 лева - главница, ведно със законната лихва от 12.07.2017 г. до окончателното плащане;   493,26 лева - редовна лихва за периода от 27.07.2015 г. до 10.07.2017г. 0,78 лева - санкционираща лихва за периода от 27.07.2015 г. до 10.07.2017г., 116,40 лева - заемни такси, за които е издадена Заповед № 6761 за изпълнение на парично задължение от 13.07.2017г. и Изпълнителен лист от 17.07.2017г. по ч.гр.д. № 10660/ 2017г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА  Д.Е.У., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Московска” № 19 сумата от общо 448,70 лева /четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от общо 81,30 лева /осемдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща направени в заповедното производство разноски.

 

Решението е постановено при участието на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.