РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 08 ноември Две хиляди и деветнадесета год., в
състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1103 по
описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са за установяване
размер на парично вземане по заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4588/2018г.
на ВРС обективно съединени искове от ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, гр.София против М.Ч.Ц. *** за признаване за установено, че
ответника дължи сумата от 1071.11 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем № 2874007/16.06.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл
България” ООД и Приложение № 1/03.07.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г.;
договорна лихва от 175.11 лв. за периода от 25.06.2016г. до 12.08.2017г.;
такси и комисионни за допълнителни услуги
в размер на 314.97 лв.; мораторна лихва от 173.48 лв. върху непогасена
главница за
периода от 13.08.2017г. до 17.10.2018г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
заявлението в съда 23.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че с договор за
цесия, сключен на 30.01.2017г. и Приложение №1/13.08.2018г. е придобил вземането на
кредитора, с което обуславя правния си интерес и процесуалноправната си и
материална легитимация да претендира изпълнение на задължението за плащане от
ответника.
Исковете са с правно основание
чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответницата,
редовно призована, не представя писмен отговор. В с.з редовно призована, не се
явява и представлява.
За да се произнесе по основателността на
исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност и прие за установени следните обстоятелства:
По
ч.гр.д. № 4588/2018г. на Районен съд-Враца на 25.10.2018 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено М.Ч.Ц. да заплати на ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД следните суми: 1071.96 лв.
представляваща главница по договор за паричен заем № 2874007/2016 г. и
Приложение № 1/03.07.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г.;
договорна лихва 175.11 лв. за периода от 25.06.2016г. до 12.08.2017г.; такси и
комисионни за допълнителни услуги 314.97 лв.; мораторна лихва 173.48 лв. за
периода от 13.08.2017г. до 17.10.2018г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
заявлението в съда 23.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането и
разноските по делото – 34.71 лева държавна такса и сумата от 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение определено
от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с
чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е
указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
Представен е договор за потребителски кредит
№ *********, сключен на 16.06.2016г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и
ответницата, по силата на който на последната е предоставен кредит в размер на 1250 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 31.82 % и посочени такса оценка на
кредитно досие 62.50 лв., общ размер на фиксирана лихва 246.57 лв. и такса
услуги „Кредит у дома” 1066.21 лева, със срок на договора в седмици – 60 броя
седмични плащания.
На 30.01.2017г. е сключен рамков договор
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като цедент-продавач и ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, като купувач-цесионер за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който купувачът „желае да придобива от продавача
вземания на същия, при условията на чл.99 и чл.100 от ЗЗД, на цена и при
условията на настоящия договор”. Страните договорили всяка една партида от
вземания да се индивидуализират в Приложение №1 със съответна нова дата, което
със съставянето, подписването и подпечатването става неразделна част от
договора. По смисъла на този рамков договор към всяко отделно Приложение №1 се
съставя и подписва Анекс, в който страните договарят покупна цена за
конкретните вземания, прехвърлени със съответното Приложение№1.
Представено е по делото Приложение №1 /л.14-15
от делото/, в трудно четимо копие, от м.07.2018г. към рамков договор от
30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, в което фигурира ответницата под №1314, за договор,
сключен на 30.05.2016г. и номер на кредита 2868408.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластило ”АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания
на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
прехвърлени с договор продажба, сключен на 30.01.2017г.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За да бъде успешно доказването на исковата
претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на
валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на
вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред,
предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между
ответника и цедента, породено от договор за
предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по
договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите,
предмет на договора; както и, че ответникът е в забава и периода на забавата.
На първо
място ищецът не доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса.
Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен рамков договор за
цесия на 30.01.2017г. между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
подписано Приложение №1/03.07.2018 г. към
договора за цесия, по силата на който са прехвърлени
вземания, сред които и процесното вземане на ответницата.
От представените по делото и коментирани
доказателства такъв извод не следва, тъй като договора за потребителски кредит,
от който произтича претендираното вземане на ищеца е сключен от ответницата с
кредитор „Провидент
Файненшъл България” ООД, а не с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и по
делото няма данни за правоприемство между двете дружества. Оттук при липсата на
доказателства „Изи Асет Мениджмънт“ АД да е бил
кредитор на ответницата, не може да се установи на какво основание е цедент на
вземането в полза на настоящия ищец. На следващо място,
представен по делото е договор за кредит с № *********, в различие от твърдения
от настоящия ищец договор с № 2874007, на основание на който претендира
вземането си. Освен този му индивидуализиращ белег първия е сключен на
16.06.2016г., а за втория, няма никакви данни по делото да съществува, тъй като
са представени доказателства за трети договор с № 2868408 от 30.05.2016г.,
посочен в Приложение №1 /л.14-15 от делото/, който не се представя и на който
обаче ищецът не основава претендираното по делото вземане.
Очевидно е при това положение, че съществуващото
различие в идентификация на договори, с техни номера и дати на сключване не
може да бъде преодоляно и води до не еднозначни изводи.
От изложеното следва, че въз основа на представения
цесионен договор, ищецът не е встъпил в правоотношението, сключено между
цедента и кредитополучателя/ответница/ и не го е придобил, ако изобщо такова е
съществувало. Затова и този договор няма правопораждащо действие спрямо
претендираните от ищеца права по кредитния договор и не го легитимира като
носител на правото на претенция за изпълнение на твърдяното облигационно отношение,
сключено с кредитополучателя ответница.
При отсъствието на коментираните задължителни
елементи от фактическия състав на претендираната договорна отговорност- ищецът
не е доказал качеството си на кредитор, липсва валиден и обвързващ ответницата
цесионен договор, от който произтича вземането му, както и не е установено
основанието на вземането, не следва да се обсъждат останалите, тъй като само
наличието на всички в тяхната кумулативна даденост води до основателност на
иска.
С оглед изложеното предявените искове са
неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД гр.София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:гр. София, ул. “Панайот Волов” № 29, ет. 3, законен представител Тервел
Янчев Кънчев против М.Ч.Ц., ЕГН ********** *** за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 1071.11 лева, представляваща главница по договор
за паричен заем № 2874007/16.06.2016 г., сключен с „Провидент Файненшъл
България” ООД и Приложение № 1/03.07.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г.;
договорна лихва от 175.11 лв. за периода от 25.06.2016г. до 12.08.2017г.;
такси и комисионни за допълнителни услуги
в размер на 314.97 лв.; мораторна лихва от 173.48 лв. върху непогасена главница за периода от 13.08.2017г. до
17.10.2018г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда 23.10.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4588/2018г. на
РС Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………