Определение по дело №193/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Н. Т. П., от Г., подадена против решение № 148/11.05.2011 год. постановено по Г.дело № 257/2009 год. на Районен съд П. в частта му за разноските, и в частта му, която има характера на определение, с която е оставена без разглеждане насрещната установителна искова претенция, допусната за съвместно разглеждане в производството, с правно основание чл.124 от ГПК, предявена от Н. П. срещу А. М., Е. М., Г. М. и К. М., за признаване за установено съществуване право на собственост на основание давностно владение на ищцата спрамо ответниците по отношение на двете стаи и коридор, построени в югоизточната страна на приземен етаж на триетажната масивна жилищна сграда - със самостоятелен вход и стълбище от двора, построена в югоизточната част на УПИ .... в кв..по плана на Г. П., на калкан до жилищната сграда на Г. Т. М. с площ на имота от 852 кв.м.,при граници:УПИ V,XII,XIII и III и улица „ Ц. С.", като недопустима и е прекратено производството по Г.д.№257 /2009г. по описа на П. районен съд в тази му част.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в посочените му части в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Счита, че не дължи заплащането на разноските. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение в посочените му части и по същество уважаване на насрещната искова претенция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. Счита се, че наведените оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение за законосъобразно. Поддържа се, че съдът е обсъдил В. събрани доказателства. Твърди се, че процесните стаи не представляват самостоятелен обект в сграда, а са общи части. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.

С обжалваното решение е прогласена нищожността на договор, сключен между ищците А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М., и К. Г. М., от една страна, и ответницата Н. Т. П., от друга страна, по силата на който ищците са отстъпили безвъзмездно и безсрочно на ответницата да построи първи етаж от триетажна жилищна сграда, която ще се построи на калкан до жилищната сграда на Г. Т. М., в парцел ..., кв...,по плана на Г., а така също и двете стаи и коридор откъм южната страна на приземния етаж от същата жилищна сграда, без таванско помещение и стане собственик на построеното, при съседи на имота: улица, парцели девети и шести, обективиран в нотариален акт № ...том .. ,дело №.... на районен съдия при ПРС, поради невъзможен предмет. С решението съдът е оставил без разглеждане насрещната установителната претенция , допусната за съвместно разглеждане в производството, с правно основание чл.124 ГПК ,предявена от ищцата/първоначална ответница/ Н. Т. П., срещу ответниците/първоначалните И. / - А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М. и К. Г. М., с която се иска да се признае за установено съществуване правото на собственост на основание давностно владение на ищцата спрямо ответниците по отношениена ДВЕТЕ СТАИ и КОРИДОР, построени в югоизточната страна на приземен етаж на триетажната масивна жилищна сграда - със самостоятелен вход и стълбище от двора, построена в югоизточната част на УПИ... в кв... по плана на Г. П., на калкан до жилищната сграда на Г. Т. М. с площ на имота от 852 кв.м.,при граници:УПИ V,XII,XIII и III и улица „ Ц. С.", като недопустима и е прекратил производството по Г.д.№257 /2009г. по описа на П. районен съд в тази му част. С решението съдът е осъдилН. Т. П., да заплати на ищците сумата общо от 1018.40 лева/хиляда и осемнадесет лева и четиридесет стотинки /– сторени по делото разноски, по сметка на ПРС да заплати сумата от 230 лева/двеста и тридесет лева / , представляваща дължимо възнаграждение на вещо лице по допуснатата и назначена съдебно техническа експертиза.

Безспорно е установено по делото, бе по силата на учредената през 1975г. суперфиция, обективирана в нотариален акт № ..,т..., дело № ... , ищците А. М. и Г. М. със съгласието на съпругите си /другите двама И./, учредили в полза на ответницата Н. Т. М. /тяхна сестра/ и отстъпили безвъзмездно и безсрочно правото на строеж да построи със свои средства и за свои нужди в техния парцел - първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда ,която ще се построи в парцел VII, кв.185,с площ от 820 кв.м.,ведно с 1/3 / една трета / идеална част от зимничните помещения и да стане собственица на този строеж. Сградата в режим на етажна собственост е построена през 1978г., като от този момент страните живеят , всяка една от тях в притежаваните отделни обекти на правото на собственост – жилищни етажи. По безспорен начин се установи, че в УПИ -..., находящ се в кв... , по плана на Г. П. от 1971 г., при граници :улица и парцели VI,IХ,ХVII,ХVIII, целият с площ от 820 кв.м., идентичен с УПИ —IV — .... /парцел четвърти, за имот .../, кв..., процесната жилищна сграда е изградена на калкан със жилищната сграда притежавана в изключителна собственост на третия и четвърти ищец, и които не притежават в собственост обекти в процесната сграда. С построяването на сградата, правото на строеж вече е реализирано и то се е преобразувало в право на собственост върху построената сграда и намиращите се в нея обекти, която реализация се явява пречка същото да бъде предмет отново на учредяване, и в конкретика на казуса обосновава съществуването на недействителността на учреденото право на строеж с нотариален акт № ... том .. ,дело № .... на районен съдия при ПРС, поради което тази суперфиция е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като липсва предмет на същата. В този смисъл предявеният от ищците иск законосъобразно е уважен като основателен и доказан.

Законосъобразно районният съд е приел, с оглед на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза, че така наречения от жалбоподателката- ответница по делото, "приземен етаж" е предвиден, като мазета/зимнични помещения – 3 на брой/ представляващи част от полуподземен етаж, предназначен за складови помещения към изградените в ЕС жилища, съгласно одобрения архитектурен проект. С оглед на това се налага извода, че предмета на насрещната установителна претенция на ответницата не представлява отделно обособено жилище. Недопустима е промяна предназначението на мазетата в жилищни помещения предвид липсата на минимални изисквания за жилище, предвидени съгласно правилата уредени в ЗТСУ/отм./ както и съгласно действащите разпоредби на ЗУТ. При това положение установителната претенция за съществуване правото на собственост на ответницата по отношение двете стаи и коридор, находящи се в югоизточната страна на приземен етаж на триетажната масивна жилищна сграда на основание изтекла придобивна давност, се явява недопустима. Процесните помещенията, изградени в полуподземния етаж, поради несамостоятелния им статут, макар и да са използвани за живеене, са принадлежност към жилището на първия етаж, а не като самостоятелно жилище. Съгласно разпоредбата на чл. 98 от ЗС, във вр. с чл. 37 от ЗС, избените помещения/зимнични/ са принадлежност към самостоятелните жилищни етажи и като такива, следват собствеността на главната вещ. Те нямат самостоятелен статут и не са обект на вещни права, тъй като по закон са придадени съм жилището, което обслужват. Върху тях не може да съществува самостоятелно абсолютно правоотношение на собственост, с титуляр правен субект, различен от титуляра на правото на собственост върху апартамента, който обслужва. Ето защо, същите не могат да бъдат придобивани по давност, тъй като това е недопустимо. Отук и извода за липсата на правен интерес за ответницата от търсената с иска защита на правото на собственост, поради което законосъобразно районният съд е оставил същата без разглеждане като недопустима.

Неоснователни се явяват оплакваният и в частта за разноските. С оглед крайния изход на спора съдът е присъдил на ищците направените от последните разноски.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите направените от последните разноски във въззивното производство в размер на 200,00/двеста/лева.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148/11.05.2011 год. постановено по Г.дело № 257/2009 год. на Районен съд П..

ОСЪЖДА Н. Т. П., от Г., У.“. С.” № .. ЕГН *, да заплати на А. Т. М., Е. Б. М., Г. Т. М. и К. Г. М., общо сумата от 200,00/двеста/лева, направени разноски по делото във въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.