Решение по дело №93/2009 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 21.V...............................2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

..............................Русенският............окръжен съд..............................................наказателна............колегия в................открито

заседание на..................двадесет и трети април...............................................................................................................................................................................................

през две хиляди и девета..................................................................................година в състав:

Председател:................С.С.............................................

Членове:.................Р.А..................................................

................Г.М.............................

 

при секретаря..................С.П..............................................................................................................................и в присъствието на

прокурора.......................................О.Б.....................................като разгледа докладваното от

.................................................................................................С.С.................................................................в.н.о.х.дело ¹ 93 по описа

за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:......................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 190/22.Х.08г., постановена по НОХД № 2265/08 год., Русенският районен съд, признал подсъдимия М.О. Б. за виновен в това, че на 11.08.2007г., в землището на с.Щ., Р. обл., войскови район 1260 - бивше военно поделение 46240, в усло­вията на опасен рецидив, след предварителен сговор с К. Д.Б. и Е.С.О., чрез разрушаване на пре­гра­ди, здраво направени за защита на имот, използване на техническо и мотор­но превозно средство, отнел чужди движими вещи: петнадесет основи за високомощни предпазители марка ОПВН-5-2-/400А - 600 W , петнадесет високомощни предпазители - (400А - 600 W четири шини от алуминие­ви пластини с размери: дебелина 5 мм, ширина 60 мм и дължина 1,68 м, шест­надесет връзки, изработени от алуминиева шина за отделните електрически линии на електрическото табло, четирижилен електрически кабел - две парчета, едното с дължина 2,70м , а другото с дължина 8,80м, с об­ща дължина 11,50м марка САВТ (4x70 + 1x35), четирижилен електрически кабел - две парчета, едното с дължина 6м, а другото с дължина 9,70м, с обща дължина 15,70м марка САВТ (3x10 + 6 - меден), парче алуми­­ниева ламарина с диаметър 60 см и дебелина 2,5 мм и три кабелни връз­ки от меден проводник с три кабелни обувки - със сечение на изолира­ния меден проводник 50 кв.мм и дължина 39 см. (ПВАЧ), всичко на обща стойност 604,05 лв от владението на РО„У. – В. И. на М., без тяхно съгласие, с намерението противоза­конно да ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на ос­но­вание чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.З пр.1 т.4 пр.1 и 2 и т.5, вр. чл. 194 ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за пет го­дини, като определил за изтърпяването му първоначален строг режим. На основание чл.70 ал.7 НК, съдът постановил подс.Б. да изтърпи от­делно остатъка от условно предсрочно освобождаване постановено с опре­деление от 31.10.2006г. на Ловешки окръжен съд по ЧНД 306/06г. в раз­мер на две години девет месеца и седем дни, за което определил същия първоначален режим. На основание чл.59 НК съдът приспаднал при из­пълнение на наказанието времето през което подс.Б. е бил задър­жан, считано от 12.08.2007г.

С тази присъда Русенският районен съд признал за виновен и подсъдимия К.Д.Б. за това че на 11.08.2007г., в зем­лището на с.Щ., Р. обл., войскови район 1260 - бивше во­енно поделение 46240, след предварителен сговор с М.О. Б. и Е.С.О., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на техническо и моторно пре­возно средство, отнел чужди движими вещи: петнадесет основи за висо­комощни предпазители марка ОПВН-5-2-/400А - 600 W , петнадесет висо­комощни предпазители - (400А - 600 W четири шини от алуминиеви плас­тини с размери: дебелина 5мм, ширина 60мм и дължина 1,68м, шест­­на­десет връзки, изработени от алуминиева шина за отделните електри­чески линии на електрическото табло, четирижилен електрически кабел - две парчета, едното с дължина 2,70м , а другото с дължина 8,80м, с об­ща дължина 11,50м марка САВТ (4x70 + 1x35), четирижилен електриче­ски кабел - две парчета, едното с дължина 6м, а другото с дължина 9,70м, с обща дължина 15,70м марка САВТ (3x10 + 6 - меден), парче алуминиева ла­марина с диаметър 60см и дебелина 2,5мм и три кабелни връзки от ме­ден проводник с три кабелни обувки - със сечение на изолирания меден про­­водник 50кв.мм и дължина 39см. (ПВАЧ), всичко на обща стойност 604,05 лв. от владението на РО„У.” - , ИА „ДС” на М., без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги при­свои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.З пр.1 т.4 пр.1 и 2 и т.5, вр. чл.194 ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за две години и шест месеца, като на основание чл.66 от НК, отложил изтърпяването му за изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда Русенският районен съд признал още и под­съдимия Е.С.О. за виновен в това, че на 11.08.2007 год., в землището на с.Щ., Русенска обл., войскови район 1260 - бив­ше военно поделение 46240, след предварителен сговор с М. О. Б. и К.Д.Б., чрез разрушаване на пре­гра­ди, здраво направени за защита на имот, използване на техническо и моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи: петнадесет основи за високомощни предпазители марка ОПВН-5-2-/400А - 600W , петна­десет високомощни предпазители - (400А - 600W четири шини от алуминиеви пластини с размери: дебелина 5мм, ширина 60мм и дължина 1,68м, шестнадесет връзки, изработени от алуминиева шина за отделните електрически линии на електрическото табло, четирижилен електрически ка­бел - две парчета, едното с дължина 2,70м , а другото с дължина 8,80м, с обща дължина 11,50м марка САВТ (4x70 + 1x35), четирижилен електрически кабел - две парчета, едното с дължина 6м, а другото с дължина 9,70м, с обща дължина 15,70м марка САВТ (3x10 + 6 - меден), парче алуми­­ниева ламарина с диаметър 60см и дебелина 2,5мм и три кабелни връз­ки от меден проводник с три кабелни обувки - със сечение на изолира­ния меден проводник 50 кв.мм и дължина 39 см. (ПВАЧ), всичко на обща стойност 604,05лв. от владението на РО„У. – В., ИА„Д.” на М, без тяхно съгласие, с намерението противоза­конно да ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на ос­но­вание чл.195 ал.1 т.З пр.1 т.4 пр.1 и 2 и т.5, вр. чл.194 ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за една година, за изтърпя­ване на което определели първоначален общ режим. На основание чл. 68 от НК, съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за три години, наложено по НОХД 651/04г. на Русенски районен съд, за из­търпяване на което определил същия първоначален режим.

На основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК, съдът отнел в полза на дър­жавата вещите, които принадлежат на подсъдимите и са послужили за из­вършване на престъплението.

Недоволен от присъдата останал адв.И.Д., защитник на подс.М.Б., който я обжалва с искане да бъде отменена, а де­лото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтерна­тивно моли да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият бъ­де оправдан изцяло. Твърди, че присъдата е необоснована и незаконосъ­образна, а при разглеждане на делото са допуснати. Оплакванията могат да се свържат с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и явна несправедливост, като отменителни осно­вания.

Жалби с аналогични искания са постъпили още от подс.О. Б. и вторият му защитник - адв.Д.К..

Недоволен от присъдата останал и адв.М.Р., защит­ник на подс.К.Б.. Твърди, че същата е неправилна, защо­то е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли същото да бъде на­ма­лено, в какъвто смисъл да се измени присъдата.

Недоволен от присъдата останал и подс.Е.О., кой­то я обжалва с молба да бъде отменена и вместо нея постановена дру­­га, с която бъде оправдан изцяло. Твърди, че присъдата е незаконосъ­об­­разна, постановена при непълно изясняване на фактическата обстанов­ка, поради което е необоснована, а наложеното наказание било явно не­справедливо.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, жалбоподателите и подсъдимите поддържат жалбите на посочените основания.

Представителят на Русенска окръжна прокуратура счита, че присъдата е обоснована и законосъобразна и предлага да се по­твър­ди изцяло.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­ста­ти­ра:

Жалбите са неоснователни.

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказа­тел­­ства за правилното изясняване предмета на делото. При анализа им обо­­­­­­­сно­вано приел за установено от фактическа страна следното: Подс.Б. е роден на 9.04.1961г. в с.С., Р. обл. Осъждан е с при­съда № 11/12.03.1998г. по НОХД № 1/98г. на Русенски окръжен съд, къ­дето за престъпление по чл.116 т.1 от НК му е наложено наказание шест­надесет години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 27.10.1998г. С Определение от 31.10.2006г. на Ловешки окръжен съд бил ус­ловно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с остатък 2 години 9 месеца и 27 дни. Определението влязло в сила на 15.11.2006г. Подс.Б. е роден на 23.04.1962г. в същото село, където живее и сега. За миналите си осъждания, вече е реабилитиран. Познава се с останалите подсъдими. Подс.О. е роден на 30.04.1984г. в Русе. Не е осъждан. Племенник на подс.Б..

На 11.08.2007г. през деня подсъдимите О. и Б.ря­зали дърва в с.Б.. Последният имал уговорка да се срещне с подс. Б. и около 18,00ч тръгнали да го вземат от с.С. Пътували с л.а. „Ф.” с рег.№ Р ****, собственост на С. Ш. С. от гр.Р.. Управлявал подс.Б..*** ги спрял свид.Т.О.,***. Той извършил до­кументална проверка на водача, когото познавал лично и го предупредил, че поради наводнение не може да се пътува към гр.Ц.. Под­съ­димите продължили към с.С., но там не открили подс.Б.. Разбрали, че е в Русе и потеглили натам. Прекарали известно време в града и след като се срещнали с подс.Б., след 20.00ч. се отправили със същия автомобил към с.Щ.. Предишния ден подсъдимите Б. и О. забелязали в на територията на бившето военно поделение, електрическо табло, части от което решили да откраднат тъй като сградите наоколо били изоставени, а районът не бил ограден. Тримата пристигнали когато се смрачавало. Паркирали автомобила на черен път в гористата местност, обграждаща територията на бившето военно поделение, тъй състоянието му не позволявало да продължат движението с него. Взели от багажното отделение брадва, лопата, гаечни ключове, ме­тална щанга и ножовка и се отправили към електрическото табло. Заед­но с околните изоставени сгради, то се намирало на територията на бив­шето военно поделение № 46240 - войскови район 1260. Негов собственик било РО„У.” – В. към Изпълнителна агенция „ДС” на М. Подсъдимите изкъртили вратите на таблото с метал­на щанга тип „кози крак”, при което едната не се отделила напълно, а увис­нала встрани. С помощта на гаечни ключове развили металните шини, поставени в таблото и част от оборудването. След това с брадвата от­сек­ли кабела, който излизал от таблото. Прокопали с лопатата ров в земята, изровили от него кабела и го съсекли в другия край.

С тези си действия, тримата подсъдими отделили от таблото и взели следните вещи: петнадесет основи за високомощни предпазители мар­ка ОПВН-5-2-/400А - 600W , петнадесет високомощни предпазители - (400А - 600W) четири шини от алуминиеви пластини с размери: дебелина 5мм, ширина 60мм и дължина 1,68м, шестнадесет връзки, изработени от алу­миниева шина за отделните електрически линии на електрическото таб­ло, четирижилен електрически кабел - две парчета, едното с дължина 2,70м , а другото с дължина 8,80м, с обща дължина 11,50м марка САВТ (4x70 + 1x35), четирижилен електрически кабел - две парчета, едното с дъл­жина 6м, а другото с дължина 9,70м, с обща дължина 15,70м марка САВТ (3x10 + 6 - меден), парче алуминиева ламарина с диаметър 60см и дебелина 2,5мм и три кабелни връзки от меден проводник с три кабелни обув­ки - със сечение на изолирания меден проводник 50кв.мм и дължина 39см. (ПВАЧ). Поставили ги в предварително донесения чувал и се върна­ли до автомобила. Чувала, заедно с инструментите поставили в багажника и потеглили към с.С.. Около 23,30ч. на 11.08.2007г., в местността Б., намираща се между селата Н. и С., ги спрели за проверка свидетелите П. П. и Д. Г., полицейски слу­жители в РПУ - гр.Д., Р. обл. Те открили в багажника на автомобила описаните по-горе вещи и инструменти, за които подс.Б. казал, че били намерени на някакво сметище, което не могъл да кон­­кретизира. Полицаите се усъмнили в това обяснение и тъй като подсъ­ди­мите Б. и О. нямали документи за самоличност ги отвели в приемната на полицейския участък в с.Н., а след това в РПУ - гр.Д.. Подс.Б. бил съпроводен от полицейски служител до ос­тавения в края на с.Н. автомобил, който впоследствие бил откаран в двора на РПУ - гр.Д..

Едновременно с разпитите на подсъдимите, полицаите прове­ли издирвателни мероприятия в района. Със съдействието и на подс. О. установили, че е разбито ел.табло на територията на бившето во­енно поделение край с.Щ.. Впоследствие, било установено по екс­пертен път, че иззетите от подсъдимите кабели са откраднати именно от­там. Откраднатите вещи били върнати на собственика им – М., в състоянието в което се намирали. Тяхната обща стой­ност възлиза на 604,05лв., съгласно заключението на приетата икономичес­ка експертиза.

Жалбоподателите възразяват против приетите фактически по­ложения в няколко насоки. На първо място претендират, че при разглеж­дане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните пра­вила, тъй като след доразследване, материалите по делото били пред­явени повторно само на подс.О.. Неправилно в мотивите съдът кре­дитирал показанията на свид.Ковачев и трасологичната експертиза, ко­ито били приобщени с цената на други процесуални нарушения. Това до­вело до необоснованост на присъдата, в която не били възприети обя­сне­нията на подсъдимите Б. и Б.. Счита още, че председа­телят на първоинстанционния съд неоснователно отказал да си направи отвод по искане на защитника.

Тези оплаквания, без изключение са мотивирано отхвърлени в мотивите на обжалваната присъда. Процесуалното нарушение е съществено единствено, когато е довело до ограничаване правата на страните. Сле­дователно не е достатъчно защитникът да заяви, че след връщане де­лото на прокурора разследването не е повторно предявено на част от об­виняемите. Нужно е още да посочи какви техни права са ограничени с неизпълнение на това задължение. Такъв опит действително е направен, до­­колкото жалбоподателят се позовал на искания и молби, подадени в пе­риода на допълнителното разследване. Те обаче не са приложени към де­лото и мълчаливо са оставени без уважение от прокурора. Това бездей­ствие, имащо безспорно характер на нарушение, не представлява самостоятелно процесуално нарушение, тъй като може да се отрази са­мо върху обосноваността на съдебния акт. По повод на конкретното оплакване, съществено е, че след връщане делото на прокурора, няма извършени следствени действия. Ето защо, като пропуснал да предяви разслед­ването на обвиняемите Б. и Б., органът на досъдебното производство не е ограничил процесуалните им права.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, досежно разпита на свид.К.. Според защитата, той е вършил действия по разследването и попада в категорията на лицата по чл.118 ал.2 от НПК. Това оплакване също е обсъдено в мотивите, а направените изводи се споделят от въззивния съд. Начало на действията по разкриване на пре­стъплението поставило задържането на тримата подсъдими в местността Б. от свидетелите П. П. и Д. Г.. Нали­це е бил законен повод по чл.208 т.4 от НПК, който предполага изготвяне на постановление за образуване на наказателно производство. Поради от­далечеността и късния час, преди съставянето му, бил реализиран втори­ят способ - съставен бил протокол за оглед на местопрестъплението (чл.212 ал.2 от НК). Участието на свидетеля, който няма процесуални функции е разположено във времето между тези две събития, следователно преди образуване на наказателното производство. Следователно за него няма забрана да свидетелства за обстоятелствата, при които е дадено извънсъдебното признание на подс.О..

Неоснователни са и оплакванията, че трасологичната експер­тиза по същество била следствен експеримент. НПК ясно разграничава двата способа на доказване, поради което смесването им е невъзможно. Експертизата е първичен способ за събиране на данни, когато са необ­ходими специални знания, а експериментът служи само за проверка и уточ­нение на вече получени данни. В случая, до изготвяне на експертното за­ключение, по делото не е било установено, че кабелите, предадени от подс.Б.и срязани с брадвата, открита в багажника на колата му. Това са нови данни, първично въведени в наказателното производство с експертното заключение. Следователно не става реч за проверка или уточняване, а за добавяне на нови данни. На последно място, но не и по значение е обстоятелството, че за събирането им са били необходими спе­циални знания, в областта на науката и техниката. Като отчита и обстоятелствато, че заключението е прието в присъствието на всички страни без възражения, включително от адв.Д. и подсъдимите, Окръжният съд преценява, че същото е годен източник на доказателства, поради кое­то законосъобразно е кредитирано от първостепенния съд.

Неясни са аргументите, свързани с часа на провеждане разпита пред съдия на обв.О.. Това следствено действие е извършено през нощта по преценка на разследващия орган. Процесуалният закон му дава това право, а от доводите на защитата не става ясно какво оплакване точно се прави. Очевидно е, желанието на дознателя да фиксира важно доказателство, което потвърждава обвинението. Обяснимо е и нежеланието на защитата да приеме този факт, но не може да предложи процесуални основания за изключване на този разпит от кръга на годните събрани доказателствени средства.

Подобни са оплакванията и във връзка с искането за отвод на председателя на първоинстанционния съдебен състав. Само от обстоятелството, че съдът не уважил искания, които защитата счита за съществени, не може да се обоснове извод за предубеденост. При липсата на как­вито и да било конкретни аргументи, съдията, обосновано отказал да се отведе от разглеждане на делото. От това впрочем защитата на подс.Б. не е пострадала, защото ако отклонените доказателствени искания са били основателни, ще е налице необоснованост като отменителното основание.

В подкрепа на твърдението си за предубеденост на съдията, пред тази инстанция жалбоподателят се позовава и на протокола, с който е потвърдена мярката за неотклонение. Намекът, който половинчато прави защитникът е в смисъл, че съдът е потвърдил задържането под стража преди разглеждане на делото. Този аргумент е несериозен, въпреки, че според протокола определението действително е произнесено в 9,30 часа. В този час според протокола от самото съдебно заседание, в залата са се намирали както тримата подсъдими, така и техните защитници. Към този момент са документирани други процесуални действия, с участието на страните и никой от тях не е възразил, че съдът произнася определение по чл.309 от НПК, преди да е постановил присъдата. Адв.Д. също е пропуснал това както в защитната реч, така и във въззивната жалба. Очевидно, е налице не процесуално нарушение, а техническа грешка, която с нищо не ограничава възможността на страните да осъществят правата си.

Предвид изложеното, Окръжният съд счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на съдебния акт. При анализа на доказателствата, Районният съд изложил значителни по обем, прецизни и логични мотиви. В тях обсъдил поотделно обясненията на подсъдимите и аргументите, с които всеки от тях отрича, участието си в престъпното деяние. Обосновано, с голямо внимание са обсъдени показанията на подс.О., дадени на досъдебното производство пред съдия, които съдът аргументирано кредитирал. Изрично са посочени доказателствата, които потвърждават казаното от него, поради което присъдата не се основава единствено върху оговор на съпроцесник. Като възприема напълно съображенията на първостепенния съд, на­стоящата инстанция, преценява, че материалният закон е приложен пра­вилно, а изводите относно авторството и вината на подсъдимите са за­коносъобразни.

При определяне на наказанията, Районният съд е обсъдил всички събрани до момента смекчаващи и отегчаващи отговорността об­сто­ятелства. След като правилно определил относителната им тежест, съ­дът наложил наказания в рамките на предвиденото от закона, като съоб­разил степента на участие на всеки един от извършителите в съвместната престъпна дейност. Пред настоящата инстанция не са наведени конкретни оплаквания или данни за необсъдени обстоятелства, поради което съдът счита наложените с обжалваната присъда за справедливи. При без­спорно доказано наличие на формалните предпоставки по чл.68 и чл. 70 ал.7, Районният съд законосъобразно разпоредил отделно изтърпяване на отложеното предходно наказание на подс.О. и неизтърпяната част от такова на подс.Б..

Предвид изложеното, настоящия състав на въззивната ин­ста­н­­­­­ция счита, че при­съ­дата следва да се потвърди из­ця­ло.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 190/22.Х.08г., постановена по НОХД № 2265/08г. от Русенски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.