№ 192
гр. гр. Д., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500445 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е въззивно, образувано след отмяна на първия
въззивен акт с решение № 125 от 13.07.2021 г. по гр.д.№ 2817/2020 г. на ІІІ
г.о. на ВКС и връщане на делото на въззивната инстанция за повторно
разглеждане на въззивната жалба с вх.№ 3255/11.02.2020 г. ( по
регистратурата на ДРС ) на ищеца С. С. С. от град Д. срещу решение № 99
от 24.01.2020 г. на Д.кия районен съд по гр.д. № 3159/2019 г., с което е
отхвърлен предявеният от него срещу „ Енерго – Про Продажби“ АД, град
Варна отрицателен установителен иск за парично вземане в размер от
6 621,26 лева по фактура № ********** от 16.08.2019 г. , съставляващо
стойност на допълнително начислено, доставено в негов енергоснабден имот
в град Д. количество ( 35 021,3 kWh ) електрическа енергия за периода
4.10.2017 г.- 3.10.2018 г .
При повторното разглеждане на делото от въззивния съд страните
поддържат всички по – рано заявени фактически и правни доводи, не сочат
нови факти. Събрани са нови доказателства от служебно допуснатата
експертиза съобразно указанията, дадени от касационната инстанция в
отменителното решение .
1
Въззивникът С. С. С. изразява чрез пълномощника си – адвокат В.К. -
становище, че събраните при новото разглеждане на делото доказателства
налагат уважаване на жалбата и на исковата претенция по съображения, че
отчитането в скрит регистър е несъвместимо със прилагането на
предвидените в Директива № 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13.07.2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия и отмяна на Директива 2003/54/ЕО мерки за защита на
потребителите, една от които е предоставяне на информация за
потреблението на абоната чрез визулизацията на показанията на електромера.
Позовава се на липса на законово уредена процедура в исковия период
относно способа за определяне на количеството енергия и цената му ,в случай
на манипулиране на електромера .
Въззиваемият „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна изразява чрез
пълномощника си – адвокат В.К. - становище, че събраните при новото
разглеждане на делото доказателства налагат потвърждаване на решението .
Срещу иска за оспорване на вземането въззиваемото дружество –
ответник е възразило, че е осигурило снабдяването на имота на ищеца с
електрическа енергия, че при техническата проверка ( на място ) на дата
3.10.2018 г. и метрологичната експертиза , изготвена от БИМ, е констатирано
разпределено в невизиуализиран регистър Т 3 количество електрическа
енергия от 35 021,3 kWh, което е потребено, но не установено при отчетите
на средството за търговско измерване, не е начислено в сметките на клиента и
не е заплатено от него.
В исковия период - 4.10.2017 г.- 3.10.2018 г. - страните са обвързани от
сключен при общи условия договор за продажба на електрическа енергия. Не
е спорно, че снабдяването на имота на въззиваемия с електрическа енергия до
крайната дата не е било прекъсвано. Както е посочено в касационното
решение, договорното правоотношение има специална регламентация в ЗЕ и
в правилата на ПИКЕЕ ( обн, Дв.,бр. 98/2013 г. ). Правилата на член 1 – член
47 от ПИКЕЕ не са действали в целия исков период с оглед отмяната им на
14.02.2017 г. Правилата на член 48 – член 51 от ПИКЕЕ са действали в целия
исков период с оглед отмяната им на 23.11.2018 г. Последните правила
уреждат други случаи за преизчисление на количеството електрическа
енергия, различни от процесния – на измерено количество енергия в
2
невизиуализиран регистър на електромера . Но както отново е посочено в
касационното решение, тази специална правна уредба – законова и
подзаконова – не изключва приложението на член 183 от ЗЗД . Действително
доставеното количество електрическа енергия за минал период и в случаите
на осъществено върху електромера неправомерно въздействие, водещо до
неизмерване или неотчитане на част от реално доставената енергия е факт,
свързан с изпълнението на договорното задължение на доставчика.
Установяването му е основание за дължимост от крайния клиент на
продажната цена за него в съгласие с член 183 от ЗЗД.
С оглед спецификата на въздействието върху средството за търговско
измерване ( по нататък СТИ ) и дадените в касационното решение указания
при настоящото разглеждане на делото служебно е възложено повторно
заключение за софтуерно прочитане на паметта му. Изготвено е от вещото
лице КР. Н. К. , *** със специалност – *** чрез използване на софтуерния
продукт за отчитане на електроенергия от средството за търговско измерване
на дружеството – въззиваем . Възложените задачи съответстват на
професиалната му компетентност.
От заключението се установява, че средството за търговско измерване е
от типа Caratdigitron M02 , с № 1115031400707373. Предназначено е за битови
потребители и за отчитане на електрическа енергия в две тарифи : 1.8.1. и
1.8.2 . Съществува сумарен регистър 1.8.0. , в който се събират показанията
на двата регистъра и който не е визуализиран на информационния дисплей на
електромера . При монтажа му на адреса на потреблението на дата 6.01.2015
г. показанията в двата регистъра за дневна и нощна тарифа са нулеви , което
означава, че е монтиран като новопроизведен със зададена от завода -
производител тарифност на измерването – в два тарифни регистъра. След
прочитане на тарифната схема вещото лице е установило, че последната
параметризация на процесното средство за търговско измерване е извършена
на 7.01.2015 г. в 20,40 часа ( ден след монтажа му). Промяната в данните в
паметта за параметризация е могла да се осъществи с помощта на софтуер
през входно – изходно устройство ( оптичен порт) – било чрез
специализирания сервизен софтуер за параметризация , защитен с пароли за
достъп, било чрез зловреден софтуер , разработен за този тип електромери,
било чрез физически достъп до паметта , който предполага разглобяване на
3
външната обвивка . С оглед липсата на данни за нарушаване на целостта му в
протокола за експертизата от БИМ този трети начин следва да се изключи.
Извършеното софтуерно въздействие е довело до активиране на
допълнителната тарифа и до скриването й - невизуализирането й на дисплея .
То е съзнателна човешка дейност, а не случайна техническа грешка . Не е
възможно да се установи с точност началната дата , от която е започнало
натрупването на данните в третия регистър и да се извърши разграничение на
количествата, потребени във всеки от часовите интервали за дневна и нощна
зона. Това е така, защото съхранената в третия регистър информация е за
общото консумирано количество , а не за датите и часовете на потреблението.
Вещото лице е заключило, че електромерът не отчита правилно
изразходваната електроенергия съобразно избраната от потребителя
тарифност на отчитането - в две тарифи и в два тарифни регистъра , в какъвто
смисъл е констатацията на БИМ , че „ електромерът не съответства на
техническите характеристики“. Но измереното в третия регистър количество
електрическа енергия от 35 021,3 kWh, ведно с измереното в другите два
регистъра за едногодишния период (4.10.2017 г.- 3.10.2018 г. ) от 6 406,7
kWh ( по констативен протокол на БИМ ) е възможно да бъде доставено за
същия период от 1 година. Това е така, защото техническите параметри на
СТИ позволяват през инсталацията на процесния имот да се потребява за едно
денонощие мощност ( най - ниската възможна ) от 6 kW или за една година
52 560 kWh ( а то е повече от 41 428 kWh = 6 406,7 kWh + 35 021,3 kWh) .
Въззивният съд възприема изцяло заключението на вещото лице. То е
изготвено при използване на специалните познания на експерта в областта на
компютърната техника и технология , по напълно адекватен на естеството на
твърдяното въздействие върху СТИ метод - за софтуерно прочитане на
паметта му . Аргументирано е във всички негови части. С него е потвърдено
установеното с метрологичната експертиза на БИМ нарушение във
функционалността на електромера и причината за него – неправомерно
софтуерно въздействие, съставляващо волеви човешки акт, активирал в
несъответствие с избраната от въззивника – битов абонат - тарифност за
измерване ( по две тарифи ) допълнителен, скрит регистър, който е започнал
да измерва потребената електрическа енергия в неопределен ден след
7.01.2015 г. по зададената тогава тарифна схема. Софтуерното въздействие е
извършено с цел записаното в третия регистър потребление да остане скрито
4
за инкасатора при ежемесечните отчети на СТИ и да не се начисли в сметката
на въззивника в негова полза и във вреда на дружеството. Защитната мярка да
бъде потребителят „ надлежно информиран за действителното потребление
на електроенергия“ по смисъла на приложение І т.1 ,б. „и“ към Директива №
2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отмяна на
Директива 2003/54/ЕО е останала нериложена, но причината за това е извън
поведението на оператора на мрежата . От недобросъвестността си – знанието
за неправомерното въздействие върху електромера , потребителят не може да
черпи права. Макар да не е установена началната дата , от която е започнало
натрупването в третия регистър, тази тарифна схема е била зададена от
7.01.2015 г. (прочетената дата на последната софтуерна настройка ) и е
действала до техническата проверка на място на 3.10.2018 г. , т.е. за целия
исков период,за който се претендира вземането .
С категоричност е установено, че цялото записано в третия регистър
количество електрическа енергия е преминало през инсталацията на
енергоснабдения имот на въззивника . Въпросът за това дали то изцяло или
отчасти е потребено само в исковия период следва да бъде решен съобразно
заключението по т.5 и извършеното от вещото лице прилагане на правилата
на техниката и опита . С оглед установената от вещото лице възможност за
потребяване и на записаното в третия регистър 35 021,3 kWh ( наред с
отчетеното от 6 406,7 kWh в другите два регистъра ) , въззивният съд приема,
че въззивникът го е потребил в исковия период и дължи на основание член
183 от ЗЗД да заплати цената му в размер от 6 621,26 лева , определена по
цени за технологични разходи и мрежови услуги за битови клиенти по член
51,ал.1 от ПИКЕЕ (отм. ), различни за двата подпериода . Следователно искът
за оспорване на вземането е неоснователен . Първоинстанционното решение ,
с което е е отхвърлен, е правилно и следва да се потвърди .
При този изход по спора въззиваемото дружество има право на
сторените за всяко от инстанционните производства ( двете въззивни и
касационното) разноски . За всяко едно от тях има представени
доказателства за заплатено възнаграждение от 1 584 лева с ДДС в полза на
АД „ ***“, чийто съдружник е един от пълномощниците му по делото (
вторият пълномощник е преупълномощен от него ). Но във всяко от
5
производствата ищецът е заявил възражение за прекомерност . Въззивният
съд приема, че делото е с ниска фактическа и правна сложност и адвокатското
възнаграждение за всяко от трите производства следва да се намали на
основание член 78,ал.5 от ГПК и да се определи в минималния размер – от
644, 71 лева с включен ДДС, изчислен съобразно правилото на член 7, ал.2,т.2
от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ( в ред. от Дв,бр.45 от 2020 г. ), действало към 10.06.2020 г.
,когато са приключени устните състезания в първото въззивно производство и
от 832,18 лева с включен ДДС , изчислен съобразно правилото на член
7,ал.2,т.2 от Наредбата ( в ред. от Дв,бр.68 от 2020 г. ) , действало към
приключване на касационното и настоящото въззивно производства . Освен
сумата от 2 309 ,07 лева ( 644,71 лева + 2х 832,18 лева ) , сбор от дължимата
част от адвокатските възнаграждения, въззиваемият има право на още 300
лева – разноски за експертиза за настоящото въззивно производство или на
разноски в общ размер от 2 609,07 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 99 от 24.01.2020 г. на Д.кия
районен съд по гр.д. № 3159/2019 г.
ОСЪЖДА С. С. С. ЕГН ********** от гр. Д., ***, *** да заплати на
”Енерго про-продажби”АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район ”Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І,
бул.”Владислав Варненчик” №258 сумата в размер от 2 609,07 ( две хиляди
шестстотин и девет лева и седем стотинки ) лева, сторени разноски за всички
инстанционни производства .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7