Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
гр. Габрово, 09. 12. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито
заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ
:В. Генжова
С.Миланези
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова в. гр. д. № 329 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 291/26.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 1859/2018г., Габровският районен съд е признал за установено, че А.С.М. *** дължи на
„В и К” ООД – Габрово сумата от 108.38 лв. – общ размер на неиздължена главница
за предоставени В и К услуги за периода 07.10.2015г.-07.03.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 23.03.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 11.63 лв. – лихва за просрочие за периода от
31.01.2016г. – 28.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1614/26.03.2018г. по ч.гр.д. № 559/2018г. на ГРС. Със
същото решение се е произнесъл и по разноските .
В законния срок против така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от А.М.,
чрез назначеният й особен представител адв. Ив.И..
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Изложените от първоинстанционният съд мотиви
били неточни, неясни и непълни.
Твърди, че претенцията си ищецът
основавал единствено и само на приложените по делото карнетни листи, които
счита, че са нередовно водени, тъй като
на тях няма редовно полагане на подпис на лицето, ползувател на услугата, а и
положените такива били доста различни. Към исковата молба не били приложени
фактури, които реално можели да удостоверят размера на претендираната сума. От
карнетните листи можело да се извлече единствено информация за доставеното
количество вода, но не и за дължимата сума за нея. Били направили възражение,
че фактурите приложени по делото са
издадени без да е ясно кой е периодът на
потребление, а и нямало данни те да са били връчени на жалбоподателката. Само
при реално връчени фактури, можело да се претендира заплащане на сумите по тях.
Счита, че исковата молба е останала
недоказана и моли да бъде отхвърлена като такава. В този смисъл моли да бъде
отменено обжалваното решение и да се постанови ново, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Ответникът в писменият отговор е оспорил
жалбата. Твърди, че в първото по делото заседание ответницата, чрез особеният
представител, е признала ползуването на посоченото в исковата молба количество
В и К услуги. Това обстоятелство е прието от съда за безспорно между
страните, поради което е и заличен
исканият от ищеца свидетел. За установяване размера на дължимата сума твърди, че е
представил по делото фактури, които не са оспорени от ответницата, както и общи
условия. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
След
извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Неоснователно е оплакването в жалбата,
че мотивите към решението на
първоинстанционният съд са неточни,
неясни и непълни.Установената фактическа обстановка е подробно и ясно описана в мотивите и
изведените възоснова на същата фактически и правни изводи са правилни.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че решението почива единствено и само на представените по
делото карнетни листи. Видно от проведеното о.с.з., че тези писмени
доказателства са били представени с исковата молба и приети като доказатества
по делото без да са оспорени от ответницата, чрез назначения й особен
представител. Дори напротив. Отразените като потребени количества вода в тези
карнетни листи, са приети като безспорни, с оглед изявлението на особения
представител на ответницата адв. И.. На основание това изрично изявление, както
и на база представените фактури, съдът е приел, че посоченото в карнетните
листи като потребено количество вода е безспорно между страните и изрично е
посочил, че този факт не подлежи на доказване. Предвид на тези обстоятелства
направеното едва с въззивната жалба оспорване на карнетните листи е преклудирано и не следва да бъде
разглеждано.
Неоснователно е и оплакването, че
предявеният иск е недоказан по размер. По отношение количеството потребена вода
между страните не е бил налице спор. Стойността на ВиК услугите е установена от
приложената по делото Заповед №
363/31.10.2012г. на директора на „В иК” ООД – Габрово издадена на осн. решение
№ Ц -48/30.10.2012г. на ДКЕВР. Видно от приложените фактури, стойността на
ползуваното количество вода е изчислена съобразно посочените в заповедта цени. Не
се констатира и грешка в пресмятането.
Неоснователно е и възражението, че
приложените по делото преписи от фактури са приети от съда в нарушение на
концентрационното начало. Видно е, че същите са представени от ищеца в първото
по делото заседание, когато е приет и доклада по делото и е разпределена
доказателствената тежест за страните. Неоснователно е и оплакването, че във
фактурите не е посочен периода, в който е била ползвана услугата. Всички
фактури съдържат посочване на периода, за който се претендира плащане на
потребените количества вода.
Без значение е дали фактурите са
предоставени на ответницата.Съобразно чл. 33, ал.1 от одобрените и
разпространени Общи условия, „В и К” операторът издава ежемесечно фактури, но
липсва вменено му задължение да връчва тези фактури на потребителите. В същият
текст е посочено, че срокът за плащане на използваните услуги е едномесечен от
издаване на фактурите. По делото не се твърди и не се установява ответницата,
сега жалбоподателка да е заплатила използваните от нея В и К услуги.
Пред въззивната инстанция не са
представени нови доказателства ,които да променят установената от
първоинстанционният съд фактическа обстановка и да налагат нови правни изводи.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като въззивната жалба не е уважена, то и на
жалбоподателят не се дължат разноски за тази инстанция, а на ответника по жалба
следва да бъдат присъдени направените
във въззивното производство разноски в размер на 360 лв.- адвокатски хонорар,
съобразно представеният по делото списък на разноските и доказателства за
плащането му
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 291/26.07.2019г., постановено по гр.д. №
1859/2018г., Габровският районен съд.
ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на „В и
К” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
бул.”Трети март” № 6 сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ разноски за
въззивната инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател
:
1.
Членове
:
2.