№ 18242
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110169902 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
06.11.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №69902 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК,
вр. чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба. подадена в съда в законен срок, от „.......“ ......, ЕИК:......,
1
със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от .....- Изп. директори, срещу А.
Д. Ц., с която се иска признаване за установено дължимостта на парични суми, на основание
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №41563/2022г. по описа на СРС, 165 състав, както следва: сума от 700 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем №.....г., сключен между ...... и
длъжника, сума от 66,91 лв., представляваща договорна лихва, за периода: 30.07.2020г.-
31.12.2020г. и сума от 320,40 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
31.07.2020г.- 31.07.2022г. Посочено е, че е сключен Договор за паричен заем №.....г. между
...... и длъжника, за сумата от 700 лв., платим на 23 седмични погасителни вноски, с краен
срок на плащане: 31.12.2020г. Изложени са твърдения за цедиране на вземането на
05.07.2021г. в полза на заявителя, както и че длъжникът е уведомен по пощата за това
обстоятелство от цедента, чрез упълномощения цесионер. Претендират се сторените
разноски.
Срещу така предявените претенции не е постъпил отговор на искова молба.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, като е приет за надлежно уведомен на
основание чл.41 от ГПК.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на процесния договор за паричен заем, като в
чл.1 кредитополучателят удостоверява с подписа си, че надлежно е получил в брой заемната
сума от 700 лв., при договорна лихва от 72,36 лв., неустойка за непредставяне в срок на
обезпечение по договора от 377,64 лв., неустойка за предсрочна изискуемост от 175 лв. и
разходи за събиране на вземането при неизпълнение за тел. обаждания, лични посещения и
изпращане на писма, при годишен лихвен процент от 40,05 %.
Представен и е препис на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
05.07.2021г., между ...... и ищеца и уведомително писмо до ответника за извършената цесия
и пощенско известие за доставяне, върнато като неполучено.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва
ответникът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за
кредит представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което
приложение намират разпоредбите на ЗПК. При иск за реално изпълнение на договорно
задължение ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор, който е
породил правните си последици и че е изправната страна по него. При предоставен
потребителски кредит в полза на кредитодателя след изтичане срока на действие на
договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се пораждат вземания срещу
кредитополучателя за непогасените размери на главница, възнаградителна лихва, мораторна
лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и при настъпването
на съответните правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се приема, че при
предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи грижата на добрия
търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита, която ЗЗПотр.
предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се преклудира с
изтичането срока за отговор на искова молба.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
2
основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9
от ЗПК, като в сключения договор липсва посочване на начина, по който се формира
годишния лихвен процент. Допуснато е нарушение и на чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, като не се
установява общият размер на кредита, доколкото в погасителния план е включена
единствено неустойката за непредставяне на обезпечение по чл.8 от договора. Липсва
отбелязване спрямо неустойката за настъпването автоматично на предсрочна изискуемост
при забава по чл.7, ал.4 от договора. Налице е и възможност за кредитодателя да начислява
разходи за събиране на вземането при неизпълнение в неопределяем размер. С оглед на
горното следва да се присъди чистата стойност на кредита- главница от 700 лв.
За пълнота следва да се посочи, че заповедното производство е факултативен правен
ред за защита на изискуеми граждански субективни притезания. Заповедта за изпълнение
няма характер на покана, подобно на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД, длъжникът следва да бъде уведомен за извършена промяна на личността на
кредитора. За изпълнение на горното предявилият претенцията си пред съд цесионер носи
доказателствената тежест. Доказателства за извършване по надлежен ред на горното не се
намират между кориците на делото. Заповед за изпълнение се издава само за изискуеми и
безспорни вземания, по които единственият въпрос е дали се оспорват от насрещната
страна. Заповедта за изпълнение няма характер на покана за плащане, подобно на исковата
молба. Видно от приложените към исковата молба доказателства, уведомлението до
кредитополучателя е изпратено по пощата с обратна разписка, като е върнато като
непотърсена пратка. При невъзможност за заявителя да реализира вземанията си по реда на
заповедното производство следва да предяви претенцията си по исков ред, в който случай
ведно с исковата молба следва да представи писмено уведомление за извършената цесия за
връчване на ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. В полза на ищеца
следва да се възложат разноски за двете съдебни производства в размер общо на 160,95 лв.,
представляваща съответни на изхода на спора разноски за заплатени държавни такси по
двете съдебни производства от общо 100 лв., съобразно изхода на спора и юрисконсултски
възнаграждения в минимални размери от 50 лв. за заповедното производство и от 100 лв. за
исковото производство, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Д. Ц., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ....- Изп. директор, съществува вземане за сумата от 700 /седемстотин/ лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем №.....г., сключен между ...... и
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в
съда- 01.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №41563/2022г. по описа на СРС, 165
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца искове за горницата над уважения размер до
пълно предявения размер за следните суми: сума от 66,91 /шестдесет и шест лева и
деветдесет и една стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 30.07.2020г.-
31.12.2020г. и сума от 320,40 /триста и двадесет лева и четиридесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 31.07.2020г.- 31.07.2022г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №41563/2022г. по описа на
СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Д. Ц., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ....- Изп.
3
директор, сума в размер на 160,95 /сто и шестдесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лв.,
представляваща сторени деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат препис на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4