№ 25
гр. Варна, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500014 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 273/18.10.2023г., постановено по гражданско дело № 146
по описа за 2023г. на Окръжен съд-Добрич, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Добрич, против решението в частта му, с която този въззивник е бил
осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Т. К. Т. от гр. Б.,
сумата от 8 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, които са
причинени на ищеца от незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по ДП №
155/2014г. по описа на РУ – гр. Балчик и пр. преписка № 137/2014 г. по описа
на РП-Балчик, което производство е прекратено на 19.04.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Счита се, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди не
е била доказана по основание и размер, тъй като свидетелските показания не е
следвало да бъдат кредитирани (като дадени от заинтересовани лица), а
експертното заключение по СПЕ е било непрецизно (тъй като изследването е
базирано изключително на твърденията на ищеца и не е обективно да се
изследват преживявания с 9-годишна давност). Налице е нарушение и на
материалната норма на чл. 52 от ЗЗД и на съдебната практика по нейното
приложение във връзка с определянето размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Сочи се, че разследването е било проведено в разумни
1
срокове, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение и
същият е бил ангажиран с действия по разследването за период по-малко от 4
астрономически часа. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му
част и отхвърляне на иска, а евентуално – за намаляване размера на
присъденото обезщетение.
В депозирания в срок отговор от Т. К. Т. чрез адв. М. Я., се поддържа,
че въззивната жалба е неоснователна. Счита се, че съдът правилно е
кредитирал показанията на свидетелите, както и заключението по СПЕ, тъй
като последното е базирано на клиничното диагностично интервю. Освен това
и самото заключение не е било оспорено от страните. Счита се, че приетият
от съда паричен еквивалент на доказаните по делото неимуществени вреди, е
силно занижен и не е съобразен с всички установени по делото обстоятелства.
Поддържа се становището, че съобразявайки особеностите на конкретния
случай и критериите, установени в задължителната съдебна практика за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, същото следва да е в
размер на 15 000 лв. Изложени са и конкретни съображения в тази връзка.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му от ответника
част.
2. Въззивна жалба на Т. К. Т. чрез адв. М. Я., против решението, в
частта му, с която отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за
разликата над присъдения размер от 8 000 лв. до размер от 15 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, които са причинени на ищеца от
незаконно обвинение по чл. 206, ал. 3 от НК по ДП № 155/2014г. по описа на
РУ – гр. Балчик и пр. преписка № 137/2014 г. по описа на РП-Балчик, което
производство е прекратено на 19.04.2018г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Счита се, че в тази му част решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Нарушена е нормата на чл. 52 от ЗЗД и
определеният размер на обезщетението не съответства на характера и
тежестта на търпените вреди – в тази насока са изложени подробни
съображения, базирани на анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и експертното заключение по СПЕ. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната му част и присъждане на допълнително
обезщетение в размер на още 7 000 лв., ведно със законната лихва от
19.04.21г. до окончателното изплащане на задължението.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивната жалба от
насрещната страна - Прокуратурата на Република България.
Решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с
които са отхвърлени претенциите за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., както и за
присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от
11.02.15г. до 18.04.21г.
В с.з. становищата, изразени във въззивните жалби и отговора, се
2
поддържат чрез процесуални представители на страните.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното
производство:
В исковата си молба, подадена на 07.03.23г., ищецът Т. К. Т. е твърдял,
че през 2014г. е било образувано ДП № 155/14г. по описа на РУ на МВР, гр.
Балчик, по което с постановление от 11.02.15г. същият е бил привлечен като
обвиняем за това, че на 09.09.2012 г. в гр. Балчик противозаконно присвоил
чужда движима вещ, която владеел, а именно комбиниран багер-товарач
„New Holland“, модел В100 ВLR, сериен № *, на стойност 67 650 лв.,
собственост на „У. К. А. Л.“ ЕАД, като обсебването е в големи размери –
престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което са предвидени
наказания „лишаване от свобода от 3 до 10 години“, „лишаване от право да се
упражняват правата по чл. 36, ал. 1, т. 6 и . 7 от НК“ и „конфискация на част
или цялото имущество“. С постановлението спрямо ищеца е била взета мярка
за неотклонение /МНО/ „Подписка“. С постановление от 11.01.2018 г. ДП е
било прекратено. Същото е било обжалвано от „У. К. А. Л.“ ЕАД пред съда и
потвърдено с определение № 22/19.02.18г. по ЧНД № 19/18г. на РС-Балчик.
Последното е било обжалвано от посоченото дружество и с определение №
131//19.04.18г. по ВЧНД № 125/18г. на ДОС същото е било потвърдено, с
което прекратяването на ДП е станало окончателно. Ищецът е посочил, че
продължилото 4 години наказателно производство му е създало чувство на
несигурност в бъдещето, с оглед предвиденото за деянието наказание, от
което той е претърпял болки и страдания. Явяването на ищеца пред
разследващите органи му е нарушило нормалния начин на живот, а
наложената МНО му е създала неудобства, свързани с пътувания в страната и
чужбина, предвид изискваното в такива случаи разрешение от съответния
прокурор. Повдигнатото обвинение е накърнило честта и достойнството на
ищеца и го е накарало да се чувства унизен. Предвид чистото му съдебно
минало, всяка негативна емоция, предизвикана от наказателното
производство, била многократно усилена, водейки до кошмари, редовно
безсъние, които са го правели непълноценен през деня. Били изгубени
доброто му име и доверието, градено в обществото, което от своя страна
довело до множество душевни терзания и социална изолация, продължаваща
и понастоящем. В обкръжението на ищеца се разнесла информация, че той е
лъжец и измамник, поради което бизнес-възможностите му рязко намалели.
Отношенията в семейството също се обтегнали заради грозящата го опасност
да бъде лишен от свобода, което се изразявало в скандали, неразбирателство
и затруднено общуване. Това е нанесло непоправими психически травми на
ищеца, които той не е преодолял и към момента на подаване на исковата
молба. Отправеното до съда искане е било да се осъди ответника да му
заплати обезщетение за претърпените от незаконното наказателно
производство неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на първоначалното привличане на ищеца като
3
обвиняем, до окончателното изплащане на обезщетението.
В депозирания от ответната страна отговор искът е оспорен като
неоснователен, тъй като не е подкрепен с доказателства за претърпени
неимуществени вреди, които да са пряко следствие от воденото срещу ищеца
наказателно производство. Освен това претендираният размер на
обезщетението се счита за прекомерен, съобразно конкретните обстоятелства
по делото относно вида и характера на упражнената процесуална принуда,
продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и
с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова;
икономическия растеж, стандарта на живот и други икономически
показатели. Разследването в случая е било проведено в разумни срокове, била
е взета най-леката МНО и ищецът е бил ангажиран с действия по
разследването по-малко от 4 астрономически часа. Поддържало се, че законна
лихва върху обезщетението се дължи от влизането в сила на прекратяването
на ДП, а освен това е било релевирано възражение за изтекла кратка
погасителна давност за лихвите.
Така наведените от ищеца в исковата молба твърдения по фактите,
както и формулираният петитум, сочат на иск с правна квалификация по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – претендира се присъждане на обезщетение за
описаните в исковата молба неимуществени вреди, настъпили като последица
от повдигането и поддържането на незаконно обвинение. Обезщетението в
такава хипотеза се определя глобално.
С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по така въведените
като основания на иска факти, подведени под хипотезата на приложимата
материалноправна норма и в рамките на отправеното искане, решението в
обжалваните му от страните части се явява допустимо.
Съгласно трайно установената задължителна практика (ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във
формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД/) понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета
и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца
преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от
тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е
взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко
4
това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр. Значение има и обстоятелството как се е отразило
повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за
умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на
обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни
осъждания. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени
вреди от този деликт. Когато се определя и обезщетение на вредите от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧ, същото се определя глобално като съдът в
мотивите на решението си следва да обсъди и критериите за бавно
правосъдие по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, както и да посочи частта, която се
присъжда за вредите от неразумния срок на производството (т. 1 от ТР №
1/27.11.23г. по т.д. № 1/22г. на ОСГК на ВКС). В този смисъл
неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от
гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера
на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид
или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но
изключително рядко те могат да са идентични изцяло.
Видно от материалите на приобщеното към доказателствения материал
ДП № 155/14г. на РУ на МВ , гр. Балчик, че същото е било образувано с
постановление от 16.06.14г. (т. І, л. 2) въз основа на резултатите от извършена
предварителна проверка по подадено на 15.01.14г. съобщение от „У. К. А. Л.“
ЕАД за извършено от ищеца престъпление (т. І, л. 51-84). Няма данни това
постановление да е било връчвано или да е станало известно на ищеца преди
привличането му като обвиняем, а и такова твърдение в исковата молба
липсва. По извършваната предварителна проверка ищецът е давал само
обяснения на 27.03.14г. (т. І, л. 38). С постановление от 11.02.15г. Т. е бил
привлечен като обвиняем в извършването на престъпление от общ характер,
за това, че на 09.09.2012 г. в гр. Б. противозаконно присвоил чужда движима
вещ, която владеел, а именно комбиниран багер-товарач „New Holland“,
модел В100 ВLR, сериен № *, на стойност 67 650 лв., собственост на „У. К. А.
Л.“ ЕАД, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал.
3, вр. ал. 1 от НК, за което са предвидени наказания „лишаване от свобода от
5
3 до 10 години“, „лишаване от право да се упражняват правата по чл. 36, ал.
1, т. 6 и . 7 от НК“ и „конфискация на част или цялото имущество“. Взета е
била МНО „Подписка“. На същата дата е проведен разпит на ищеца в
качеството му на обвиняем (т. І, л. 86-88). Разследването е било предявено на
ищеца на 02.04.15г. Поради направени искания от процесуалния представител
на обвиняемия, с постановление от 06.04.15г. е разпоредено събирането на
допълнителни писмени доказателства по ДП, след което е последвало ново
предявяване на разследването на 05.05.15г. Новите доказателствени искания
на обвиняемия чрез неговия представител са били оставени без уважение с
постановление от 13.05.15г. и с ново постановление от 09.06.15г. е направено
ново предявяване на разследването (т. ІІ, л. 260-266). Досъдебното
производство на този етап е приключило с мнение за повдигане на обвинение
спрямо ищеца пред съда за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. ал. 1
от НК. От приложените в т. ІІІ от ДП съдебни актове се установява, че
спрямо ищеца е бил внесен и обвинителен акт в РС-Балчик, където по НОХД
№ 122/15г. е била постановено присъда № 10/09.06.16г., с която ищецът е
бил признат за виновен в извършване на престъплението, за което е бил
привлечен като обвиняем, и му е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от 5 години. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия чрез
процесуалния му представител и по образуваното ВНОХД № 298/16г. на
ДОС е постановено решение № 94/19.10.16г., с което същата е била
отменена изцяло и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения.
След връщане на делото на органите на досъдебното производство са
били извършвани множество процесуални действия за събиране на
допълнителни доказателства по разследването относно регистрация и
местонахождение на процесния багер, по неговото обезпечаване и
застраховане. Предвид липсата на доказателства за установяване на
инкриминираната вещ и за своенето й от страна на обвиняемия,
разследващият полицай е съставил писмено мнение от 13.12.17г. за
прекратяване на наказателното производство. Въз основа на отправени
искания от представител на лизинговото дружество при предявяване на
разследването на 20.12.17г., са били предприети действия по допълнително
събиране на писмени доказателства. След новото предявяване на
разследването на представител на дружеството е изготвено на 09.01.18г. ново
мнение за прекратяване на наказателното производство и на 11.01.18г. с
Постановление на прокурор при РП-Балчик досъдебното производство е било
прекратено. Последното е било обжалвано от представител на „У.К. л.“ ЕАД
пред РС-Балчик, който с определение № 22/19.02.18г. по ЧНД № 19/18г. е
потвърдил изцяло постановлението. Актът на РС-Балчик е бил обжалван от
посоченото дружество пред ДОС, който с определение № 131/19.04.18г. по
ВЧНД № 125/18г. го потвърдил.
Поради горното и главно поради наведеното в исковата молба по
6
настоящото дело от самия ищец твърдение, на което е основал предявения
иск - че началото на наказателното производство против него е поставено с
Постановлението за привличането му като обвиняема на 11.02.15г., то именно
този момент следва да се приеме като начален за определяне
продължителността на провеждането наказателно производство против
ищеца. Същото е продължило до постановяването на определението на ДОС
на 19.04.18г., поради което и общата продължителност на незаконното
преследване на ищеца е от 3 години, 2 месеца и 8 дни . Имайки предвид
характера на деянието, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем,
необходимостта от събиране на множество писмени и гласни доказателства,
вкл. и по издирване на вещта, действията по проверка на изнесените от
обвиняемия и свидетелите данни, преминаването на делото и през съдебната
му фаза на две инстанции, при което компетентните органи са извършвали
непрестанни действия, свързани с технологично време (изискването на
информация от множество институции и държавни и частни органи), съдът
приема, че съобразно критериите на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията, не е налице.
За установяване на негативните преживявания на ищеца от воденото
срещу него незаконно наказателно производство, по делото са ангажирани
гласни доказателства чрез разпита на свидетели. Според показанията на св. М.
(който сочи, че са семейни приятели с ищеца от 20 години), Т. е бил полицай
в к.к. „А.“ * години, след което напуснал и започнал да се занимава с частен
бизнес. Когато е започнало наказателното производство срещу ищеца, той
бил много уплашен, тъй като се страхувал да не бъде осъден и да не го вкарат
в затвора. Хората от гр. Б. също започнали да говорят, че Т. е бандит и ще го
вкарат в затвора. Ищецът се затворил вкъщи и не излизал, започнали кавги
със съпругата му, започнал да повишава кръвното налягане. Последното
наложило свидетелят да води ищеца 2-3 пъти в спешното отделение. През
това време ищецът не работел, тъй като се затворил в себе си и бил много
разсеян. Привежда пример, при който ищецът започнал работа като доставчик
на плодове и зеленчуци, но объркал населеното място, в което да достави
стоката и така го изгонили от работа. В дома на ищеца скандалите ставали
заради делото и поради липсата на пари, тъй като издръжката се осигурявала
от доходите на съпругата и от подпомагане от близки и приятели. Поради
започналото против ищеца наказателно производство, бил му е иззет и
законно притежаван пистолет, получен от съпругата на негов починал колега
като подарък за спомен. Свидетелят сочи, че ищецът има две деца.
В качеството на свидетел е разпитан и синът на ищеца, чиито показания
съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Свидетелят Т. сочи, че
наказателното производство против баща му започнало, когато той е бил на *
години. То било водено за някаква измама с някаква продажба, но
подробности свидетелят не знае. Когато започнало наказателното
производство баща му загубил възможност да работи, както и доверие в
7
хората и в роднините. Възникнали финансови проблеми, тъй като двете деца
на ищеца учили и живеели под наем в друг град и поради това трудно се
издържали. Сочи, че възникнали проблеми между родителите му, свързани с
финансите. Хората в града се отдръпнали от баща му и не искали да имат
нищо общо с него. Въпреки, че получавал подкрепата на семейството си,
ищецът станал изнервен, бил разстроен и изпаднал в депресия, станал
разсеян. След приключване на наказателното производство ищецът станал по-
спокоен, нямало излишно напрежение, започнал да работи и постепенно
възстановил връзките си със стари познати. По време на разследването баща
му доста напълнял. Свидетелят е чувал грозни коментари по адрес на баща си.
Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на
съдебнопсихиатрична експертиза. Същото е изготвено въз основа на
проведено с ищеца двукратно интервю и въз основа на данните от делото. В
заключението е прието, че до момента на извършеното изследване в
психичното състояние и поведение на ищеца не е имало прояви на
определени психопатологични отклонения и разстройства, които да дадат
основание на експерта да приеме, че той страда от психично заболяване в
тесния клиничен смисъл, поради което заключението е, че Т. е психически
здрав. Вещото лице сочи, че в резултат на воденото спрямо ищеца досъдебно
и съдебни наказателни дела са налице промени в неговото психично
състояние: при връчването на постановлението за привличането му като
обвиняем по досъдебно производство, ищецът е изпаднал в състояние на
остра стресова реакция, чиято продължителност е била от порядъка на
няколко часа. Впоследствие влошеното му психично състояние е продължило
да персистира във времето и съобразно клиничната му изява е прераснало в
смесена тревожно-депресивна реакция, която се отнася към т. нар.
разстройство в адаптацията. Давността й е била от порядъка на няколко
месеца. След отзвучаване на нейните прояви, влошеното психично състояние
е продължило да персистира и е приело клиничната характеристика на
посттравматично стресово разстройство, което се явява като протрахиран във
времето отговор от психично естество към преживяваната масивна
психотравма от воденото наказателно производство. Това посттравматично
стресово разстройство е имало хроничен ход във времето с флуктуираща
интензивност на неговите прояви. Давността му е била до момента на
прекратяване на наказателното производство през 2018г. Имайки предвид, че
ищецът е бил разпитван, участвал е в различни процесуални действия при
които е бил адекватен, вещото лице достига до извода, че посттравматичното
стресово разстройство при него не е психоза в тесния клиничен смисъл и той
е бил в състояние правилно да възприема фактите по делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Вещото лице е категорично, че понастоящем Т.
се намира в добро психично здраве. Същият не споделя оплаквания от
психично естество, които евентуално биха наложили определена
медикаментозна намеса. Негативните преживяванията при ищеца се
изразявали в тревожност, неспокойствие и притеснителност, но без характера
8
на болестно състояние. Според експерта, понастоящем ищецът отново
преработва преживените събития във връзка с обсъжданото наказателно
производство, поради което прави извод за наблюдавана масивна
психотравма. Въпреки това ищецът е критичен към реализираните от него
действия, поведение, като е налице адекватна оценъчност. Проявите на
посттравматичното разстройство с давност около четири години, постепенно
във времето са се редуцирали по интензивност и са отзвучали напълно.
При съвкупния анализ на гласните доказателства и заключението на
психиатричната експертиза се налага извода, че от момента, в който ищецът е
бил привлечен като обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление,
същият е бил много уплашен, тъй като се страхувал да не бъде осъден и да
търпи ефективно наказание „лишаване от свобода“. Т. се затворил се в себе
си и ограничил социалните си контакти, тъй като в малкия град е бил добре
познат и хората започнали да си говорят, че той е извършил престъпление.
Отношенията в семейството се обтегнали поради неговото напрегнато
поведение и липсата на достатъчно финансови средства, тъй като ищецът
спрял да работи и да получава доходи. Както сочи вещото лице, след
преминаване на острата стресова реакция от съобщението, че ищецът е
привлечен като обвиняем, продължила няколко часа, същата е придобила
клиничните прояви на смесена тревожно-депресивна реакция. По същността
си това е разстройство в адаптацията, тъй като е било налице висящо
наказателно производство, което като стресогенен фактор е продължавало да
въздейства негативно върху психиката на ищеца, който не е бил подготвен да
го преодолее с досегашните способи. Това състояние на ищеца продължило
няколко месеца. Влошеното психично състояние при ищеца е продължило и е
приело клиничната характеристика на посттравматично стресово
разстройство, което е протрахиран във времето отговор от психично естество
към преживяваната масивна психотравма от воденото наказателно
производство. Това психично състояние на ищеца продължило до момента на
прекратяване на наказателното производство през 2018г. И двамата свидетели
сочат на проявите на това състояние – напрегнатост, неконцентрираност и
тревожност, продължило през времетраенето на наказателното производство.
След приключването с окончателен акт за прекратяването му обаче, проявите
на посттравматичното разстройство постепенно във времето са се редуцирали
по интензивност и са отзвучали напълно.
По делото не са ангажирани доказателства за влошаване на физическото
състояние на ищеца – липсват доказателства за болестно състояние, свързано
с кръвното налягане (с оглед изнесените данни от св. М.), както и за
провеждани медицински прегледи и за предприето лечение на физически или
психически страдания или заболявания.
Отделно от горното няма доказателства за коренна промяна в
отношението на обкръжаващата ищеца социална среда, освен за негативните
коментари на някои техни съграждани. Напротив, ищецът и семейството му
са продължили да получават морална и материална подкрепа от своите
9
приятели и роднини. Не е имало и обективни пречки ищецът да продължи да
полага труд, макар и той доброволно да се е лишил от техниката, с която
неговото търговско дружество е разполагало до прехвърляне на собствеността
върху дружествените му дялове на трето непознато лице. Липсват
доказателства за нарушено доверие в неговите професионални и технически
умения или за отказ за осъществяване на съвместни проекти или възлагането
на работа именно поради повдигнатото обвинение. Самият ищец е признал
пред органите на досъдебното производство, че поради неизплащане на
уговорени възнаграждения от възложители на работата на неговото търговско
дружество, през 2011г. са настъпили финансови затруднения, мотивирали го
да си прехвърли дружествените дялове. Тези финансови загуби вероятно от
своя страна също са рефлектирали върху възможността за издръжка на
семейството.
Същевременно на ищеца е била наложена най-леката МНО, която не го
е ограничила в свободното придвижване в страната, а данни за искания за
напускане на пределите на държавата няма събрани по делото.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че ищецът е
претърпял негативни преживявания от незаконното обвинение, което за
определен период от време (4 месеца и 10 дни) е имало за последица и
постановяването на осъдителна присъда с налагане на наказание „лишаване
от свобода“ с определен период на отлагане на изпълнението му. Това е
повлияло негативно на психичното му състояние, което преминавайки в
отделни състояния на стрес и протрахирана стресова реакция от
стресогенното събитие, е продължило за целия период на наказателното
производство. Ищецът е бил неосъждан и бивш служител на
правоохранителните органи, което допълнително е повишило интензивността
на преживяванията му. Тези негативни преживявания са затруднили
функционирането на ищеца в неговото ежедневие. Отчитайки всички тези
конкретно установени по делото обстоятелства, както и конкретната
социално-икономическа обстановка в страната в периода на понасяне на
вредите (2015г.-2018г.), когато минималната работна заплата за страната е
била съответно през годините: 360/380 лв., 420 лв., 460 лв., 510 лв., а средният
паричен доход на едно лице по данни на НСИ е бил съответно 4 886 лв. за
2015г., 5 105 лв. за 2016г., 5 526 за 2017г. и 5 940 лв. за 2018г., то според съда
адекватното парично обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да се определи в размер на 8 000 лв. (сума, представляваща
около 18 средно аритметично изчислени минимални работни заплати за
периода и 1.5 от средно аритметичния среден паричен годишен доход на
едно лице за посочения период). Поради идентичността на правния извод,
инкорпориран в първоинстанционното решение, същото следва да бъде
потвърдено в обжалваните му от двете страни части.
По разноските за въззивното производство.
Въззиваемият Т. е бил представляван пред въззивната инстанция от
10
надлежно упълномощен адвокат от адвокатско дружество „Я. и съдружници“,
гр. Д., с което е сключен договорът за правна защита и съдействие на страната
по делото за осъществяване на безплатна адвокатска защита на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв. Срещу неоснователната жалба на Прокуратурата на Република
България е бил подаден отговор и е осъществено процесуално
представителство на страната в открито с.з. Отправено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска защита, ведно с ДДС, тъй като адвокатското дружество е
регистрирано по ДДС (л. 42-49 от въззивното дело). Поради това и на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. насрещната страна следва да бъде осъдена да
заплати на адвокатското дружество съразмерна част от адвокатското
възнаграждение, дължимо за осъществената защита пред въззивната
инстанция. При защитаван материален интерес от общо 15 000 лв. (чрез
собствената въззивна жалба за сума от 7 000 лв. и чрез отговора на въззивната
жалба на насрещната страна за сума от 8 000 лв.), минималното адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 на
ВАдвС възлиза на 1750 лв., а съразмерната част от него спрямо отхвърлената
въззивна жалба на насрещната страна, е в размер на 933.33 лв. Последната
сума, ведно с ДДС следва да се присъди на адвокатското дружество.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273/18.10.2023г., постановено по
гражданско дело № 146 по описа за 2023г. на Окръжен съд-Добрич, в частите
му, с които Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „*“, № *,
представлявана от главния прокурор, е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, да заплати на Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „*“, № *
сумата от 8 000 (осем хиляди) лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които са причинени на ищеца от незаконно обвинение
по чл. 206, ал. 3 от НК по ДП № 155/2014 г. по описа на РУ на МВР-гр.
Балчик и пр. преписка № 137/2014 г. по описа на РП-Балчик, което
производство е било прекратено на 19.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; и е
отхвърлен предявения от Т. К. Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „*“, № *
против Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „*“, № *,
представлявана от главния прокурор, горния иск в останалата му част над
присъдения размер от 8 000 лева до сумата от 15 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „*“, № *
да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, гр. Д., бул. „* *“, №
*, ет. *, офис *-*, БУЛСТАТ * сумата от 933.33 (деветстотин тридесет и три
лева и тридесет и три ст.) лв., ведно с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
11
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12