№ 456
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20201001002639 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството
срещу първоинстанционно решение № 881 от 24. 06. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав по т.д. № 1171 по
описа на съда за 2019 г., в осъдителната му част. С обжалваното
първоинстанционно решение частично е уважен и частично е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя - ищец К. В. Т. срещу жалбоподателя –
ответник „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО
МЕДИЦИНСКА ОНКОЛОГИЯ – ДОЦЕНТ Д-Р В. Ц. – СОФИЯ“ ООД, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от Търговския закон ТЗ) за
осъждане на ответника в производството да заплати на ищеца една пета от
паричната равностойност на дяловете му на съдружник, прекратил с
предизвестие участието си в ответното дружество, със съответните законни
последици по отношение на лихвите и разноските.
Жалбоподателят - ответник обжалва решението в осъдителната му част
1
изцяло, по съображения за необсъждане от страна на първоинстанционния
съд на приетото по делото заключение на вещото лице /ВЛ/ по съдебно
счетоводна експертиза /ССЕ/ неговата /според жалбоподателя/ цялост, което
необсъждане жалбоподателят квалифицира като допуснато от съда
процесуално нарушение, довело до неправилни фактически изводи, на свой
ред обусловили неправилни правни такива, като крайни изводи, обусловили
изхода на делото в първата инстанция.
На свой ред, самото заключение на ВЛ по ССЕ е критикувано в жалбата
по съображения, които сочат на твърдяна от жалбоподателя необоснованост
на заключението, главно /това важи и за описаните по-горе оплаквания срещу
изводите на съда в решението му/, поради невземане предвид отговорите на
въпроси, поставени на ВЛ от ответника.
По изложени в жалбата съображения се иска отмяната на
първоинстанционното решение в осъдителната му част и постановяването на
ново такова по съществото на спора, с което предявеният срещу
жалбоподателя иск да бъде отхвърлен в цялост, със законните последици,
претендират се разноски.
Жалбоподателят – ищец оспорва жалбата, не претендира разноски.
Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
2
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно по същество в обжалваната му част, поради следното:
Решението, като постановено от законен съдебен състав, в императивно
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на дискреционните
правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца
в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и
търсената с иска защита (чл. 127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и
допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
първоинстанционното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните от въззивниците оплаквания в
жалбите им, първоинстанционното решение се явява и правилно, поради
следното:
Приложимата по делото материалноправна уредба не допуска
изчисляването на размера на дружествения дял да става на друга база, освен
на балансовата стойност на активите, първата и главна основа за
определянето на която пък е т.нар. „историческа цена“ на същите, и това
конкретно тълкуване на основно приложимата по делото правна норма –
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, в частта и „…въз основа на счетоводен
баланс…“, е отдавна възприето и последователно провеждано в практиката на
касационната съдебна инстанция. Съответно – като неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон, би било квалифицирано
всяко, дадено от съдебните състави, разрешение на главния, спорен по делото
въпрос относно начина на определянето, респ. – конкретния размер на
паричната равностойност на дела на напусналия съдружник – ищеца,
3
базирано на друга, пр. пазарна цена на активите на дружеството, налични по
баланса му към релевантния момент във времето – края на месеца на
прекратяване на членството му в дружеството, но оценявани именно по
пазарна, а не по балансова, включително и евентуално – по корекционна
такава, въз основа на изготвен по делото, коригиран счетоводен баланс, тяхна
цена.
Сезиран с иск, като предявеният, съдът не е властен да определи по друг,
освен по възприетият в практиката, като задължителен за съдилищата начин,
процесната парична равностойност на дела на напусналия съдружник, но е
оправомощен и длъжен да предприеме съответните, поискани от страните в
производството /в случая – от ищеца/ процесуални действия, осигуряващи
правилното прилагане на материалния закон в случаите, в които
ангажираният от ответника, като заинтересована при това от изхода на делото
страна, счетоводен баланс, изготвен от самия него, и за нуждите на
определянето на тази парична равностойност, съобразно разпоредбата на чл.
125, ал. 3 от ТЗ, не отговаря на всички, нормативно установени от
разпоредбите на действащия обективен правов ред, изисквания за
съставянето, и представянето му.
Балансът на дружеството съставлява частен свидетелстващ документ и
доколкото в случаите, какъвто е и процесният, удостоверява изгодни за
ответника обстоятелства, то при евентуалното му, и аргументирано оспорване
от противната по делото страна, същият не се ползва с материална
доказателствена сила в установяването на тези обстоятелства.
В случаите обаче, като процесният, в които счетоводният баланс на
дружеството, представен по делото не е оспорен, правилното изясняване на
делото от фактическа страна предполага вещо лице със специални знания да
даде заключение относно действителната, релевантна за процесната оценка на
дела на ищеца – напуснал съдружник, счетоводна информация досежно
балансовата стойност на активите и пасивите /в участващите им в оценката
техни подвидове/ на дружеството – ответник.
Изцяло в съответствие с така изложените принципни положения, е
процедирал първоинстанционния съд, както в течение на производството – в
процеса на събирането на доказателствата по делото и при оценката им, така
4
и при постановяването на обжалваното си решение, включително в
обжалваната от ответника, негова осъдителна част, респ. – и при
обосноваването на този именно изход по на делото по главния иск, в
решаващите си изводи по съществото на спора, изложени в мотивите към
решението.
На свой ред в заключението си, прието по делото без да е оспорвано от
жалбоподателя, ВЛ по ССЕ е съобразило изцяло и в пълнота релевантните за
конкретния процесен случай и в спор, като процесния – по иск с правно
основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, икономически /балансови/ показатели на
дружеството – ответник, и към също релевантния, както се посочи, и
правилно определен от съда, момент, в какъвто смисъл както ВЛ, така и
първоинстанционния съд не са допуснали каквато и да било необоснованост,
и/или непълнота на заключението си /ВЛ/, съответно – на мотивите на съда, а
бланковите твърдения за обратното във въззивната жалба, са изцяло
необосновани.
Съдът не е длъжен за пълнота на изложението, както обикновено се
практикува, да обсъжда неотносими към релевантните за установяване на
съществуването /и евентуалният му размер/, на вземането на ищеца факти от
действителността, дори и да е допуснал при попълването на делото с
доказателства, събирането на такива и относно невключени в предмета на
доказване по делото обстоятелства – такива от значение за съществуването на
заявеното за съдебна защита субективно материално гражданско право на
ищеца, съответно, както в случая – и на паричната му оценка.
В изложения смисъл, решаващите изводи на първоинстанционния съд
досежно конкретният размер на паричната равностойност на дела на ищеца в
дружеството към правилно определеният, релевантен момент на оценката, са
базирани на безспорно установените в практиката, включително на
касационната инстанция, балансови показатели на дружеството ответник в
относимата им към така извършваната, за нуждите на конкретното
производство част, която преценка е и изцяло достатъчна за обосноваността и
правилността на решението /валидността и допустимостта му са извън
съмнение/, оплакванията за обратното във въззивната жалба, с която
настоящата инстанция е сезирана, са изцяло неоснователни, поради което и
5
обжалваното с нея първоинстанционно решение, като валидно, допустимо и
правилно по същество, следва да бъде потвърдено в обжалваната му
осъдителна част, със законните последици.
В отхвърлителната му част, като необжалвано от ищеца, решението е
влязло в сила.
С оглед изхода на делото в настоящата въззивна инстанция, по
установените по делото от първоинстанционния съд обстоятелства от
фактическа и правна страна, въззивният състав, на основание чл. 272 от ГПК
препраща и към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски за
въззивната инстанция, а ответникът по жалбата не претендира такива.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 881 от 24. 06. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав по т.д. № 1171 по
описа на съда за 2019 г. в осъдителната му част, с която е осъдено
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО
МЕДИЦИНСКА ОНКОЛОГИЯ – ДОЦЕНТ Д-Р В. Ц.-СОФИЯ“ ООД, ЕИК:
********* да заплати на К. В. Т. сумата 31 080 лева, представляваща 1/5 част
от паричната равностойност на притежаваните от нея дружествени дялове в
дружеството, чиято обща стойност е в размер на 155 400 лева, ведно със
законната лихва от 21. 06. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7