Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Костова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на А. М. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. Й.М. ВТАК против Решение № 509 от 03.06.2015 г. по гр. д. № 149/2015 г. по описа на Районен съд В. Т., в частта, в която съдът е определил размер на частта му в процесните имоти, допуснати до делба. В жалбата се навеждат оплаквания, че решението на ВТРС в обжалваната му част е неправилно – постановено е в нарушение на материални закони, съществени съдопроизводствени правила, основни принципи на правото и делбеното производство. Поддържа, че съдът не е съобразил Нотариален акт № 2154, том XI, рег. № 15268 по нот. дело № 1446/2009 г. на нотариус Т.Б., който не е отменян и отразява признатото по силата на закон право на собственост върху 1/6 ид.ч. въз основа на завещателно разпореждане от страна на Г.Т.П., отделно от полагащата му се квота по наследствено правоприемство. Оспорва първоинстанционният съд да е имал право да разглежда повторно искането за отмяна на издадения нотариален акт за обстоятелствена проверка № 1381, том VII, рег. № 11116, н.д. № 1046/2010 г. по обстоятелствена проверка, след като има влязло в сила решение за това. Въззиваемите страни по делото не са депозирали отговор в срока по чл. 259 ГПК. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят А. М. Р. се явява лично и се представлява от адв. Й.М. ВТАК. Поддържат, че освен определената от съда квота в размер на 2/12 ид.ч., жалбоподателят има още 2/12 ид.ч. Въззиваемите С. П. Н., М. К. Ц., П. К. Ш., П. Й. П., Д. С. Н. в проведеното по делото открито съдебно заседание се представляват от адв, И.И., ВТАК. Оспорват изцяло подадената жалба като неоснователна. Молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Въззиваемата М. М. Т. в проведеното по делото открито съдебно заседание се представлява от адв. К.П., ВТАК. Оспорват изцяло подадената жалба като неоснователна. Поддържат, че силата на пресъдено нещо на Решението по гр.д. № 2199/2013 г. по описа на ВТРС няма как да обвърже страните, спрямо които производството по делото е било прекратено. Молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Окръжен съд В. Т., като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимна страна, която имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено. Съдът следва да се произнесе само по наведените в жалбите възражения за неправилност на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. П. Н., М. К. Ц., П. К. Ш., П. Й. П., Д. С. Н. с иск против А. М. Р. и М. М. Т. за допускане до делба на недвижими имоти, подробно индивидуализирани в исковата молба. Съединен е иск за приемане на установено по отношение на А. М. Р. и М. М. Т., че М. К. Ц. и П. К. Ш. са собственици на 1/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти, а Д. С. Н. е собственик на 1/6 ид.ч. от същите като е отправено искане за отмяна на Нотариален акт № 1381, том VII, рег. № 11116, н.д. № 1046/2010 г. на Помощник нотариус по заместване И. З. при Нотариус Б., рег. № 283 е Регистъра на Нотариалната камара с район на действие – ВТРС в посочената част. Не е спорно по делото, че всички съделители се явяват наследници на общия наследодател А. А. П., починал на 07.09.1978 г., на когото с посочените решение на Поземлената комисия са възстановени процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Р., общ. В. Т.. А. М. Р. се е снабдил с Нотариален акт № 2154, том XI, рег. № 15268 по нот. дело № 1446/2009 г. на Помощник нотариус по заместване И. З. при Нотариус Б., рег. № 283 е Регистъра на Нотариалната камара с район на действие – ВТРС, по силата на който е признат за собственик на 1/6 ид.ч. от процесните имоти на основание завещание. А. М. Р., А. М. Р. и М. Р. М., поч. на 06.07.2014 г. са се снабдили с Нотариален акт № 1381, том VII, рег. № 11116, н.д. № 1046/2010 г. на Помощник нотариус по заместване И.З.при Нотариус Б., рег. № 283 е Регистъра на Нотариалната камара с район на действие – ВТРС, по силата на който са признати за собственици при равни права на основание наследство и давностно владение върху 5/6 ид.ч. от процесние имоти. Не се спори, а и от представените доказателства е видно, че с Решение № 257 от 14.03.2014 г., постановено по гр.д. № 2199/2013 г. по описа на ВТРС, потвърдено с Решение № 186 от 25.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 401/2014 г. по описа на ВТОС и влязло в сила на 25.06.2014 г. е прието за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. Р. М., починал на 06.07.2014 г., М. М. Т. и А. М. Р., че С. П. Н. и П. Й. П. са сътитуляри на правото на собственост върху процесните недвижими имоти в обем на по 1/6 ид.ч. за всеки от тях и е отменен Нотариален акт № 1381, том VII, рег. № 11116, н.д. № 1046/2010 г. на Помощник нотариус по заместване И.З. при Нотариус Б., рег. № 283 е Регистъра на Нотариалната камара с район на действие – ВТРС до размера на 2/6 ид.ч. от общо признатите им с НА 5/6 ид.ч. или в частта над 3/6 ид.ч. Производството по делото е прекратено по отношение на ищците М. К. Ц., П. К. Ш., Д. С. Н. и И.С.Н., починал на 28.01.2015 г. на основание чл. 238, ал. 2 ГПК. Спорен по делото остава въпросът притежава ли постановеното гореописано решение сила на пресъдено нещо по отношение на ищците М. К. Ц., П. К. Ш., Д. С. Н., за които производството по делото е било прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК, както и притежава ли А. М. Р. повече от определената му от съда квота – 2/12 ид.ч. в процесния имот на основание завещание и наследствено правоприемство. Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Основателността на предявения иск за делба е обусловен от главното и пълно доказване на наличието на съсобственост между страните върху делбените имоти. С решението в първата фаза съдът следва да се произнесе по отношение на кои имоти, между кои лица и при какви квоти следва да се допусне делбата. По направеното във въззивната жалба възражение, настоящата инстанция приема, че възможностите по чл. 238 ГПК, които съдът предоставя на страните, служат за дисциплинирането им в процеса, като едно прекратяване на производството при наличие на кумулативно изискуемите се предпоставки по чл. 238, ал. 2 ГПК и направено искане от ответника в този смисъл, не накърнява по никакъв начин правата на ищците в производството. В конкретния случай като е прекратено производството по гр.д. № 2199/2013 г. по описа на ВТРС по отношение на ищците М. К. Ц., П. К. Ш., Д. С. Н. и И.С.Н., починал на 28.01.2015 г., същите разполагат с възможността по чл. 238, ал. 2, изр. последно ГПК да заведат нова искова претенция, както и са направили в случая, но с произтичащите от това последици – нова държавна такса и давност. С прекратителното определение по чл. 238, ал. 2 ГПК не се постига крайната цел на исковия процес – разрешаване на гражданския спор, който го е породил със сила на пресъдено нещо, поради което повторното заявяване на същата претенция е допустимо, а в настоящия случай, както правилно е приел ВТРС – и основателно. На следващо място постановеното Решение № 257 от 14.03.2014 г. по гр.д. № 2199/2013 г. по описа на ВТРС /влязло в сила на 25.06.2014 г./ е задължително за настоящия съдебен състав по силата на разпоредбата на чл. 297 ГПК, че ищците С. П. Н. и П. Й. П. са сътитуляри на правото на собственост върху процесните недвижими имоти в обем на по 1/6 ид.ч. за всеки от тях Налице е и обвързваща сила на мотивите на решението, които са задължителни за страните по делото. В мотивите на посоченото решение съдът се е произнесъл по отношение на придобитите от ответниците М. М. Т. и А. М. Р. идеални части от процесните имоти по силата на завещателно разпореждане на тяхната майка Н.А. М.. Мотивите се ползват с доказателствена сила по отношение на фактите, посочени в тях и се преценяват по вътрешно убеждение от съда, съобразно всички данни по делото. Настоящата инстанция напълно се солидаризира с изводите на районния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява участие в съсобствеността на процесните имоти на жалбоподателя А. М. Р. в размер по-голям от определения му от ВТРС 2/12 ид.ч. На следващо място с Нотариален акт № 2154, том XI, рег. № 15268 по нот. дело № 1446/2009 г. на Помощник нотариус по заместване И.З. при Нотариус Б., рег. № 283 е Регистъра на Нотариалната камара с район на действие – ВТРС, А. М. Р. е признат за собственик на 1/6 ид.ч. от процесните имоти на основание наследство по завещание. За съставянето на този акт е представено саморъчното завещание и протокол за обявяването му рег. № 4445/11.04.2003 г. на Нотариус рег. № 283 Т. Б.. Представеното и ползваното при съставяне на констативния нотариален акт всъщност е завещанието на майката на жалбоподателя – Н.А. М., а не както същият твърди във въззивната жалба – оставеното от баба му Г.Т.А./П./ завещание. В горепосочения акт, както и в последващия издаден констативен нотариален акт за собственост в полза на жалбоподателя, сестра му и баща им – Нотариален акт № 1381, том VII, рег. № 11116, н.д. № 1046/2010 г. на Помощник нотариус по заместване И.З. при Нотариус Б., рег. № 283 е Регистъра на Нотариалната камара с район на действие – ВТРС, завещанието на Г.Т.А./П./ не е било сред представените на нотариуса документи, а страната се е легитимирала с удостоверение за наследници. При горните фактически обстоятелства е видно, че на практика с действията си А. М. Р. е приел наследството на баба си Г. по закон и не е упражнил правата си, произтичащи от завещанието. Не се е позовал и на ползващото го завещание в производството по гр.д. № 2199/2013 г. по описа на ВТРС като в преклузивните срокове по ГПК не е въвел възражения срещу дела в съсобствеността на ищците по делото. Изобщо, при всички предприети от страната правни и фактически действия, волята е била имуществените отношения да се уредят на база наследяването по закон (по отношение наследството оставено от Г.Т.А./П./). Горното обуславя извод, че е извършено от жалбоподателя мълчаливо приемане, а именно с конклудентни действия на наследството по закон, оставено от баба му Г.Т.А./П./, а не на наследството по завещание. Поради това, и в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, след като е приел наследството по закон и отношенията между наследниците са уредени на тази основа, жалбоподателят не може впоследствие да оттегля приемането и да претендира приемане на наследството по завещание. Извършеното за първи път позоваване на завещанието с представянето му в проведеното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, е след като вече е манифестирано приемане на наследството по закон. При горните изводи направеното възражение, целящо да установи по-голяма квота в съсобствеността на А. М. Р., основана на наследяването по завещание, се явява неоснователено. При тези установени по делото обстоятелства, съдът напълно споделя изводите на първата инстанция, че между страните по делото съществува към датата на приключване на устните състезания съсобственост върху всички процесни имоти. Същата е възникнала с възстановяването на имотите към откритото наследство на общия наследодател А. А.П., починал на 07.09.1978 г. и наследствено правоприемство на страните от съответните им наследодатели М.А.Ц., И.А.К. и Н.А. М., които са деца на същия общ наследодател. Притежаваната от М.А.Ц. 1/3 идеална част в съсобствеността, след смъртта ъ е преминала по законно наследяване в имуществото на нейните деца – дъщеря ъ С. П. Н. и по право на заместване на внуците ъ – М. К. Ц., П. К. Ш., които са сътитуляри до размер съответно на 2/12 идеална част и на по 1/12 идеална част. Притежаваната от И.А.К. 1/3 идеална част в съсобствеността е преминала по законно наследяване в имуществото на нейните деца – синът ъ П. Й. П. и по право на заместване на внуците ъ – Д. С. Н. и И.С.Н., починал на 28.01.2015 г., и наследен от сестра си. П. Й. П. и Д. С. Н. са сътитуляри до раþмер на по 2/12 идеална част. След смъртта на Н.А. М., А. М. Р. и М. М. Т. са придобили поравно притежаваната от майка им 1/3 идеална част в съсобствеността върху процесните имоти по силата на направеното в тяхна полза завещателно разпореждане и са сътитуляри до размер на по 2/12 идеална част. Гореописаното обосновава и основателността на искането за отмяна на издадения в полза на А. М. Р. и М. М. Т. констативен нотариален акт за горницата над 2/6 ид.ч. от общо признатия им обем в правото на собственост. С оглед съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции решението на ВТРС следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 509 от 03.06.2015 г. по гр. д. № 149/2015 г. по описа на Районен съд В. Т., в обжалваната част. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |