Р Е Ш Е Н И Е №………
гр.Пирдоп,
01.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
април
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Нели Петрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 115 по
описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е
образувано по искова молба, предявена от „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез
пълномощника адв. В.Г. срещу В.В.М., ЕГН: ********** за признаване за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на „Мобилтел“ ЕАД
сумата от 151.48 лв., от които 141.03 лв. главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги и 10.45 лв. – мораторна лихва за периода от 11.04.2015г.
до 25.09.2017г. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в
настоящото производство.
Ищецът твърди, че между „Мобилтел“ ЕАД и В.В.М.
е сключен договор с индивидуален потребителски номер M4024537 от дата
26.02.2014 г., с който на ответника са предоставени мобилни услуги за мобилен
номер ********** за срок от 24 месеца по избран тарифен план M-tel transfer S,
с месечна абонаментна такса 14.90 лв. Сочи се, че за използваните от ответника
мобилни услуги са издадени 4 броя фактури, чиято стойност не е била заплатена,
а именно- фактури №№ *********/27.11.2014 г. (с падеж за плащане 12.12.2014г.,
за отчетен период от 23.10.2014г. до 22.11.2014г. за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 26.41 лв.); *********/28.12.2014 г. (с падеж за плащане
12.01.2014г., за отчетен период от 23.11.2014г. до 22.12.2014г. за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 15.20 лв.); *********/26.03.2015 г. (с
падеж за плащане 10.04.2015г., за отчетен период от 23.02.2015г. до 22.03.2015г.
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 00.06 лв.); №
*********/26.05.2015 г. (с
падеж за плащане 26.05.2015г., за отчетен период от 23.04.2015г. до
22.05.2015г. за начислена неустойка за прекратяване на договора за
далекосъобщителна услуга за сумата от 99.36 лв.). Сочи се, че поради
незаплащане от страна на абоната на предоставените далекосъобщителни услуги,
ищецът едностранно е прекратил сключения помежду им договор за мобилни услуги,
поради което на абоната е била начислена неустойка. На основание чл.86 ЗЗД се
претендира и мораторна лихва за забава , начислена върху главницата в размер на 10.45 лв. за период от
11.04.2015г. до 25.09.2017г. Клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в общите
условия на оператора, които са неразделна част от договора, като между страните
няма допълнителна договорка, която да изключва клаузата за неустойка. За самото
прекратяване на договора се твърди, че не се изисква форма нито за валидност,
нито за доказване, тъй като настъпва по силата на договора поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на доставените му мобилни услуги.
Сочи се, че в конкретния случай е изпълнен фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорност.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата, която заявява, че исковата молба е неоснователна, тъй
като на дати, предшестващи връчването на исковата молба е покрила цялото си задължение
към „Мобилтел“ ЕАД. С оглед на заявеното моли искът да не бъде уважаван.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява.
В
съдебно заседание ответницата се явява лично, поддържа твърдението си, че е
заплатила сумите по фактурите още преди да и бъде връчена исковат молба.
Заявява, че се е опитала да заплати и лихвата от 10.45 лв., но в офис на
Молбилтел са и отказали и са и обяснили, че такава сума не фигурира при тях.
Моли да се отхвърлят предявените искове и да не бъде осъждана за разноски, тъй
като не е дала повод за завеждане на дело.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Производството е инициирано с подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора
Мобилтел" ЕАД срещу В.В.М., по което, след изпращане на делото по
подсъдност в РС-Пирдоп,
е образувано ч. гр. дело № 897/2017г. за издаване на заповед за
изпълнение. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1055/28.11.2017г., за процесните суми.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
длъжникът е подал възражение за недължимост, като съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Предвид подаденото от ответната страна възражение са
предявени искове
с правно осн. чл. 422 ГПК, за
приемане за установено спрямо ответницата, че същата дължи посочените суми.
Установява се, че между ищеца и
ответника на 26.02.2014г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги за срок от 24
месеца при месечна абонаментна такса за избрания тарифен план от 14.90 лв. за
телефонен номер **********.
В срока на действието на договора
"Мобилтел" ЕАД е издал на ответницата
за предоставените услуги следните фактури:
фактура № **********/27.11.2014
г. с падеж на плащане 12.12.2014 г. за отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014
г. за ползване па далекосъобщителни услуги за сумата от 27.41 лв.;
фактура № **********/28.12.2014 г., е падеж на плащане 12.01.2015
г. за отчетен период от 23.11.2014 г. до 22.12.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 15.20 лв.;
фактура № **********/26.03.2015
г. с падеж на плащане 10.04.2015
г. за отчетен период от 23.02.2015 г. до 22.03.2015
г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.06 лв.;
Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и не заплатил в срок
дължимите към оператора - ищец суми за
потребените услуги, поради което операторът-ищец
прекратил едностранно сключения с ответника договор за далекосъобщителни услуги и му начислил неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 99.36 лв., отразена във фактура № 0566641806/26.05.2015 г. с падеж на плащане 26.05.2015 г.
С фискални бонове от 02.03.2018г. и 07.03.2018г. ответницата
М. е платила в офис на дружеството-ищец сумата от общо 141,03 лв., а в самите
фискални бонове е отразено и по кои фактури биват заплатени сумите, като
номерата на фактурите съвпадат с горецитираните.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са искове с правна квалификация
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД /за сумите за ползвани далекосъобщителни
услуги/; за претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора- чл.422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и за обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл.422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Чл.
422 ГПК регламентира специфичен исков ред за установяване на вземания,
предявени първоначално по реда на заповедното производство. Предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК има
за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. За успешното провеждане
на установителния иск, в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена
заповед за изпълнение.
В отговора на исковата молба се признава фактът, че
ответницта има дълг към ищеца, тъй като се сочи да го е заплатила. Следователно
тя признава и обстоятелствата, довели до начисляването на сумата по главница и
неустойка в нейна тежест, а именно наличието на облигационно отношение с
дружеството-ищец и че последното и е доставило телекомуникационна услуга, която
тя не е заплатила, като договорът и е
прекратен и е начислена неустойка. С извършеното от ответницата плащане, тя признава исковата претенция по
основание и размер, тъй като плащането е извършено доброволно.
Извършеното плащане като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази
от съда по реда на чл.235,ал.3 ГПК. В този смисъл следва да се приеме, че
след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, ответницата е погасила задълженията
си за главница и неустойка към ищеца, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, което обстоятелство обуславя отхвърляне на предявените установителни
искове за главница и неустойка като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Не е заплатена обаче сумата от 10.45 лв., която
също е включена в заповедта за изпълнение и представлява начислена мораторна
лихва поради забава в плащането на сумите по приложените фактури. Макар
ответницата М. да заявява готовност да я плати, не представя такива
доказателства, а обстоятелството, че в офис на Мобилтел ЕАД са отказали да
приемат такова плащане е обяснимo и не е извинителno, доколкото във връчената на ответницата заповед за
изпълнение е посочена банкова сметка, ***нията, чието плащане не може да се
осъществи в офис. Искът за мораторна лихва е акцесорен и обусловен от
дължимостта на главния дълг, който в случая представлява суми за главница по
договор за телекомуникационни услуги. Доколкото същите са платени като дължими,
т.е. признато е задължението и тъй като плащането е настъпило след падежа на
вземанията /длъжникът е изпаднал в забава/, законосъобразно е начислена
мораторна лихва. За претендирания период, а именно от 11.04.2015г. /денят
следващ падежа по последната фактура/ до 25.09.2017г. размерът на обезщетението
за забава е именно 10.45 лв. По този иск и за размера от 10.45 лв.
установителният иск по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК ответникът, а не ищецът, има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иск като неоснователен. В
случая исковете за главница и неустойка се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК (от който момент се счита предявен и установителния
иск по чл. 422 ГПК), поради което следва да се приеме, че с поведението си
ответницата е станала причина за завеждане на делото- арг. от противното на чл. 78,ал.2 ГПК и следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски. Единствено в случай, че плащането по исковете бе
настъпило преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
щеше да се счете, че ответницата не е станала повод за завеждане на делото. Поради изложеното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноските по заповедното
ч.гр.д. №897/2017г.
и в настоящото исково производство в размер общо на 410 лв., от които 50 лв. за
платена държавна такса и по 180 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за
всяка от двете фази на производството. Недопустимо е присъждане на законна
лихва върху мораторна такава и разноски, а законна лихва се присъжда единствено
върху главница, която в настоящия случай е заплатена.
Считано от 18.05.2018г. ищецът е с
изменено наименование, а именно „А1 България“ ЕАД, поради което това
обстоятелство следва да намери отражение и в съдебното решение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
по отношение на В.В.М.,
ЕГН: **********, с
адрес: ***, че същата дължи на "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД /ново наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Кукуш" 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски,
сумата от 10.45
лева /десет лева и четиридесет и
пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 41.67 лв. за периода от 11.04.2015г. до
25.09.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение №1055/28.11.2017г. по
ч.гр.дело № 897/2017 г. на РС-Пирдоп.
ОТХВЪРЛЯ предявените, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл.92
ЗЗД, от "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД /ново наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Кукуш" 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски против В.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, установителни искове за
съществуване на вземане в размер на 41,67 лв., представляващо главница за незаплатена далекосъобщителна услуга и 99.36 лв., представляваща неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга между страните
от 26.02.2014г. КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА
ПРОЦЕСА, за които суми ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1055/28.11.2017 г., постановена
по ч.г.д.№ 897/2017г. по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА В.В.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "МОБИЛТЕЛ"
ЕАД /ново наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Кукуш" 1,
представлявано от Александър
Василев Димитров и Младен Маркоски разноските, направени в заповедното производство в размер на 205.00 лв. /от които 25.00 лв. за заплатена
държавна такса и 180.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение/,
както и разноските, направени в настоящето производство в размер на 205.00лв. /от
които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 180.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение/.
Решението
може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването
му
пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: