№ 21
гр. Сливен , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на пети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20202230102836 по описа за 2020 година
Производството е по Закона за защита от домашното насилие и се
движи по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.
В депозираната си молбата молителката сочи прояви на ответника,
които е неин съпруг и е осъществявал актове на домашно насилие спрямо
молителката - на 28.08.2020 година изразил се в упражняване на психически
тормоз върху нея чрез обиди и заплахи и постоянни телефонни обаждания и
на 29.08.2020 година, когато ответникът бил продължил с психическия
тормоз спрямо нея, изразил се в отправяне на заплахи по телефона.
От страна на ответника не е изразено писмено становище по делото.
Към молбата е приложена декларация от молителя по чл. 9, ал.3 от
ЗЗДН, както и останалите относими към твърдения акт на домашно насилие
писмени доказателства.
От съда се иска спрямо ответника да бъдат взети конкретно посочени
мерки по Закона за защита срещу домашното насилие.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощник.
Молбата се поддържа и се иска да бъде уважена.
1
В съдебно заседание ответника се явява лично и с пълномощник, като
същият оспорва молбата.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства и свидетелските показания, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Молителката А. И. Н. и Д. Н. Н. са съпрузи и същите са сключили
граждански брак на 21.06.2003 година в гр. Сливен, видно от Удостоверение
за сключен граждански брак № 193 от 21.06.2003 година. На 28.08.2020
година ответника е осъществил акт на домашно насилие изразил се в
упражняване на психически тормоз върху нея чрез обиди и заплахи и
постоянни телефонни обаждания и на 29.08.2020 година, когато ответникът
бил продължил с психическия тормоз спрямо нея, изразил се в отправяне на
заплахи по телефона.
Видно от показанията на разпитаният по делото свидетел И., която е
колежка на молителката и работи заедно с нея в един офис, молителката на 28
август 2020 година била излязла с нея след работа и отишли да пият кафе в
центъра на града, като молителката била извадила своя телефон и
свидетелката разбрала, че има многобройни неприети повиквания от съпруга
на молителката. Свидетелката заявява, че молителката била видимо много
притеснена, тъй като нейният съпруг я бил обвинявал, че има връзка с друг
мъж. Свидетелката чула, как по телефона ответникът отправя обидни думи
към молителката – „мръсница, курва“ и разбрала от Н., че съпругът й бил
отправил заплахи за убийство към нея. Свидетелката посочва, че на 29 август,
когато заедно били на работа с молителката, последната била в не добро
състояние, видимо изпитвала страх и на обяд пуснала на високоговорител по
телефона и свидетелката чула ответникът да отправя същите обидни думи
„курва, мръсница“. Ответникът бил заявил, че ще вземе от работа
молителката, за да отидат на село, като свидетелката била чула, че след отказ
от страна на Н., ответникът й заявил, „ще те убия, ще те застрелям, ще ти
затворя мръсната уста завинаги“. Свидетелката била останала на работа, а
молителката била тръгнала. Свидетелката заявява, че знае, че ответникът
притежава оръжие, като свидетелката съобщава, че са й известни и други
случаи, в които ответникът е упражнявал физическо и психическо насилие
2
над молителката.
Видно от показанията на разпитаният по делото свидетел Н., който е
син на страните на 17 години и половина, на 28 август 2020 година майка му
му се обадила да слезе пред блока и да я чака, защото баща му идвал да
провери с кого е и след това да я пребие, като я бил заплашвал, че на
следващия ден ще я вземе от работа и ще се разправя с нея. На следващия
ден, 29 август 2020 година към обяд, молителката се била обадила на
свидетеля, като му казала да събере най-необходимите неща, тъй като била
получила заплахи по телефона от съпруга си, че ще я пребие, че ще я
застреля, като същия бил отправил и обидни думи към нея. Свидетелят
заявява, че през вечерта на същият ден, били наели хотел, като баща му
звънял на майка му по телефона и когато тя му вдигнала, той започнал да
отправя заплахи към нея, като също бил звънял на него. По същото време
неговата сестра била в гр. Бургас при семейни приятели, защото била
избягала от тормоза на техния баща. Свидетелят съобщава и за други актове
на домашно насилие, които баща му бил извършил спрямо него, сестра му и
майка му.
Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото
свидетели И.Т.И. и синът на страните Н.Д.Н. от показанията на който се
установяват актовете на домашно насилие твърдени от молителката,
осъществени на 28 и 29 август 2020 година. Същите показания са
еднопосочни, безпротиворечиви и съответстват на останалия събран по
делото доказателствен материал и на констатациите на двата социални
доклада.
Съдът кредитира показанията на разпитаният по делото свидетел
В.Г.Р., но от тях единствено се установява, че по преценка на свидетеля,
който не е присъствал на скандали и заплахи, отношенията между страните
били добри, като същият по никакъв начин не е бил причастен към
твърдените актове на домашно насилие.
Видно от изготвените по делото социални доклади основните грижи за
двете деца към момента се полагат от майката, като в хода на разговора на
социалния работник с двете деца същият е установил, че баща ми ги е
3
заплашвал, обиждал и те са били преки свидетели на цинични и обидни думи
отправени от бащата към майката, както и физическа агресия, която той е
проявил към нея. Децата са съобщили, че не поддържат връзка с баща си дори
и по телефона и след случило се нямат желание за това.
Видно от писмото на РП – Сливен от 12.02.2021 година, по отношение
на ответника е повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 144
ал. 3 вр. ал. 1 от НК с пострадало лице молителката.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния едномесечен
законов срок, а разгледана по същество е основателна.
Правната квалификация на предявената претенция е чл.12 ЗЗДН.
Съдът намира молбата за допустима, т.е подадена в преклузивния
едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл.8, т.1 ЗЗДН, което в
случая е съпруга на ответника по молбата. Към молбата е приложена и
декларация от молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3
ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице
е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие.
Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо
поведение, което може да включва както физическо, емоционално-
психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване,
покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други
унизяващи достойнството актове.
Безспорно в случая на конкретната дата е налице домашно насилие по
4
смисъла на чл.12 от ЗЗСДН, което е осъществено от Д. Н. Н. спрямо А. И.
Н., и се изразява в нанасяне на психически тормоз - звънене по телефона,
заплахи за убийство, отправяне на обидни и цинични думи, които са били
осъществени в присъствието на техният син и свидетел по делото Н.Н. и са
предизвикали основателен страх у двамата с оглед предходните прояви на
физическо и психическо насилие извършено от страна на ответника спрямо
тях. Тези обстоятелства се потвърждават от подписаната от молителката
декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, която е
достатъчно основание за предприемане на съответните законови мерки срещу
ответника.
Съобразявайки особеностите на процесния случай, а именно
интензивността и продължителността на нанесения тормоз, осъществен от
ответника и отправените заплахи за убийство, обидни и цинични думи за
защита на молителката, съдът намира, че на ответника следва да бъдат
наложени мерки за защита от домашно насилие, изразяващи се в
задължаването му същият да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо А. И. Н. и забрана да приближава нея, жилището й находящо
се в гр.Сливен ж.к. Д. *****, както и нейната месторабота намираща се в гр.
Сливен, ул. "Янко Сакъзов" № 2, училището в което учи синът им Н.Д.Н. -
Икономически техникум "Димитър Табаков", гр. Сливен, училището, в което
учи тяхната дъщеря ИВОНА ДИЧКОВА Н. - ХI СУ "К.Константинов" и
местата за социални контакти и отдих, местата, на които пазарува - магазин
"Мерканто", "Лидъл" в кв. Дружба, "Кауфланд" в кв. Българка, на разстояние
по-малко от 50 метра за срок от 12 месеца.
Съдът счита, че следва да бъде наложена мярка по чл. 5 ал. 1 т. 4 от
ЗЗДН и да бъде определено временно местоживеенето на децата при
пострадалия родител, който не е извършил акта на насилието за същият срок
от 12 месеца, тъй като видно от кредитираните от съда свидетелски показания
и от изготвените социални доклади, децата се намират във влошено
психическо и емоционално състояние в резултат на обстоятелството, че са
били преки свидетели на отправяне на заплахи за убийство, на обидни думи
от страна на техният баща към тяхната майка и не поддържат никакъв
контакт със своя баща, поради неговите прояви.
5
Съдът счита, че този срок е подходящ и ще окаже необходимото
възпиращо въздействие от извършването на последващи актове на домашно
насилие по отношение на ответника. При определянето на този срок, съдът
взе в предвид, че ответникът е осъществил актове на психическо насилие,
чиято тежест обаче, не би могла да обоснове максималния предвиден срок за
налагането на мерките по ЗЗДН.
Съгласно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на извършителят следва да бъде наложена и
глоба в размер на 600,00 лева. Този размер, определен към средния предвиден
такъв в закона, с оглед степента и характера на извършеното от него деяние
и ще окаже в достатъчна степен възпиращо действие спрямо молителката.
На основание чл. 15 ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят е предупреден за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН - задържане от
полицейския орган и уведомяване незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” гр.Сливен - по настоящия
адрес на извършителя и на пострадалото лице.
На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът в
настоящото производство, следва да заплати държавна такса по делото в
размер на 25,00 лева по сметка на СлРС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г.
на ОСГТК ВКС РБ/ и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. Н. Н. с ЕГН: ********** от
гр.Сливен ж.к. Д. ***** Е ОСЪЩЕСТВИЛ акт на домашно насилие на 28 и
29 август 2020 година, изразил се в отправяне на заплахи за убийство и
обидни и цинични думи спрямо А. И. Н. ЕГН: ********** от гр.Сливен ж.к.
Д. *****, в присъствието на техният син Н.Д.Н. и НАЛАГА следните мерки
за защита срещу домашно насилие:
6
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН извършителя Д.
Н. Н., ЕГН: ********** от гр.Сливен ж.к. Д. ***** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А. И. Н. с ЕГН ********** с
адрес: гр.Сливен ж.к. Д. *****.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН на извършителя Д.
Н. Н. с ЕГН: ********** от гр.Сливен ж.к. Д. ***** ДА ПРИБЛИЖАВА А.
И. Н. с ЕГН **********, жилището обитавано от нея, находящо се в
гр.Сливен ж.к. Д. *****, нейната месторабота, намираща се в гр. Сливен, ул.
"Янко Сакъзов" № 2, училището в което учи синът им Н.Д.Н. - Икономически
техникум "Димитър Табаков", гр. Сливен, училището, в което учи тяхната
дъщеря ИВОНА ДИЧКОВА Н. - ХI СУ "К.Константинов" и местата за
социални контакти и отдих, местата, на които пазарува - магазин "Мерканто",
"Лидъл" в кв. „Дружба“, "Кауфланд" в кв. „Българка“, на разстояние по-
малко от 50 метра за срок от 12 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 5 ал. 1 т. 4 от ЗЗДН местоживеенето на
децата на страните Н.Д.Н. с ЕГН **********, роден на 05.09.2003 година и
ИВОНА ДИЧКОВА Н. с ЕГН ********** , родена на 05.11.2007 година, при
тяхната майка А. И. Н. ЕГН: ********** в семейното им жилище в
гр.Сливен ж.к. Д. *****.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита срещу
домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Н. Н. с ЕГН: **********, че съгласно чл.21,
ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските
органи, същият ще бъде задържан и незабавно ще бъде уведомена
прокуратурата.
7
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното
насилие НАЛАГА на Д. Н. Н. с ЕГН: ********** ГЛОБА в размер на 600.
00 лева /шестотин лева/.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. с ЕГН: ********** ГЛОБА ДА ЗАПЛАТИ в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/
лева.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. с ЕГН: ********** ГЛОБА ДА ЗАПЛАТИ на
А. И. Н. ЕГН: ********** сумата 300,00 лева /триста лева/,
представляваща разноски по делото.
Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ
„ПОЛИЦИЯ” - Сливен за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в 7-дневен срок от днес,
като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8