№ 8486
гр. София, 10.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110155603 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от името на
ЮЛ. Д. Д., ЕГН ********** против ...., ЕИК ..., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
222, ал. 3 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 6548,28 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране
поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответното
дружество в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното
й изплащане; 2/ сумата от 1091,38 лева, представляваща обезщетение при
уволнение поради намаляване обема на работа за времето, през което
работникът е останал без работа, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане
3/ сумата от 259,85 лева, представляваща обезщетение за неизползван от
ищеца платен годишен отпуск от 5 дни, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 885,84 лева, представляваща лихва за забава за периода
30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество; 5/ сумата от 147,64 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за
обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето,
през което работникът е останал без работа; 6/ сумата от 259,85 лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г.,
дължима върху главницата за обезщетение за неизползван от ищеца платен
годишен отпуск.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
1
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Останалите доказателствени искания на ищеца, следва да бъдат
оставени без уважение, предвид признанието на предявените искове,
извършено от името на ответника, с отговора на исковата молба.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане
на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.12.2021 г. от 14.00 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен на 01.01.2002 г. трудов
договор с ответното дружество, по силата на който, заемала длъжността
„главен счетоводител“ в ...., ЕИК .... Поддържа, че със заповед на
работодателя № 005/27.03.2020 г. трудовото правоотношение между страните
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.04.2020 г.
Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
основното й трудово възнаграждение било в размер на 985,00 лева,
респективно брутното й трудово възнаграждение било в размер на 1091,38
лева. Посочва, че прослуженият трудов стаж на ищцата в ответното
дружество е 18 години и 3 месеца. Твърди, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, по отношение на ищцата, били налице
предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 222, ал. 3, изр. 1, пред. 2
КТ, тъй като към тази дата ищцата била придобила право на пенсия
прослужено време и възраст, доколкото на 30.11.2019 г. била навършила
изискуемата се от чл. 68, ал. 1 КСО пенсионна възраст от 61 години и 4
месеца и е имала нужния, съгласно чл. 68, ал. 2 КСО, общ осигурителен стаж
от 35 години и 8 месеца. Независимо от горното, на ищцата не било
определено, респективно изплатено, дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3,
изр. 1, пред. 2 КТ. Поддържа още, че ищцата, в качеството си на служител на
ответното дружество, чието трудово правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, имала право на обезщетение по чл. 222, ал. 1
КТ, в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е
останала без работа, но не за повече от 1 месец.
Претендира обезщетение за неизползван платен годишен от 5 работни
дни за 2020 г. в размер на 259,85 лева. Претендира се и лихва за забава върху
2
всяко едно от претендираните вземания за главница.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното
дружество е депозиран отговор на исковата молба, с който се признават
предявените искове. Моли се, разноските в производството да не бъдат
възлагани в тежест на ответното дружество, с оглед извършеното признание
на исковете, извършено в срока за отговор на исковата молба.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 6548,28 лева, представляваща обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 1091,38 лева, представляваща
обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето,
през което работникът е останал без работа, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане
3/ сумата от 259,85 лева, представляваща обезщетение за неизползван от
ищеца платен годишен отпуск от 5 дни, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 885,84 лева, представляваща лихва за забава за периода
30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество; 5/ сумата от 147,64 лева, представляваща лихва за
забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г., дължима върху главницата за
обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето,
през което работникът е останал без работа; 6/ сумата от 259,85 лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.05.2020 г. – 28.09.2021 г.,
дължима върху главницата за обезщетение за неизползван от ищеца платен
годишен отпуск.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
С оглед извършеното от името на ответника признание на предявените
за разглеждане в настоящото производство искове, СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА
БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ В
ПРОИЗВОДСТВОТО, всички факти и обстоятелства включени в предмета
на спорното право.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
3
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, независимо от правното основание за
прекратяване, както и че работникът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото
правоотношение съгласно КСО.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение.
По отношение на иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения
в исковата молба период, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа, че в
резултат на уволнението е останал без работа, времето през което е останал
без работа, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение –
база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера
на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово
възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг
и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените
ведно с исковата молба документи.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба,
4
към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
5
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис
от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6