Р Е Ш Е Н И Е № 261960
гр.
Пловдив, 13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 06.07.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16351 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против А.Н.В., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 285.49 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 10.11.2019 г. до 08.02.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление село ***, с ИТН *** и сумата от 13.73 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.01.2020 г. до 19.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.08.2020 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10390/2020 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е ползвател на електроснабден имот, находящ се в село ***, с ИТН ***. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10390/2020 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска единствено в частта за периода от 10.11.2019 г. до 25.11.2019 г. Твърди се, че ответникът е станал клиент на ищеца на 25.11.2019 г. когато е подал заявление, че ще ползва услугите на ищеца за процесния имот. Иска се отхвърляне на иска единствено за претенцията за този период, респективно и за лихвата за забава за същия период.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 10390/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.2 ГПК, вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По отношение на иска по чл.
422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.104а, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът
има качеството на потребител на ел. енергия, че между ищецът и ответника е
възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на ел. енергия и достъп
до разпределителната мрежа за процесния период, че посочените Общи условия са
влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното
количество и качество ел. енергия в имот в село ***, с ИТН ***, че
начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, че ответникът
дължи цена за достъп до разпределителната мрежа, размер на вземането си,
настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно
чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно
доказване по тези факти.
С Определение от 01.06.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът е потребител на услугите предоставяни от ищеца за имот на потребление село ***, с ИТН ***, като собственик на същия по силата на нотариален акт от 2018 г. и индивидуален договор, сключен на 25.11.2019 г. Безспорно, че начисленото количество електроенергия е това което е потребено за процесния имот и период, не се оспорва размера на претенцията, както и дължимостта на същата за периода 25.11.2019 г. до 08.02.2020 г.
Единственият спорен по делото въпрос е дали за ответника е възникнало задължение да заплати електроенергията за периода от 10.11.2019 г. до 24.11.2019 г.
Възражението на ответника се основава на обстоятелство, че със заявление на ответника от 25.11.2019 г., последният е заявил, че той ползва имота и иска на него да се води партидата, заведена при ищеца за доставените от последния услуги за процесния имот. Счита, че от тази дата – 25.11.2019 г. на ответникът следва да се начислява ел. енергия за процесния имот.
Това възражение на ответника съдът намира за неоснователно, доколкото видно от Нотариален акт за собственост /л.13/ ответникът е придобил собствеността върху процесния имот на 04.09.2018 г., преди исковия период и като собственик се явява потребител на услугите, предоставяни от ищеца за доставка на ел. енергия за процесния имот, считано от 04.09.2018 г.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.
Основателен е и искът за обезщетение за забава, като изчислен служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор и съобразно справката на ищеца, се установи, че размерът е този който се претендира от ищеца.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 75 лева за заповедното производство, които на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 75 лева, платена държавна такса, 150 лева – платен депозит за особен представител на ответника. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство в размер на 325 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени изцяло.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата в размер на 285.49 лева – главница, представляваща
стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от
10.11.2019 г. до 08.02.2020 г. за обект на потребление в село ***, с ИТН *** и
сумата от 13.73 лева – обезщетение
за забавено плащане за периода от 01.01.2020 г. до 19.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.08.2020 г. до
окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10390/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.Н.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, сумата в
размер на 325 лева – разноски в исковото
производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 10390/2020
г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ