№ 264
гр. Велико Търново, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20234110200326 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *********,
против Наказателно постановление № 22-1275-001968 от 15.12.2022 година,
издадено от Началника на Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - Град
Велико Търново, с което за извършени от С. административни нарушения по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН са му наложени съответно две административни наказания – на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. В
жалбата се излагат доводи, че С. не е извършил описаните в АУАН и НП
нарушения, като и че при издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което се моли пълната отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С. Б. от ВТАК – редовно упълномощен. В предишно
1
съдебно заседание адв. Б. прави доказателствено искане за установяване и
допускане до разпит на лице, което е било очевидец на инцидента. Съдът
уважи това искане на процесуалния представител на жалбоподателя, като
допусна и разпита поискания свидетел – С. Й. П.. По същество процесуалния
представител на жалбоподателя счита, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно, като моли да бъде отменено изцяло. Излага доводи в
подкрепа на искането си. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В.
Търново, редовно призован, се представлява от служител с юридическо
образование - И. К., редовно упълномощена. Представя писмени
доказателства, които съдът прие и приложи по делото. По същество
процесуалния представител на въззиваемата страна счита, че процесното НП
е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено изцяло.
Излага доводи в тази насока. Претендира разноски.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 12.11.2022 год. около 01.30 ч. жалбоподателят С. Д. С. с ЕГН
********** от гр. В. Търново, управлявал собствения си л.а. „М.“ с рег. №
***** по ул. „Г. Живков“ в посока към ул. „С. Мокрев“. Пътната настилка
била мокра вследствие на валеж от дъжд. Навлизайки в завой, С. като водач
на МПС и несъобразявайки се със състоянието на пътя (мокра пътна
настилка), загубил контрол над управлението на автомобила, като автомобила
се отклонил надясно и с предната си дясна част ударил в задната лява част
паркираният най-вдясно по посока на движението му л.а. „БМВ“ с рег. №
*****. Вследствие на удара л.а. „БМВ“се е ударил в тротоара и в паркирания
пред него друг автомобил. От удара лекия автомобил управляван от С. спрял
на място. С. слязъл от автомобила, огледал набързо ситуацията, след което
отново се кали в автомобила и потеглил.
Очевидец на инцидента станал С. Й. П. с ЕГН ********** от гр. В.
Търново, който подал сигнал на ЕЕН 112 и съобщил за случилото се, като
заявил регистрационния номер на автомобила на С..
След получаването на сигнала на местопроизшествието бил изпратен
екип от служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново –
свидетелите Д. И. Г. и И. Б. И.. Същите установили на място пострадалия л.а.
„БМВ“, като направили на същия снимки. Установили, че от удара
2
автомобила се е качи с едното си колело на тротоара и по същия имало
материални щети в задната му част. След извършена справка по рег. номер на
автомобила на С., контролните органи установили самоличността му и
местоживеенето му. Г. и И. обиколили района, но не установили автомобила
на С.. След това посетили и адреса му, но автомобила не бил паркиран пред
дома му и С. не отговорил на позвъняването на входната врата на жилището
му и на обаждането по телефона.
След обработка на местопроизшествието и изготвяне на Протокол за
ПТП и след като не установили автомобила на С. и самия С., Г. и И. след
приключване на смяната си, уведомили следващия екип за ситуацията, като
ги помолили да посетят адреса на С. и да го установят, както и да установят
автомобила му. Следващата смяна от полицейски служители, единият от
които е Л.М., са посетили адреса н С., но не са го намерили. Същите обаче са
установили автомобила му паркиран пред дома му, като по същия имало
следи от удар и щети по предната му част, които били заснети с РСОД.
Едва на следващия ден – 13.11.2022 год. С. С. се явил в РУ – В.
Търново, като сам съобщил за инцидента и заявил, че той управлявал
автомобила си към момента на настъпването му, като представил
документите на автомобила. От същия били снети писмени обяснения.
След установяване на горните обстоятелства, на 15.11.2022 год. св. Д.
Г. в присъствието на свидетелите И. Б. И. и Г. С. И., както и в присъствието на
самия С. С., съставил на последния АУАН № 1850 (бланков № 045805) от
15.11.2022 год., затова, че на 12.11.2022 г. около 01:30 часа, в гр. Велико
Търново на ул. "Г. Живков" до № 1 в посока към ул. „С. Мокрев“, като водач
на собствения си лек автомобил "М." с рег. № *****, при избиране скоростта
си на движение не се е съобразил със състоянието на пътя( мокра пътна
настилка), вследствие на валеж от (дъжд), губи контрол над управляваното
МПС, отклонява се надясно, излизайки от дясна крива с наклон при спускане
и с предна дясна част на автомобила си блъска в задната лява част
паркиралият най-вдясно по посоката на движение лек а-л "БМВ 328 И" с рег.
№ ***** - собственост на Г.Л.Ц. от гр. В. Търново, като вследствие на удара
а-ла БМВ се удря в тротоара и в друг лек а-л паркиран пред него, с което г-н
С. реализира ПТП с материални щети. След настъпване на ПТП-то, водача не
спира на място за да установи последиците от ПТП, не уведомява органите на
3
МВР и се укрива.
Като нарушение в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и ч.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
АУАН е връчен по съответния ред на С. С., който го е подписал. В
графата за възражения същия саморъчно е вписал: „Нямам възражения“.
В законоустановения срок пред наказващия орган не са били
депозирани допълнителни възражения от страна на С..
Въз основа на така съставения АУАН, на 15.12.2022 год. Началника на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново издал процесното НП № 22-1275-
001968, с което за извършени от С. административни нарушения по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му
наложени съответно две административни наказания – на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
НП е било връчено лично на С. С. на 07.02.2023 год., който го е
обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие и писмените доказателства, приложени към административно-
наказателната преписка. В качеството на свидетели бяха разпитани
актосъставителя Д. И. Г. и свидетеля при установяване на нарушенията,
съставянето и връчването на АУАН И. Б. И., както и свидетеля по акта Г. С. И.
и очевидеца на инцидента и подал сигнала на ЕЕН 112 – С. Й. П..
Свидетелите Г. и И. потвърждават изцяло констатациите в АУАН, като
потвърждават, че лично са възприели обстановката около настъпилото
произшествие, както и разположението на ударения автомобил БМВ и щетите
по него. Същите потвърждават, че вечерта на инцидента въпреки положените
усилия не са установили С. и автомобила му, като са помолили следващата ги
смяна да сторят това, както и че следваща смяна не го е установила, а е
установила само автомобила, но който били направен снимки, както
обстоятелствата, че едва на 13.11.2022 год. С. сам се е явил в РУ – В.
Търново.
4
Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са
безпротиворечиви, последователни и съответстват на всички събрани
останали доказателства по делото.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя съдът
разпита в качеството на свидетел лицето, което е подала сигнала за
настъпилото произшествие – С. Й. П.. Свидетелят П. описва пред съда
подробно ситуацията при която е настъпило произшествието, като същия
твърди, че е очевидец на настъпването му. Същия заявява, че лично е видял и
възприел как управлявания от С. автомобил при навлизане в завоя е поднесъл
и се е блъснал в паркиран автомобил, при което автомобила му е спрял.
Тогава С. слязъл от автомобила си, като в този момент Й. минал покрай него
,спрял и го попитал дали всичко е наред, при което С. само го погледнал без
да отговори нищо, качил се автомобил си, дал назад, след което потеглил в
посока към Старческия дом. П. твърди, че по пътя не е имало препятствия или
други обстоятелства които да са предизвикали това поведение на С.. Освен
това П. описва, че по блъснатия автомобил е имало щети – счупен стоп и леко
сгънати ламарини, които той заснел с телефона си.
Съдът кредитира показанията и на този свидетел, тъй като същите са
безпротиворечиви, последователни и съответстват на всички събрани
останали доказателства по делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление по отношение законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена на 13.02.2023 год. в законоустановения срок, от
легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда
като допустима. Разгледана пи същество, същата се явява неоснователна.
След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
НП е издадено от компетентен орган – Началника на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР - В. Търново, който е упълномощен за това по съответния ред – с
Министерска заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на
вътрешните работи, заверен препис от която е приложена към
5
административно-наказателната преписка.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН. Акта е
съставен от оправомощено за това длъжностно лице, като са спазени
изискванията на закона.
Съдът намира за неоснователни изложените доводи, че С. не е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като
скоростта му не е измерена по никакъв начин, както и че причината за
настъпване на ПТП не била скоростта му на движение, а липсата на улично
осветление и неправилно паркирания пострадал автомобил. Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“. Тази разпоредба задължава водачите на МПС във всеки един
момент да управляват МПС с такава скорост, която една страна да е
съобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните
условия на видимост, за да могат да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. След като е допуснал невъзможността да контролира
управляваното от него МПС, то логичен е извода, че С. не се е съобразил с
обстоятелството, че пътната настилка е била мокра, както и с
местоположението на паркирания автомобил, което води до единствения
извод, че той е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В случая
законодателят не предвижда определена величина на скоростта на движение
(каквато е регламентирана в чл. 21 от ЗДвП), която не следва да се
превишава, а се счита, че водача не е избрал и не се е движил с необходимата
скорост, която да му позволи да спре в случай на необходимост, когато
възникне опасност за движението. След като е настъпило въпросното ПТП и
не са налице други обстоятелства, които да са причина за това, то
единствения извод е, че С. при управлението на автомобила не е избрал и не
се е движил с необходимата безопасна скорост и в този смисъл е нарушил
6
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Неоснователни са и изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи, че С. не бил извършил нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, тъй като се е установило, че след настъпване на произшествието
същия бил спрял. Действително в показанията си пред съда свидетеля П.
заявява, че С. след като се е ударил в спрелия автомобил, слязъл от неговия
автомобил, погледнал какви са щетите, след което се качил в автомобила си и
потеглил. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. ЗДвП вменява
задължение на водачите на МПС при настъпване на ПТП в което са
участници да спрат и да установят какви са щетите. Видно от показанията на
свидетеля-очевидец, жалбоподателят С. С. просто е бил принуден да спре,
защото е спрял вследствие на удара в другия автомобил, той не е могъл да
продължи движението си направо дори и да е искал. Обстоятелството, че С.
само е погледнал какви са щетите и след това си е тръгнал, не означава по
смисъла на закона и съгласно крайната съдебна практика установяване на
щети. Установяването на щети, всъщност законодателят е имал предвид да се
даде възможност на пострадалите да реализират своите права и да могат да
получат обезщетение за тези щети. В конкретния случай собствениците на
другите два пострадали автомобила не са били на място. Напускайки
произшествието, С. е осъществил именно състава на чл. 123 от ЗДвП и е
лишил двамата пострадали да могат да получат обезщетение за причинените
им щети, каквито и да са те, в какъвто и да е размер.
Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на
издаденото НП не намери допуснати процесуални или други нарушения,
което да водят до порочност на същото и съответно до неговата отмяна. НП е
било издадено въз основа на съставения по реда на ЗАНН акт за установяване
на административно нарушение. С процесното НП на С. Д. С. за допуснатото
от него нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева. Същото е наложено на
основание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и е в предвидения в
закона точен размер, поради което не може да бъде изменено. Съдът намира,
че размера на това наказание е правилно определен от наказващия орган, като
наказанието е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
7
С процесното НП на С. Д. С. за допуснатото от него нарушение по чл.
123, ал. , ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 (шест) месеца. Същото е наложено на основание на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, като е към максимално предвидения в закона размер. Съдът
намира, че размера на това наказание е правилно определен от наказващия
орган, като наказанието е съответно на извършеното нарушение и с размер
необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. В
този смисъл съдът намира за неоснователни доводите в жалбата и на
процесуалния представител на жалбоподателя, че наказващия орган
необосновано е наложил наказанието в максимален размер. Предвид
събраните доказателства - приложената към административната преписка
разпечатка от системата „АИС-АНД“ справка нарушител-водач, от която е
видно, че С. е с много богато минало като водач, санкциониран е многократно
з различни нарушения, включително и за управление на моторно превозно
средство след употреба на алкохол. Показанията на св. П., че С. е бил с
неадекватно поведение, както и обстоятелството, че същия е напуснал
местопроизшествието и след това се е укривал повече от 24 часа, могат да
наведат съмнения, че и този път жалбоподателя е бил употребил алкохол. В
този смисъл настоящия съдебен състав намира, че правилно наказващия орган
е преценил, определил и наложил наказание към предвидения в закона
максимален размер.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършените нарушения.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
8
която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В настоящия
случай са направени разноски от въззиваемата страна, като е заплатено
юрисконсултско възнаграждение, което не се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и няма искане от
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на процесното НП, съдът
намира, че следва да се присъдят на въззиваемата страна направените от нея
разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1275-001968 от
15.12.2022 год., издадено от Р. М. В., Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР -
В. Търново, с което за извършени от С. Д. С., ЕГН **********, с адрес:
*********, административни нарушения по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно
две административни наказания – на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП –
„Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца – като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – В. Търново, направени разноски по делото за
процесуално представителство в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
9
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10