№ 629
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503641 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба на ответника „Застрахователно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД срещу Решение № 260073 от 04.06.2021 г., постановено по т.д.
№ 83/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, в частта, с която предявеният
от М. Г. И. срещу застрахователното дружество иск за неимуществени вреди е
уважен за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над сумата от 10
000 лв. до уважения размер от 20 000 лв.
Въззивникът счита, че решението в обжалваната му част е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
надценил търпените от ищеца болки и страдания и е подценил факта, че
възстановителният и оздравителен процес при него е протекъл бързо при
подобен род травми и същият е напълно възстановен. Поддържа недоказаност
на твърдените в исковата молба тежки травматични увреди и неприключил и
към момента оздравителен и възстановителен процес. Не са доказани и
твърдяните психични травми. Поддържа също така, че определеният от съда
за справедлив размер на обезщетението от 20 000 лв. за неимуществени вреди
1
не съответства на приноса от страна на ищеца за настъпване на процесното
ПТП и на вредоносните последици от него, за което дружеството е направило
своевременно възражение.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск за сумата от 10 000 лв.,
ведно със законната лихва от 16.04.2020 г., ведно с произтичащите от това
последици досежно лихвите и разноските, евентуално да намали размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Претендира направените разноски в производството пред
първоинстанционния и въззивния съд, в това число юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът и чрез своя процесуален представител
депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Поддържа, че присъденото обезщетение не е завишено, а занижено. Счита за
бланкетно заявеното възражение на ответника за допуснато от ОС-Враца
неправилно прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че
първоинстанционният съд и с оглед заключението на приетата по делото
експертиза, правилно е приел за неоснователно възражението на дружеството.
Моли съда да приеме, че жалбата е неоснователна, да потвърди решението в
обжалваната част и да присъди направените от страната разноски и за двете
инстанции.
Отговор на въззивната жалба на ответника депозира и третото лице помагач
В. Н. Г., чрез своя процесуален представител адвокат Б.. Счита жалбата на
ответника за допустима, но неоснователна. Твърди, че от проведеното
съдебно следствие, приложените писмени доказателства и събраните устни
такива, както и от приетата и неоспорена от страните САТЕ се доказва, че
В.Г. няма съвина за настъпилото ПТП и не отговаря на императивните
изисквания на ГПК по чл.чл.218 и 219 и не може да има качеството на трето
лице-помагач. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба отхвърлена. Моли съда да заличи В.Г. като трето лице
помагач по делото.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ищецът предявява насрещна въззивна жалба
срещу Решение № 260073 от 04.06.2021 г., постановено по т.д. № 83/2020 г.
2
по описа на Окръжен съд – Враца, в частта, в която е отхвърлен предявения
иск за неимуществени вреди над размера от 20 000 лв. до предявения такъв от
30 000 лв., съответно в частта, с която е отхвърлен предявения акцесорен иск
над посочената сума. Поддържа неправилност на решението в
отхвърлителната му част, поради противоречие с материалния закон,
изразяващо се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
необоснованост. Твърди се, че обезщетение в размер на 20 000 лв. е занижено,
както и че при преценката си относно сумата, която би могла да репарира
претърпените от пострадалия неимуществени вреди, първоинстанционният
съд е пренебрегнал указанията, дадени с ППВС № 4/68 г. и не е съобразил в
достатъчна степен: броя и вида на причинените телесни увреди-счупване на
четири ребра с контузия на гръден кош, контузия на главата с мозъчно
сътресение и дифузно насиняване в цялата дясна област, характера и
продължителността на проведеното лечение, съпроводено с редица битови
неудобства, поради наложения постелен режим и необходимостта от
обгрижване, интензивността и продължителността на изпитваните от ищеца
физически болки, особени силно и често проявяващи се при всяко дихателно
движение и най-сетне промененото в негативен аспект психо-емоционално
състояние в периода на възстановяване, което е житейски и логично
обосновано в контекста на жизнения стандарт на пострадалия, свързан с
трудовата и семейната му ангажираност. Твърди, че присъденото от съда
застрахователно обезщетение не кореспондира с икономическите условия в
страната и със съдебната практика при идентични случаи.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от още 10 000 лв., ведно със законната
лихва от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноските и пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответните по насрещната въззивна жалба страни,
не представят отговор.
С оглед предмета на настоящото въззивно производство, Решение № 260073
от 04.06.2021 г., постановено по т.д. № 83/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Враца, в частта, с която предявеният от М. Г. И. срещу „Застрахователно
дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД иск за неимуществени вреди
е уважен за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
3
считано от 16.04.2020 г. е влязло в сила, поради необжалването му.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец, не се явява, не изпраща
представител. Съображения излага в писмена молба, с която моли да бъде
оставена без уважение въззивната жалба, да уважи насрещната въззивна
жалба и да присъди адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред САС по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Представя списък на
разноските.
В открито съдебно заседание възивникът-ответник, не изпраща представител,
не изразява становище в хода по същество. В писмена молба моли съда да
уважи подадената въззивна жалба, претендира разноски, за което представя
списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
в случай че същото надвишава предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимум.
Третото лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща
представител.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд – Враца е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от М. Г. И. против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд
приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол за ПТП с материални щети рег.№ 967000-
11905/11.10.2019 г., протокол за ПТП от 08.08.2019 г., скица и фотоалбум към
него, както и със заключението на САТЕ се установява, че на 08.08.2019 г.
около 21,05 часа, на път ІІ-15, км 35:500, с.Девене-с.Борован, обл.Враца, в
землището на с.Девене, срещу язовир Девене, в тъмната част на денонощието
с нормална видимост и сухо пътно платно, един срещу друг се движели както
следва: в посока с.Борован, в полагащата му се дясна лента се е движел
товарен автомобил ТИР композиция, с влекач марка „Скания“ с рег.№
4
******* и прикачено към него полуремарке марка „Пактон“ с рег.№ *******,
натоварен с дърва със скорост от порядъка на 63 км/ч. В обратна посока
с.Борован-с.Девене в полагащата му се лента се е движел товарен автомобил
„Фиат Дукато“, тип фургон с рег.№ ******** със скорост от порядъка на 85,5
км/ч., в който на предна дясна седалка пътувала ищеца М. Г. И.. В даден
момент водачът на товарен автомобил „Фиат Дукато“ навлиза в лентата за
насрещно движение на товарен автомобил ТИР композиция, който в този
момент е отстоял на 49,85 м от мястото на удара. Възприемайки опасността
водачът на товарен автомобил ТИР композиция реагира с аварийно спиране,
но поради липса на време и разстояние-попадане на мястото на удара в
опасната му зона на спиране, с предна дясна част на влекача удря в дясна
странична част насрещно движещият и навлязъл в лентата му за движение
товарен автомобил „Фиат Дукато“. След настъпване на удара със скорост от
около 38 км/ч, в режим на аварийно спиране, товарната композиция
продължава движението си и след изминаване на разстояние от около 5 м, се
установява в покой на място отразено в протокола за оглед и фотоалбума.
Установява се, че причина за навлизане на товарен автомобил „Фиат Дукато“
в насрещното платно за движение, е обстоятелството, че в един момент,
намирайки се на разстояние от около 71,74 м от мястото на удара, водачът на
товарния автомобил вижда пред себе си попътно движеща се каруца с
животинска тяга, управлявана от третото лице помагач В.Г. по прав участък
от пътя с наклон на спускане, която каруца се е движела с нормален ход на
коня със скорост от около 6-8 км/. Водачът на товарния автомобил реагира на
аварийно спиране с навит наляво волан за избягване на удар в каруцата, при
което губи контрол върху управлението на автомобила, последният губи
напречната си неустойчивост и навлиза в лентата за насрещно движение с
въртеливо в посока обратна на часовата стрелка и при достигане на мястото
на удара изцяло навлязъл в нея и завъртян почти на 80 градуса с дясна
странична част на фургона със скорост от около 40 км/ч се удря в челната
част на влекача на ТИР композицията. Следствие на удара и полученият
ударен импулс, товарният автомобил Фиат е отхвърлен назад и в ляво по
посоката си на движение, удря се в мантинелата, като със заден мост се
възкачва върху нея, като я огъва и се установява в покой на място отразено в
протокола за оглед и фотоалбума към него-с надлъжна ос по посока на
първоначалното си движение и заден мост върху мантинелата.
5
Съобразно заключението на вещото лице, от техническа гледна точка
причина за настъпване на произшествието, е внезапното навлизане на товарен
автомобил „Фиат Дукато“ в лентата за насрещно движение с блокирани
колела, за да предотврати удар в попътно движеща се пред него каруца, при
което автомобилът е станал неуправляем. Вещото лице сочи, че наличието на
попътно движеща се каруца пред товарен автомобил Фиат не е в причинна
връзка с настъпването на ПТП. Установява се още, че водачът на товарен
автомобил „Фиат Дукато“ и при конкретните пътно-транспортни условия, е
имал техническа възможност, независимо от липсата на светлоотразителни
елементи по каруцата, да я види и възприеме на разстояние от около 80 м
пред него и при своевременно реагиране на аварийно спиране да предотврати
ПТП.
Между страните не е било спорно, че към 08.08.2019 г. за товарен автомобил
„Фиат Дукато“, тип фургон с рег.№ ******** е имало валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със полица
№ BG/30/119000245289, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
От показанията на свидетеля Томов, както и от разпита на вещото лице Г. В. в
проведеното на 30.03.2021 г. открито съдебно заседание се установява, че
пострадалият ищец е пътувал в автомобила с поставен предпазен колан. От
друга страна дори и да не бил с такъв, то с оглед механизма на настъпване на
произшествието и настъпилия страничен удар, влиянието на предпазния
колан е почти нулево и той не би могъл да предотврати травматичните
увреди, получени от ищеца.
Веднага след произшествието ищецът е настанен за лечение в МБАЛ „Христо
Ботев“, Хирургично отделение, гр.Враца, където пролежал три дни и е
проведено консервативно лечение.
От приетото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че в пряка
причинна връзка от произшествието ищецът е получил контузия на гръдния
кош с фрактури на ребра 8,9,10,11-то в дясно, което причинило
продължително разстройство на здравето неопасно за живота, което се
изразява чрез трайно затруднение на движенията на снагата за срок повече от
един месец. Ищецът получил и контузия на главата с мозъчно сътресение,
което причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
6
Причинени са болка и страдания. По делото няма представени доказателства
за проведено амбулаторно лечение. Вещото лице установява, че сроковете за
възстановяване на контузия на гръдния кош с фрактури на ребра в дясно е
около три месеца, а за възстановяване от контузията на главата с мозъчно
сътресение около един месец. Счупените четири ребра причиняват
интензивни болки свързани с движението и дишането, но ребрата не са
разместени. Най-интензивни са болките през първите 20-30 дни, след което
постепенно намаляват тъй като започва процеса на зарастване. След
определения период за възстановяване, не е възможно ищецът да изпитва
болки и за в бъдеще, в резултат на получените при процесното ПТП травми.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на съпругата на
ищеца М. А. И., която установява, че видяла ищеца веднага след
произшествието и останала в болницата при него като придружител, тъй като
не можел да става, имал силни болки в ребрата и главата. След изписването
от болница, свидетелката се грижела за съпруга си около месец, защото не
можел да става, имал болки и световъртеж. Три месеца се оплаквал от болки.
Докато бил на легло, М. бил много раздразнителен, често избухвал, пречел му
телевизора, светлината, бил агресивен.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие има водачът на товарен автомобил „Фиат Дукато“ и че
справедлив размер на обезщетението е сума в размер на 20 000 лв. Приел е за
неоснователно и въведеното от ответника възражение за принос от страна на
пострадалия ищец, поради което е осъдил ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 08.08.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 30 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени съответно в
сроковете по чл.259, ал.1 и чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да обжалват
страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
7
обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни
жалба си процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и
законосъобразно. Подадените въззивни жалби са неоснователни, по следните
съображения:
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 15.04.2020 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 15.07.2020 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред
първоинстанционния съд на 24.07.2020 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Спорът между страните е само досежно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, доколкото и предвид влизане на решението в
сила за присъдената сума от 10 000 лв. застрахователно обезщетение, между
страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на
8
спорното субективно материално право.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от първоинстанционния
съд размер на обезщетението от 20 000 лв. не е завишен.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищецът на 34 години към датата на
произшествието, е претърпял телесни увреждания-контузия на гръдния кош с
фрактури на ребра 8,9,10,11-то в дясно и контузия на главата с мозъчно
сътресение, за лечението на които е постъпил на болнично лечение за три
дни, през който период от време е изпитвал болки, страдания и неудобства,
включително и от осъществените венозни манипулации. Ищецът е получил
счупване на четири ребра, което му е причинило болки включително и след
изписване от болницата, които болки са били свързани с движението и са
затруднявали дишането. Големият брой счупени ребра /4бр./ безспорно е
причинило по-интензивни болки особено първите 20-30 дни. По време на
продължилото домашно лечение и за период около един месец, ищецът се е
нуждаел от чужда помощ, което е предизвиквало емоционални промени в
него като раздразнителност, избухливост, агресивност. Възстановителният
период продължил три месеца, след който ищецът е напълно възстановен от
получените травми, няма остатъчни увреждания, не е възможно ищецът да
9
изпитва болки и за в бъдеще, в резултат на получените при процесното ПТП
травми.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Правилно първоинстанционният съд е приел недоказаност на възражението
на ответника за принос от страна на пострадалия, тъй като със свидетелските
показания се установява, че ищецът е пътувал в автомобила с поставен
предпазен колан, но дори и да се приеме, че този факт е недоказан, с оглед
механизма на настъпване на произшествието и наличието на страничен удар,
то поставеният предпазен колан е без практическо значение за настъпване на
телесните увреди.
С оглед на горното, както въззивната жалба на ответното застрахователно
дружество, така и насрещната въззивна жалба на ищеца са неоснователни, а
решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото във въззивното производство, разноски на страните
не се дължат и същите следва да останат за страните, така както са ги
направили.
В случаите, когато са налице две насрещни въззивни жалби направените от
страните разноски за производството, включват не само тези за защита по
подадената от съответната страна въззивна жалба, но и тези за защита срещу
подадената от насрещната страна въззивна жалба. Поради това в случая
ответното застрахователно дружество не може да иска да му бъде възстановен
пълния размер на изразходваната за правната помощ сума, а само тази част,
която е била предназначена за защита срещу подадената от ищеца насрещна
въззивна жалба. Идентично е положението и по отношение на направените от
ищеца разноски за защита срещу въззивната жалба на ответника. С оглед на
това и двете страни си дължат взаимно суми за направените от тях разноски
за защита срещу въззивната жалба на другата страна. Затова и предвид
10
крайния резултат от спора двете страни не си дължат разноски за въззивното
производство, поради което извършените от тях такива следва да останат така
както са направени.
В този смисъл Определение № 140/23.03.2021 г., ч.т.д.№ 1409/2020 г., ВКС, І
т.о., Определение № 385/12.09.2019 г., ч.гр.д.№ 1078/2019 г., ВКС, ІV г.о.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260073 от 04.06.2021 г., постановено по т.д. №
83/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Решението е постановено при участието на В. Н. Г., ЕГН **********, с.***,
обл.***, ул. „***“ № * в качеството му на трето лице помагач, конституирано
на страната на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК 20299615.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11