РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. П., 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000384 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №870 от 06.03.2024г. от И. Г. И. ЕГН
********** от гр. С., ул.Р. №* - чрез неговия пълномощник адв. Д. Н. със
служебен адрес: ** против решение №14/16.02.2024г., постановено по т.д.
№20/2023г. по описа на Окръжен съд – С., В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявения иск на ищеца И. Г. И. против Г.ф. – С., ул. „Г.И.“ №*, ет.* за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата
над 32 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева, настъпили
вследствие на ПТП от 07.08.2021г., докато ищецът е пътувал с автобус „и.д.“ с
рег. №**, управляван от водача С.И.Л. с курс по маршрут кв. К. – кв. У., който
няколко метра след тръгване от спирката бил засечен от насрещно движещия
се лек автомобил „М.“ /бял джип/, който предприел маневра завИ.е наляво по
ул. „С.“, което наложило рязкото спиране на автобуса, довело до падане
на И. Г. И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023
г. до окончателното й изплащане.
1
Намира за неправилен извода на съда за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, определен от съда на 20 %, изразяващо
се в това, че не е седнал на седалка в автобуса, след като му било предложено.
Счита, че не е нарушил никакви законови норми като е стоял на място за
правостоящ и се е държал за лоста, а и в момента на инцидента именно **ката,
която твърди в показанията си да му е предлагала място, е изисквала от него
да представи карта за пътуване. Твърди, че определеното обезщетение е
занижено и не репарира справедливо всички претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Претендира се уважаване на претенцията за
обезщетение в пълния и предявен размер, ведно със законната лихва от
01.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Г.ф. – гр. С., ул. „Г.И.“ №*,
ет* – чрез пълномощника на дружеството адв. Г. П., с който се изразява
становище за нейната неоснователност. Претендира потвърждаване на
решението.
Постъпил е отговор и от ответника по евентуалните искове „З.к.Л.и. АД,
с който също се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.557 ал.1 т.1 от КЗ във връзка с чл.558 ал.1 от
Кодекса за застраховането.
Ищецът И. Г. И. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ * твърди, че е
пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2021г., в
гр. С., докато ищецът е пътувал с автобус „и.д.“ с рег. №**, управляван от
водача С.И.Л. с курс по маршрут кв. К. – кв. У.. Твърди, че след тръгване от
спирката на обществения градски транспорт на „К.Д. в района на бул. „Б. №*
водачът на автобуса потеглил бавно, достигайки скорост от около 15 км/ч,
насочвайки се към следващата спирка от маршрута. Твърди, че няколко метра
след тръгване автобусът бил засечен от насрещно движещия се лек автомобил
„М.“ /бял джип/, който предприел маневра завИ.е наляво по ул. „С.“. Това
наложило водачът на автобуса рязко да натисне спирачката на автобуса, за да
избегне ПТП. Твърди, че рязкото спиране довело до падане на ищеца И. Г. И..
Твърди, че вина за ПТП има водачът на неизвестният бял на цвят
2
автомобил „М.“. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.557 ал.1 от
ЗК, според която Г.ф. отговаря за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Р.Б. от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични увреждания,
изразяващо се във фрактура на главата на десния хумерус и неразместена
пертрохантерна фрактура на дясната бедрена кост, наложило извършването на
операция по репозиция на фрактурата на бедрената кост. Твърди, че е
претърпял силни болки, а вследствие преживения стрес и травми от
катастрофата, се будел нощем и сънувал кошмари. Твърди, че не е могъл да се
придвижва самостоятелно, за период от около три месеца бил на легло, като за
този период от време е била поставен в зависимост от близките си, тъй като не
е можел да се обслужва сама и се е нуждаел от чужди грижи и помощ. Твърди,
че впоследствие продължил да се придвижва с патерица. Твърди, че е заявил
своите претенции пред Г.ф. – С. с молба-претенция от 16.02.2023г., който е
образувал преписка по щета. Твърди, че ответникът с писмо изх. №24-01-
82/28.02.2023г. е отказал заплащането на обезщетение за неимуществени
вреди, поради неустановяване на конкретно противоправно поведение на
водача на неидентифицираното МПС.
Моли съда да осъди ответника Г.ф. – гр. С., да му заплати 70 000 лева -
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания
вследствие на телесна повреда, които вреди са в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 07.08.2021г., докато ищецът е пътувал с автобус
„и.д.“ с рег. №**, управляван от водача С.И.Л. с курс по маршрут кв. К. – кв.
У., който няколко метра след тръгване от спирката бил засечен от насрещно
движещия се лек автомобил „М.“ /бял джип/, който предприел маневра завИ.е
наляво по ул. „С.“, което наложило рязкото спиране на автобуса, довело до
падане на И. Г. И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на ПТП - 07.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото.
Ответникът Г.ф. – С., ул. „Г.И.“ №*, ет.* оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Счита,
че представения констативен протокол е съставен изцяло по данни на
3
пострадалия и не може категорично да установи, че е настъпило ПТП и дали
вина за него има неизвестно МПС. Намира претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди за изключително завишена и неотговаряща на
съществуващите икономически условия в страната през 2021г. Оспорва
началния момент, от който се претендира законна лихва върху обезщетението.
Счита, че вина за настъпване на ПТП има водача на автобуса, в който е
пострадал ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, поради това, че като пътник в обществения транспорт не е
подсигурил собствената си безопасност.
Постъпил е отговор и от ответника по евентуалния иск З.к.Л.и. АД – гр.
С., с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че ** на
автобуса не е извършил никакви нарушения и няма вина за настъпилото ПТП.
Оспорва настъпването на травмите при ищеца в резултат на пътния инцидент.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
който като пътник в обществения транспорт не се е погрижил за своята
стабилност във всеки един момент от движението на превозното средство чрез
използване на седалка или чрез стабилно захващане. Претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лева
счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за
справедливост.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че е пътувал в автобуса,
без да нарушава никакви правни норми. Поддържа вече наведените в исковата
молба твърдения и искания.
С допълнителен отговор на искова молба Г.ф. – С. оспорва твърдения
механизъм на ПТП. Твърди, че вина за него носи единствено водачът на
автобуса, поради което счита, че отговорността за заплащане на обезщетение е
на З* „Л.и.“ АД.
С допълнителен отговор на допълнителна искова молба З* „Л.и.“ АД
поддържа вече наведените с отговора доводи и възражения.
Първоинстанционният съд е намерил за основателна претенцията по
главния иск срещу Г.ф. и затова не се е произнесъл по евентуалния иск.
Намерил е, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените
вреди на ищеца би било в размер на 40 000 лева. Намалил е същото като е
4
отчел наличие на 20 % съпричиняване от негова страна и е уважил
претенцията в размер на 32 000 лева за неимуществени вреди. Присъдил е
законната лихва, считано от 01.03.2023г., от когато е приел, че ответникът Г.ф.
е в забава.
Решението се обжалва само от ищеца в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдените 32 000 лева до предявения размер от 70 000 лева.
Ищецът чрез своя пълномощник адв. Д. Н. е отправил до Г.ф. – С. молба
– претенция за изплащане на обезщетение за претърпените вреди при ПТП
при пътуване на И. И. с автобус „и.д.“ с рег. №**, управляван от водача С.И.Л.,
който бил засечен от насрещно движещия се неидентифициран лек автомобил
„М.“. Видно от представената разписка от „Б*и п*“ ЕАД тя е изпратена на
16.02.2023г. С писмо изх. №**г. Г.ф. е отказал изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, поради неустановяване на конкретно противоправно
поведение на водач на неидентифицирано МПС.
Към настоящия момент, тъй като решението се обжалва само от ищеца в
отхвърлителната му част, е налице влязло в сила решение в отношенията
между ищеца и Г.ф. относно механизма на ПТП, предприетата спасителна
маневра /рязко спиране/ от водача на автобус „и.д.“ , поради внезапно
навлязъл пред него лек автомобил, който не е бил идентифициран. Установено
е и че при падане вследствие рязкото спиране на автобуса, на ищеца са
причинени травматични увреждания – счупване на главата на дясната раменна
кост и неразместено счупване на дясната бедрена кост. Установено е и че
поради тези травматични увреждания, той е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания.
Спорен в настоящия етап от производството остава въпроса налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради това, че не се
е погрижил за своята стабилност във всеки един момент от движението на
превозното средство чрез използване на седалка или чрез стабилно захващане,
както и въпроса за размера на вредите и справедливото им обезщетяване.
По възражението за съпричиняване на вредосния резултат от
пострадалия:
Първоинстанционният съд е отчел наличие на 20 % съпричиняване на
вредата от пострадалия, тъй като, макар че се е държал, е отказал да седне на
5
освободената от друг пътник седалка.
Видно от заключението на вещите лица инж. Г. Т. и д-р М.Б. по
допуснатата комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза
/отговор на въпрос 17 от заключението/ пострадалият И., заставайки на
мястото пред седалките, обособено за стоене на правостоящи пътници в
градския транспорт, хващайки се за дръжката, предназначена за държане на
пътниците, не е предполагал за предстоящата ситуация. Той се е държал, но
тялото му не е било подготвено за инерционните сили, които са се получили
при рязкото спиране на автобуса. Ако той би знаел, че предстои подобна
ситуация, би седнал на някоя от свободните седалки, от които обаче нямаше да
има гаранция, че пак не би полетял напред, падайки до седалката или пред
нея. Конкретен отговор дали би се предпазил от настъпилите увреждания,
вещите лица не могат да дадат, поради обстоятелството, че все пак се касае за
75 – годишен човек, който е по-бавен и реакциите му са по – забавени. Според
вещите лица, реакцията му да застане на мястото, на което се е намирал, е
била технически правилна, тъй като това място е предназначено за стоене на
правостоящи пътници.
В съдебно заседание на 17.01.2024г. при приемане на заключението
вещото лице д-р Б.е обяснил, че ищецът има скъсяване на единия крак, което
донякъде е допринесло за по-лесното излизане от равновесие и падане, но
също така е посочил, че при подобно рязко спиране и действие на инерционни
сили и здрав човек, ако не се държи, и той може да падне. Ако е бил седнал
вероятно би бил по-стабилен, но и тогава би могъл да се изплъзне и да падне
от седалката. Какви биха били травматичните увреждания при такава
хипотеза, е в сферата на предположенията и не може да се даде конкретен
отговор.
Свидетелката З.Ч.К., работеща като ** в градските линии на „Р.е.“ АД
твърди в показанията си, че И. И. се е качил в автобуса от спирка К.Д..
Автобусът е бил пълен, пътниците са били около 20 човека, било му е
отстъпено място, но той отказал да седне. В момента, в който станал
инцидента, свидетелката му е искала представяне на карта за пътуване и не е
могла да види дали пострадалият се е държал. Свидетелят С.И.Л. – ** на
автобуса твърди, че е видял, че пострадалият е застанал до седалката от
дясната страна, ако се влиза от пътническата врата. Инвалидното място от
6
лявата страна е било заето. Около него е имало около 10 човека правостоящи.
Всички седалки са били заети. Чул, че някой му казва да седне, но той отказал.
При тези данни, според настоящата инстанция, не може да се приеме, че
е налице виновно и противоправно поведение от страна на ищеца, което да е
причина за настъпилото ПТП или да е допринесло за уврежданията. В
автобуса той е застанал на място, предназначено за стоене на правостоящи
пътници и според вещите лица – да застане там е било технически правилно.
Дори и да се приеме, че е могъл да седне – обстоятелство, което не е
установено със сигурност, тъй като показанията на шофьора и на **а за
наличието на свободни места си противоречат – при последвалото рязко
спиране и действие на инерционните сили, пак би могъл да полети напред,
падайки до седалката или пред нея. Ето защо това, че не е седял, а е застанал
на място, обособено за правостоящи, не е противоправно поведение и не може
да се разглежда като принос за настъпване на вредите или като възможност на
пострадалия да предотврати ПТП. Възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия настоящата инстанция намира за
неоснователно.
За вредите и техния размер:
От заключението на вещото лице д-р М.Б. по допуснатата комплексна
съдебно – медицинска и автотехническа експертиза се установява каква е била
поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има
ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца е било
причинено травматично увреждане: счупване на главата на дясната раменна
кост и неразместено счупване на дясната бедрена кост. Описаното
травматично увреждане отговаря да е получено при станалото ПТП. Налице е
причинна връзка между ПТП и причинените увреждания на лицето.
Предприето лечениее съобразено с характера на полученото счупване.
Обичайният период на костно зарастване трае около 2-3 месеца, а на
раменната кост - около 2 месеца – при благоприятен ход на възстановяването
и липса на усложнения при неговото протичане. Така обичайният
възстановителен процес при такъв вид травматични увреждания обичайно
продължава около 5 – 6 месеца – за счупването на дясната бедрена кост и
около 3 - 4 месеца – за счупването на дясната раменна кост. При прегледа на
7
пострадалия вещото лице е установило, че счупванията са зараснали, но все
още не са възстановени в пълен обем движенията в дясната раменна става, а
движенията в дясната тазобедрена става са силно болезнени като тава се
дължи и на наличие на тежка коксартроза 4 – та степен.
Показанията на разпитаната свидетелка Р. Г.а С. са обсъдени от
окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че в началния период
болките са били силни, всяко допълнително движение го е натоварвало и му
тежало. Самостоятелно започнал да се храни едва след месец. Свидетелката
му е помагала с ежедневните нужди – да се облича, изкъпе, да се нахрани. Не
можел да се обслужва сам и чувствал неудобство от това. През трите месеца,
през които свидетелката се е грижила за ищеца, той изпитвал болки, имал
неспокоен сън, бълнувал.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелката е сестра на ищеца, те са подкрепени от другите събрани по
делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и
свидетелката има непосредствени впечатления от състоянието му след
инцидента и по време на възстановителния период.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск за
заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Същият е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първите два - три месеца след инцидента.
Възстановителният процес е продължил няколко месеца. Понастоящем не е
настъпило пълно възстановяване – не е възстановен обема на движенията в
дясната раменна става, а движенията в дясната тазобедрена става са силно
болезнени /като се отчете и коксартрозата, която има/. Всичко това навежда на
извод за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия няколко месечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през не малка част от този период, настъпилото частично
възстановяване на движенията, но и факта на все още невъзстановен в пълнота
обем на движенията на дясната раменна става, съдът счита, че за репариране
на претърпените от пострадалата неимуществени вреди следва да се определи
обезщетение в размер на 60 000 лева.
По изложените съображения решението следва да се отмени частично, а
8
по същество на ищцата да се присъдят допълнително още 28 000 лева над
уважения размер на обезщетението от ОС – С.. В частта, с която искът е
отхвърлен за горницата над 60 000 лева до пълния предявен размер от 70 000
лева, решението следва да се потвърди.
По въпроса за разноските: Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъщественото от адв. Н. безплатно процесуално
представителство на ищеца във въззивната инстанция.
Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС Член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Поради това въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът
определя възнаграждението за осъществено безплатно процесуално
представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, без да е налице възможност за
преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа,
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. Затова тази норма от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения като несъответстваща на
правото на ЕС, не следва да се прилага. Минималните размери на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са
обвързващи съда, те могат да бъдат един от ориентирите при определяне на
възнаграждения, наред с фактическата и правна сложност на делото,
сложността и количеството на извършената работа и т.н.
В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че се касае до
частично обжалване на решението само в отхвърлителната му част и то по
единия от двата обективно съединени иска, обжалваемия интерес, наличието
на влязло в сила решение между страните по основанието на иска и
приключване на делото пред въззивния съд в едно съдебно заседание. Въз
9
основа на това съдът намира, че на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата на адв. Д. Д. Н. с адрес: ** е дължимо възнаграждение в размер
на 2890 лева за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ищеца във въззивната инстанция и съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и на основание чл.38 от ЗАдв. следва
Г.ф. – гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет*, Булстат *** да бъде осъден да заплати на адв.
Д. Н. със служебен адрес: ** сумата 2890 лева – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38 от ЗАдв. за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на ищеца И. Г. И. пред въззивния съд.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК, П.
Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №14/16.02.2024г., постановено по т.д. №20/2023г. по
описа на Окръжен съд – С., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения иск на
ищеца И. Г. И. против Г.ф. – С., ул. „Г.И.“ №*, ет.* за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП от 07.08.2021г., докато ищецът е пътувал с автобус „и.д.“ с рег. №**,
управляван от водача С.И.Л. с курс по маршрут кв. К. – кв. У., който няколко
метра след тръгване от спирката бил засечен от насрещно движещия се лек
автомобил „М.“ /бял джип/, който предприел маневра завИ.е наляво по ул.
„С.“, което наложило рязкото спиране на автобуса, довело до падане на И. Г.
И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023 г. до
окончателното й изплащане - за разликата над присъдените 32 000 лева до
размер от 60 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.ф. – гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет*, Булстат *** да заплати на И.
Г. И. ЕГН ********** от гр. С., ул.Р. №* още 28 000 лева /допълнително над
присъдените от ОС – С. 32 000 лева или общо 60 000 лева / - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
07.08.2021г., докато ищецът е пътувал с автобус „и.д.“ с рег. №**, управляван
от водача С.И.Л. с курс по маршрут кв. К. – кв. У., който няколко метра след
тръгване от спирката бил засечен от насрещно движещия се лек автомобил
10
„М.“ /бял джип/, който предприел маневра завИ.е наляво по ул. „С.“, което
наложило рязкото спиране на автобуса, довело до падане на И. Г. И., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №14/16.02.2024г., постановено по т.д.
№20/2023г. по описа на Окръжен съд – С., В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявения иск на ищеца И. Г. И. против Г.ф. – С., ул. „Г.И.“ №*, ет.* за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от 07.08.2021г., докато ищецът е пътувал с автобус „и.д.“ с
рег. №**, управляван от водача С.И.Л. с курс по маршрут кв. К. – кв. У., който
няколко метра след тръгване от спирката бил засечен от насрещно движещия
се лек автомобил „М.“ /бял джип/, който предприел маневра завИ.е наляво по
ул. „С.“, което наложило рязкото спиране на автобуса, довело до падане на И.
Г. И., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023 г. до
окончателното й изплащане за разликата над 60 000 лева до претендирания
размер от 70 000 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г.ф. – гр. С., ул. „Г.И.“ №*, ет*, Булстат *** да заплати на адв.
Д. Н. със служебен адрес: ** сумата 2890 лева – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38 от ЗАдв. за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на ищеца И. Г. И. пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11