№ 101
гр. Враца, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело
№ 20231400500594 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба на Г. Щ. С.,
чрез адв. Д. П., срещу Решение № 206/14.09.2023 г., постановено по гр.д. № 228/2023 г. по
описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което е признато за установено на основание чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК по отношение на жалбоподателката, че същата дължи на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД сумата от 129,43 лв., представляваща главница по договор за кредит № ***/23.03.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 21.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата
от 20,34 лв., представляваща договорна лихва за периода 25.05.2022 г. до 25.09.2022г., като в
останалата част до пълния предявен размер от 20,35 лв. претенцията не е уважена, сумата от
10,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода 25.05.2022 г. до 13.10.2022 г., като в
останалата част до пълния предявен размер от 10,71 лв. претенцията не е уважена, за които
суми е издадена заповед № 690/01.11.2022 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 599/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1309/2022
г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. С обжалваното решение Г. Щ. С. е осъдена да
заплати направените в исковото производство по гр.д. № 228/2023 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина разноски в размер на 1004,64 лв., съразмерно с уважената част от
исковете, както и направените разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №
1309/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина в размер на 174,92 лв., съразмерно
уважената част от исковете.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо. В условията на
евентуалност на ищеца следвало да бъде предоставен срок за отстраняване на
нередовностите на исковата молба. По същество решението било неправилно поради
наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост.
1
Излага се недопустимост на обжалваното решение, тъй като било постановено при
наличие на висящо по-рано заведено дело между същите страни, за същото искане и на
същото основание - гр. д. № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. Излага, че
същото било образувано по иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК след дадени
указания по ч.гр.д. № 1308/2022 г. като ищецът в подадено заявление, така и в исковата
молба твърдял, че вземането му в размер на 160,49 лв., произтичало от договор за
потребителски кредит № *** от 23.03.2020 г., а посочената сума представлявала – 129,43
лв. – главница по посочения договор, 20,35 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2022 г. -
25.09.2022 г., 10,71 лв. –мораторна лихва за периода 25.05.2022 г.-13.10.2022 .г
Гражданско дело № 228/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина било
образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, като искът бил предявен поради дадени
указания от страна на Районен съд – Бяла Слатина по ч.гр.д. № 1309/2022 г. Както в
подаденото заявления, така и в исковата молба, ищецът твърдял, че вземането му в размер
на 160, 49 лв., произтича от договор за потребителски кредит № *** от 23.03.2020 г., като
сумата от 160, 49 лв. представлявала -129,43 лв. главница по потребителски кредит №
***/23.03.2020 г., 20,35 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2022 г.-25.09.2022 г., 10, 71
лв. – мораторна лихва за периода 25.05.2022 г.-13.10.2022 г.
Било налице пълно съвпадение по основание - договор за потребителски кредит №
*** от 23.03.2020 г., период на претендираните вземания и размер, както и между същите
страни. Ч.гр.д. № 1309/2022 г. и образуваното по него гр.д. № 228/2023 г. били образувани
след ч.гр.д. № 1308/2022 г. и гр.д. № 211/2023 г. – всички по описа на Районен съд – Бяла
Слатина. Посочва, че това обстоятелство било забелязано след обявяване на делото за
решаване поради факта, че исковата молба по гр.д. № 211/2023 г. била получена на
29.08.2023 г., а на 16.08.2023 г. гр.д. № 228/2023 г. било обявено за решаване.
Излага, че в исковата молба били налице множество нередовности. Тъй като
първоинстанционният съд оставил възражението за нередовност без уважение, било налице
съществено процесуално нарушение и следвало настоящата инстанция да даде указания за
поправянето им. Имало неяснота за кой период са преустановени плащанията, как е
определена главницата, както и как били определени периодите на претендираните лихви.
Твърди, че процесният договор е нищожен поради противоречие с чл. 22 вр. с чл. 11,
ал.2 ЗПК – общите условия към него не били предадени на жалбоподателката, нито били
подписани от нея. Направеното възражение в тази насока не било обсъдено от
първоинстанционния съд. Договорът за кредит бил нищожен и поради противоречието му с
чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК, защото погасителният план към него съдържал само
номер, дата и месечна вноска. Това възражение също не било отчетено от
първоинстанционния съд. Излага доводи за недължимост на претендираната договорна
лихва. След обявяване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението се дължала
само законната лихва. Ищецът претендирал договорна лихва кумулативно заедно с лихвите
за забава и така се правел опит да се заобиколи забраната на чл. 33, ал.2 ЗПК. Исковата
молба в частта за претендиране на договорна лихва била неясна поради липсата на
конкретика за периодите, за които се претендирали сумите.
Иска се обезсилване на решението на Районен съд – Бяла Слатина като недопустимо
в частта, в която са уважени исковете на ищеца и делото да бъде прекратено. В случай, че се
приеме, че същото е допустимо да бъде оставена исковата молба без движение поради
нередовности и да се укаже на ищеца да ги отстрани, а в случай, че се разгледа спорът по
същество да бъде отменено обжалваното решение и да бъде поставено друго, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - гр.София, чрез
юрисконсулт М. Н., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно, като съдът е
обсъдил и мотивирал подробно и в цялост всички събрани и необходими доказателства.
2
Посочва се, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - гр.София, съобразно заключенията на изготвените
експертизи е изправна страна по процесния договор и е изпълнено задължението за
предоставяне на заемните средства на жалбоподателката. Излага, че са спазени
изискванията на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК и че чл. 22 ЗПК не намира приложение. От
представения договор било видно, че в него били инкорпорирани разпоредбите на ЗПК и
било налице идентитет на членовете от договора за потребителски кредит и предвидените в
ЗПК реквизити. По посочените във въззивната жалба твърдения за наличие на висящо
исково производство между същите страни за същото искане и за същото основание,
посочва, че е бил направен опит за съвместно предявяване на обединен установителен иск
във връзка с получени указания за постъпили възражения по ч.гр.д. № 1308/2022 г. и ч.гр.д.
№ 1309/2022 г., но с оглед обстоятелството, че съвместното предявяване би затруднило
производството, същите били разделени и касаели различни непогасени задължения по
различни договори. Голословни били твърденията на въззивника, че липсвала яснота за
непогасените вноски и за периодите на претендираните акцесорни вземания – в подаденото
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в извлечението от счетоводните
книги и в исковата молба били посочени размерите и периодите на претендираните от
ищеца вземания. Процесният договор за потребителски кредит не бил подписан под Общи
условия и това обуславяло липсата им. В чл. 11.2 от процесния договор бил инкорпориран
погасителен план, в който били посочени брой, размер в лева и падеж на всяка вноска и
доколкото бил приложим фиксиран лихвен процент за целия период, изискването за
посочване на последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, в това число главница и лихва било неприложимо. Потребителят,
съгласно чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК, а и от самия договор имало право да изиска безвъзмездно от
дружеството детайлен погасителен план, който да му предостави подробна информация за
размера на погасената сума и оставащите за плащане такива. Не можело да се счете, че
липсата на инкорпориран по-подобрен погасителен план към договора влияело на неговата
действителност. Цитира се съдебна практика. От разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК не можело
да се направи извод, че Общите условия към договора за потребителски кредит
представляват задължителна част от неговото съдържание.
Иска се да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде оставено
в сила първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба и в подадения отговор не са направени искания за събиране
на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Служебно е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо предвид следните
съображения:
В исковата молба, с която е сезиран първоинстанционният съд са изложени
твърдения, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - гр.София е образувала ч.гр.д. № 1309/2022 г. по описа
на Районен съд – Бяла Слатина по реда на чл. 417 ГПК срещу Г. Щ. С., по което са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 2014/2022
г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова. Дружеството е получило разпореждане на 23.01.2022
г., с което е предоставен едномесечен срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иск за
установяване на вземанията си. В подаденото заявление по чл. 417 ГПК, както и в исковата
молба е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № ***,
сключен на 23.03.2020 г., а именно: 129,43 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № ***, 20,35 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2022 г. -25.09.2022 г., 10,71 лв. –
мораторна лихва за периода от 25.05.2022 г. -13.10.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (24.10.2021 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
По същото гражданско дело e постановено обжалваното с въззивна жалба на Г. Щ.
С., чрез адв. Д. П. Решение № 206/14.09.2023 г.
По изложените твърдения на жалбоподателката за недопустимост на обжалваното
3
решение във въззивното производство с Определение № 709/14.12.2023 г. е изискана
справка от Районен съд – Бяла Слатина по гр. д. № 211/2023 г. по описа на същия съд, в
която да бъдат посочени страни и предмет на делото, фаза, както и да бъдат представени
копие от исковата молба, копие от решение, определение за разделяне на производството
или частично прекратяване при наличието на такива актове.
По делото е постъпила справка с изх. № 2858/20.12.2023 г. по описа на Районен съд
– Бяла Слатина, в която е посочено, че образуваното гр.д. № 211/2023 г. е образувано по
реда на чл. 422 ГПК и страни по делото са „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - гр.София и Г. Щ. С., като
по делото има постъпил писмен отговор на исковата молба и делото чака насрочване. Към
справката са приложени копие от исковата молба, както и писмен отговор към нея.
От представената искова молба по гр.д. № 211/2023 г., изпратена на 22.02.2023 г. в
15:11 чрез куриер, се установява, че с нея „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - гр.София иска да бъдат
признати за установени вземанията по ч.гр.д. № 1309/2022 г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина, а именно : 129,43 лв. – главница по договор за кредит № ***/23.03.2020 г.,
20,35 лв. – договорна лихва за периода 25.05.2022 г. -25.09.2022 г., 10,71 лв. – обезщетение
за забава за периода 25.05.2022 г. – 13.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК – 24.10.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, както и вземанията по ч.гр.д. № 1308/2022 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина.
Kъм датата на изисканата от въззивния съд справка – 20.12.2023 г. производството
по гр. д. № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина все още е било висящо.
По ч.гр.д. № 1309/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е представена
молба с вх. № 920/23.02.2023 г., съгласно Разпореждане № 11/05.01.2023 г. с доказателства,
като на нея е посочено, че е получена на 23.02.2023 г. в 14:34 часа. Молбата е изпратена до
електронната поща на съда на 23.02.2023 г. в 12:39 часа. Към молбата е приложено копие от
искова молба, но без доказателства, че по тази искова молба е образувано гражданско дело.
Исковата молба, с която е образувано гр.д. № 228/2023 г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина, е изпратена до електронна поща на съда на 23.02.2023 г. в 12:39 часа и на нея
е даден вх. № 976/27.02.2023 г. с посочен час 13:22.
Изложеното налага извод, че е към датата на подаване на исковата молба по гр.д. №
228/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина между същите страни, на същото
основание и за същото искане е имало вече образувано съдебно производство - гр. д. №
211/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, поради което за съда, сезиран с втората
претенция, е възникнало задължение по чл. 126, ал. 1 ГПК да прекрати по- късно заведеното
дело - гр.д. № 228/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина , образувано по реда на
чл. 422 ГПК.
При така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че доколкото
към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция
производството по гр. дело № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, е все
още висящо, като същото е образувано преди гр. дело № 228/2023 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина и понастоящем продължава да е налице съществувалата още в хода на
първоинстанционното производство отрицателна процесуална предпоставка за допустимост
на иска- по- рано заведено дело, имащо за предмет установяване на вземанията по Договор
за потребителски кредит № ***, сключен на 23.03.2020 г., какъвто е и предметът на спора,
заявен за разглеждане в настоящия процес.
На самостоятелно основание решението по гр.д. № 228/2023 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина е недопустимо, тъй като Районен съд – Бяла Слатина се е произнесъл по
процесуално недопустим иск. От приложеното ч. гр. д. № 1309/2022 г по описа на Районен
съд - Бяла се установява, че след подадено от Г. Щ. С. възражение по чл. 414 от ГПК, че не
дължи изпълнение по вземането по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
посоченото дело на Районен съд – Бяла Слатина, решаващият съдия с разпореждане №
4
11/05.01.2023 г е указал на заявителя- „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - гр.София, че в едномесечен
срок от получаването на разпореждането може дада предяви иск относно вземанията си
против възразилото лице. Разпореждането е връчено на 23.01.2023 г. Исковата молба по чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е изпратена до електронна поща на съда на 23.02.2023 г. в
12:39 часа и на нея е даден вх. № 976/27.02.2023 г. с посочен час 13:22. Затова
постановеното решение е процесуално недопустимо, тъй като установителния иск е
предявен след изтичане на един месец от указанията на Районен съд – Бяла Слатина.
С оглед на гореизложеното и при съобразяване на разпоредбите на чл. 270, ал. 3 във
вр. с чл. 126, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
обезсилен, а производството по гр. дело № 228/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина да бъде прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на въззивника Г.
Шилионова С. следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции предвид наличието
на надлежно искане и на доказателства за сторени такива.
Служебното прекратяване на повторно заведеното дело от съда / чл. 126, ал. 2 ГПК/
също не е основание за изключване приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй
като правото на ответника не е обвързано с /и ограничено до/ прекратяване поради отказ,
оттегляне на иска - десезиране на съда, инициирано от ищеца. Както е посочено в
определение № 289 по ч. гр. д. № 255/2011 г. на IV г. о., ответникът има право на разноски
при прекратяване на производството по делото, а основанието за прекратяване е без
значение".
Ищцата е претендирала и сторила разноски в заповедното производство,
първоинстанционното, както и в настоящото, като и в трите претендира по 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, за които са представени договори за правна защита и
съдействие.
От въззиваемият е релевирано своевременно възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Същото се явява
основателно. Адвокатските възнаграждения в двете съдебни инстанции следва да бъдат
редуцирани до предвидения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лв., дължими за всяка една
инстанция.
Не следва да бъдат присъдени сторените в заповедното производство от
ответницата Г. С. разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по тази претенция следва
да се произнесе съдебният състав по гр.д. № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина.
Водим от гореизложеното и на основание чл.270,ал.3,пр.1-во във връзка с
чл.126,ал.2 от от ГПК Окръжен съд-Враца
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №206/14.09.2023 г. по гр.дело №228/2023 г. по описа на
Районен съд-Бяла Слатина като НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №228/2023 г. по описа на Районен съд-
Бяла Слатина.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от В. А. Г. и А. Ч. Д. да заплати на Г. Щ. С., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от същото да се изпрати на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6