Р Е Ш
Е Н И Е
№ __ 260001___
гр. Кубрат, 24.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на деветнадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 7 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът – „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Ч., като твърди, че в изпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 20.04.2015 г., сключен между Б.Д. ЕАД от една страна като кредитор и И.Р.С., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 02.12.2019 г. рег. пост. адрес в гр.Белослав, обл. Варна, ул. „* № 24, наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „*” № 20, от друга страна, като кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лева; с подписване на договора страните са уговорили усвояването на разрешения кредитен лимит да се осъществява чрез използване на кредитна карта, при договорена възнаградителна лихва в размер на 21,95 % годишно, с клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора; предоставеният на кредитополучателя кредитен лимит е усвоен от него, както следва:
на 12/05/2015 г. усвоени 400 лева чрез теглена на ATM
на 14/05/2015 г., усвоени 50 лева чрез теглена на ATM
на 15/05/2015 г., усвоени 50 лева чрез теглена на ATM
на 15/05/2015 г., усвоени 100 лева чрез теглена на ATM
на 15/05/2015 г., усвоени 100 лева чрез теглена на ATM
на 15/05/2015 г., усвоени 100 лева чрез теглена на ATM
на 19/05/2015 г., усвоени 30 лева чрез теглена на ATM
на 19/05/2015 г., усвоени 100 лева чрез теглена на ATM
на 20/05/2015 г., усвоени 7 лева чрез плащане на ПОС;
кредитополучателят не е изпълнявал поетите с договора ангажименти, като единственото плащане по кредита същият е направил на 22.05.2015 г., като е платил сумата в размер на 20 лева; поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, поети с процесния договор за кредитна карта, изразяващи се в нереволвиране на кредита в продължение на четири поредни месеца, на основание чл.ЗО, ал.З от Общите условия, клиентът е допуснал нарушаване на Договора за кредит, което представлява основание за прекратяване на Договора по чл.85 от Общите условия, респективно основание, при наличие на което Банката не преиздава картата съгл. чл.17, ал.З от Общите условия, поради което и предвид договореното в чл. 25, ал. 2 от ОУ към договора, че срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата, счита, че крайния срок на ползване на отпуснатия кредитен лимит е настъпил на дата 02.05.2018., с което е настъпила и изискуемост на всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит от 20.04.2015 г. на същата дата – 02.05.2018 г.; предвид твърдяното настъпване на крайния падеж, и като не дължи уведомяване на кредитополучателя за това обстоятелство, ищцовото дружество е започнало да отчита задълженията на длъжника в полза на кредитора „Б.Д.“ ЕАД по кредитна сметка № 23048922, разпечатка от която прилага към исковата молба; поради непогасяване от страна на кредитополучателя на дължимите по договора задължения след настъпване на крайния падеж, в това число усвоения и непогасен кредитен лимит, „Б.Д.“ ЕАД, в качеството си на неудовлетворен кредитор по ликвидно и изискуемо на краен падеж вземане, е депозиралата на 15.06.2018 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 9480/2018 г. по описа на РС – Варна; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 4742/ 18.06.2018 г. и изпълнителен лист в полза на кредитора – „Б.Д.“ ЕАД за претендираните суми, а именно: 925,14 лева, представляващи дължима главница по договора за кредит в размер на усвоената и непогасена част от разрешения с договора кредитен лимит; 648,40 лева - дължима договорна лихва за периода от 20.05.2015 до 15.06.2018 г. дължима на основание чл. 1, ал. 2 от договора за кредит във връзка с чл. 26, ал. 2 от Общите условия за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лице, а размерът и е определен съгласно раздел III от Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Б.Д." ЕАД, както и 6,76 лева лихвена надбавка за забава за периода от 02.05.2018 до 15.06.2018 г., 128,86 лева - дължими заемни такси, представляващи дължими и неплатени от кредитополучателя такси за издаване на картата, такса за нереволвиране и такси за теглена на пари в брой от ATM, на основание чл.9 от Договора за кредит, както и 34,18 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение; въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен е образувано срещу ответницата Изпълнително дело № 533/2018 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова, вписана под № 893 в Камарата на ЧСИ; заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, ЧСИ е връчил на ответницата, в качеството на длъжник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление на рег. пост.адрес на 22.01.2019 г., поради което с разпореждане № 35677/ 13.08.2019 г., връчено на заявителя на 21.08.2019 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 18.09.2019 г. пред РС – Варна, от който делото е изпратено по подсъдност на РС – Кубрат, и моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, на която издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 4742/ 18.06.2018 г. по ч.гр.дело № 9480/ 2018 г. по описа на РС – Варна е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че тя дължи на ищцовото дружество претендираните с нея суми, както те са посочени, и я осъди да заплати направените в заповедното – 34.18 лева – платена държавна такса по сметка на съда; 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, и в настоящото производство разноски.
Ответницата - И.Р.С., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 02.12.2019 г. рег. пост. адрес в гр.Белослав, обл. Варна, ул. „* № 24, наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „*” № 20, редовно уведомена, чрез назначен й на основание чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител – адв. М. Димитрова, АК – Разград, в дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 1763/ 07.07.2020 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции, предвид следните възражения: вземанията на банката по приложения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 20.04.2015 г. не са изискуеми, тъй като, на първо място, договорът не предвижда клауза и дата за прекратяването му, а, на второ място, не се представят доказателства за предсрочна изискуемост на сумите по договора, изтичането на срока или настъпването на друго основание кредитора да търси плащане на всички дължими суми по него; по делото липсват доказателства ответницата да е уведомена за претендираната предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е преждевременно предявено; въпреки клаузата за автоматична предсрочна изискуемост, за настъпването на същата е необходимо уведомяване, като изявлението на кредитора следва да достигне до кредитополучателя, съгласно императивното изискване на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и разясненията на т. 18 ТР № 4/ 2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, ВКС; заявява възражения за недействителност на сключения между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 20.04.2015 г., на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а и т. 11 Закона за потребителския кредит, тъй като в него реално липсва уговорен лихвен процент. Претендира отхвърляне на исковите претенции, обезсилване на издадената срещу ответницата заповед за изпълнение и отхвърляне на искането за възлагане в тежест на ответницата на направените от ищеца, заявител, разноски в заповедното и в настоящото производство.
По искане на ищцвото дружество по делото е допуснато участието на „О.Ф.Б.“ - ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като трето лице – помагач на ищеца, на основание чл. 219 ГПК. Посоченото дружество, уведомено за привличането му за участие в процеса, както и за правата му в процеса съгласно чл. 221 ГПК, ал.1 – да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора; ал.2 - В случай на противоречие между действията и обясненията на страната ищец и на третото лице, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото, с молба вх. № 2256/ 17.08.2020 г. заявява становище, че присъединява към всички изложени от ищцовото дружество фактически твърдения и правни доводи, поради което моли за установяване на вземанията срещу ответницата, които е придобило по договор за цесия от 10.01.2019 г. с ищеца, след постановяването на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответницата, считано от 10.01.2019 г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч.гр.дело № 9480/ 2018 г.по описа на РС – Варна, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.04.2015 г., се установи по несъмнен начин, че по силата на същия на ответницата е отпуснат максимален кредитен лимит в размер на 1 000.00 лв., представляващ револвиращ потребителски кредит, който тя като кредитополучател е усвоявала посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, АТМ плащания, чрез терминални устройства и др., осъществявани чрез издадената й кредитна карта; върху усвоената сума страните са договорили да се начислява променлив лихвен процент, който към датата на сключването на договора е 21.95 % годишна лихва или 0.06 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен Софибор за карти в БГлева, при ГПР 24.30, съгласно чл.1, ал. 2 от договора, и такси за издаване и ползване на кретината карта, съгласно чл. 9 от същия, а съгласно чл. 29 до чл. 34 от подписаните от ответницата „Общи условия по договор …“ за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението, но Ив.С. е преустановиларедовното обслужване на кредитната карта на 22.05.2015 г., като е платил единствено сумата в размер на 20 лева, след като от предоставения й кредитен лимит е усвоила, както следва:
на 12/05/2015 г. усвоени 400.00 лв.;
на 14/05/2015 г., усвоени 50.00 лв.;
на 15/05/2015 г., усвоени 50.00 лв.;
на 15/05/2015 г., усвоени 100.00 лв.;
на 15/05/2015 г., усвоени 100.00 лв.;
на 15/05/2015 г., усвоени 100.00 лв.;
на 19/05/2015 г., усвоени 30.00 лв.;
на 19/05/2015 г., усвоени 100 лв., всички усвоени чрез тегленето им в брой на ATM; и
на 20/05/2015 г., усвоени 7.00 лева, чрез плащане на ПОС.
Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни.
Крайният падеж за изпълнения на задълженията на ответницата е настъпил на 30.04.2018 г. с изтичането на срока за валидност на издадената й кредитна карта, съгласно чл. 25, ал. 2 от подписаните от ответницата „Общи условия по договор …“ , при липса на извършени от нея плащания за погасяване на задълженията извън платите от нея на 22.05.2015 г. 20.00 лева, поради което на 18.06.2018 г. предявило целия дълг за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело № 9480/ 2018 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Варна.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 4742/ 18.06.2018 г. по ч.гр.дело № 9480/ 2018 г. по описа на РС – Варна ответницата не е възразила, но същата й е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което налага на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по цитираната.
Приетият като писмено доказателство Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.04.2015 г., ведно с приложените към него и подписани от ответницата „Общи условия по договор …“ от същата дата, съставляващ частен диспозитивен документ, подписан и от двете страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от ответницата, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 20.04.2015 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответницата сумите по заема, която тя се е задължила да върне в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски. Ответницата е усвоила от разрешения й кредитен лимит сумата 945.14 лева, за периода 12. – 19.05.2015 г., като единствено на 22.05.2015 г. е направила погасителна вноска в размер на 20.00 лева, оставайки задължена за сумата 925.14 лева; преустановила всякакви плащания по договора за кредит на 20.04.2015 г. и е останал задължен за формирания дълг в претендирания от ищеца размер – главница, лихви – договорна и лихвена надбавка за забава, поради което следва да се приеме, че не е изпълнила задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендираните от ищеца размери. В тази насока е и извършеното доказване на иска.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 15.06.2018 г., поради което основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Неоснователни са заявените с писмения отговор на назначения на ответницата особен представител възражения, както следва: подписаният между страните договор предвижда краен срок за валидност – с изтичането валидността на предоставената й кредитна карта, а именно на 30.04.2018 г.; не се твърди и не се претендира от ищеца предсрочна изискуемост на сумите по договора, поради което не е и необходимо уведомяването й за същата; в договора е налична изрична уговорка за плащане от кредитополучателя на възнаграждение за ползвания кредитен паричен ресурс в размер на начисляван променлив лихвен процент, който към датата на сключването на договора е 21.95 % годишна лихва или 0.06 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен Софибор за карти в БГлева, при ГПР 24.30, съгласно чл.1, ал. 2 от договора, и такси за издаване и ползване на кредитната карта, поради което и не е налице твърдяното от ответницата основание за недействителност на договора за кредит.
Ответницата е станала причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 34.18 лева, на колкото възлиза платена държавна такса, и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатени държавна такса от 165.82 лв. и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и внесен депозит за възнаграждение на назначения на ответника особен представител в размер на 300.00 лева, поради което в полза на ищеца срещу ответницата за разноски по делото следва да се присъди сумата 565.82 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Р.С., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 02.12.2019 г. рег. пост. адрес в гр.Белослав, обл. Варна, ул. „* № 24, наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „*” № 20, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Николов, АК – Разград, вземането на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Ч., по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 4742/ 18.06.2018 г. по ч.гр.дело № 9480/ 2018 г. по описа на РС – Варна, с която е разпоредено на длъжника – И.Р.С., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения: 925,14 лева, представляващи дължима главница по договора за кредит в размер на усвоената и непогасена част от разрешения с договора кредитен лимит; 648,40 лева - дължима договорна лихва за периода от 20.05.2015 до 15.06.2018 г. дължима на основание чл. 1, ал. 2 от договора за кредит във връзка с чл. 26, ал. 2 от Общите условия за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лице, а размерът и е определен съгласно раздел III от Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Б.Д." ЕАД, както и 6,76 лева лихвена надбавка за забава за периода от 02.05.2018 до 15.06.2018 г., 128,86 лева - дължими заемни такси, представляващи дължими и неплатени от кредитополучателя такси за издаване на картата, такса за нереволвиране и такси за теглена на пари в брой от ATM, на основание чл.9 от Договора за кредит от 20.04.2015 г. .
ОСЪЖДА И.Р.С., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 02.12.2019 г. рег. пост. адрес в гр.Белослав, обл. Варна, ул. „* № 24, наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „*” № 20, да заплати на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Ч., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното - 34.18 (тридесет и четири лева, осемнадесет ст.) лева – платена държ.такса, и 50.00 (петдесет) лева – юриск.възнаграждение, както и по настоящото сумата 565.82 (петстотин шестдесет и пет лева, осемдесет и две ст.) лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „О.Ф.Б.“ - ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, като трето лице – помагач на ищеца, на основание чл. 219 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева