Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
07.06.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Иванка Велчева и с участие на прокурор М.Славчева при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия
Х.Димитрова КАНД № 92 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от Н.К.Н. ***, срещу решение № 98/20.03.2023г., постановено по
АНД № 20223630202435 по описа за 2022г. на Районен съд – Шумен. С обжалвания
съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 5740910 на ОД на МВР
- Шумен, с който на Н.К.Н., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касаторът
заявява, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като същият не е
управлявал автомобила към момента на установяване на нарушението. Наред с това твърди,
че не е налице «повторност» на нарушението, като в тази насока сочи, че въпреки
указанията на съда, ответната страна не е представила копие от електронния фиш,
явяващ се основание административно наказващият орган да приложи квалификационната
норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП, респективно не са налице каквито и да е
доказателства за прилагане на повторност при определяне размера на наказанието.
Според касатора, като не е съобразил изтъкнатите пороци на електронния фиш и е
потвърдил същия, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Отделно от
изложеното заявява, че предходното нарушение е различно по своя характер,
скорост и местоположение, поради което в условията на евентуалност съдът е
следвало да измени наложеното наказание с предвиденото такова по основния
състав. В обобщение моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на
друго, с което да се отмени електронният фиш или същият да бъде изменен като
бъде наложена «глоба» по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с упълномощен
процесуален представител адв.В.П.от ШАК. Заявява, че поддържа касационната
жалба и по аргументите, изложени в нея и в пледоарията по същество моли за
отмяна на съдебното решение, респективно отмяна на електронния фиш или
евентуално за намаляване на наложената с него глоба. Претендира присъждане на
разноски съобразно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по касация – ОД на МВР
– гр.Шумен, представляван в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител гл.юрисконсулт С., оспорва касационната жалба. Счита, че съдът е
извършил правилна преценка на събраните доказателства, включително досежно
субекта, който следва да носи административно наказателна отговорнст за
установеното нарушение, данните за влизане в сила на предходния електронен фиш,
предпоставките обуславящи повторност на нарушението и постановеното съдебно
решение се явява законосъобразно. Въз основа на изложеното моли същото да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението
на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК
свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Районен съд -
Шумен се е развило по жалба на Н.К.Н. срещу Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, №
5740910 на ОД на МВР - Шумен, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер
на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено,
че на 31.03.2022г., в 12:06 часа, в гр.Шумен, бул.Симеон Велики №15, посока на
движение към изхода на гр.Шумен, при ограничение 50 км/ч, и отчетен толеранс от
-3км, е установено извършване на нарушение при управление на МПС лек автомобил
«*****» с рег. № Н*****, с установена скорост на движение от 65 км/ч, при
превишена стойност на скоростта 15 км/ч. Извършеното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство «АRН САМ S1». Нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3219527.
При направена справка от
централната база данни КАТ било установено, че автомобилът е собственост на Н.К.Н.,
поради което спрямо същия е издаден процесният електронен фиш, с който на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП на лицето е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 100 лева за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по
издаването на ЕФ, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП, като същата е
приложена правилно при наличието на предпоставките за това. ЕФ е съставен
съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Нарушението, за което е санкциониран Н.К.Н., е установено по несъмнен начин
чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Според мотивите на
съдебния акт правилно е определен субектът на нарушението, доколкото Н.К.Н. в
качеството си на собственик на лекия автомобил, не е представил в срока по
чл.189, ал.5 от ЗДвП достатъчно данни за друго лице, което да е управлявало
посоченото МПС, респективно – да е извършило нарушението. Съдът посочил, че
санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно наказателен
състав на чл.182, ал.4 от ЗДвП, предвид безспорните доказателства, че
нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш К/3219527,
като двата ЕФ касаят нарушения на скоростния режим, установен в чл.21 от ЗДвП.
Съдът отклонил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на ЕФ, поради непосочване на конкретна хипотеза на чл.182,
ал.1 – ал.3 от ЗДвП, с аргумента, че непосочването на връзка към конкретната
хипотеза на чл.182, ал.1 – ал.3 от ЗДвП, не съставлява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
Процесният ЕФ съдържа данни за мястото на извършване на нарушението,
разрешената скорост, скоростта, с която се е движело МПС (след приспадане на
допустимата грешка при измерването) и конкретно е посочено колко е установеното
превишение – 15 км/ч. Налице са всички съставомерни елементи, даващи възможност
на наказаното лице да разбере какво е вмененото обвинение, респективно – какъв
и дали правилно е определен размерът на санкцията. Конкретното нарушение попада
в хипотезата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда глоба в
размер на 50,00 лева при превишение на разрешената максимална скорост в
населено място от 11 до 20 км/ч. и съобразявайки правилото на чл.182, ал.4 от ЗДвП размерът на наложеното наказание е определен в параметрите, предвидени в
санкционната разпоредба. По изложените съображения съдът е потвърдил изцяло
електронния фиш като правилен и законосъобразен.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и
доказаност на вмененото на Н.К.Н. деяние. Ето защо правните изводи на районния
съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция,
по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.второ от АПК напълно споделя
изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Правилно въззивният съд е приел,
че настоящият касатор, в качеството му на собственик на лек автомобил, отговаря
за извършеното с него нарушение, независимо от депозираната пред
административно наказващия орган молба, съдържаща изявление, че на същата дата
е предоставил автомобила си на друго лице - Е.К.Н.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Редът за индивидуализиране на лицето,
което е управлявало моторното превозно средство е разписан в чл.189, ал.5 от ЗДвП
- електронният фиш се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Разпоредбите на чл.188, ал.1 и
чл.189, ал.5 от ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на
МПС, посочено в електронния фиш, е извършител на нарушението. Иначе казано,
предполага се че собственикът упражнява абсолютното си право на собственост в
пълен обем, в това число и едно от проявленията на субективното вещно право -
ползването, изразяващо се в случая във физическото управление на движимата вещ.
Оборването на тази презумпция може да бъде сторено по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП (при доброволно предоставено на друго лице МПС) в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената декларация от
собственика. Това е единственият и императивен способ за анулирането на
издадения фиш, тъй като законът не предвижда друг начин за оборване на
презумпцията пред административно наказващия орган. Кумулативно изискуемите
предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване
на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на която и да е от тях
не изпълнява изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на фиша.
Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е
предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде
копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи
при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до
санкциониране, без възможност за защита на етапа на административното
наказване. Собственикът на автомобила се явява заинтересован да представи
доказателства, които да позволят на административно наказващия орган да формира
категорични изводи по фактите и приложимия закон като проведе разследване на
спорните обстоятелства. Следва да се посочи, че приложимите законови разпоредби
не разписват нормативно изискване статичното изображение във вид на снимков
материал, генерирано от автоматизирано техническо средство и система за контрол
на правилата за движение, да носи данни за индивидуализиране на водача.
Релевантен е единствено фактът на извършеното нарушение със съответно моторно
превозно средство, чиито регистрационни табели и вид могат еднозначно да бъдат
установени. Соченето на други лица и/или представянето на доказателства в хода
на съдебното производство се явява ирелевантно и в този смисъл възраженията на
касатора за неправилно приложение на материалния закон от страна на районния
съд са напълно необосновани. Със свидетелски показания не може да се оборва
законовата презумпция и затова районният съд не е допуснал нарушение при
преценката на доказателствата.
Касационният състав намира за
неоснователно възражението на касатора за неправилно приложение на материалния
закон поради липса на доказателства за «повторност» на санкционираното
нарушение.
От приобщения към делото
електронен фиш серия К №3219527, посочен в процесния ЕФ като обосноваващ
повторността, се установява, че с него на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП Н.К.Н. е наказан за превишаване на въведената с пътен
знак В-26 скорост на движение в извън населено място – нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Както правилно е приел и въззивният съд, касае е за
едно и също по вид нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, свързано с нарушение на
скоростния режим. Нарушението е същото по вид, независимо от това, че в първия
случай е извършено извън населено място, а в процесния – в рамките на населено
място. И в двата случая нарушената материалноправна разпоредба е тази на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, въвеждаща забрана за превишаване скоростта на движение. Освен
това във всеки конкретен случай разрешената скорост би могла да бъде регулирана
пряко от закона (чл.21, ал.1 от ЗДвП) или от поставен пътен знак, но това не
променя квалификацията на нарушението. Разликата е в санкционната разпоредба,
въз основа на която се наказва това нарушение, което в случая е взависимост от мястото
на нарушението и установеното превишение на скоростта на движение.
Неправилен е и доводът на
касатора, че липсват доказателства досежно влизане в сила на първия електронен
фиш. Според чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи в 14-дневен срок от
получаването му. Разпоредбата на чл.189, ал.10 от ЗДвП указва, че влизат в сила
електронните фишове, които не подлежат на обжалване; не са били обжалвани в
законния срок; са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. В случая
ответната страна представя разписка, видно от която ЕФ серия К № 3219527 е
връчен на Н.К.Н. на 22.04.2021г., както и разпечатка от АИС АНД, в която е
отразено, че ЕФ е влязъл в законна сила на 07.05.2022г. Т.е. налице са
безспорни доказателства досежно датата на връчване на ЕФ. С оглед установяване
факта дали ЕФ е влязъл в сила следва да се докаже, че в 14-дневния срок от
връчването му, същият не е бил обжалван. Доколкото се касае за отрицателен факт
следва да се отбележи, че отрицателните факти не подлежат на пълно и главно
доказване. Същите могат да се установяват с индиции (други положителни факти),
каквото в случая е отразяването в АИС АНД, както и изявлението, че ЕФ е влязал
в сила, респективно че същият не е обжалван. От друга страна, санкционираното
лице не твърди, че издаденият против него ЕФ е бил обжалван. Прилагайки
правните последици от носената в процеса доказателствена тежест, съдът приема,
че електронният фиш не е обжалван и е влязъл в сила в съответствие с нормата на
чл.189, ал.10, т.2 от ЗДвП. Доколкото процесното нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на електронния фиш, с който касаторът е бил
санкциониран за същото по вид нарушение, касационният състав приема за
законосъобразен и съответен на доказателствата по делото извода на въззивния
съд за правилна квалификация на нарушението, за което е издаден ЕФ серия К №
5740910 на ОД на МВР – Шумен.
Касационният състав намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя за наличие на съществен порок,
ограничаващ правото на защита, с непосочването на конкретната хипотеза от
чл.182, ал.1 от ЗДвП, към която да препрати административно наказващия орган. Установява
се, че процесният електронен фиш напълно съответства на утвърдения образец и
съдържа изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП данни. В ЕФ е налице
точно и ясно описание на нарушението по начин, позволяващ да се разбере ясно и
недвусмислено вмененото нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от
елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона
административно нарушение. Съставът на посочената като нарушена разпоредба на
чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното
превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък,
установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън
населено, автомагистрала), където е установено. Видът на превозното средство
изрично е описан в издадения ЕФ - лек автомобил, като са посочени марката,
модела и регистрационния номер, нарушението е извършено в населено място при въведено
със закона ограничение на скоростта до 50 км/ч. От друга страна, превишението
на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на
скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са
посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се счете, че е
налице съставомерно деяние, при което за водача не е съществувала неяснота за
това какво нарушение му се вменява. Налице е и съответствие между отразеното в
описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и
отразеното в приложения снимков материал. Именно при отчитане на конкретно
установеното превишение и при съобразяване на правилото на визираната в ЕФ
разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП е определен и двойният размер на наложената глоба.
Предвид изложеното касационният състав изцяло споделя решаващия извод на районния
съд, че допуснатото нарушение не съставлява самостоятелно основание за отмяна
на ЕФ.
Горните изводи мотивират
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено
при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие
с материалния закон, поради което същото се явява валидно, правилно и
обосновано и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в
полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 от 20.03.2023г., постановено АНД №
20223630202435 по описа за 2022г. на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Н.К.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР - Шумен, разноски
по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 07.06.2023 г.