Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 14.04.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия А. Ботева в.гр.д. № 4287 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 10521/12.02.2021 г., подадена от длъжника К.М.М.-Г. срещу
действия на ЧСИ В.М., с рег. № 860 от КЧСИ, изразяващи
се в насочване на изпълнение срещу несеквестируемо имущество.
Жалбоподателката сочи, че със съобщение с
изх. № 1716/08.01.2021 г., получено на 01.02.2021 г., е била уведомена за
насрочения за 16.02.2021 г., от 12.00 ч. опис на недвижимо имущество, а именно
неурегулиран поземлен имот с площ от 600 кв.м., съставляващ реална част от имот
с площ 770 кв.м., при допустимо отклонение от 22 кв.м., с пл. № 1347, нанесен в
кадастрален лист № Г-10-6-Б по плана на село Герман, район Панчарево, местността
„Зимнико“, с посочени съседи, без построената в имота сграда.
Счита, че следва да се отменят действията по
изпълнителното дело, изразяващи се в насрочване на принудително изпълнение
върху несеквестируем имот, на основание чл. 444, т. 7 ГПК, а именно – единствено
жилище на Ф.Г., с когото жалбоподателката, била в процедура по развод, по
която било образувано дело № 102/2021 г. по описа на Районен съд- Костинброд.
Излага съображения, че имотът се ползва от
защитата на чл. 444, т. 7 от ГПК, като основният критерий бил дали постройката
е предназначена и може да задоволява жилищни нужди. Въпросният имот бил
постройка, за която Ф.Г. имал удостоверение за настоящ адрес, с изх. № 00008 от
дата 25.01.2021 г., издадено от Столична община, гр. София, район Панчарево, с
което е заявил, че това единственото жилище и единствен адрес, на който живее.
Твърди, че случаят не попада в приложното поле на чл. 445, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, който урежда случаите, при които изпълнението може да бъде насочено срещу
несеквестируеми вещи на длъжника. Твърди, че нямало данни за проверка, че Ф.Г.
разполага с друго жилище, с което да се опровергаят твърденията му, че е
единствен жилищен имот.
Взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД счита, че жалбата е недопустима,
евентуално – неоснователна.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител
сочи, че жалбата е недопустима, евентуално – неоснователна.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
От
представените от съдебния изпълнител материали по изп.д. № 20198600401635 по
описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, се установява,
че същото е било образувано въз основа на молба от 22.08.2019 г. на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и изпълнителен лист от
10.03.2014 г., издаден по гр.д. № 4091/2014 г. по описа на СРС, 66 състав, с
който длъжникът Ф.О.Г., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Ф.-Ф.Г.“ и
длъжникът К.М.М.-Г. са осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, сумата от 9083.50 евро, ведно със законната лихва за периода
от 24.01.2014 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на
649.52 евро, за периода от 05.06.2012 г. до 14.04.2013 г., мораторна лихва в
размер на 1897.46 евро, за периода от 05.07.2012 г. до 23.01.2014 г., такса за
управление в размер на 64.04 евро и разноски по делото, а именно: 457.44
лв.-държавна такса и 678 лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
Следователно,
жалбоподателката К.М.М. - Г. има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на присъдени в полза на
взискателя парични вземания.
На
първо място следва да се посочи, че отделното обжалване на действията на
съдебния изпълнител по извършване на опис на конкретно определена вещ и оценка
на същата, не са сред тези посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е недопустимо.
В
случая, обаче, с оглед на посоченото в подадената жалба, следва да се приеме,
че не се обжалват самите действие на съдебния изпълнител по извършване на опис
и оценка на недвижим имот, а се обжалва насочването на принудителното
изпълнение по изп.д. № 20198600401635 срещу подробно
описания недвижимия имот - неурегулиран поземлен имот,
находящ се в село Герман, район Панчарево, местността „Зимнико“.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на
непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл
не я нарушава. Допустим е и описът
на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за
първи път ги индивидуализира), забранено
е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими
вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а
несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се
числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът
отсъства. Длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и
преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена
преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът
има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта.
В
цитираното ТР е посочено още, че срокът за обжалване при насочване на
изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за
насрочване на проданта. Пропускането на този срок обаче не осуетява правото на
длъжника да иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди
издаването на постановление за възлагане (съдебният изпълнител не може да
оттегли това постановление) или да му върне получената от публичната продан
сума преди тя да е получена от кредитора.
В
настоящия случай, няма данни по изпълнителното дело публична продан да е
насрочена, но именно по изложените в ТР съображения, съдът приема, че
преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е допустима,
тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно
несеквестируемостта.
Доколкото насочването
на принудителното изпълнение върху определен имуществен обект се осъществява с
налагането на възбрана върху него, което действие в случая се установява, че е
извършено ( вписана в СВп на 02.04.2020 г. – л. 128 от изп.д.) върху имота, то следва да се приеме, че по отношение на
него от момента на налагане на възбраната е възникнало правото на жалба по чл.
435, ал. 2 ГПК. Поради това, съдът приема, че жалбата е подадена срещу
подлежащо на основание чл. 435,
ал.2, т.2 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител -
насочване на изпълнението към недвижим имот, за която се твърди, че е
несеквестируема, в предвидения от закона срок,
поради което е процесуално допустима. При така направената констатация
за допустимост на жалбата, съдът следва да се
произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното
вземане.
Съгласно
императивната норма на чл. 444, т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено към
жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в
него. Ако все пак размерът на жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и
членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.2
ЗС. Тази норма е установена от съображения на обществения интерес за
социална справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се осигури
закрила чрез осигуряване на минималните необходими условия за нормалното им
съществуване.
Както
беше посочено, съгласно цитираното ТР принудителното изпълнение се насочва към
определено имущество с налагането на възбрана върху него, която се вписва в
Агенция по вписванията. Чрез оповестяването на наложената обезпечителна мярка и
получаването на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е информиран,
че съдебният изпълнител е предназначил този негов имуществен обект за
осребряване. Към този момент се преценява дали недвижимия имот е
несеквестируем, т.е. дали длъжникът или някой от членовете на семейството му
притежава друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно
правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството,
приета с ПМС № 31 от
15.02.2008 г. (ДВ, бр.20 от 26 февруари 2008 г.). Меродавен по
отношение на преценката за несеквестируемост на имота е моментът на налагането
на възбраната върху него.
С
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 132/23.07.2020 г. по гр.д. №
3781/2019 г. по описа на ВКС, ІV ГО е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че при налагането на възбраната съдебният
изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за
несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва изпълнението
и когато той е физическо лице. Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а
възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл. 451 ГПК). Допустим е
описът и на несеквестируемо жилище. При него съдебният изпълнител установява
жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС №
31/ 2008 г., а може и да провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство
от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК
обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната
продан на жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите, които
взискателят е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска
и събере (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). За
съдебният изпълнител са задължителни определението по чл. 438 ГПК за спиране на
публичната продан и решението, с което жалбата на длъжника по чл. 435, ал. 2,
т. 2 ГПК е уважена. Преди постановлението за възлагане (актът е неоттегляем)
съдебният изпълнител може да прекрати публичната продан, въпреки че длъжникът е
пропуснал срока за жалбата по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК (той е 1-седмичен и тече
от връченото съобщение за публичната продан), ако длъжникът докаже, че жилището
е несеквестируемо, а преценката на изпълнителния орган за обратното е невярна.
В настоящия случай, въпросният имот е придобит от Ф.О.Г.и
К.М.М.-Г. по силата
на договор за покупко-продажба от 11.08.2003 г., сключен във формата на
нотариален акт № 80, том І, рег. № 2992, дело № 56/2003 г. по описа на нотариус
с рег. № 157 от РНКРБ (л. 63), от който се установява, че длъжниците се
легитимират като собственици само на поземления имот, но не и на построената в
него сграда, тъй като същата изрично е изключена от предмета на договора
(посочено е „без построената в имота
сграда“).
На
24.02.2020 г., ЧСИ е наложил възбрана върху имота, така както е описан в
нотариалния акт, а именно: НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 1347, нанесен в
кадастрален лист № Г-10-6-Б по плана на село Герман, община Столична, район
Панчарево, местността „Зимнико“ с площ от 600 кв.м., съставляващ реална част от
имот с площ 770 кв.м. при съседи на целия имот: от изток: - имот с пл. № 1346,
от запад - път, от север - имот с пл. номер 1345 и имот пл. № 1344, и от юг -
имот пл. № 2293, и при съседи на реалната част: от изток - имот с пл. № 1346,
от запад - път, от север - ТОА „Панчарево“ и от юг имот пл. № 2293, без построената в имота сграда. Възбраната е вписана в СВ-
град София на 02.04.2020 г. По молба на взискателя от 11.12.2020 г. (л. 238) е
насрочен опис на имота на 16.02.2021 г., съобщението за което е получено от
жалбоподателката на 01.02.2021 г. (л. 258).
Следователно, имотът, срещу който е насочено изпълнението
не е жилище, а представлява неурегулиран поземлен имот. Върху построената в
имота сграда нито е наложена възбрана, нито е насрочен опис за нея. Видно и от
вписаната възбрана и от съобщението до жалбоподателката, изпълнението не е
насочено срещу построената в имота сграда, поради което и е безпредметно да се
изследва дали тази сграда е жилище или не е.
След като изпълнението не е насочено
срещу жилище на длъжника, предвидената в чл. 444, т. 7 ГПК защита изобщо
не приложима.
Отделно от това, длъжниците по изпълнителното дело притежават в режим на
съпружеска имуществена общност АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр. София, СО-район
„Витоша“, ул. „Симеоновско шосе“ № 128, който апартамент е възбранен по изп.
дело и притежава характеристиките на жилище, което изключва твърденията в
жалбата за липсата на друг жилищен имот.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 10521/12.02.2021 г. на К.М.М.-Г. срещу действия на ЧСИ, с рег. № 860 от КЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнение срещу
несеквестируемо имущество - неурегулиран поземлен имот с пл. № 1347, нанесен в
кадастрален лист № Г-10-6-Б по плана на село Герман, район Панчарево,
местността „Зимнико“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.