№ 119
гр. Тетевен, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100773 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
България" АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к 1784 ,
бул. ххххххххххх №ххххххххххх, „Бххххххххххх “ ,чрез юрисконсулт С.М. срещу ЦВ. Г.
СТ., ЕГН ********** с цена на иска : 1739.94 /хиляда седемстотин тридесет и девет лева и
деветдесет и четири стотинки/ лева, представляващи неплатена стойност по Фактура №
**********/03.11.2017 г. за ел. енергия, начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл.
51 от ПИКЕЕ , обезщетение за забава /законна лихва/ от датата на завеждане на иска
07.09.2021г до окончателно изплащане на вземането и 530.24 /петстотин и тридесет лева и
двадесет и четири стотинки/ лева, представляващи мораторна лихва за забава върху
главницата за периода 31.08.2018 г. - 31.08.2021 г.
В исковата молба се твърди ,че ответникът ЦВ. Г. СТ., ЕГН********** е подала иск
срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД през 2017 г. с искане към СРС да се признае за
установено, че тя не дължи сумата от 1739.94 лева - главница по Фактура№
**********/03.11.2017 г., представляваща корекция на сметка за период на консумация от
04.08.2017 г. - 01.11.2017 г. По този иск на ЦВ. Г. СТ. е образувано гр.д. № 84381/2017 г. на
СРС, като по това дело е постановено Решение № 513516/23.10.2018 г., с което СРС е
отхвърлил иска на потребителя за признаване за установено, че ЦВ. Г. СТ. не дължи
процесната главница в размер на 1739.94 лева. Това решение на СРС е обжалвано пред
въззивната съдебна инстанция, в резултат на което е образувано в.гр.д. № 16901/2018 г. по
описа на СГС, по което дело е постановено окончателно Решение от 03.02.2020 г. С
окончателното решение на СГС е потвърдено решението на СРС по гр.д. № 84381/2017 г., с
което е постановено отхвърляне на отрицателния установителен иск, предявен от ЦВ. Г. СТ.
за признаване недължимост на „ЧЕЗ Електро България“ АД на сумата от 1739.94 лева,
начислена като стойност на потребена електрическа енергия за периода от 04.08.2017 г. до
01.11.2017 г. по констативен протокол № 3021213/01.11.2017 г., за което е издадена фактура
№ **********/03.11.2017 г. за имот с клиентски номер № 300229230097, находящ се на
адрес: с. Рибарица, община Тетевен, ул. „Георги Бенковски“ № 330. Твърди ,че със сила на
пресъдено нещо е признато съществуването в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД на
посоченото по-горе изискуемо и ликвидно притезание за сумата от 1739.94 лева,
1
представляваща стойността по фактура № **********/03.11.2017 г. срещу длъжника ЦВ. Г.
СТ.. Счита ,че след като дължимостта на сумата от 1739.94 лева, начислена с фактура
№**********/03.11.2017 г. е била призната за дължима по гр.д. № 84381/2017 г. на СРС, в
резултат на събраните писмени и гласни доказателства и чрез приетото заключение на
съдебно-техническата експертиза, размерът и основанието за дължимостта на тази сума от
1739.94 лева по фактура № **********/03.11.2017 г. не следва да се доказва в настоящото
производство, тъй като съдебното решение по вече приключилото производство по гр.д. №
84381/2017 г, на СРС е формирало сила на пресъдено нещо за това вземане и влязлото в
сила решение по гр.д. № 84381/2017 г. на СРС е задължително между страните - „ЧЕЗ
Електро България“ АД и ЦВ. Г. СТ., както и за съда, разглеждащ исковете, предявени с
настоящата искова молба. Твърди ,че по отношение на претендираната лихва за забава в
размер от 530.24 /петстотин и тридесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева,
представляващо мораторна лихва за забава за периода 31.08.2018 г. - 31.08.2021 г. върху
главницата от 1739.94 лева по фактура № **********/03.11.2017 г. , падежът на главницата
е 20.11.2017 г. Ответникът не е заплатил задължението си на падежа, нито към настоящия
момент, т.е. изпаднал е в забава считано от 21.11.2017 г. Твърди ,че предвид забавата, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответницата дължи законна лихва за забава върху главницата
за период от 31.08.2018г.-31.08.2021 г.
Моли съдът да осъди ответницата да им заплати сумата от 1739,74лв представляващо
неплатено задължение по фактура № **********/03.11.2017г. за ел. евнергия начислена за
периода 04.08.2017г. до 01.11.2017г , в едно с абезщетение за забава от датта на подаване на
иска до датата на окончателното плащане , мораторна лихва от 530,24лв върху главницата
по процесната фактура за периода 31.08.2018г до 31.08.2021г.
В законово установеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата
Ц.С. в който се твърди ,че подадената искова молба е допустима, но неоснователна, като
оспорва претенциите. С цитираната искова молба ищецът иска да бъде признато за
установено спрямо ЦВ. Г. СТ. дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД обща сума в размер на
2 270, 18 лв., от които 1739, 94 лв. по фактура № **********/03.11.2017г, начислена на
основание чл. 83 ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ , както и сумата в размер на 530, 24 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 31.08.2018г. - 31.08.2021г. Счита ,че
сумата претендирана по процесната фактура е погасена по давност. Като твърди ,че
претендираното вземане се погасява с кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 112,
ал. 1, т. „в“ от ЗЗД, която давност тече от срока на фактурата- а именно от 03.11.2017г.
Следователно на 03.11.2020г. вземането, което е предявено в настоящото производство е
било погасено по давност. Относно изразеното от ищеца в исковата молба, становище ,че
отхвърления отрицателен установителен иск се приравнява по своите правни последици на
уважен положителен установителен иск. Счита, че това виждане на процесуалния
представител на ищеца за неправилно. Приетите за установени факти, или по-скоро
отхвърлените твърдения на ответника в посоченото производство не могат да се приемат за
установени в настоящото произвдоство, а следва да бъдат доказани.Твърди ,че , съгласно
константната съдебна практика отвхърленият отрицателен установителен иск не прекъсва
давността. Твърди ,че не са представени доказателства от ищеца , с които да докаже
облигационна връзка. Именно поради това оспорва иска на това основание. Съгласно
общите условия на ответника и законовите разпоредби едно физическо лице получаващо
качеството на „потребител на електрическа енергия следва да бъде собственик или
ползвател - за това не били ангажирани никакви доказателства по делото. Ответницата нито
била собственик на процесния имот нито е ползвател на същия. Оспорва всички недоказани
твърдения в тази насока. Ответницата не била нито ползвател, нито собственик на
процесния имот, находящ се в село Рибарица, ул. “Георги Бенковски“ № 330. На второ
място, оспорва също, че през исковия период ищцовото дружество е доставяло стоки или
услуги на процесната стойност, както и че е доставяло електроенергия на адреса,
отговаряща на българския държавен стандарт за ел. мрежа, към исковия период.Оспорва, че
през процесния период, на процесния адрес е ползвана от ответницата , каквато и да е
доставена от дружеството електрическа енергия, както и че ответницата е била потребител
2
на ищцовото дружествопри условията на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката.Видно
от исковата молба, „ЧЕЗЕлектро България” АД не се установявало по безспорен начин нито
едно от обстоятелствата,които е следвало да докаже в производството по подадения
положителен установителен иск,а именно: Договорните отношения между доверителката ми
и електропреносното дружество- ищец за доставката на ел. енергия; Качеството на
доверителката ми и ответник в договорните отношения и по- конкретно - качеството й на
потребител на електрическа енергия; Количеството на реално доставена ел. енергия за
процесния период от ищеца; Счита , че исковата претенция е погасена по давност.
Неоснователна се явявала и исковата претенция за сумата от 530, 24 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 31.08.2018 — 31.08.2021 г. Моли съдът да отхвърли иска .
Тетевенският Районен съд след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В районен съд София на дата 30.11.2017г. е подаден отрицателен установителен иск от
ЦВ. Г. СТ. от с. Рибарица срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ “АД , с който е поискано да се
установи ,че ЦВ. Г. СТ. не дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ “АД сумата от 1739,94лв
по фактура №**********/03.11.2017г.
С решение 513516/23.10.2018г., първо г.о.,30 с-в по гр.д. №84381/2017г. на СРС е
отхвърлева исковата претенция и решението е потвърдено с решение №908/03.02.2020г
постановено по в. гр.д.№16901/2018г на трети “в“ с-в на СГС . Решението на
първоинстанционният съд е в законна сила от дата 03.02.2020г.
Видно от представената фактура № **********/03.11.2017г. /л.9-10 /издадена от
ищцовата страна по настоящото дело същата е на стойност 1739,94 лв ., с плащане в
периода 03.11.2017г. до 20.11.2017г. , като задължението по фактурата е за периода
04.08.2017г. до 01.11.2017г.От представената справка за изчисляване на лихви за периода
31.08.2018г до 31.08.2021г. е 530,94 лева.
Безспорно се доказва от мотивите на решение 513516/23.10.2018г., първо г.о.,30 с-в на
СРС по гр.д. №84381/2017г. , че ищцата по делото /понастоящем ответница / е битов
потребител на електроенергия, което се установило и от приетите като доказателства
фактури, издадени за по-ранни периоди от време за клиентския номер на ищцата - №
300229230097, за процесния по делото обект в с. Рибарица,ул “Г.Бенковски“ №330 по
Фактура № *********/03.11.2017г. по която била оспорената сума, предмет на иска пред
С.Р.С. в размер на 1739,94 лв. и същата е била издадена за клиентски номер 300229230097.
В случая със силата на прeсъдено нещо и доказателствената сила на мотивите на
решението се различават. Докато СПН важи само относно спорното право между страните
по делото и не може да се оборва инцидентно, то доказателствената сила важи относно
фактите, потвърдени или отречени с мотивите, противопоставима е и на трети лица и може
да се оборва инцидентно. Със СПН се ползва само решението, а с доказателствена сила-
мотивите. Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден
отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т. 18 на ТР № 1/2001 г.
със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С
решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като
правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на
решението, визира като констатация относно спорното право, представлява източника на
силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. Нарушаването на
изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание
за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част. В
3
мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните
факти, които не са обхванати от спорния предмет. Щом като по отношение на съдържащите
се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по
преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са
елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от
решението. Така в ТР е прието, че страната не може да обжалва само мотивите на
решението, когато то я удовлетворява като резултат. Безспорно мотивите на решението
съдържат редица юридически или доказателствени факти, но те не се ползуват със
задължителна сила по отношение на тези факти и доказателствената сила на мотивите може
да се опровергава с всякакви доказателствени средства.
Същите от своя страна не бяха оборени от ответната страна , поради окето съдът
приема ,че ответница е битов потребител на електроенергия, за клиентския номер на ищцата
- № 300229230097, за процесния по делото обект в с. Рибарица,ул “Г.Бенковски“ №330 и
има задъление към ищеца по Фактура № *********/03.11.2017г. в размер на 1739,94 лв. и
същата е била издадена за клиентски номер 300229230097.
С отговора е направено възражение за изтекла давност в отговора на исковата молба .
Безспорно предявеният от ответницата по настоящия иск отрицателен установителен иск
по гр.д. №84381/2017г., на първо г.о.,30 с-в на СРС по който същата е ищец , не е
прекъснал давността за задълението и към ищеца по настоящото дело по фактура №
**********/03.11.2017г. на стойност 1739,94 лв ., с плащане в периода 03.11.2017г. до
20.11.2017г. , като задължението по фактурата е за периода 04.08.2017г. до 01.11.2017г.
Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го
дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на
вземания поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена
възможността за принудителното им изпълнение.
По своя характер плащанията за доставена електроенергия са периодични, доколкото
покриват критериите посочени в ТР № 3/ 2012 г по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, т.к
касаят изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД давността за периодични плащания е 3 години. В този смисъл
са и Определение № 538 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 61241/2016 г., I г. о., ГК;
Решение № 99 от 15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 617/2015 г., ТК, II о., Решение № 99 от
15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 617/2015 г., II т. о., ТК и мн.др. Поради това, че давността не
се прилага служебно, съгл. чл. 120 от ЗЗД, то съдът е обвързан от направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност за ищеца за претендиране на вземанията за
главница и лихва.
В случая задълението по фактура № **********/03.11.2017г. за задължение на стойност
1739,94 лв. е дължимо за периода 04.08.2017г. до 01.11.2017г. , като същото е с падеж от
03.11.2017г. до 20.11.2017г. , т.е тригодишната давност е изтекла на дата 20.11.2020г. , а
настоящата искова молба е подадена в районен съд Тетевен на дата 07.09.2021г., тоест
давността по посочената фактура е изтекла .
Следователно към датата на предявяване на иска давността е била изтекла и заявените
от ищеца претенции за плащане на посочената фактура са погасени, а искът за тях следва да
се отхвърли. Предвид на горното, съдът намира, че искът на ищеца за главницата от
1739,74лв следва да се отхвърли като неоснователен, поради настъпила погасителна давност
за вземанията му. Като се отхвърля искът за главницата то на основание чл. 119 от ЗЗД е
погасено по давност и вземането за мораторна лихва в размер на 530,24 лв за периода
31.08.2018г до 31.08.2021г. , както и за законна лихв за забава от датата на подаване на иска
4
до окончателното плащане на задължението.
Относно претенциите за разноски.
Поради това, че исковете на ищеца следва да се отхвърлят, то на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част. Предвид
направеното искане за заплащане на разноските по чл.38 от ЗА следва да бъде осъден
ищеца да заплати на процесуалния представител на ответника адв. К.И. Б. от РАК , с адрес
на кантората гр. София ,ул. „Гургуля“№31,офис партер сумата от 360 лева възнаграждение
за адвокатска помощ и съдействие, оказани на ответницата по настоящото гражданско дело.
Направените по настоящето производство разноски от ищеца остават за негова сметка.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България"
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к 1784 , бул.
ххххххххххх №ххххххххххх,, „Бххххххххххх “ ,с който се иска да бъде осъдена ЦВ. Г. СТ.,
ЕГН ********** да заплати на ищеца „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България" АД сумата от 1739.94
/хиляда седемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева,
представляващи неплатена стойност по Фактура № **********/03.11.2017 г. за ел. енергия,
начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ , в едно с обезщетение за
забава /законна лихва /от датата на подаване на иска 07.09.2021г до датата на окончателното
плащане на задължението, както и за 530.24 /петстотин и тридесет лева и двадесет и четири
стотинки/ лева, представляващи мораторна лихва за забава върху главницата за периода
31.08.2018 г.- 31.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
България" АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к 1784 ,
бул. ххххххххххх №ххххххххххх, „Бххххххххххх “ да заплати на адв. К.И. Б. ЕГН
********** от РАК , с адрес на кантората гр. София ,ул. „Гургуля“№31,офис партер сумата
от 360лв. - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на ЦВ. Г. СТ. по гр.д.
№ 773/2021г. на Р.С.Тетевен.
След влизане на решението да се върне на Районен съд София гр.д. №84381/2017г. на
СРС, първо г.о.,30 с-в .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд Ловеч .
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5