№ 776
гр. ВЕ.ко Търново, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка М.а
Пенко Цанков
като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500477 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.278 ал. 1, във връзка с чл. 262, ал. 3
от ГПК от ГПК.
Образувано е по частна жалба от А. П. М., с ЕГН **********, жив. в гр.
Л., ул. „Хр. Б.“ № 5 против Разпореждане № 1275/03.05.2022г., постановено
по Гр.д. № 251/2021г. по описа на РС –Горна Оряховица (ГОРС), с което е
върната въззивната жалба, с вх. № 4018/11.04.2022г., на ответниците А. П. М.
и М. К. П., против Решение № 201/24.03.2022г., поради неизпълнение
указанията на съда (да бъде внесена дължимата ДТ в размер от 50 лв., като
бъдат представени доказателства за това, пред ГОРС, в дадения срок).
Наведени са оплаквания, според които обжалваното разпореждане е
неправилно, като се сочи изпълнение, в срок, на задължението за внасяне на
оказаната ДТ в размер от 50лв. В подкрепа на направеното твърдение
представя вносна бележка (разписка) от 27.04.2022г. Посочената разписка се
представя от ответника (жалбоподател) в настоящето производство, пред РС –
Горна Оряховица, при депозирането на настоящата въззивна жалба, на
17.05.2022г.
Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното
разпореждане, като неправилно.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната
1
жалба от насрещната страна. Излагат се доводи за неоснователност на
подадената въззивна жалба, респективно на такива за законосъобразност и
правилност на процесното разпореждане. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба и се запозна с
материалите по Гр.д. № 251/2021г. по описа на ГОРС, приема за установено
от фактическа страна следното:
Против постановеното по гр.д. №251/2021г. по описа на ГОРС съдебно
Решение № 201/24.03.2022г. е постъпила в срок въззивна жалба вх. №
4018/11.04.2022г. от ответниците А. П. М. и М. К. П., първият от които е
частен жалбоподател в настоящето въззивно производство. въззивната жалба.
В приложение към жалбата липсва посочване и прилагане на платежен
документ, удостоверяващ, пред ГОРС, заплащане на дължимата за въззивното
производство ДТ в размер от 50 лв.
С разпореждане № 1068 от 13.04.2022г. съдът е оставил въззивната
жалба без движение с указания до жалбоподатЕ.те, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да внесе в полза на ВТОС дължимата ДТ в
размер на 50лв., и да представят платежния документ по делото в районен съд
Г. Оряховица. При това решаващият съд е указал на ответниците, че при
неотстраняване на нередовносттите на въззивната жалба, същата ще бъде
върната. Съобщение за дадените с разпореждането указания е връчено по
реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, на частния жалбоподател на 20.04.2022г.
В срока по чл.262 ал.1 от ГПК, изтекъл на 27.04.2022г. вкл.,
жалбоподателят, видно от представената вносна бележка (разписка) от
27.04.2022г. е заплатил, по сметка на ВТОС, дължимата за въззивното
производство ДТ в размер на 50 лв. При това П. не е изпълнил дадените от
ГОРС указания, в същия седмодневен срок, да представи по делото, пред
ГОРС и платежния документ удостоверяващ направеното от него плащане.
Посочената разписка се представя от ответника (жалбоподател) едва в
настоящето производство, пред РС – Горна Оряховица, при депозирането на
настоящата въззивна жалба, на 17.05.2022г.
С обжалваното Разпореждане № 1275/30.05.2022г.
първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба от А. П. М., против
2
Решение № 201/24.03.2022г., поради неизпълнение на дадените указанията на
съда, в предоставения седмодневен срок. За да постанови обжалваното
разпореждане съдът е приел, че до изтичане на дадения срок - края на
работния ден на 27.04.2022г, вкл. към днешна дата /на постановяването му/
указанията на съда за отстраняване нередовностите на въззивната жалба не са
изпълнени, поради което същата подлежи на връщане. Съобщението за
разпореждането на съда е било връчено на жалбоподателя на 11.05.22г., който
недоволен от него е подал въззивна частна жалба, чрез ГОРС, до ВТОС, на
17.05.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.275 ал.1 от
ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Спазването на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната
жалба, съгласно разпореждането на ГОРС от 03.05.2022г, предпоставя
жалбоподателят да докаже, както внасянето на пълният дължим размер ДТ по
сметка на ВТОС, така и представянето по делото, пред ГОРС, на платежното
нареждане за изцяло внесена ДТ в размер на 50лв. в рамките на срока по
чл.262 ал.1 от ГПК. Задължения, които е следвало да бъдат извършени до
27.04.2022г. включително.
В разпоредбата на чл.261 т.4 от ГПК законодателят е предвидил, че към
въззивната жалба се прилага документ за внесена държавна такса. Предвид на
това за да се приеме, че подадената въззивна жалба е редовна, не е достатъчно
само заплащането на държавната такса, а е необходимо и надлежното
удостоверяване на това обстоятелство пред съда, чрез който тя е подадена.
Този извод следва от разпоредбата на чл.262 ал.1 ГПК, съгласно която
администриращият първоинстанционен съд извършва проверка за редовност
на жалбата и ако същата не отговаря на изискванията на чл.260 ал.1 т. 1,2,4 и
7 и чл.261 ГПК е длъжен да даде съответните указания за отстраняване на
констатираните нередовности. Процесуалните разпоредби са императивни и
участниците в процеса са длъжника да съобразяват действията си с тях.
3
В процесният случай, макар и дължимата за въззивното производство
ДТ в размер на 50 лв. да е била заплатена в предоставения срок, а именно на
27.04.2022г. същата не е била описана във въззивната жалба като приложение
- вносна бележка за платена ДТ, като такъв платежен документ не е бил
приложен с жалбата.
Доказателство за факта, че представеният от жалбоподателя платежен
документа е след срока по чл.262 ал.1 от ГПК е депоздирането на описаната
по – горе разписка, в деня на подаване на въззивната жалба, на 17.05.22г.,
което обстоятелство не е спорно между страните.
Предвид на това въззивната жалба се явява нередовна по смисъла на
чл.261 т.4 от ГПК. Дадените указания от първоинстанционният съд на
жалбоподателя с разпореждането му от 03.05.2022г. по чл.262 ал.1 от ГПК са
правилни, конкретни, точни и ясни, като жалбоподателят е надлежно
уведомен за неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на дадените
му от съда указания по чл.262 ал.1 от ГПК.
В рамките на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната
жалба по чл.262 ал.1 от ГПК, изтекъл на 27.04.2022г. вкл., жалбоподателят не
е представил в съда вносна бележка за изцяло внесена ДТ по делото в
дължимият й размер от 50лв..
Предвид на това и независимо, че към датата на постановяване на
обжалваното разпореждане е бил внесъл ДТ в изцяло дължимият й размер от
50лв., нередовността на въззивната жалба по смисъла на чл.261 т.4 от ГПК не
е отстранена от него в рамките на срока по чл.262 ал.1 от ГПК, който е
изтекъл на 27.04.2022г. вкл., доколкото, нередовностите по чл.261 т.4 от ГПК
се считат отстранени не само с внасянето на ДТ, а и с прилагането на
документ за внасянето й пред РС – Г. Оряховица, тъй като за съда липсва
задължение да проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и
кога. В горепосоченият смисъл е и утвърдената съдебна практика по
приложението на чл.262 ал.2 т.2 ГПК вр. чл.261 т.4 ГПК - Определение
№32/07.02.2018г. на ВКС, ГК, I отд., Решение №60/09.03.2012г. по гр.д.
№211/2011г, ГК, III го. на ВКС, Определение №973/23.12.20Юг. по ч.т.д.
№844/2010г, ТК, I т.о. на ВКС, Решение №156/22.06.2015г. по гр.д.
№6841/2014г., ГК, III г.о. на ВКС и др.
Неизпълнението от жалбоподателя в рамките на предоставения му срок
4
на дадените от съда указания, при констатираната нередовност на въззивната
жалба по чл.261 т.4 от ГПК да представи в съда вносна бележка за внесена ДТ
в пълният й дължим размер от 50лв. е основание за нейното връщане по
чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, както правилно е процедирал първоинстанционният
съд, поради което обжалваното Разпореждане № 1275/03.05.2022г. е правилно
и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.274 ал.4 от ГПК настоящото определение не подлежи
на обжалване.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕ.:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1275/03.05.2022г., постановено по
Гр.д. № 251/2021г. по описа на РС – Г. Оряховица, с което е върната въззивна
жалба с вх. № 4018/11.04.2022г., на А. П. М. против Решение №
201/24.03.2022г.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5