№ 52
гр. ХАСКОВО, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20225600900003 по описа за 2022 година
Предявен е иск от “Юробанк България“ АД, гр. София против М. И. М. от
****** с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди,че между „ Алфа банк“ клон България,
чийто правоприемник е “Юробанк България“ АД, гр. София - кредитодател, Д.Т.Д.,
кредитополучател и М. И. М. - съдлъжник е сключен на 22.02.2008 г. договор за кредит, по
силата на който на кредитополучателя Д. е предоставен кредит в размер на 43760 евро,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, описан подробно в исковата молба. Изложени са
обстоятелства досежно условията, при които е бил отпуснат кредитът, срокът за неговото
погасяване – 360 месеца, месечните вноски, годишната лихва и други условия по него. С
Анекс № 1 от 09.03.2011 г. срокът за погасяване на усвоения кредит бил удължен до
09.03.2041 г.
Кредитополучателят и солидарният длъжник М. М. допуснали просрочие при
заплащане на дължимите месечни вноски, поради което банката подала заявление по реда
на чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на което заявление Районен съд - Димитровград издал
изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по Ч.гр.д. № 1476/2013 г. Издадената
заповед за изпълнение касаела просрочените до момента вноски,без кредита към този
момент да е бил обявен за предсрочно изискуем. Въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист било образувано Изп. дело № 20138740401257/2013 г. по
описа на ЧСИ Самуил Пеев.
Въпреки издадената заповед за незабавно изпълнение и образуваното
изпълнително дело длъжниците продължили да не плащат дължимите месечни вноски,
1
поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Подадено било ново Заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и образувано ч.гр.д. №
13/2021 г. Съдът издал Заповед № 26006/06.01.2021 г., която заповед била връчена на
солидарния длъжник М. М. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, вр.чл. 47, ал. 1 от ГПК. Районен
съд - Димитровград указал на заявителя да предяви иск срещу солидарния длъжник М. И.
М..
Счита, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск , с оглед
на изложеното, и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца “Юробанк България“ АД – гр. София
посочените суми главница и лихва, както следва: 43562,69 евро – просрочена главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2020 г.;
8645,01 евро – договорна лихва /просрочена лихва за редовна главница/ за периода от
09.11.2017 г. до 23.09.2020 г.; 1398,95 евро – наказателна лихва /наказателна лихва върху
просрочената главница/ за периода от 09.11.2017 г. до 19.10.2020 г.; 698,25 евро – разноски
по кредита за подновяване на ипотеката; 18,54 евро – застрахователна премия по кредита.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. направените в заповедното
производство в размер на 4621,52 лв., за които е издадена Заповед № 26006/06.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 1382021 г. по описа на РС Димитровград.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. В. Д., особен представител на
ответника М. И. М., с който оспорва предявения иск по основание и размер, както следва:
Оспорва основанието и размера на иска по отношение на всички заявени претенции за
главница, договорна лихва, наказателна лихва, разноски по кредита и застрахователна
премия; Оспорва наличието на валидни договорни правоотношения между страните;
Оспорва верността на извлечението от счетоводните книги; Оспорва, че Общите условия
към договора за кредит са обвързали страните; Оспорва валидността на Анекс № 1 от
09.03.2011 г. към договора за кредит; Оспорва поемането на задължения от страна на
ответницата по Анекс № 1 от 09.03.2011 г. към договора за кредит; Оспорва
представителната власт на пълномощника на ответницата за сключване на Анекс № 1 от
09.03.2011 г.; Оспорва качество „солидарен длъжник“ на ответницата по договора за кредит.
Ответницата нямала качеството на солидарен длъжник по договора за кредит и не била
обвързана от общите условия, доколкото не е подписала същите, които са неразделна част от
договора за кредит.
Оспорва Анекс № 1/09.03.2011 г. към договор за кредит, тъй като твърди, че същият
не е подписан от нея. Твърди, че този анекс е нищожен. Оспорва валидността на
пълномощното, представено по делото. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Прави възражение за нищожност на клаузите по договора за кредит, касаещи договорна
лихва, наказателна лихва, разноски по кредита за подновяване на ипотека и застрахователна
премия. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание адв. Д., особен представител на ответника, оспорва иска по
2
изложените в отговора съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим. Преценен по същество е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски.
Установителният иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален
установителен иск. Издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са
връчени на ответницата М. М. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е
указал на заявителя,че може да предяви иск за вземането си. Съобщението е получено на
13.01.2022 г. Спазен е срокът по чл.415 ал.1 от ГПК – исковата молба е депозирана в ОС
Хасково на 14.01.2022 г. В срок са представени и доказателства пред заповедния съд,че
искът е предявен.
На 22.02.2008 г. между „ Алфа банк“ клон България, чийто правоприемник е “Юробанк
България“ АД, гр. София - кредитодател, Д.Т.Д., кредитополучател и М. И. М. - съдлъжник
е сключен договор за кредит № 298-218/2008, по силата на който на кредитополучателя Д. е
предоставен кредит в размер на 43760 евро, обезпечен с ипотека върху недвижим имот.
Срокът за погасяване на кредита е 30 години / чл.2/. Уговорени в договора са дължимата
лихва, такси, и обезпечението на кредита. В чл.6 е уговорено,че погасяването на
задължението е на месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно
погасителен план, който е неразделна част от договора. По делото няма представени
доказателства за връчени на кредитополучателя и съдлъжника М. М. Общи условия на
банката и съответно подписан от тях. Представеният по делото екземпляр от Общи условия
касае друг кредитополучател Пенко Иванов Петров, поради което и е ирелевантен за
настоящото производство. Представен е погасителен план към кредита, подписан от
страните. С оглед на изложеното съдът приема за безспорно установено в производството
възникването на договорно правоотношение между страните - Алфа банк“ клон България,
чийто правоприемник е “Юробанк България“ АД, гр. София, Д.Т.Д. и М. И. М.. Липсата на
приложимите общи условия не е основание за извод в противната насока.
На 09.03.2011 г. между страните е сключен Анекс № 1, по силата на който считано от
09.03.2011 г. към редовната и просрочена главница в общ размер на 42 625.77 евро се
прибавя вземането на банката по договор за кредит № 298-218/2008,включващо лихва върху
редовна главница, просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочената главница /
чл.1/. Променя се крайният период на погасяване на кредита – 09.03.2041 г., изготвен е
актуален погасителен план. Анексът е подписан от кредитополучателя Д. Д. лично и в
качеството му на пълномощник на М. И. М., въз основа на пълномощно № 8607/17.02.2011
г. / л.154 -160/. Подписването на анекса и възникналите въз основа на него задължения за
страните,бяха оспорени от особения представител адв. Д., което оспорване съдът намира за
неуспешно проведено.
Пълномощното е нотариално заверено от Нотариус на Родос, Република Гърция и в него
изрично е посочено,че М. М. упълномощава Д. Д. да извърши промени в договора за
3
кредит № 298-218/2008, да приеме измененията и да подпише всички необходими документи
във връзка с уреждането на кредита при новите условия. Ето защо следва да се приеме, че
условията, посочени в анекс № 1 към договор за кредит № 298-218/2008 валидно обвързват
и ответницата М. М..
Кредитополучателят и солидарният длъжник М. са преустановили плащанията,
доказателства в противната насока няма ангажирани, поради което кредитодателя се е
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за вземанията
на банката с настъпил падеж през 2013 г.- ч.гр.д. 1476/2013 г. по описа на РС Димитровград.
Т.като и след това кредитът не се обслужвал на 23.09.2020 г. банката обявила кредита
за предсрочно изискуем – извлечение от счетоводните книги/ л.11/. Изготвена е покана –
уведомление до длъжника М. М. / л. 36 ч.гр.д. № 2367/2020 г. на РС Хасково/. По делото е
приложена и разписка / л.38 ч.гр.д. № 2367/2020 г. на РС Хасково/, в която е посочено,че на
31.07.2020 г. не е намерено лицето на адреса и по сведение на Д.Д., кмет на с. Ягода, М. М.
пребивава в чужбина. Последвало е залепване на уведомление и поканата е връчена при
условията на 47 ал.5 от ГПК / л.37 - ч.гр.д. № 2367/2020 г. на РС Хасково/.
На 22.10.2020 г. е подадено заявление до РС Хасково и образувано ч.гр.д.
№2367/2020 г., което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Димитровград.
Образувано е ч.гр.д. № 13/2021 г. по описа на РС Димитровград и е издадена Заповед №
26006/06.01.2021 г. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта и издадения
изпълнителен лист са връчени на солидарния длъжник М. М. по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, вр.чл. 47, ал. 1 от ГПК / л.12 и л.13/. С оглед на това и съобразно нормата на чл.415
ал.1 т.2 от ГПК, Районен съд - Димитровград е указал на заявителя да предяви иск срещу
солидарния длъжник М. И. М..
Изложеното дава основание на съда да приеме,че ответникът не е изпълнил
задълженията си по сключения между страните договор за потребителски кредит и не е
плащал дължимите вноски, съгласно погасителния план. За банката кредитор е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Извлечението от счетоводните книги на
банката по чл.417 т.2 от ГПК установява вземането, което е една от предоставките за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Не е налице обаче втората
предпоставка, а именно вземането да е изискуемо.
Заявителят, ищец в настоящото производство, се е позовал на предсрочна изискуемост
на кредита, представил е пред заповедния съд доказателства за уведомяването на длъжника
, и е направил искане за издаване за Заповед за незабавно изпълнение без да представи
доказателства в заповедното производство за получено волеизявление до длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Настоящият съдебен състав намира,че не са
били налице предпоставки за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК в полза на заявителя, т.като от представените доказателства не
може да се направи извод,че банката кредитор е уведомила по надлежния ред длъжника за
упражненото право да направи целият кредит предсрочно изискуем. В т.18 на ТР № 4/2014
г. по т.д.4/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение,че при уговорка в договора за
4
банков кредит,че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или настъпването на други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на други обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила изрично на длъжника предсрочната изискуемост.
В същата точка от ТР е указано,че волеизявлението за предсрочна изискуемост не може да
се съдържа в заявлението по чл.417 от ГПК, доколкото препис от заявлението не се връчва
на длъжника и същия узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на
заповедта за изпълнение – чл.418 ал.5 от ГПК. В тази връзка, съдът намира,че към момента
на издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 06.01.2021 г. това изискване не е било
спазено и банката кредитор не е обявила изрично настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита на длъжника М. М.. Уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост има
действие само ако това волеизявление бъде доведено до знанието на длъжника. А в случая
това не е направено.
Безспорно е,че връчването на нотариална покана по чл.50 ЗННД съставлява
допустим способ за уведомяване, когато са спазени разпоредбите на чл.37-чл.58 от ГПК. В
случая обаче тези разпоредби не са спазени, поради което не може да се счете,че длъжникът
е бил надлежно уведомен, при условията на чл.47 от ГПК относно настъпването на
предсрочна изискуемост за цялото вземане. Нотариална покана е връчена по реда на чл.47
от ГПК – чрез залепване на уведомление на 12.08.2020 г. по постоянния адрес на длъжника
в *********. Няма данни нотариусът да е извършил справка за постоянен и настоящ адрес
на лицето, въпреки,че е имал данни към 31.07.2020 г.,че М. М. пребивава извън страната. По
този начин е нарушена разпоредбата на чл.47 ал.3 от ГПК , приложима в случая, съгласно
която,когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата
адресна регистрация, освен в случаите на чл.40 ал.2 и чл.41 ал.1,в които съобщението се
прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на
страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и
2. При констатиран от нотариуса настоящ адрес, различен от посочения по поканата
постоянен адрес на длъжника, той е бил длъжен да изпрати поканата по настоящия адрес,
като при връчването спазва изискванията на ал.1 и ал.2. От извършената в съдебното
производство справка за постоянен и настоящ адрес/л.58/ се установява,че постоянният
адрес на М. е в *****, но настоящият й адрес, от 2002 г., е в Р Гърция. Банката-кредитор е
имала данни за настоящия адрес на М. М. в Р Гърция, което е отразено, както в договора за
кредит, така и в представеното пред банката пълномощно и в анекс№ 1. Банката –кредитор
не е положила необходимата грижа и не е направила всичко необходимо волеизявлението
й,че счита кредита за предсрочно изискуем, да достигне до длъжника М.. Ето защо се налага
изводът,че потестативното право на ищеца да направи кредита предсрочно изискуем не е
надлежно упражнено преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК и не е налице
втората предпоставка, за да бъде уважено искането, а именно вземането да бъде изискуемо.
В наложената съдебна практика се приема за допустимо позоваването на предсрочна
5
изискуемост да се осъществи в исковото производство. В Решение № 50089/10.10.2022 г. по
т.д. № 869/2021 г. II т.о ТК , Р № 60162/26.01.2022 г. по т.д. № 2482/2018 г. II т.о ТК и др. е
посочено, че когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение
към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен
факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235 от ГПК. В конкретния
случай нотариалната покана, в която се съдържа волеизявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, е представена като приложение към заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, така и към исковата молба, но не е
връчена на ответника, поради което не може да се приеме,че волеизявлението на банката е
достигнало надлежно до длъжника-ответник. В разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК е
посочено, че съобщението се смята за връчено, а не че фактически е връчено на ответника. С
оглед вида на съобщаване на ответната страна за образуване на първоинстанционното
производство на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен
представител. Това има за цел да обезпечи нормалното развитие на съдебното производство,
тъй като по този начин се осигурява надлежна насрещна страна, против която ищецът да
води делото. Особеният представител не е пълномощник, не е налице договорно
правоотношение между него и ответника, поради което и не може да се приеме,че с
връчването на книжата по делото и исковата молба е изпълнено задължението за
уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита и това да има
обвързващо длъжника действие.
Следователно към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е било изискуемо, което налага извода за неоснователност на
предявеният иск за установяване на съществуването му. Не е налице, по посочените
съображения, и надлежно уведомяване в исковото производство. В този смисъл предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от “Юробанк България“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, „ Околовръстен път“ № 260 против
М. И. М., ЕГН **********, от ****** иск с правно основание чл.422 от ГПК да бъде
признато за установено по отношение на М. И. М. ,че дължи на ищеца “Юробанк България“
АД – гр. София следните суми: 43562,69 евро – просрочена главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2020 г.; 8645,01 евро – договорна
лихва /просрочена лихва за редовна главница/ за периода от 09.11.2017 г. до 23.09.2020 г.;
1398,95 евро – наказателна лихва /наказателна лихва върху просрочената главница/ за
6
периода от 09.11.2017 г. до 19.10.2020 г.; 698,25 евро – разноски по кредита за подновяване
на ипотеката; 18,54 евро – застрахователна премия по кредита, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 26006/06.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 13/2021 г. по описа на РС Димитровград.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
7