Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 146 по описа за 2018г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от Л.Й.В. и Н.И.В. против ЗАД „Д.Б.Ж.и З.” гр.София субективно
съединени осъдителни искове за сумата по 150 000лв. за всяка ищца на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 20.02.2017г. до изплащането.
Твърденията са, че на
20.02.2017г. на път ІІІ-189 в посока от гр.Банкя към гр.София,в района на
с.Иваняне, Р.Р.Т., като водач на л.а.Рено Туинго с
ДК № *******, нарушил правилата за движение и реализирал ПТП, при което
причинил смъртта на пешеходеца Иван Златков Вучков. Ищците са съответно съпруга
и дъщеря на починалия, които твърдят да са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, чието репариране претендират от ответника, в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния
водач.
Ответникът оспорва исковете с
доводи за завишеност на претендираните
обезщетения. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението починалият да се е движил по
пътното платно в нарушение на правилата за движение, както и бил под
въздействие на алкохол, което в съчетание с наличието отпреди на тежко мозъчно
увреждане довели до намаляване способността му за ориентация и адекватност в
движенията. Твърди по този начин да е допринесъл за настъпване на вредните
последици, съставляващо основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимото
обезщетение.
По делото е конституирано трето
лице-помагач по чл.219, ал.1 ГПК на страната на ответника Р.Р.Т..
Против него ответникът е предявил
обратен иск по чл.219, ал.3 ГПК с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ за
сумата 200 000лв., ведно със законната лихва от 20.02.2017г. до
изплащането, както и разноските, които би бил осъден да заплати по главня иск.
Твърденията са Р.Т., като пряк причинител на ПТП, да е напуснал
местопроизшествието преди пристигане органите на полицията, чието посещение е
било задължително, и при липса на предвидените в закона изключения-неотложна
причина или необходимост от оказване на медицинска помощ. Обратният иск е
предявен в условията на евентуалност в случай на уважаване исковете на ищците
по чл.432, ал.1 КЗ.
Ответникът по обратния иск
признава да не е спрял на мястото, но отрича да е напускал местопроизшествието,
като основание за пораждане регресно вземане на
застрахователя. Твърди, че при движението с автомобила усетил да е ударил нещо,
спрял след около 150м., върнал се на около 50м. назад, но не забелязъл нищо и си помислил, че ударил животно, поради
което се прибрал в къщи. Едва на следващия ден, след като чул по новините и
служители на полицията дошли в дома му разбрал, че блъснал човек.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
По исковете с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ.
Не се спори сключен и действащ
към деня на произшествието договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, покриваща отговорността за вреди на Р.Т., като водач на л.а.Рено Туинго с ДК № *******, страна по който е ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.”.
На 20.02.2017г. около 19.50ч. на
път ІІІ-189 /гр.Банкя-гр.София/, в района на с.Иваняне, настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което управлявания от Р.Т. автомобил блъснал пешеходеца И.З.В.с
причиняване смъртта му.
С влязла в сила присъда №
245/18.10.2017г. по НОХД № 4226/2017г. по описа на СГС, 30 състав, Р.Т. е
признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на
автомобила нарушил чл.20, ал.2 ЗДв.П и по
непредпазливост причинил смъртта на И.В., като избягал от местопроизшествието,
съставляващо престъпление по чл.343,
ал.3, б.”б” вр. ал.1, б”в”, вр.чл.342,
ал.1 НК с наложено наказание.
Влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието в пределите
посочени в чл.300 ГПК. Поради това настоящият съд следва да зачете осъдителната
присъда и да приеме, че застрахованият при ответника е осъществил фактическия
състав на чл.45 ЗЗД
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се
намали. Съпричиняването има обективен характер и
принос е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за настъпване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на
нормата е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС
№ 17/1963г./.
Произшествието настъпило в
тъмната част на денонощието /около 19.50ч./ на пътен участък в близост до
разклона за с.Иваняне, без улично осветление, без неравности и при суха пътна
настилка. Пешеходецът И.В.се движил в дясната част на пътното платно в посока
от гр.Банкя към гр.София, на около метър от десния му край. От своя страна
л.а.Рено Туинго се движил в същата посока и пътна
лента със скорост около 70 км./ч. и включени къси светлини. Застигайки
пешеходеца автомобилът го ударил първоначално с дясната предна част на купето в
лявата задна част на тялото, при който удар пешеходецът изхвръкнал върху капака, а после паднал на
платното. Водачът на автомобила не спрял на местопроизшествието, а продължил
движението си. Пешеходецът починал на място поради получените от двата удара
множество и тежки травматични увреждания.
Според заключението на вещото
лице в областта на автотехниката мястото на удара
между автомобила и пешеходеца е на около 1 метър вляво от десния край платното
за движение в посока гр.София. Сочи, че движението на автомобила с включени
къси светлини е бил забележим светещ обект на голямо разстояние около 400м.,
поради което пешеходецът обективно е имал възможността да забележи
приближаването му от около 150м. Произшествието би било избегнато от
пешеходеца, ако се е движил плътно вдясно на платното и при приближаване на автомобила се е качил на
затревения банкет.
При извършената аутопсия на
починалия е било установено наличието на алкохол в кръвта-2.40 промила, представляващо
средна степен на алкохолно опиянение. Според експерта-медик по изслушаната комплексна
съдебна експертиза тази степен на алкохолно опиянение води до прояви на
емоционална нестабилност, нарушение на координацията /залитане/, понякога
несигурна походка, често се наблюдава влошаване на мисловната дейност, речта,
паметта и забавени реакции, липса на оценка и критичност към собствените
действия. Реакциите при внезапно възникнала опасност много често са забавени,
т.е. нарушена е способността за предпазване.
По делото е установено още, че
през 1995г. на И.В.била извършена операция на главата поради претърпяна тежка
черепно-мозъчна травма с отстраняване лявата част от покрива и левия челен дял
на мозъка. Вещото лице по изслушаната СМЕ сочи, че тази част от мозъка е
свързан с поведенческата и емоционална сфера на човека, при увреждането на
която е възможно да има нарушения в тези сфери, но липсват доказателства за
това. Със сигурност не е пречело на самостоятелното му придвижване.
Тези доказателства установяват
пешеходецът да се е придвижвал в нарушение на чл.108, ал.2 ЗДв.П
попътно на превозните средства, а не в противоположната посока, в тъмната част
на денонощието на неосветено място и в състояние на средна степен на опиянение
след употреба на алкохол. По този начин се поставил в положение на повишен
риск, поведение намиращо се в причинна връзка с произшествието и обективно
допринесло за настъпване на вредните последици. Движението с гръб към посоката
на движение му е попречило да възприеме приближаващия автомобил, съответно да
прецени скоростта му и разположение на пътното платно, а опиянението от
алкохола е повлияло на възможностите за възприемане, правилна преценка и
адекватна реакция на ситуация, която за него би била застрашаваща, в случая с
фатален край. Въпреки наличието на увреждане на мозъка с отстраняване част от черепа
след претърпяна операция преди години, по делото не е установено това да е
оказвало влияние върху обичайното му поведение по определен начин, съответно на
поведението му в конкретната ситуация. Даденото от вещото лице по СМЕ заключение,
че засегнатата част от мозъка е свързана с поведенческата и емоционална сфера
на човека, е принципно от медицинска гледна точка. Сам по себе си фактът на това му физическо
състояние не може да послужи като основание за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ЗЗД. Дори и да е имало негативно отражение върху способността му
да действа разумно и да предвижда последиците от действията, то е без правно
значение, защото вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на
нормата. Съпоставено поведението на водача на автомобила и това на пострадалия
съдът приема принос от последния в размер на 30 %, с колкото дължимото на
ищците обезщетение следва да се намали.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната
сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и
подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението /ППВС №
4/1968г./.
Не е спорно ищците
да са от кръга лица, притежаващи активна материална легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1961г./. Първата ищца е негова
съпруга, а втората рождена дъщеря.
Според показанията
на разпитаната св. Т.Н.ищците и починалият били сплотено и задружно семейство,
живеели заедно в разбирателство. Починалият полагал грижи за майката на
съпругата си, която също живеела при тях. Ищците приели тежко загубата му, още
повече, че това била втора трагедия в семейството поради кончината на сина през
1999г. Тъгували и дори и понастоящем не са преодолели загубата.
Ищците са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания
поради смъртта на
своя близък. При определяне размера на обезщетенията съдът съобрази възрастта
на починалия към деня на произшествието /68г./; обстоятелствата, при които е
настъпило; близките лични отношения на ищците с починалия, които били задружно
и сплотено семейство; несъмнено негативните изживявания на всяка една от
внезапната му смърт в нелеп пътен инцидент и отрицателното отражение върху
емоционалното им състояние-изпитвали мъка и непрежалимост
от загубата. Безспорно интензитетът на болките и страданията по отношение
първата ищцата са пряко свързани със
загубата на спътник в живота, с когото създала семейство и отгледала
децата си, а по отношение втората ищца пряко свързани със загубата на най-близкия
родственик-баща, когото винаги е познавала.
Същевременно по делото не са събрани доказателства, а и липсват
твърдения в исковата молба, освен тези обичайни и типични в подобна хипотеза
негативни изживявания, да са претърпели и други, специфични болки и страдания,
които биха обусловили извод за некърнени нематериални блага в завишен размер.
Предвид това съдът намира за справедливо и съобразено с конкретните
обстоятелства обезщетение за неимуществени вреди по 100 000лв. за всяка
ищца.
При отчитане съпричиняването от страна на починалия по чл.51, ал.2 ЗЗД
/30%/ определените обезщетения следва да се намалят със сумата 30 000лв.,
поради което исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ се явяват основателни
до сумата 70 000лв. за всяка една ищца.
При непозволено увреждане в
съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава
спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по
чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане
на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор
„Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички
причинени от него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е
предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение
обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което
следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 05.09.2017г.,
когато е получил претенцията за заплащане на обезщетение. По тези съображения
искането за присъждане на законна лихва за периода от увреждането 20.02.2017г.
до 05.09.2017г. е неоснователно и следва да се отхвърли.
По
разноските по този иск:
Ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Представлявани
са от адвокат с уговорено и платено адвокатско възнаграждение от всяка една по
7530лв., видно от приложените към исковата молба договори за правна защита и
съдействие. Възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението съдът
намира за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото.
Поради това и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
всяка от ищците разноски за адвокатско възнаграждение от 3514лв. с оглед
уважената част от исковете.
Ответникът
е направил разноски от 205лв. и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на 100лв. или общо разноски от 305лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски от
162.66лв. или всяка една по 81.33лв.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва за заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса за уважената част от исковете по чл.432, ал.1 КЗ общо от
5600лв.
По обратния иск по чл.500, ал.1,
т.3 КЗ
Поради
сбъдване на вътрешно-процесуалното събитие-частично уважаване на главните
искове против застрахователя са налице предпоставките за разглеждането на
предявения обратен иск от застрахователя против делинквента.
Съгласно
чл.500, ал.1, т.3 КЗ, освен в случаите на чл.433, т.1 КЗ, застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Нормата регламентира едно от основанията, при които в полза на застрахователя
възникна право на регрес да получи от причинителя на деликта
това, което е платил на пострадалия за претърпените вреди. Регресното
право обхваща освен платеното обезщетение и лихвите и разноски, за които е бил
осъден.
Предпоставките
касаещи основанието на предявения иск са налице. Ищецът ЗАД „Д.Б.Ж.и З.” е
застраховател по сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а.Рено Туинго, която покрива
отговорността на водача Р.Т. за причинените вреди. С влязлата в сила присъда
последният е признат за виновен причиняването на произшествието, както и да е
избягал от местопроизшествието. Доколкото последното обстоятелство съставлява
квалифициращ признак на престъплението /деянието/ на основание чл.300 ГПК
присъдата е задължителна за настоящия съд и в тази част. Предвид това следва да
се приеме за установено делинквентът да е напуснал
мястото на произшествието в хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ. Твърденията му
да е направил това, защото не разбрал, че е блъснал човек не попадат в
изключенията предвидени в нормата-напускането да е наложително поради
необходимост за оказване на медицинска помощ или друга неотложна причина.
За
основателността на иска не е необходимо доказване изпълнение задължението на
застрахователя за плащане към увредения, тъй като обратният иск е предявен в
условията на евентуалност и уважаването му ще създаде условно изпълнително
основание, т.е. ищецът по него ще може да реализира правата си след като докаже
факта на плащането след постановяване на съдебното решение.
При горното обратния иск с правно
основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ следва да бъде уважен до размера, в който са
уважени главните искове на ищците от 140 000лв., ведно с присъдената върху тях
законна лихва, считано от 05.09.2017г., както и следващите се в тежест на застрахователя
разноски по делото от 7028лв. За разликата до пълния предявен размер
200 000лв. поради неоснователност подлежи на отхвърляне.
При изхода на делото по обратния
иск на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника Р.Т. следва да се
възложат направените от ищеца разноски от 5670лв., включващи платена държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт, пропорционално на уважената част.
Ответникът не е направил
разноски, поради което такива в негова полза по чл.78, ал.3 ГПК не следва да се
присъждат.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.Й.В.,
ЕГН **********,***, сумата от 70 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг И.З.В.поради
ПТП, настъпило на 20.02.2017г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на л.а.Рено Туинго с
ДК № *******, ведно със законната лихва от 05.09.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 150 000лв. и
искането за присъждане законна лихва за периода 20.02.2017г.-05.09.2017г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.И.В.,
ЕГН **********,***, сумата от 70 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на своя баща И.З.В.от
ПТП, настъпило на 20.02.2017г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на л.а.Рено Туинго с
ДК № *******, ведно със законната лихва от 05.09.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 150 000лв. и
искането за присъждане законна лихва за периода 20.02.2017г.-05.09.2017г.
ОСЪЖДА Р.Р.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.500,
ал.1, т.3 КЗ сумата от 140 000лв., ведно със законната лихва от
05.09.2017г. до изплащането, както и
сумата от 7028лв. при условие, че
ЗАД „Д.Б.Ж.и З.”, ЕИК *******, заплати определените с решението обезщетения
за неимуществени вреди по главните искове по чл.2432, ал.1 КЗ, ведно с
присъдената законна лихва и разноските, като
ОТХВЪРЛЯ
обратния иск по чл.219, ал.3 ГПК с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ за
разликата до пълния предявен размер 200 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.”, ЕИК *******, гр.София, да заплати на Л.Й.В., ЕГН **********, разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 3514лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.”, ЕИК *******, гр.София, да заплати на Н.И.В., ЕГН **********, разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 3514лв.
ОСЪЖДА Л.Й.В.,
ЕГН **********, и Н.И.В., ЕГН **********, двете от с.Иваняне, да заплатят на ЗАД
„Д.Б.Ж.и З.”, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК всяка една по 81.33лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.”, ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове по чл.432, ал.1 КЗ от 5600лв.
ОСЪЖДА Р.Р.Т., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.и З.”,
ЕИК *******, гр.София, разноски по делото по обратния иск на основание чл.78,
ал.1 ГПК от 5670лв.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на
ответника Р.Р.Т., ЕГН **********, с адрес
***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: