Р Е Ш Е Н И Е
№ 961
гр. Пловдив, 25.05.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV състав, в открито
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Недялка
Петкова и с участието на прокурор Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева касационно административнонаказателно дело № 473/2023 г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от
„Баро -Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул.“Райна Кандева“ № 9, с представляващ С. И., чрез адв.А., против Решение № 11/04.01.2023 г.,
постановено по АНД № 4066/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е
бил потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/ към МРРБ. С електронния фиш е била наложена имуществена санкция от 2500
лева на дружеството - касационен жалбоподател за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата, и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП. Със същото решение жалбоподателят е бил осъден да
заплати на АПИ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател иска съдебния акт да бъде
отменен като неправилен. Счита, че същият е постановен без да е установена
обективната истина съобразно доказателствата. Посочено е, че с представена пред
съда разпечатка от ТОЛ ПАС ставало ясно, че дължимата такса за ползване на
пътищата е заплатена за точно определени участъци от пътя, които са и
последователни, тоест няма незаплатена дължима такса и не е налице извършване
на административно нарушение. Поддържа се, че коректно са изпълнени всички
задължения на собственика на товарното МПС и не е налице незаплащане на
дължимите такси. Също така се излагат доводи за маловажност на нарушението по
чл.28 ЗАНН и се твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил наличието на тази
хипотеза, като се е позовал на нормата на чл.189з от ЗДвП, без да съобрази кога
същата влиза в сила. Моли се за отмяна на обжалваното решение, както и на
потвърдения с него електронен фиш с присъждане на разноски за първата
инстанция. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът – Агенция Пътна инфраструктура - Национално
ТОЛ управление, чрез представителя юрисконсулт
Г., намира жалбата за неоснователна. Моли решението на въззивната инстанция да
се остави в сила.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез
представляващия прокурор, намира жалбата за неоснователна.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
За да потвърди издадения електронен фиш, въз основа на
установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, съдът
е приел за безспорно установено, че на посочените в електронния фиш време и
място е установено нарушение, като за пътно превозно средство влекач „Скания Р
420“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса на 20000, брой оси 2,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална
маса на състава 50000, за движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно средство няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
е установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
А-1, км 107+663.
Настоящата касационна инстанция намира изводите на Районния
съд за правилни, поради което не намира за нужна да ги повтаря.
В решението е прието, че деянието е било правилно
квалифицирано като нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което и законосъобразно на
жалбоподателя е била определена и наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева. Съдът е посочил, че не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на електронния фиш.
Настоящата съдебна инстанция намира, че въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил и
обоснован извод относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Съдът не споделя възраженията на касационния
жалбоподател за липса на установено административно нарушение. Съгласно нормата
на чл.179, ал.3б от ЗДвП административно наказание предвижда за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, в това число и в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл.10б, ал. 1 от Закона за пътищата.
В случая е установено по делото пред районния съд, че
жалбоподателят е собственик на процесния автомобил и дължи тол такса за
движение по републиканската пътна мрежа, поради което е административно
наказателноотговорно лице. Изписването на регистрационния номер на автомобила
така, че вместо цифрата „0“ е отбелязана буквата „О“ съставлява именно невярно
деклариране на регистрационния номер в системата за заплащане на ТОЛ такса,
както правилно е приел и районният съд. В тази насока в допълнение въззивната
инстанция се е позовала и на Общите условия на „Интелигентни трафик системи“
АД, свързани с грешно декларирани данни, които се споделят изцяло от настоящия
съд. В този смисъл е и административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.3б
от ЗДвП, която предвижда изрично отговорност и в случаите, когато незаплащането
на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата се дължи и на
невярно декларирани данни, при това без значение дали това невярно деклариране
е умишлено, или се дължи на допусната грешка от технически, или друг характер.
Правилен е изводът на районния съд, че дори и да има заплатени тол такси, то
доколкото те не могат да се отнесат категорично към конкретно МПС, а именно
заснетото такова, то не може да се приеме, че за въпросното заснето МПС –
товарен автомобил с рег. № СТ 5404РА задължението на собственика е било
изпълнено.
Относно искането на касатора за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, действително
нарушението е извършено преди влизането ѝ в сила на изменението на ЗДвП,
но в конкретния случай не се касае за маловажност, тъй като не е налице по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от посочения вид. Освен с това,
предвид съдържанието на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, във връзка и с
нормата на чл.10б, ал.4 от ЗП, установените по делото факти /незаплатена такса
поради невярно декларирани данни/ представляват годна и една от типичните
проявни форми на изпълнителното деяние на процесното нарушение. В този смисъл нарушение
поради невярно декларирани данни, относими към определяне на тол таксата не
могат да се определят като изключения.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице
посочените в касационната жалба касационни основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение на районния съд. При извършената и служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответната страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 80 лв.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХIV
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/04.01.2023 г., постановено по
АНД № 4066/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Баро -Транс“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Райна Кандева“ № 9, с представляващ С.
И., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 /осемдесет/ лева
, представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.